Чуждата преса пита: Може ли в България да настъпи обрат? Слаба свобода на словото, чуждите фирми бягат, мафията държи парите
Снимка Булфото
www.intellinews.com
Преди малко повече от десетилетие България се причисли към Европейския съюз с очаквания за по-добро бъдеще.
Хората излязоха да честват по улиците в деня на присъединението, мечтаейки за една съвременна и прогресивна страна, която да загърби комунистическото си минало, www.intellinews.com.
Реалността обаче, се оказа прекомерно друга.
България не се оправи с изчистването на петната от Съветското ръководство.
Корупцията и непрозрачността предизвикаха огромни разделения, а мафиотският хайлайф запълва празнината, останала след Москва.
Страната е мъчно място за правене на бизнес и рисково за политическите дисиденти.
Но в този момент България доближава повратна точка.
Новината за убийството на публицист, въпреки че закононарушението наподобява не е обвързвано с нейната работа и че причинителят е бил под въздействието на алкохол и опиати, обиколи международните медии и повдигна казуса за свободата на словото в България.
Междувременно, фрапантното приключване на непознат капитал от страната предвещава стопански безпорядък, а популистите демагози гневно се борят за властта.
Ако България не се прочисти, фантазиите на нейните жители за Европейския съюз може да бъдат разрушени.
Икономическите числа към този момент демонстрират една неприятна картина.
България е най-бедният член на Европейски Съюз – тя има най-ниската междинна заплата в Европейски Съюз (575 евро на месец), най-ниската минимална заплата (260 евро на месец) и най-ниската междинна пенсия (190 евро на месец).
В резултат на това повече от 40% от българите са сложени в риск от беднотия и обществено изключване – това са проблемите, които участието в Европейски Съюз трябваше да позволи.
Проблемът не е, че в България няма пари. Просто огромна част от тях се държат от дребна група авторитетни предприемачи с връзки в подземния свят.
Тази разнообразна група от хора включва такива като най-богатият човек в страната – Васил Божков -„ Черепа “, хипотетичен мафиотски необут, който е забъркан в измами, изнудване, заплашване и пране на пари, както и хотелиерският магнат Ветко Арабаджиев, за който неотдавна издадоха европейска заповед за арест поради укриване на налози и пране на пари откакто полицията иззе 5 милиона евро в брой от негова недвижима благосъстоятелност.
Този посткомунистически хайлайф е основал свят, в който подкупите постоянно са част от всеки обществен търг за всеки огромен план, в който компании биват превземани от мафиоти без никакви наказания, а хора биват разстрелвани на улицата при дребни корпоративни разногласия.
Нещо повече, новата тайфа босове отхвърля да показа своето нелегално добито благосъстояние. Тези хора печелят осем пъти повече от елементарните хора.
Международни организации като „ Прозрачност без граници “, която неотдавна разгласи България за най-корумпираната страна в Европейски Съюз, от дълго време са жигосали порочните практики в страната.
Но вместо да предприеме дейности, българското държавно управление си е основало навика да не обръща внимание на корупцията – а даже и самото то може да е част от казуса.
Министър-председателят Бойко Борисов показа апатията на държавното управление по-рано тази година, когато безочливо попита Европейския парламент, „ Ако има такава корупция, по какъв начин ще сме все първи на избори? “.
Борисов, който се е изкачил до властта, започвайки като телохранител на умрелия комунистически водач Тодор Живков и българския цар и след това министър-председател, Симеон Сакскобургготски, от години е упрекван, че има връзки с мафията.
Изтекли документи на разследващи служби през 2006 година разкриха, че той е бил забъркан в „ сериозна престъпна активност “ и има тесни връзки с Москва. Един публицист даже го разказа като „ българският Ал Капоне “.
За да изкажете сходно мнение в България, се желае много храброст.
Анализаторите постоянно упрекват Борисов, който ръководи съвсем непрестанно към този момент девет години, че де факто управлява една автокрация, в която критиците на властта биват арестувани при съмнителни доводи.
Ако съдиите отхвърлят да се преценяват, те биват подложени на наказателен правосъден режим, който на процедура не е променян от руско време.
Също по този начин всеки кореспондент, който приказва тези истини, рискува да бъде унизен.
В момента България е на най-ниско равнище измежду държавите-членки на Европейски Съюз по независимост на медиите.
Този микс от принуда и застоялост е създал най-бързо изчезващата нация в света, в която хиляди от най-интелигентните и способни българи я напущат.
За 15 години повече от един милион от 8-милионното население на България са емигрирали.
Въпреки че някои от тях може да се върнат откакто приключат образованието си в чужбина, това хронично обезлюдяване в композиция с голямото укриване на налози, изцежда държавната хазна и поддържа бедността поради която толкоз доста хора емигрират.
За похлупак и непознатите вложители се отхвърлят от България.
Членството в Европейски Съюз трябваше да покаже, че България е отворена за бизнес, само че непознатите вложения внезапно понижиха, вместо да се усилят от този момент.
Сега този развой се трансформира в същинско злополучие – нови данни от българската национална банка демонстрират, че директните задгранични вложения са паднали с цели 71% през първите осем месеца на 2018.
Странното предпочитание на държавното управление да се заяжда със западните мултинационални корпорации единствено форсира този развой.
Вместо да се опита да предотврати това, държавното управление на Борисов се затваря още повече, изразявайки поддръжка към крайно-десния маджарски министър председател Виктор Орбан в неговата опозиция против Брюксел.
Тази тактика даде подтик на българските екстремисти и ултра-националисти, само че разреши на Борисов да задържи поста си.
Като се вземат поради икономическите и политически разтърсвания в страната обаче, министър-председателят скоро може да потъне в своята автократска каша.
Борисов към този момент претърпя три вота на недоверие тази година, само че поради тези проблеми в България и изчезващите непознати вложения, да не прави нищо към този момент не е алтернатива.
Ако не друго, то най-малко министър-председателят знае по какъв начин да оцелява.
Вероятно най-хубавото, на което страната може да се надява, е той да вземе решение да избави личната си кожа и по този начин да облекчи проблемите на България.
* Никълъс Кафуман е съветник, базиран в Брюксел, който работи за европейски институции. Негови публикации са оповестени в Moscow Times и Eurasia Review.
Превод lentata.com
www.intellinews.com
Преди малко повече от десетилетие България се причисли към Европейския съюз с очаквания за по-добро бъдеще.
Хората излязоха да честват по улиците в деня на присъединението, мечтаейки за една съвременна и прогресивна страна, която да загърби комунистическото си минало, www.intellinews.com.
Реалността обаче, се оказа прекомерно друга.
България не се оправи с изчистването на петната от Съветското ръководство.
Корупцията и непрозрачността предизвикаха огромни разделения, а мафиотският хайлайф запълва празнината, останала след Москва.
Страната е мъчно място за правене на бизнес и рисково за политическите дисиденти.
Но в този момент България доближава повратна точка.
Новината за убийството на публицист, въпреки че закононарушението наподобява не е обвързвано с нейната работа и че причинителят е бил под въздействието на алкохол и опиати, обиколи международните медии и повдигна казуса за свободата на словото в България.
Междувременно, фрапантното приключване на непознат капитал от страната предвещава стопански безпорядък, а популистите демагози гневно се борят за властта.
Ако България не се прочисти, фантазиите на нейните жители за Европейския съюз може да бъдат разрушени.
Икономическите числа към този момент демонстрират една неприятна картина.
България е най-бедният член на Европейски Съюз – тя има най-ниската междинна заплата в Европейски Съюз (575 евро на месец), най-ниската минимална заплата (260 евро на месец) и най-ниската междинна пенсия (190 евро на месец).
В резултат на това повече от 40% от българите са сложени в риск от беднотия и обществено изключване – това са проблемите, които участието в Европейски Съюз трябваше да позволи.
Проблемът не е, че в България няма пари. Просто огромна част от тях се държат от дребна група авторитетни предприемачи с връзки в подземния свят.
Тази разнообразна група от хора включва такива като най-богатият човек в страната – Васил Божков -„ Черепа “, хипотетичен мафиотски необут, който е забъркан в измами, изнудване, заплашване и пране на пари, както и хотелиерският магнат Ветко Арабаджиев, за който неотдавна издадоха европейска заповед за арест поради укриване на налози и пране на пари откакто полицията иззе 5 милиона евро в брой от негова недвижима благосъстоятелност.
Този посткомунистически хайлайф е основал свят, в който подкупите постоянно са част от всеки обществен търг за всеки огромен план, в който компании биват превземани от мафиоти без никакви наказания, а хора биват разстрелвани на улицата при дребни корпоративни разногласия.
Нещо повече, новата тайфа босове отхвърля да показа своето нелегално добито благосъстояние. Тези хора печелят осем пъти повече от елементарните хора.
Международни организации като „ Прозрачност без граници “, която неотдавна разгласи България за най-корумпираната страна в Европейски Съюз, от дълго време са жигосали порочните практики в страната.
Но вместо да предприеме дейности, българското държавно управление си е основало навика да не обръща внимание на корупцията – а даже и самото то може да е част от казуса.
Министър-председателят Бойко Борисов показа апатията на държавното управление по-рано тази година, когато безочливо попита Европейския парламент, „ Ако има такава корупция, по какъв начин ще сме все първи на избори? “.
Борисов, който се е изкачил до властта, започвайки като телохранител на умрелия комунистически водач Тодор Живков и българския цар и след това министър-председател, Симеон Сакскобургготски, от години е упрекван, че има връзки с мафията.
Изтекли документи на разследващи служби през 2006 година разкриха, че той е бил забъркан в „ сериозна престъпна активност “ и има тесни връзки с Москва. Един публицист даже го разказа като „ българският Ал Капоне “.
За да изкажете сходно мнение в България, се желае много храброст.
Анализаторите постоянно упрекват Борисов, който ръководи съвсем непрестанно към този момент девет години, че де факто управлява една автокрация, в която критиците на властта биват арестувани при съмнителни доводи.
Ако съдиите отхвърлят да се преценяват, те биват подложени на наказателен правосъден режим, който на процедура не е променян от руско време.
Също по този начин всеки кореспондент, който приказва тези истини, рискува да бъде унизен.
В момента България е на най-ниско равнище измежду държавите-членки на Европейски Съюз по независимост на медиите.
Този микс от принуда и застоялост е създал най-бързо изчезващата нация в света, в която хиляди от най-интелигентните и способни българи я напущат.
За 15 години повече от един милион от 8-милионното население на България са емигрирали.
Въпреки че някои от тях може да се върнат откакто приключат образованието си в чужбина, това хронично обезлюдяване в композиция с голямото укриване на налози, изцежда държавната хазна и поддържа бедността поради която толкоз доста хора емигрират.
За похлупак и непознатите вложители се отхвърлят от България.
Членството в Европейски Съюз трябваше да покаже, че България е отворена за бизнес, само че непознатите вложения внезапно понижиха, вместо да се усилят от този момент.
Сега този развой се трансформира в същинско злополучие – нови данни от българската национална банка демонстрират, че директните задгранични вложения са паднали с цели 71% през първите осем месеца на 2018.
Странното предпочитание на държавното управление да се заяжда със западните мултинационални корпорации единствено форсира този развой.
Вместо да се опита да предотврати това, държавното управление на Борисов се затваря още повече, изразявайки поддръжка към крайно-десния маджарски министър председател Виктор Орбан в неговата опозиция против Брюксел.
Тази тактика даде подтик на българските екстремисти и ултра-националисти, само че разреши на Борисов да задържи поста си.
Като се вземат поради икономическите и политически разтърсвания в страната обаче, министър-председателят скоро може да потъне в своята автократска каша.
Борисов към този момент претърпя три вота на недоверие тази година, само че поради тези проблеми в България и изчезващите непознати вложения, да не прави нищо към този момент не е алтернатива.
Ако не друго, то най-малко министър-председателят знае по какъв начин да оцелява.
Вероятно най-хубавото, на което страната може да се надява, е той да вземе решение да избави личната си кожа и по този начин да облекчи проблемите на България.
* Никълъс Кафуман е съветник, базиран в Брюксел, който работи за европейски институции. Негови публикации са оповестени в Moscow Times и Eurasia Review.
Превод lentata.com
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ