Снайперистите продължават да се смятат за една от най-дисциплинираните и

Бяло перо – най-точният мерник по време на виетнамската война

Снайперистите не престават да се считат за една от най-дисциплинираните и ефикасни военни единици на всяка войска. Преди година, медиите по света гръмнаха с едно българско име Крум Хаджипетков и неговия неповторим изстрел, създаден на километър и половина от задачата. Репортажите за ефрейтор втори клас Хаджипетков бяха доста, само че откакто самият той би трябвало да пази военна загадка, нямаше по какъв начин да разберем за други военни подвизи. Истината е, че едвам след пенсия ще стане ясно какъв брой изумени цели е имал българинът.

Карлос Хаткок

До тогава ще запълним времето, разказвайки за различен забавен армейски кадър – Карлос Хаткок. За виетнамската войска, той е прочут като „ Бялото перо “. Неговата смелост достигала до там, че с перото се опитвал да провокира врага да стартира да го вижда. Диверсията се оказала много мощна, тъй като по време на виетнамската война, явно никой не обръщал внимание на движещото се бяло перо. Впрочем, притежателят му имал невероятната заложба да пълзи с толкоз ниска скорост, че дивите животни към него да не схващат, че до тях има човек. Роден през 1942-а година в Арканзас, Хаткок живее много диво и в най-ранна възраст се учи да ловува. Според доста източници, кандидатурата му за армията и войната във

Виетнам е изисквала единствено две неща:
1. Умение за пукотевица
2. Умение за обработка на дървесина

Както се досещате, самият той имал повече качества от изброените. Пристигайки във Виетнам, Карлос бързо схваща каква игра ще се играе. Мотото на армееца е „ Убивай или ще бъдеш погубен “. Няма второ място, а в случай че има, то е в чувал за трупове. С ясно изразените правила, снайперистът осъзнавал, че войната тук няма нищо общо с известното военно изкуство. Виетнамските бойци били специалисти в партизанската война и единственият метод да се стигне до победа е точно посредством сходни похвати. Реномето на снайперистите не било изключително положително в американската войска. Капитан Ланд е имал желанието да промени това и упорствал да получи най-малко един снайпер във всеки взвод. За негово благополучие, получава Карлос, който до края на войната ще има сред 300 и 400 точни изстрела. Потвърдените остават 93, само че това не е от никакво значение.

Стрелецът става много прочут и бялото перо не остава неусетно. Виетнамската войска постоянно плащала съществени суми за главата на снайперист, само че „ Бяло перо “ водил класацията със сума от близо 30 000 $. Изкушаващата реклама предиздвикала снайперистите също да закичат перо и по този метод да бъркат в допълнение вражеските снайперисти. Самият Карлос има невероятна тактика за човешки лов. За разлика от своите сътрудници, той стартира задача в ранни зори или по залез слънце. За всички хищници това е времето, в което бойците са минимум фокусирани. След провеждането на сполучливи военни интервенции, господин Бяло Перо стартира да образова и останалите снайперисти с концепцията, че единствено по този начин може да ги резервира по-дълго време живи. Хладнокръвният стрелец виртуозно извършва една от най-тежките секретни задачи във Виетнам – премахването на почитан военачалник. Задачата не била от най-леките. Хаткок прекарал повече от 4-и дни и 3-и нощи, с цел да стигне до задачата си. Сънят не бил разрешен и предвижването ставало сантиметър по сантиметър.

По пътя си, някой бойци за малко да го настъпят. Снайперската дегизировка го покрива от глава до пети и доста постоянно в неговия вегетативен статус на цялостен покой трябвало да търпи подминаването на патрули и придвижването на животни към него, измежду срещите с животинския свят, снайперът се разминал и с бамбукова отровна змия, която можела да го убие с едно захапване. Хаткок взима и едно друго решение, вместо да мине през гъстата гора, където всички ще чакат да се появи снайпер, той избира да влезе централно в лагера, употребявайки ниската трева и храстите. В ранното утро, генералът излязал на верандата, с цел да поеме въздух и да получи 9 грама олово в сърцето. Всички бойци хукнали тъкмо към гората, очаквайки да намерят снайпера, до момента в който Карлос запълзял по остарелия път, без да бъде обезпокояван от който и да било.

Втората емблематична цел е мадам Апачи, садистична жена, която обичала да тормози хванатите американски бойци. За разлика от останалите виетнамски снайпери, дамата постоянно имала сериозна защита, когато се предвижвала през джунглата. Като снайперист и човек, обичащ да събира скалпове на врага, прякорът ѝ бил тъкмо толкоз прецизен, колкото и мерника ѝ. След като Карлос я оповестил за съществена цел, почнало огромното дебнене в гъстата джунгла. Прекарвайки няколко дни, щастието се усмихва, когато отрядът на Апачи, предвождан от самата нея, не взема решение да излезе за малко от дълбокото си прикритие. Жената изостанала преднамерено, с цел да може да клекне и да облекчи потребностите си. Точно това съдбовно придвижване било изцяло задоволително. Карабината на скрития мерник пуснала един патрон в тялото ѝ, а по-късно още един, за по-голяма сигурност, че лекарят няма да успее да я избави. И откакто Апачи пада, идва време за същинската борба.

Виетнамският снайперист „ Кобра “ има сходна процедура като тази на Карлос. Самият той също обичал да се внедрява във вражеските лагери и да поразява задачата. В деня, в който трябвало да завоюва 30 000 $, виетнамецът прави грешката и прострелва различен човек, вместо скъпата си цел. Играта на котка и мишка почнала. Г-н Кобра влизал няколко пъти във противников лагери, с цел да предложения Хаткок на двубой. Дебненето почнало и двамата знаели, че няма място за неточности. След няколко военни маневри, промяна на позиции и опити за минаване по фланка, залязващото слънце почнало да отразява оптиката на виетнамския снайпер. Точно този проблясък е бил предстоящ и с един изстрел, врагът пада изумен. Едва отблизо разстояние излиза наяве, че патронът е минал през оптиката и най-вероятно това е било последното, което е забелязано преди гибелта. Карлос Хаткок се завръща като воин от войната и основава школа за образование на снайперисти.

Неговата концепция е да стартира да преподава наученото, с цел да може да защищити по-голяма част от бъдещите снайперисти, опитът му е огромен и се оценя високо от американските служители на реда и специфичните сили. Един от най-хубавите препоръки за всички е да не се двоумят да „ влязат в балона “ и да се концентрират оптимално над всяко придвижване. Карлос напомнял, че нито едно придвижване не е инцидентно и затова фокусът би трябвало да бъде безукорен. Карлос Хаткок умира от множествена склероза през 1999-а година. Здравето му се утежнява последователно, а имайки поради напрежението, никой не може да чака нещо по-различно. Тъжното е, че не получава военна пенсия, тъй като не служи 20 години, а единствено 19, въпреки и тъкмо неговата пушка да е помогнала за спасяването на доста други морски пехотинци. Част от историята му е разказана във кино лентата „ Sniper “, само че с доста по-малко детайлности.