136 г. Съединение! Как Продан от Габрово става Чардафон Велики
Смешник, алкохолик и родолюбец. Така Захарий Стоянов разказва един от най-колоритните герои на Съединението сред Княжество България и Източна Румелия – габровецът Продан Тишков. Именно той с силата си увлича хората от град Съединение, по това време към момента именуван Голямо Конаре, и без да пита афишира Съединението един ден по-рано.
Продан Тишков е роден през 1860 година Спечелва си прякора Чердата, което значи стадо селски говеда. За известно време началник на милицията, т.е. на армията в региона, е полско-немският благородник Август декор Дригалски. За това приятелите на Продан Тишков стартират да му викат на майтап „ декор Черда “. Словосъчетанието обаче е неловко за изговаряне и бързо е обърнато в Чардафон. Към него по-късно точно Захарий Стоянов прибавя Велики.
На 5 септември, когато префектът на Пловдив Петър Димитров идва в Голямо Конаре, с цел да въдвори ред в селото, Чардафон го посреща с думите: „ Господин префект! В името на българския княз Александър разгласявам през днешния ден съединението на Източна Румелия с България! “. И по този начин форсира плануваната за 15 септември акция.
Знае се, че съветският император Александър III е изрично срещу Съединението. Руските офицери в Източна Румелия обаче нямат никакво желание да се опълчват на волята на българския народ. Командирът на кавалерията, казашкият капитан Дубовски, който е отдаден в конспирацията, предава командването на ескадрона си на фелдфебела българин с думите: „ Нека той да прави, каквото знае “. По същия метод реагира и капитан Фрайберг, пълководец на артилерията. А вечерта на 6 септември в съветското консулство се провежда прием от съветските офицери за техните български сътрудници, споделя flashnews.bg.
Шампанското се лее като вода, а подполковник Чичагов дава инструкции на българските офицери къде да се съсредоточат войските против ответен удар от Турция.
Захарий Стоянов, един от основните герои на Съединението, точно тогава вкарва понятието „ шуробаджанащина “ в политическия ни език. Но е заставен да се помири с обстоятелството, че неговият сподвижник, именитият македонски челник капитан Коста Паница, е зет на майор Данаил Николаев, пълководец на въоръжените сили на региона. И че съответното родство би трябвало да се употребява за идеята.
Съединението, което през днешния ден тачим като една от най-важните дати в историята си, не се реализира елементарно. Министър-председателят Петко Каравелов в началото афишира самата концепция за Съединение за нелепост. Не че е по принцип срещу. Но разсъждава не толкоз даже като политик, компетентен съветската позиция по въпроса, а по-скоро като основен счетоводител. „ Не желая да добавям румелийския дълг към финансите на Княжеството! “, отсича Каравелов. Затова и съзаклятниците, в това число и княз Александър, го държат настрани от заверата. И на 6 септември 1885 година Каравелов е сюрпризиран от станалото. Но пристигайки в Търново, той е посрещнат от многохилядна навалица с крясъци: „ Да живее Съединението! Да живее Каравелов! “. Той незабавно схваща, че не може да върви против националната воля и прави присъщия за българските политици завой на 180 градуса, като произнася пламенна тирада, в която най-после взривява тълпата с думите: „ Тая година в Тракия, следващата година в Македония! “.
Продан Тишков е роден през 1860 година Спечелва си прякора Чердата, което значи стадо селски говеда. За известно време началник на милицията, т.е. на армията в региона, е полско-немският благородник Август декор Дригалски. За това приятелите на Продан Тишков стартират да му викат на майтап „ декор Черда “. Словосъчетанието обаче е неловко за изговаряне и бързо е обърнато в Чардафон. Към него по-късно точно Захарий Стоянов прибавя Велики.
На 5 септември, когато префектът на Пловдив Петър Димитров идва в Голямо Конаре, с цел да въдвори ред в селото, Чардафон го посреща с думите: „ Господин префект! В името на българския княз Александър разгласявам през днешния ден съединението на Източна Румелия с България! “. И по този начин форсира плануваната за 15 септември акция.
Знае се, че съветският император Александър III е изрично срещу Съединението. Руските офицери в Източна Румелия обаче нямат никакво желание да се опълчват на волята на българския народ. Командирът на кавалерията, казашкият капитан Дубовски, който е отдаден в конспирацията, предава командването на ескадрона си на фелдфебела българин с думите: „ Нека той да прави, каквото знае “. По същия метод реагира и капитан Фрайберг, пълководец на артилерията. А вечерта на 6 септември в съветското консулство се провежда прием от съветските офицери за техните български сътрудници, споделя flashnews.bg.
Шампанското се лее като вода, а подполковник Чичагов дава инструкции на българските офицери къде да се съсредоточат войските против ответен удар от Турция.
Захарий Стоянов, един от основните герои на Съединението, точно тогава вкарва понятието „ шуробаджанащина “ в политическия ни език. Но е заставен да се помири с обстоятелството, че неговият сподвижник, именитият македонски челник капитан Коста Паница, е зет на майор Данаил Николаев, пълководец на въоръжените сили на региона. И че съответното родство би трябвало да се употребява за идеята.
Съединението, което през днешния ден тачим като една от най-важните дати в историята си, не се реализира елементарно. Министър-председателят Петко Каравелов в началото афишира самата концепция за Съединение за нелепост. Не че е по принцип срещу. Но разсъждава не толкоз даже като политик, компетентен съветската позиция по въпроса, а по-скоро като основен счетоводител. „ Не желая да добавям румелийския дълг към финансите на Княжеството! “, отсича Каравелов. Затова и съзаклятниците, в това число и княз Александър, го държат настрани от заверата. И на 6 септември 1885 година Каравелов е сюрпризиран от станалото. Но пристигайки в Търново, той е посрещнат от многохилядна навалица с крясъци: „ Да живее Съединението! Да живее Каравелов! “. Той незабавно схваща, че не може да върви против националната воля и прави присъщия за българските политици завой на 180 градуса, като произнася пламенна тирада, в която най-после взривява тълпата с думите: „ Тая година в Тракия, следващата година в Македония! “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ