сн: Архив Съветът на Европа е научил от първа ръка

сн: Архив

Съветът на Европа е научил от първа ръка за множеството противозаконни практики на българските управляващи по отношение на търсещите леговище чужденци и мигрантите. Това излиза наяве от отчета на специфичния представител на генералния секретар на Съвета на Европа по миграцията и бежанците Томаш Бочек, който бе на задача в страната през ноември предходната година.

Идеята за задачата се е родила по време на неговото посещаване в Сърбия през юни 2017 година Бочек се е срещнал с няколко мигранти, които са се оплакали, че са били зле третирани по време на престоя им в България. Той решил да пристигна на място и да ревизира, тъй като България е един от главните бежански направления към Западна Европа. Това, което Бочек вижда и чува, не приказва по никакъв начин добре за страната, а той в детайли го разказва в отчета си.

Българските управляващи дават информация на търсещите леговище в брошури, написани на български, британски и арабски. Бочек регистрира, че тази система е несъответстваща, тъй като някои са необразовани, а забележителна част от хората четат и приказват фарси (основно от Иран) и пущу (Афганистан, Пакистан). Организация на обединените нации и български неправителствени организации са положили старания да оказват помощ на някои от хората с преводачи. Томаш Бочек отбелязва, че това е работа на страната, а не на неправителствения бранш.

Често арестуваните за нелегално влизане в страната не са получавали в точния момент нужната правна отбрана. Причината е, че Националното бюро по правна помощ няма задоволителен бюджет, а доста от юристите не са подготвени в тази материя. Представителят на Съвета на Европа въпреки всичко споделя, че бюрото се е захванало с някои " окуражаващи " планове.

Държавната организация за бежанците е уведомила екипа от Съвета на Европа, че на сирийците постоянно се дава отбрана в България. Причината е, че там се води война. Афганистанците и иракчаните обаче не влизат в тази рубрика. Резултатът е, че България дава отбрана на под 1% от афганистанците, които са я поискали. Как се реализира това? Понякога българските управляващи по време на на интервютата просто не записват разказите на хората за заканите в родните им страни. Така те просто не се вземат поради, а отсрещната страна няма по какъв начин да реагира, тъй като може и да не разбере за този трик. Други обаче са разбрали и са разказали на представителите на Съвета на Европа.

Стойте си в ареста там

Българският закон подлага на риск от автоматизирано задържане под стража за един месец хора, които не трябва да бъдат арестувани, написа Томаш Бочек. Те не трябва да бъдат арестувани, тъй като имат законна причина да търсят леговище. Въпреки това автоматизираните арести се случват. Причината е, че управляващите не могат да разпознават бързо тези хора. Причината отново е неналичието на преводачи, неналичието на правна помощ и самия закон.

При визитата на Томаш Бочек в лагера от затворен вид в Любимец е имало 171 души от Афганистан, Ирак и Пакистан. Те са разказали, че са били държани в полицейските арести сред 1 и 30 дни, макар че всеки престой по-дълъг от 24 часа е противозаконен. Някои от търсещите леговище са споделили, че стоят към този момент десети месец в лагера, което също е нелегално. Мисията на Съвета на Европа открива, че преместването на хората от лагерите от закрит вид се бави отново поради невъзможността на управляващите да споделят с чужденците поради липса на преводачи. Често мигрантите остават неинформирани за правата си да аплайват за леговище. Част от арестуваните даже нямат заповед за задържане в лагера.

В българския закон не се вършат никакви разяснения за метода, по който се задържат децата на бежанците, а това ги излага на голям риск. България към този момент е осъждана пред Европейския съд по правата на индивида за изискванията по задържането на три деца. Към страната към този момент има отправени рекомендации от Съвета на Европа да реформира своето законодателство.

Оправихме се с ловците на бежанци

На този декор Министерство на вътрешните работи е уверило задачата на Съвета на Европа, че България се е справила с ловците на бежанци по турската граница и като цяло тази процедура е в предишното. Томаш Бочек показва вярата си, че прокуратурата ще проверява и всички смъртни случаи на мигранти на българска територия.

Бочек е сложил въпрос за практиката на гранична полиция да изблъсква хора назад към Турция, както и за физическото принуждение, оказвано върху мигрантите. Той е получил информация за тези случаи от Организация на обединените нации, самите бежанци и неправителствени организация. Отговорът на Министерство на вътрешните работи е, че всичко е разследвано, само че нито един служител на реда не е бил открит за отговорен.

Томаш Бочек написа, че сега цялата процедура по определяне на бежанците в риск лежи върху поддръжката на неправителствените организация. Той добавя, че би приветствал осъществяването на желанията на Държавната организация за бежанците да обезпечи 24-часово наличие на обществени служащи в лагерите. Съветът на Европа предлага на България гратис да образова хора на интернационално право по отбрана правата на индивида, с цел да се усъвършенства системата.

Бочек подлага на критика българските общини поради цялостния им отвод да се включат в стратегиите за интеграция на бежанците. Той изяснява и повода за това: " Публичното отношение към мигрантите и бежанците (в България) е като цяло отрицателно, а антимигрантската изразителност в политическия дискурс е ускорява, изключително към избори ".

Успехите

В отчета се признава, че България е положила " обилни старания " да се оправи с провокациите за посрещане на мигрантския напън. Другият триумф са положените старания за изпращане на част от децата на учебно заведение.

Въпреки тези триумфи като цяло отчетът е мощно сериозен. София се приканва да предприеме ограничения, с цел да построи устойчива система за даване на интернационална отбрана за тези, които имат потребност от нея. Мисията на Съвета на Европа открива, че част от практиките на България по посрещане на бежанците " повдигат въпроси по отношение на самата същина на правото да се търси леговище ".

Според Томаш Бочек всички открити проблеми повдигат въпроса дали България не нарушава основни правила от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида – правото на живот и възбраната на изтезанията.