Силата на духа и доброто: Треньор с увредено зрение вдъхновява деца с необикновена съдба
Снимка: bTV
Учител по физическо образование с над 70 % повредено зрение тренира деца, чиято орис също е невероятна, споделя Бтв.
През мъглата се вижда мъчно. Често единствено на няколко метра. По някое време мъглата изчезва. Но не за всички. Светът през очите на Александър Цоканов постоянно е като мъгла. Като едно размазано стъкло.
„ Разбрах, че имам увреждане, когато бях на към 9-годишна възраст. Всичко стана внезапно, започнах да не виждам на дъската. Установиха ми диагнозата макулна недъгавост. По-трудно ми е да различавам лица, да различавам избрани предмети от разстояние ”, описа Александър.
С над 70% повредено зрение той вижда най-вече силуетите. Това не му пречи в годините обратно да бъде на върха. Печели редица шампионати по лека атлетика за хора с увреждания, достигайки европейски и международни върхове.
Снимка: bTV
„ Медалите по своему са съществени триумфи, само че по-големият триумф е тъкмо това, че съм съумял да се впиша в обществото по един заслужен метод. Защото аз с изключение на, че съм треньор и работя с деца, аз съм и преподавател ”, споделя Александър.
Учител по физическо образование и треньор на невероятни деца. В древногръцката митология Арейон е говорещ кон, наследник на Посейдон – държател на моретата, и богинята на плодородието Деметра. В българския спорт е името на клуб, където упражняват деца с увреждания.
Снимка: bTV
„ Първоначално въобще нямах концепцията да върша клуб. Просто желаех да работя с деца с увреждания. Причината е, тъй като аз ги усещам доста по-близки, доста по-запознат съм с техните проблеми ”, споделя невероятният треньор.
Снимка: bTV
Присъствахме на една елементарна подготовка с невероятни деца. Запознахме се с Ивелина, Вики, Иван и Хакан. Допуснаха ни до техните истории. Малки герои, които не търсят оправдания.
Първа идва Ивелина, която след тежък случай, взема решение да се върне на стадиона.
„ Преди да дойда тук, отново се занимавах с лека атлетика, само че се състезавах при здравите, нямах увреждане. В следствие отивах да тичам, пресичах и ме блъснаха на пешеходна пътека. После бях в кома, не можех да вървя, да приказвам и в следствие започнах от нищото, всичко изначало от нулата ”, сподели Ивелина Петрова.
Снимка: bTV
Преди случая Ивето печели медали на всяко съревнование. Бъдещето наподобява ярко, само че от време на време животът се обръща за секунди.
" Бях на инвалидна количка и желаех да съм си, както преди ”, показа момичето
Снимка: bTV
И го прави. Има скъсени сухожилия на съвсем цялата дясна част от тялото, само че това не я стопира.
„ Връщам се на стадиона, тъй като тръпката е неповторима, възприятието, което си имал преди, ти си го искаш още веднъж... В какво намираш мотивация? Може би в другите, с които упражнявам. Като ги гледа, че и другите не се отхвърлят и това ме въодушевява ”, сподели Ивелина.
Снимка: bTV
На пистата те се забавляват, а в поддръжка на Александър идва нещо изненадващо...
„ Тук на помощ идва едно от моите другарчета. Не знам дали сте виждали човек да употребява бинокъл на 20 метра ”, майтапи се треньорът.
Снимка: bTV
Често ние предаваме непотребен мелодраматизъм. Съжаляваме ги, само че в действителност се опасяваме да надникнем в техния свят.
„ Този проблем ми е дал опция да премисля живота си и по напълно различен метод да виждам на нещата ”, означи треньорът.
Често ние зрящите, не виждаме тях – незрящите. Но може да ги чуем, тъй като те имат, какво да ни кажат.
„ Успехът се реализира посредством битка, като едни незрящи хора, ние го вършим с доста повече битка ”, споделя Иван Ралчевски.
„ Винаги има смисъл и да не съм се справила доста добре, не преставам. Като се откажа, няма да стане по-добре ”, сподели Ивелина.
Слепотата в 21-ви век е друга. Някой изпадат в нея от метода си на живот. Други излизат от нея, тъй като желаят да видят света. На това желае да ги научи и Александър. Да живеят. И най-много... да бъдат признателни. За всичко, което животът им е дал - или лишил...
Учител по физическо образование с над 70 % повредено зрение тренира деца, чиято орис също е невероятна, споделя Бтв.
През мъглата се вижда мъчно. Често единствено на няколко метра. По някое време мъглата изчезва. Но не за всички. Светът през очите на Александър Цоканов постоянно е като мъгла. Като едно размазано стъкло.
„ Разбрах, че имам увреждане, когато бях на към 9-годишна възраст. Всичко стана внезапно, започнах да не виждам на дъската. Установиха ми диагнозата макулна недъгавост. По-трудно ми е да различавам лица, да различавам избрани предмети от разстояние ”, описа Александър.
С над 70% повредено зрение той вижда най-вече силуетите. Това не му пречи в годините обратно да бъде на върха. Печели редица шампионати по лека атлетика за хора с увреждания, достигайки европейски и международни върхове.
Снимка: bTV
„ Медалите по своему са съществени триумфи, само че по-големият триумф е тъкмо това, че съм съумял да се впиша в обществото по един заслужен метод. Защото аз с изключение на, че съм треньор и работя с деца, аз съм и преподавател ”, споделя Александър.
Учител по физическо образование и треньор на невероятни деца. В древногръцката митология Арейон е говорещ кон, наследник на Посейдон – държател на моретата, и богинята на плодородието Деметра. В българския спорт е името на клуб, където упражняват деца с увреждания.
Снимка: bTV
„ Първоначално въобще нямах концепцията да върша клуб. Просто желаех да работя с деца с увреждания. Причината е, тъй като аз ги усещам доста по-близки, доста по-запознат съм с техните проблеми ”, споделя невероятният треньор.
Снимка: bTV
Присъствахме на една елементарна подготовка с невероятни деца. Запознахме се с Ивелина, Вики, Иван и Хакан. Допуснаха ни до техните истории. Малки герои, които не търсят оправдания.
Първа идва Ивелина, която след тежък случай, взема решение да се върне на стадиона.
„ Преди да дойда тук, отново се занимавах с лека атлетика, само че се състезавах при здравите, нямах увреждане. В следствие отивах да тичам, пресичах и ме блъснаха на пешеходна пътека. После бях в кома, не можех да вървя, да приказвам и в следствие започнах от нищото, всичко изначало от нулата ”, сподели Ивелина Петрова.
Снимка: bTV
Преди случая Ивето печели медали на всяко съревнование. Бъдещето наподобява ярко, само че от време на време животът се обръща за секунди.
" Бях на инвалидна количка и желаех да съм си, както преди ”, показа момичето
Снимка: bTV
И го прави. Има скъсени сухожилия на съвсем цялата дясна част от тялото, само че това не я стопира.
„ Връщам се на стадиона, тъй като тръпката е неповторима, възприятието, което си имал преди, ти си го искаш още веднъж... В какво намираш мотивация? Може би в другите, с които упражнявам. Като ги гледа, че и другите не се отхвърлят и това ме въодушевява ”, сподели Ивелина.
Снимка: bTV
На пистата те се забавляват, а в поддръжка на Александър идва нещо изненадващо...
„ Тук на помощ идва едно от моите другарчета. Не знам дали сте виждали човек да употребява бинокъл на 20 метра ”, майтапи се треньорът.
Снимка: bTV
Често ние предаваме непотребен мелодраматизъм. Съжаляваме ги, само че в действителност се опасяваме да надникнем в техния свят.
„ Този проблем ми е дал опция да премисля живота си и по напълно различен метод да виждам на нещата ”, означи треньорът.
Често ние зрящите, не виждаме тях – незрящите. Но може да ги чуем, тъй като те имат, какво да ни кажат.
„ Успехът се реализира посредством битка, като едни незрящи хора, ние го вършим с доста повече битка ”, споделя Иван Ралчевски.
„ Винаги има смисъл и да не съм се справила доста добре, не преставам. Като се откажа, няма да стане по-добре ”, сподели Ивелина.
Слепотата в 21-ви век е друга. Някой изпадат в нея от метода си на живот. Други излизат от нея, тъй като желаят да видят света. На това желае да ги научи и Александър. Да живеят. И най-много... да бъдат признателни. За всичко, което животът им е дал - или лишил...
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ