Мечка в зоологическа градина в Китай събуди спомена за „човешки зоопарк“ – какво е това
Снимка: Скрийншот/You Tube
Животното във видеото е " сигурно слънчева мечка ", споделя пред Ен Би Си Уонг Сиу Те, биолог по дивата природа и създател на Центъра за запазване на борнейските слънчеви мечки в Малайзия. Той изследва това животно от към 25 години.
" Слънчевите мечки могат да бъдат доста сходни на хората. Те стоят като хора и вървят като хора ", споделя той и прибавя, че самките на слънчеви мечки могат да носят бебетата си с предните лапи и да вървят на задните.
Явлението " човешки зоопарк " в действителност е особено повече за Европа и Съединени американски щати.
Терминът съществува и се счита за резистентен: по този начин се назовават етнографските експозиции и " негърските села " в Европа и Съединени американски щати през XIX и XX век, където на необятната аудитория се демонстрират хора от Азия и Африка и техният " първичен " живот в " естествени условия ".
Традицията на сходни изложения води началото си от панаирите и цирковете, където са били представяни " уроди ", само че от средата на XIX в. тези изложения стартират да получават учебен темперамент. За причина за това се считат по-специално трудовете на Чарлз Дарвин за произхода на индивида.
В края на предпоследния век " негърските селища " се трансформират във значима част от международните изложби, демонстрирайки богатите запаси на колониите. Това освен разрешавало на посетителите да се " убедят " в " превъзходството " на белия човек над колонизираните нации, само че било и доста доходоносно, защото броят на феновете по време на ревютата е бил милиони.
Някои откриватели считат, че началото на историята на " човешките зоологически градини " са представленията в Лондон с присъединяване на африканското момиче Саарти Баартман, което е наричано " хотентотската Венера " и е показвано голо като неповторим " експонат " поради необикновеното си телосложение. Саарти била докарана в Лондон през 1810 година от Южна Африка.
Снимка: Скрийншот/You Tube
С момичето се отнасяли ужасно; когато ползата към нея липсващ, тя трябвало да излезе на улицата, с цел да се устоя сама. Страда от тежка алкохолна взаимозависимост, през 1815 се разболява от някаква инфекциозна болест и умира на 26-годишна възраст.
Друга трагична история е тази на конгоанското пигмейче Ота Бенга. Бенга е закупен от локални търговци на плебеи от откривателя Самюъл Филипс Вернер, който го придвижва в Америка.
През 1906 година пигмеят е настанен в нюйоркската зоологическа градина " Бронкс " дружно с орангутан, като му е даден лък и стрели за самоотбрана. Вместо това Бенга стреля по посетителите, които му се подиграват. На изложбата той имал лична табела като диво животно: " Африкански дребосък, Ота Бенга. Възраст: 23 години. Височина 4 фута и 11 инча. Тегло 103 кг. Доставен от Свободната страна Конгоа, южната част на Централна Африка, от доктор Самюел П. Вернер. Излаган всеки ден през месец септември. "
Снимка: Скрийншот/You Tube
След многочислени недоволства, в това число от християнската общественост, изложбата с Бенга е закрита. Той се реалокира в Линчбърг, Вирджиния. Бенга мечтае да се върне вкъщи, само че експлоадирането на Първата международна война попречва на реализирането на проектите му.
Загубил връзка с родината си и некадърен да се интегрира изцяло в американското общество, Бенга се самоубива на 33 години.
Пионер на " антропозоологичните " изложения е немският търговец и колекционер на диви животни Карл Хагенбек. Той основава нов вид зоологически градини, които през днешния ден се назовават формат " edutainment " - да учиш, до момента в който се забавляваш.
През 1874 година Хагенбек е един от първите, които демонстрират хора дружно с животни в зоологически градини, и бързо се трансформира в сполучлив " етнографски шоумен ". Неговата компания " Хагенбек ", която и до през днешния ден съществува под същото име и ръководи основната зоологическа градина в Хамбург, Германия, печели пари от изложения на хора до 30-те години на ХХ век.
Клаус Хагенбек, правнук на Карл, омаловажава обвиняванията в расизъм на тези изложения и ги дефинира като " форма на изкуство " от това време. Оттогава зоологическата градина в Хамбург декларира, че преразглежда предишното си, само че понастоящем няма никакви индикации, подчертаващи, че на мястото в миналото са били излагани хора, написа " Дойче Веле ".
Снимка: Скрийншот/You Tube
Концепцията за човешка зоологическа градина съществува още при започване на модерната ера, когато европейските откриватели докарват хора от новите земи, които са обиколили. Хагенбек прави още една крачка напред, като провежда изложения, с цел да ги направи по-привлекателни: Лапландците се появявали, съпроводени от северни елени, египтяните яздели камили пред картонени пирамиди, фуегите живеели в колиби и имали кости като аксесоари в косите си. " Карл Хагенбек продава на посетителите илюзията за пътешестване по света със своите човешки зоопаркове ", споделя историкът Хилке Тоде-Арора от Мюнхенския етноложки музей.
В Лисабон, столицата на друга голяма европейска колониална мощ, през 1940 година на Португалското международно ревю също са показани хора. Хората са докарани от колонизирани страни, с цел да живеят в среда, построена по този начин, че да симулира хипотетичното им местообитание.
Португалският деспот Антонио де Оливейра Салазар употребява Световното ревю през 1940 година, с цел да популяризира колониалната ера и да укрепи личния си режим, и през днешния ден дебатът за колониалното минало на Португалия постоянно е ориентиран към него. Но Елза Пералта, историк от Лисабонския университет, счита, че това е незадоволително: " Водещият роман за демократичния интервал е, че закононарушенията от колониалния интервал са свързани с диктатурата ", споделя тя. " Това не отразява дългата дълготрайност на колониалната история на Португалия. " Пералта добави, че даже паметната плоча, която отдава респект на жертвите на " човешкия зоопарк " в ботаническата градина на града през днешния ден, се отнася категорично за интервала на Салазар.
Тя акцентира, че доста португалци не престават да не знаят за расистките изложения, само че съобщи, че през последните години се следи усилване на публичния спор за колониалното минало на страната, въпреки и с по-бавни темпове, в сравнение с в други някогашни колониални страни. " Португалското общество постепенно се разсънва за този проблем; той към момента не е прегледан ", означи тя.
През 50-те и 60-те години на ХХ в. разпространяването на киното, малкия екран и всеобщия туризъм трансформират метода, по който се гледа на " екзотичните " нации. " Хората към този момент не носят приключенията в личната си страна, а могат да си разрешат да пътуват отвън нея ", споделя историчката Ан Дресбах.
Снимка: Скрийншот/You Tube
Световното ревю в Брюксел през 1958 година е едно от последните, на които има " човешка зоологическа градина ".
Животното във видеото е " сигурно слънчева мечка ", споделя пред Ен Би Си Уонг Сиу Те, биолог по дивата природа и създател на Центъра за запазване на борнейските слънчеви мечки в Малайзия. Той изследва това животно от към 25 години.
" Слънчевите мечки могат да бъдат доста сходни на хората. Те стоят като хора и вървят като хора ", споделя той и прибавя, че самките на слънчеви мечки могат да носят бебетата си с предните лапи и да вървят на задните.
Явлението " човешки зоопарк " в действителност е особено повече за Европа и Съединени американски щати.
Терминът съществува и се счита за резистентен: по този начин се назовават етнографските експозиции и " негърските села " в Европа и Съединени американски щати през XIX и XX век, където на необятната аудитория се демонстрират хора от Азия и Африка и техният " първичен " живот в " естествени условия ".
Традицията на сходни изложения води началото си от панаирите и цирковете, където са били представяни " уроди ", само че от средата на XIX в. тези изложения стартират да получават учебен темперамент. За причина за това се считат по-специално трудовете на Чарлз Дарвин за произхода на индивида.
В края на предпоследния век " негърските селища " се трансформират във значима част от международните изложби, демонстрирайки богатите запаси на колониите. Това освен разрешавало на посетителите да се " убедят " в " превъзходството " на белия човек над колонизираните нации, само че било и доста доходоносно, защото броят на феновете по време на ревютата е бил милиони.
Някои откриватели считат, че началото на историята на " човешките зоологически градини " са представленията в Лондон с присъединяване на африканското момиче Саарти Баартман, което е наричано " хотентотската Венера " и е показвано голо като неповторим " експонат " поради необикновеното си телосложение. Саарти била докарана в Лондон през 1810 година от Южна Африка.
Снимка: Скрийншот/You Tube
С момичето се отнасяли ужасно; когато ползата към нея липсващ, тя трябвало да излезе на улицата, с цел да се устоя сама. Страда от тежка алкохолна взаимозависимост, през 1815 се разболява от някаква инфекциозна болест и умира на 26-годишна възраст.
Друга трагична история е тази на конгоанското пигмейче Ота Бенга. Бенга е закупен от локални търговци на плебеи от откривателя Самюъл Филипс Вернер, който го придвижва в Америка.
През 1906 година пигмеят е настанен в нюйоркската зоологическа градина " Бронкс " дружно с орангутан, като му е даден лък и стрели за самоотбрана. Вместо това Бенга стреля по посетителите, които му се подиграват. На изложбата той имал лична табела като диво животно: " Африкански дребосък, Ота Бенга. Възраст: 23 години. Височина 4 фута и 11 инча. Тегло 103 кг. Доставен от Свободната страна Конгоа, южната част на Централна Африка, от доктор Самюел П. Вернер. Излаган всеки ден през месец септември. "
Снимка: Скрийншот/You Tube
След многочислени недоволства, в това число от християнската общественост, изложбата с Бенга е закрита. Той се реалокира в Линчбърг, Вирджиния. Бенга мечтае да се върне вкъщи, само че експлоадирането на Първата международна война попречва на реализирането на проектите му.
Загубил връзка с родината си и некадърен да се интегрира изцяло в американското общество, Бенга се самоубива на 33 години.
Пионер на " антропозоологичните " изложения е немският търговец и колекционер на диви животни Карл Хагенбек. Той основава нов вид зоологически градини, които през днешния ден се назовават формат " edutainment " - да учиш, до момента в който се забавляваш.
През 1874 година Хагенбек е един от първите, които демонстрират хора дружно с животни в зоологически градини, и бързо се трансформира в сполучлив " етнографски шоумен ". Неговата компания " Хагенбек ", която и до през днешния ден съществува под същото име и ръководи основната зоологическа градина в Хамбург, Германия, печели пари от изложения на хора до 30-те години на ХХ век.
Клаус Хагенбек, правнук на Карл, омаловажава обвиняванията в расизъм на тези изложения и ги дефинира като " форма на изкуство " от това време. Оттогава зоологическата градина в Хамбург декларира, че преразглежда предишното си, само че понастоящем няма никакви индикации, подчертаващи, че на мястото в миналото са били излагани хора, написа " Дойче Веле ".
Снимка: Скрийншот/You Tube
Концепцията за човешка зоологическа градина съществува още при започване на модерната ера, когато европейските откриватели докарват хора от новите земи, които са обиколили. Хагенбек прави още една крачка напред, като провежда изложения, с цел да ги направи по-привлекателни: Лапландците се появявали, съпроводени от северни елени, египтяните яздели камили пред картонени пирамиди, фуегите живеели в колиби и имали кости като аксесоари в косите си. " Карл Хагенбек продава на посетителите илюзията за пътешестване по света със своите човешки зоопаркове ", споделя историкът Хилке Тоде-Арора от Мюнхенския етноложки музей.
В Лисабон, столицата на друга голяма европейска колониална мощ, през 1940 година на Португалското международно ревю също са показани хора. Хората са докарани от колонизирани страни, с цел да живеят в среда, построена по този начин, че да симулира хипотетичното им местообитание.
Португалският деспот Антонио де Оливейра Салазар употребява Световното ревю през 1940 година, с цел да популяризира колониалната ера и да укрепи личния си режим, и през днешния ден дебатът за колониалното минало на Португалия постоянно е ориентиран към него. Но Елза Пералта, историк от Лисабонския университет, счита, че това е незадоволително: " Водещият роман за демократичния интервал е, че закононарушенията от колониалния интервал са свързани с диктатурата ", споделя тя. " Това не отразява дългата дълготрайност на колониалната история на Португалия. " Пералта добави, че даже паметната плоча, която отдава респект на жертвите на " човешкия зоопарк " в ботаническата градина на града през днешния ден, се отнася категорично за интервала на Салазар.
Тя акцентира, че доста португалци не престават да не знаят за расистките изложения, само че съобщи, че през последните години се следи усилване на публичния спор за колониалното минало на страната, въпреки и с по-бавни темпове, в сравнение с в други някогашни колониални страни. " Португалското общество постепенно се разсънва за този проблем; той към момента не е прегледан ", означи тя.
През 50-те и 60-те години на ХХ в. разпространяването на киното, малкия екран и всеобщия туризъм трансформират метода, по който се гледа на " екзотичните " нации. " Хората към този момент не носят приключенията в личната си страна, а могат да си разрешат да пътуват отвън нея ", споделя историчката Ан Дресбах.
Снимка: Скрийншот/You Tube
Световното ревю в Брюксел през 1958 година е едно от последните, на които има " човешка зоологическа градина ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ