снимка: btv Тодорка Сакалиева - баба Добра от село Шарково,

фотография: btv

Тодорка Сакалиева - баба Добра от село Шарково, още тъгува за козите и овцете си, които бяха избити през лятото, поради подозрения за чума. Останала сама, без обичаните козички, баба Дора се заключва с катанец. Свикнала с грижите по стадото, в този момент, когато го няма, гледа да си намира друга работа.

"Не съм привикнала да заставам без работа, нещо би трябвало да върша, но би трябвало да върша. Ако би трябвало, ще разбърквам нещо ", изяснява Тодорка Сакалиева пред БТВ.

За питомците ѝ ѝ припомнят единствено албумите със фотоси, които ѝ подарили неотдавна. "Това е моето яренце, Дора се споделя, виж го какъв брой е хубаво. На това яренце майка му даваше доста хубаво мляко и аз доста си го обичах. Никога не се не помнят! ", споделя още баба Дора, плачейки.

През юли Шарково осъмва обсадено – от ветеринари, полиция и хора, пристигнали да избавят стадата от изтребване. В селото още не схващат от къде се е появила чумата и за какво се постанова и здрави животни да бъдат умъртвени. Но стадото на баба Дора оцеля и на другия ден. И още няколко дни. Опазено от доброволци, които дежуряха на смени пред обора. Покрай последното оживяло стадо се завъртяха и политици. Няколко дни по-късно кордонът към Шарково е затегнат. В селото не се позволяват външни хора. За да се срещне с нас, баба Дора идва до полицейската обсада. Останала е без стадото.

"Още ги загробиха и заваля дъжд от ведро. Викам за моите козички плаче и дядо Господ, изпрати дъжд да измие региона, три дни валя проливен дъжд ", спомня си баба Дора.

"Като го виждам това празното, неприятна работа, отчайваща работа. Няма ги агънцата да те милват, да ти се радват, да скачат от горната страна ти ", споделя дамата, до момента в който обикаля празния обор.

Казва, че когато падне карантината е подготвена да одобри обещаните ѝ от собственик в Софийско коза и ярета. Но цяло стадо не знае дали ще има сили отново да гледа.