Истината, която ни прави свободни
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
„ Ако пребъдвате в Моето обучение в действителност сте Мои
ученици. И ще познаете истината и ще ви направи
свободни. ” /Йоан 8:31,32/
Защо човек обича повече измамите, в сравнение с истината? На този въпрос не дават отговор и мъдреците, тъй като измамата според тях е по този начин неизбежна, както сянката, която хвърля всеки осветлен предмет. Хората са преситени, преуморени от лакомия и машинация, от злоба и стремежи на плътта и са безпомощни да се изпълнят с нещо по-добро.
Крачим с великански крачки в техническия напредък, кацнахме на Луната, с галактически сонди, апарати и мощни телескопи стигаме до други планети, с цел да търсим следи от живот на тях, само че не можем да управляваме себе си, да се преборим с някоя наша елементарна уязвимост или остър табиет, не можем да живеем в единение и мир! Истина е, че множеството хора на нашето съвремие са всичко друго, само че не и нравствено-духовни персони.Тогава?
Измъченият, пренапрегнат, обезверен и уплашен човек през днешния ден упорито пита: „ Има ли излаз? Къде е истината за живота ни? Има ли още някаква пътека, която не сме пробвали? Кой ще ни даде ключа, с който ще отключим вратите на крепостните стени, оградили хората и душите ни? ”
Питат хората, лутат се и не чуват оня глас, който им приказва: ” Аз съм Истината! ”
Моментът бил възвишен, когато Господ Иисус Христос проповядвал в храма – този негов Бащин дом. Пред портата на храма имало два грамадни светилника, които пръскали светлина надалеч из целия град. Иисус застанал сред тези светилници и декларирал с небесна власт: Аз съм светлината на света! Иисус декларирал, че всички би трябвало да познаят истината, която да ги направи свободни. Това мощно изненадало повярвалите, откакто не са плебеи, по какъв начин ще бъдат освободени? В отговор на това Иисус задълбочено коментира какво е истина и независимост, както и тяхната дълбока връзка.
Истина, истина, истина! Три пъти се загатва тази дума в ст. 31,32. Каква власт има над нас думата истина! Чешкият модернизатор Ян Хус оставя следното наследство: ” Търси истината, научавай истината, бит истината, пази истината, защитавай истината до гибел ”. Не е чудно, че бил изгорял на кладата!
Има безспорна истина. Ние се нуждаем от нея. Иначе не можем да знаем каква е задачата на живота ни и накъде отиваме. Да споменем истината е елементарно. Да знаем истината е отлично. Да приказваме истината е мъчно. Да познаем истината е славно. Истината не подвига звук, не с е нуждае от реклама, тъй като е неделима част от чистата съвест. Истината е скромна като светлината. Максим Горки твърди: ” Неоспоримата истина не се нуждае от никакви декорации. Тя е елементарна. ” В едно учебно заведение за глухонеми учителят попитал: ” Какво е истината? ”. Един от учениците начертал права линия. Учителят още веднъж попитал: ” Какво е лъжата? ”. Ученикът начертал изкривена линия.
Често истината е неприятна, дори ненавиждана и гонена. Има една поговорка: „ Когато приказваш истината, готви се да бягаш. ” Истината е като факла, която може да те опари. Истината може да бъде мачкана, само че не и смачкана, да бъде гонена, само че не и изгонена. Това добре схванаха римските императори в многото си опити да смажат ранното християнство. Времето е на страната на истината. В края на краищата макар от време на време и късно, тя постоянно става ясно.
Истината би трябвало да се търси. Историята на човечеството е търсене на истината. Нищо велико не идва без търсене. Христос ни увещава – „ търсете и ще намерите ”. Когато приказва за истината Иисус има пред тип жива, животворящата истина, която визира нашия повсеместен обичай, истината за която сме основани и от която живеем. Тук намираме отговори на въпросите: кои сме, за какво живеем, кой е Бог, какво е безкрайност и така нататък
„ Истината е знание на обективната реалност ”- ни споделят някои учени. Но в Божието Слово имаме освен това. Имаме знание на действителността, която стои над нас и надълбоко в нас, която е част от нашето съществуване и същина. Тази истина се приема освен от разсъдъка, само че основно от сърцето. Ние я търсим и намираме, тъй като ни се предлага открита в лицето на Господ Иисус Христос, който споделя: ”Аз съм истината ” и още: ”Твоето слово е истина ”. Бог самичък отстранява посредством Христос покривалото и пред нас се разкрива Този, който е цялостен с берекет и истина.
2. „ Ще познаете истината ”. Мнозина се задоволяват единствено в търсене на истината. Но тук имаме освен това от търсене и намиране/познаване/. Ние би трябвало да търсим, само че и би трябвало и да намираме. Иначе сме нещастни. Иисус приказва за нещо друго. „ Ще познаете истината ”. Това е повече от намиране. Повече от чуване на истината, повече от виждане на истината. Една е да си осведомен с някого, друго е да го познаваш, т.е. да познаваш характера му, склонностите, навиците, слабостите му. Ще познаете, не се споделя ще обикнете истината. Тя би трябвало да стане плът от плътта ни, кръв от кръвта ни. Това е знание на истината-вътрешното приемане, превъплъщението й в живота ни.
Има нещо, което Бог извърши за нас. Той ни даде Сина Си и с това посредством Неговата жертва – избавление и нов живот. Но има и нещо, което ние би трябвало да сторим: да се разкаем, да се изповядаме и като одобряваме Светото причестяване, да пребъдваме в Него. Нашата връзка с Христос би трябвало да бъде непрекъсната. Това е наша задача. Така и ще принасяме доста плод, а и да можем да кажем като ап. Павел: ”Живея, само че не аз. Христос живее в мен. ”Такова общение е израз на обстоятелството, че сме познали истината. Ето нещо прекомерно мъчно за осъществяване. Познанието на истината е обратно на остарялата, неверна човешка природа, която се противи да одобри Божията промяна. Борбата по никакъв начин не е лесна.
3. И какво следва от познанието на истината? Иисус споделя: ”Тя ще ви направи свободни ”. Лъжата поробва. Измамата, фалша, лицемерието имат свойството да трансформират хората в плебеи, които не са господари на себе си, а робуват на жестокия стопанин на злото, на алкохола, на парите, на хазарта, на опиата, на блудството и така нататък Лъжата дава обещание парадайс, цялостен с блаженства, а дава пъкъл с мъчения.
Едва ли има дума, която по този начин да е омайвала човечеството през вековете както думата независимост. Тя е безконечен идеал, безконечен блян.
Раковски изрече думите: ”Свобода или гибел ”. От Петиофи е останала мисълта: ”За любовта давам живота си. Но за свободата давам и любовта. ” А Дон Кихот възкликва: „ Свободата Санчо е едно от най-ценните богатства, с които небесата подаряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата Санчо както и за достойнството може и би трябвало да се жертва животът. ”
Човекът и свободата са основани един за различен и където има живот има порив към независимост. Свободата има зложелател и това е подправената независимост, която е предпочитание да вършим каквото си желаеме. Точно това Божието Слово назовава робуване на прегрешението. Защото свободата не е в това да вършим каквото си желаеме, а в това да вършим каквото би трябвало.
Ето една асоциация: влакът е свободен до момента в който е в релсите, в случай че излезе от релсите той катастрофира. Така е и в живота на индивида. Свободата в действителност е непринудено послушание на висшите, космополитен закони, на Божиите закони. „ Само оня е свободен, чиято воля е Божията воля ” – споделя Епиктет.
И когато се молим: ”Да бъде Твоята воля ”- ние в действителност се молим да бъдем свободни. Група туристи срещнали в планината един елементарен пастир. Но той не бил малоумен. Попитали го: ”Ти какъв си? ” Искали да се пошегуват с него. Той дал отговор: ”Аз съм цар ”. Това развеселило туристите и те го запитали: ”Над кого заповядаш, щом си цар? ”Той дал отговор: ”Над моите подчинени. ” „ А кои са те? ” „ Това са моите пристрастености. ”Смехът престанал. Всички се замислили и признали, че този пастир е в действителност цар.
Бог е свободен и желае всички да сме свободни, по тази причина ни сътвори със свободна воля. Затова изпрати Сина Си, с цел да ни подари свободата. Христос ни връща от робството на прегрешението към свободата на Своята истина. Христос освобождава единствено оня, който разрешава да бъде освободен. Никому не натрапва свободата. Свободата се дава единствено на оня, който я цени и заслужава. Христос пристигна да ни разкрие истината за Бога и Неговата обич към нас, Неговото решение да ни направи Божии рожби.
Блажени сме, щом сме познали и приели тази небесна независимост. Това дълбоко ни смирява пред Божието великолепие и въпреки да желаеме да бъдем огромни, увещава ни да служим, вместо да заповядваме, да се отхвърляме от себе си, а не да се постановяваме, да прощаваме, а не да си отмъщаваме, да обичаме, а не да ненавиждаме дори и тези, които ни гонят. Да разчитаме на Божията благосклонност, а не на нашите лични заслуги.
„ Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни ”. Истината това е духът на втората миля – милята на служението на Бог и ближните с обич, наслада, предпочитание и жар.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
„ Ако пребъдвате в Моето обучение в действителност сте Мои
ученици. И ще познаете истината и ще ви направи
свободни. ” /Йоан 8:31,32/
Защо човек обича повече измамите, в сравнение с истината? На този въпрос не дават отговор и мъдреците, тъй като измамата според тях е по този начин неизбежна, както сянката, която хвърля всеки осветлен предмет. Хората са преситени, преуморени от лакомия и машинация, от злоба и стремежи на плътта и са безпомощни да се изпълнят с нещо по-добро.
Крачим с великански крачки в техническия напредък, кацнахме на Луната, с галактически сонди, апарати и мощни телескопи стигаме до други планети, с цел да търсим следи от живот на тях, само че не можем да управляваме себе си, да се преборим с някоя наша елементарна уязвимост или остър табиет, не можем да живеем в единение и мир! Истина е, че множеството хора на нашето съвремие са всичко друго, само че не и нравствено-духовни персони.Тогава?
Измъченият, пренапрегнат, обезверен и уплашен човек през днешния ден упорито пита: „ Има ли излаз? Къде е истината за живота ни? Има ли още някаква пътека, която не сме пробвали? Кой ще ни даде ключа, с който ще отключим вратите на крепостните стени, оградили хората и душите ни? ”
Питат хората, лутат се и не чуват оня глас, който им приказва: ” Аз съм Истината! ”
Моментът бил възвишен, когато Господ Иисус Христос проповядвал в храма – този негов Бащин дом. Пред портата на храма имало два грамадни светилника, които пръскали светлина надалеч из целия град. Иисус застанал сред тези светилници и декларирал с небесна власт: Аз съм светлината на света! Иисус декларирал, че всички би трябвало да познаят истината, която да ги направи свободни. Това мощно изненадало повярвалите, откакто не са плебеи, по какъв начин ще бъдат освободени? В отговор на това Иисус задълбочено коментира какво е истина и независимост, както и тяхната дълбока връзка.
Истина, истина, истина! Три пъти се загатва тази дума в ст. 31,32. Каква власт има над нас думата истина! Чешкият модернизатор Ян Хус оставя следното наследство: ” Търси истината, научавай истината, бит истината, пази истината, защитавай истината до гибел ”. Не е чудно, че бил изгорял на кладата!
Има безспорна истина. Ние се нуждаем от нея. Иначе не можем да знаем каква е задачата на живота ни и накъде отиваме. Да споменем истината е елементарно. Да знаем истината е отлично. Да приказваме истината е мъчно. Да познаем истината е славно. Истината не подвига звук, не с е нуждае от реклама, тъй като е неделима част от чистата съвест. Истината е скромна като светлината. Максим Горки твърди: ” Неоспоримата истина не се нуждае от никакви декорации. Тя е елементарна. ” В едно учебно заведение за глухонеми учителят попитал: ” Какво е истината? ”. Един от учениците начертал права линия. Учителят още веднъж попитал: ” Какво е лъжата? ”. Ученикът начертал изкривена линия.
Често истината е неприятна, дори ненавиждана и гонена. Има една поговорка: „ Когато приказваш истината, готви се да бягаш. ” Истината е като факла, която може да те опари. Истината може да бъде мачкана, само че не и смачкана, да бъде гонена, само че не и изгонена. Това добре схванаха римските императори в многото си опити да смажат ранното християнство. Времето е на страната на истината. В края на краищата макар от време на време и късно, тя постоянно става ясно.
Истината би трябвало да се търси. Историята на човечеството е търсене на истината. Нищо велико не идва без търсене. Христос ни увещава – „ търсете и ще намерите ”. Когато приказва за истината Иисус има пред тип жива, животворящата истина, която визира нашия повсеместен обичай, истината за която сме основани и от която живеем. Тук намираме отговори на въпросите: кои сме, за какво живеем, кой е Бог, какво е безкрайност и така нататък
„ Истината е знание на обективната реалност ”- ни споделят някои учени. Но в Божието Слово имаме освен това. Имаме знание на действителността, която стои над нас и надълбоко в нас, която е част от нашето съществуване и същина. Тази истина се приема освен от разсъдъка, само че основно от сърцето. Ние я търсим и намираме, тъй като ни се предлага открита в лицето на Господ Иисус Христос, който споделя: ”Аз съм истината ” и още: ”Твоето слово е истина ”. Бог самичък отстранява посредством Христос покривалото и пред нас се разкрива Този, който е цялостен с берекет и истина.
2. „ Ще познаете истината ”. Мнозина се задоволяват единствено в търсене на истината. Но тук имаме освен това от търсене и намиране/познаване/. Ние би трябвало да търсим, само че и би трябвало и да намираме. Иначе сме нещастни. Иисус приказва за нещо друго. „ Ще познаете истината ”. Това е повече от намиране. Повече от чуване на истината, повече от виждане на истината. Една е да си осведомен с някого, друго е да го познаваш, т.е. да познаваш характера му, склонностите, навиците, слабостите му. Ще познаете, не се споделя ще обикнете истината. Тя би трябвало да стане плът от плътта ни, кръв от кръвта ни. Това е знание на истината-вътрешното приемане, превъплъщението й в живота ни.
Има нещо, което Бог извърши за нас. Той ни даде Сина Си и с това посредством Неговата жертва – избавление и нов живот. Но има и нещо, което ние би трябвало да сторим: да се разкаем, да се изповядаме и като одобряваме Светото причестяване, да пребъдваме в Него. Нашата връзка с Христос би трябвало да бъде непрекъсната. Това е наша задача. Така и ще принасяме доста плод, а и да можем да кажем като ап. Павел: ”Живея, само че не аз. Христос живее в мен. ”Такова общение е израз на обстоятелството, че сме познали истината. Ето нещо прекомерно мъчно за осъществяване. Познанието на истината е обратно на остарялата, неверна човешка природа, която се противи да одобри Божията промяна. Борбата по никакъв начин не е лесна.
3. И какво следва от познанието на истината? Иисус споделя: ”Тя ще ви направи свободни ”. Лъжата поробва. Измамата, фалша, лицемерието имат свойството да трансформират хората в плебеи, които не са господари на себе си, а робуват на жестокия стопанин на злото, на алкохола, на парите, на хазарта, на опиата, на блудството и така нататък Лъжата дава обещание парадайс, цялостен с блаженства, а дава пъкъл с мъчения.
Едва ли има дума, която по този начин да е омайвала човечеството през вековете както думата независимост. Тя е безконечен идеал, безконечен блян.
Раковски изрече думите: ”Свобода или гибел ”. От Петиофи е останала мисълта: ”За любовта давам живота си. Но за свободата давам и любовта. ” А Дон Кихот възкликва: „ Свободата Санчо е едно от най-ценните богатства, с които небесата подаряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата Санчо както и за достойнството може и би трябвало да се жертва животът. ”
Човекът и свободата са основани един за различен и където има живот има порив към независимост. Свободата има зложелател и това е подправената независимост, която е предпочитание да вършим каквото си желаеме. Точно това Божието Слово назовава робуване на прегрешението. Защото свободата не е в това да вършим каквото си желаеме, а в това да вършим каквото би трябвало.
Ето една асоциация: влакът е свободен до момента в който е в релсите, в случай че излезе от релсите той катастрофира. Така е и в живота на индивида. Свободата в действителност е непринудено послушание на висшите, космополитен закони, на Божиите закони. „ Само оня е свободен, чиято воля е Божията воля ” – споделя Епиктет.
И когато се молим: ”Да бъде Твоята воля ”- ние в действителност се молим да бъдем свободни. Група туристи срещнали в планината един елементарен пастир. Но той не бил малоумен. Попитали го: ”Ти какъв си? ” Искали да се пошегуват с него. Той дал отговор: ”Аз съм цар ”. Това развеселило туристите и те го запитали: ”Над кого заповядаш, щом си цар? ”Той дал отговор: ”Над моите подчинени. ” „ А кои са те? ” „ Това са моите пристрастености. ”Смехът престанал. Всички се замислили и признали, че този пастир е в действителност цар.
Бог е свободен и желае всички да сме свободни, по тази причина ни сътвори със свободна воля. Затова изпрати Сина Си, с цел да ни подари свободата. Христос ни връща от робството на прегрешението към свободата на Своята истина. Христос освобождава единствено оня, който разрешава да бъде освободен. Никому не натрапва свободата. Свободата се дава единствено на оня, който я цени и заслужава. Христос пристигна да ни разкрие истината за Бога и Неговата обич към нас, Неговото решение да ни направи Божии рожби.
Блажени сме, щом сме познали и приели тази небесна независимост. Това дълбоко ни смирява пред Божието великолепие и въпреки да желаеме да бъдем огромни, увещава ни да служим, вместо да заповядваме, да се отхвърляме от себе си, а не да се постановяваме, да прощаваме, а не да си отмъщаваме, да обичаме, а не да ненавиждаме дори и тези, които ни гонят. Да разчитаме на Божията благосклонност, а не на нашите лични заслуги.
„ Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни ”. Истината това е духът на втората миля – милята на служението на Бог и ближните с обич, наслада, предпочитание и жар.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ