Смъртта на най-успешния президент на клуба след демокрацията потресе БългарияСмъртта

Смъртта на най-успешния президент на клуба след демокрацията потресе България

Смъртта на най-успешния президент на футболния Спартак Варна след демокрацията – Николай Ишков, потресе футболните хора и културтрегерите у нас.

Актьорът с футболна душа, както бе прочут той поради другата си пристрастеност в живота – киното, си отиде прекомерно рано от този свят и единствено на 61 години след борба с подла болест.

При всички случаи обаче Ишков няма да бъде запомнен просто като един лоялен почитател и умен началник на Спартак. Защото той беше нещо доста повече и го потвърди изрично с отдаденост, каузи и достижения, написа NOVSPORT.COM

Николай стартира да поддържа от трибуните „ соколите “ като момче в най-ранна възраст в родния си град Варна, а години по-късно като студент в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ той претърпява едно голямо отчаяние с обичания си клуб.

Случва се при започване на юни 1984-та, когато Ишков е измежду тези на Националния стадион „ Васил Левски “, тръпнещи в очакване спартаклии да излязат на терена и да бъдат наградени с бронзовите медали за третото си място в А група.

Играчите на Спартак обаче по този начин и не напущат тунела, защото им е подредено да се прибират в съблекалните. Причината е, че жалбата на Сливен за мача във Враца е почетена и сливналии са класирани трети.

Какво му е било на Ишков, на футболистите и на техните фенове единствено един Господ знае, само че ориста въпреки всичко си знае работата.

Защото не след дълго изпраща точно Ишков да избавя от крах неговия Спартак и да му върне взетите по партийна линия бронзови оценки.

Но дано да караме по ред. През юни 1994 година Спартак е изпаднал в Б група и в касата няма нито един лев. Няма и тим, защото всички играчи са избягали и треньорът Красимир Зафиров се чуди по какъв начин да стартира лятната подготовка и с кого.

Седмица преди края на месеца обаче Евронерджихолдинг хвърля избавителния пояс на клуба, а Ишков е определен за президент на ФК Спартак на Общо заседание във Фестивалния и конгресен център.

Така дипломираният кукловод освен стартира да написа своята футбола приказка, само че и да демонстрира, че е началник с обсег и жанр и е подготвен да се бори с всеки и да бъде с всеки, с цел да го бъде Спартак.

Усилията му бързо дават резултати и откакто тимът минава като на церемониал през втория ешелон и устоя сполучливо едногодишния изправителен изпит, се завръща в групата на майсторите.

Впоследствие в ерата на Ишков Спартак играе цели девет следващи сезона в елита, което е второ най-хубаво достижение в историята му. Още в първия си от тези сезони пък „ соколите “ приключват на шесто място, което е третото им най-хубаво класиране в А група и последното най-високо такова към този момент 28 години.

И въпреки че след това холдингът се отдръпва, Ишков съумява да се оправя и самичък, като осъществя сполучливи футболни покупко-продажби и прехвърляния, а характерния му метод му оказва помощ да подсигурява и рекламни спонсори.

По това време Спартак се трансформира във фактор при майсторите и тим, с който всички се преценяват, подобен какъвто не е бил от доста години. Спартак бие всички тимове, дава национали, има и страхотни реализатори, в това число и голмайстор на групата в лицето на Иво Георгиев, който за жалост също към този момент не е измежду нас.

Благодарение на контактите си с босове и сътрудници, които е основал Ишков, играчи на „ соколите “ освен са измежду най-търсените от най-силните наши клубове, само че и минават в тях или биват продадени зад граница.

Спартак прекъсва също черна серия от 34 години без победа над ЦСКА в А група, а триумфът над Левски през есента на 1998 година си остава и последният до момента за варненци против „ сините “.

Ишков има и съществена заслуга огромни митове на родния футбол и едни от най-хубавите ни треньори да водят варненския клуб. Сред тях са Димитър Пенев, Ради Здравков, Никола Христов, Стефан Грозданов и починалите към този момент Ферарио Спасов и Мирослав Миронов.

В треньорската специалност пък благодетелят на „ соколите “ дава път на Велислав Вуцов, който още не е навършил 32 години, когато дебютира като старши треньор на Спартак.

Не на последно място Николай Ишков поправя и оня фарс на „ Васил Левски “, и през лятото на 2000 година отнетите по престъпен метод бронзови медали на Спартак са връчени на футболистите от шефа на БФС Иван Вуцов на гала край Варна.

При Ишков Спартак взе участие години наред и в летния европейски шампионат „ УЕФА - Интертото “, в който побеждава немския гранд Мюнхен 1860 и записва влиятелни резултати срещи съветски, полски и чешки тимове.

Някъде пък при започване на този век след завръщането на Черно море при майсторите, когато варненци още веднъж стартират да изпитват тръпката и страстите от своето огромно дерби, се ражда и едно благородно съревнование сред шефовете на двата клуба Николай Ишков и Красен Кралев.

С демонстрираното взаимно почитание и спортменство един към различен, двамата задават нови стандарти на джентълменско отношение и държание сред Спартак и Черно море, каквото има сред безконечните противници в белите футболни страни.

Неслучайно след години, когато Красен Кралев става министър на спорта, Ишков е назначен за шеф на зала „ Армеец Арена “ и се оправя и с това предизвикателство. На фона на неговото транспарантно ръководство обаче медии, търсещи сензации, си направиха черен пиар, откакто дни след кончината на Ишков му преписаха присвоени пет милиона лв. от времето му като началник на залата.

Позовавайки се на истината, се постанова да уточним, че няма по какъв начин Николай Ишков да се е облагодетелствал финансово, откакто не е имал право да прави финансови интервенции, свързани с „ Армеец Арена “. Поради простата причина, че това е било постоянно и само в пълномощията на изпълнителния шеф на „ Национална спортна база “ ЕАД.

Това, което е най-важно да се означи в този момент е, че преждевременната гибел на Николай Ишков е непоправима загуба освен за неговите близки, само че и за ФК Спартак.

Тъй като Ишков бе от тези спартаклии, които постоянно биха помогнали на своя Спартак, когато той страда. Както го направи и в най-важната борба за клуба – тази за връщането на базите му преди 6 години.