Вселена 25 – експеримента с мишките в идеална среда
СНИМКА НА ВСЕЛЕНА 25: Джон Калхун е клекнал в своята химера за гризачи, трансформирала се в антиутопия, която в своя пик е приютявала почти 2200 мишки. Калхун учеше разпадането на обществените връзки, което се случва при рискова претъпканост, феномен, който той назова „ поведенческо поглъщане “.
През 1972 година Джон Б. Калхун построява химера за мишките. Всеки аспект на Вселена 25 ( Universe 25 ) , както е наименуван този съответен модел, бил планиран да даде на жителите съвършена конюнктура, да усили продължителността на живота им и да им разреши да се чифтосват.
Това не е първият път, когато етологът построил свят за гризачи. Колхаун основава утопична среда за плъхове и мишки от 1940 година с непрекъснати резултати:
Пренаселването води до избухливо принуждение и хиперсексуална интензивност, последвано от асексуалност, самоизтребление и изгубване.
Историята зад плана
Канибализъм, асексуалност и принуждение. Разпаднало се общество. Какво става тук? През 1972 година Джон Б. Калхун в детайли разказва спецификациите на химера, предопределена за мишки, издигната в лабораторията.
Всеки аспект на Вселена 25, както е наименуван този съответен модел, бил планиран да се погрижи за благосъстоянието на гризачите, да усили продължителността на живота им и да им разреши да се чифтосват.
Имало обилие от храна, вода и материал за гнездене. Вселената се почиствала постоянно. Нямало хищници, температурата била идеална. С една дума – Рай. Или може би не?
В първия ден четири двойки здрави мишки, били сложени в „ идеалната среда “.
Отнело месеци на гризачите да се срещнат с новия си свят. След това те почнали да се възпроизвеждат и популацията се нараснала експоненциално, удвоявайки се на всеки петдесет и пет дни. Това били най-хубавите времена в „ парадайса “.
Ден 315 – повече от шестстотин мишки в този момент живееха във Вселена 25, разхождайки се нагоре и надолу по стълбите, с цел да ядат, пият и спят. Нарастването на популацията стартира да се забавя.
Населението доближи своя връх от 2200 – по-малко от действителния потенциал от 3000 мишки на „ вселената “ – и оттова пристигна спадът. Мишките бяха изгубили способността си да възвръщат броя си – доста от тях, които към момента можеха да се развъждат, като „ красивите “ (мъжки мишки, които не желаят да се снушават с женски) и нападателни женски, бяха изгубили обществената дарба да го създадат.
Много от мишките, които не се интересуваха от размножаване и се отдръпнаха на горните етажи на заграждението, до момента в който другите се образуваха в жестоки банди изпод, които постоянно нападнаха други групи, както и техните лични. Появява се канибализъм.
Ниската раждаемост и високата смъртност на дребните се съчетават с насилието и скоро цялата колония е изчезнала. През цялото време храната била в обилие и всяка тяхна потребност била изцяло задоволена.
Четири години и 10 месеца след началото на утопията, умира и последната мишка.
Това не бил първият път, когато етологът построил свят за гризачи. Колхаун основава утопична среда за плъхове и мишки общо 25 пъти, като резултата е постоянно еднакъв.
Заключението
„ За едно толкоз просто животно като мишка, най-сложното държание включва взаимосвързан набор от ухажване, майчинска грижа, териториална отбрана и йерархична вътрешногрупова и междугрупова обществена организация “, заключава Калхун в своето проучване.
„ Когато държанието, обвързвано с тези функционалности, не е налично, няма развиване на обществена организация и няма възпроизводство. Както в тази ситуация с моето изследване, разказано нагоре, всички членове на популацията ще остареят и в последна сметка ще умрат. Видът ще изчезне. “
Той вярвал, че опитът с мишката може да се отнася и за хората и предизвести за ден, в който – не дай си боже – всички наши потребности ще бъдат задоволени.
Въпреки това, в последно време хората се съмняват дали опитът в действителност може да се приложи толкоз просто към хората – и дали той в действителност сподели това, което вярвахме, че е направил преди всичко.
Краят на мишата химера може да е зародил „ не от гъстотата, а от несъразмерното обществено взаимоотношение “, сподели медицинският историк Едмънд Рамсдън през 2008 г. — Не всички плъхове на Калхун бяха побеснели. Тези, които съумяха да управляват горните етажи, водеха относително естествен живот.
Освен това, дизайнът на опита е подложен на критика, че основава не проблем с пренаселеността, а по-скоро сюжет, при който по-агресивните мишки са съумели да управляват територията и да изолират всички останали. Подобно на производството на храни в действителния свят, допустимо е казусът да не е в съответните запаси, а в това по какъв начин тези запаси се управляват.
Източници:
- Животът на John.B. Калхун – Wikipedia.org
- Едмънд Рамсдън и Джон Адамс, „ Бягство от лабораторията: Експериментите с гризачи на Джон Б. Калхун и тяхното културно влияние “, The Journal of Social History, vol. 42, бр. 3 (2009).
- Wiles, W. (2011). Поведенческата мивка: Мишката галактика на Джон Б. Калхун . Кабинет , (42).
- John B. Calhoun, “ Death Squared: The Explosive Growth and Demise of a Mouse Population, ” in Proceedings of the Royal Society of Medicine, vol. 66 (януари 1973), стр. 80-88.
