Проф. Димитър Йончев, експерт по национална сигурност: Изчезна редът, въведен след Втората световна война
Случващото се в Украйна е камък в блатото на интернационалните връзки. От доста години те не бяха по този начин раздвижвани. Това е началото на интервал, който евентуално ще продължи много години, до момента в който се откри още веднъж някакъв постоянен европейски и международен ред. Редът след Втората международна война, който беше постоянен съвсем 80 години, изчезна изцяло. Двете международни войни сътвориха основата в Европа да се построи хигиеничен обръч сред Русия и Запада, сред православните и католиците. По този метод сред двете противостоящи си страни имаше доста необятна зона и имаше надзор, защото съществуваха две нуклеарни свръхсили и това беше едно силово равновесие, което продължи повече от половин век. След Хелзинки то дори беше узаконено.
Започна обаче, след рухването на стената, последователно раздробяване на този ред и сега следим НАТО до границите на Русия. Наблюдаваме трети участник, който се появи на международната сцена - Китай. Наблюдаваме загуба на монополни позиции на Щатите. И някакво възобновление - минимум военно, на Русия, военно-патриотично бих споделил. И вследствие на това - поръчка от страна на Путин и Кремъл още преди шест месеца да се подсигурява сигурността на Русия с недопускане разширението на НАТО през Украйна.
Преди осем години Украйна постави подписа си под Минските съглашения и съгласно тях нейната конституция трябваше да се промени и да подсигурява специфичен статут на двете области - Луганск и Донецк. Естествено, че в случай че това беше направено, нямаше да има никакви проблеми. Нямаше да има дълги и мъчителни истории през тези осем години.
Геополитически видяно, новият ред ще би трябвало да е някакъв баланс сред трите огромни сили - Съединени американски щати, Русия и Китай. Залог в тази игра е Европейският съюз. Ако Щатите съумеят да изкопаят бездна сред Европейския съюз и Русия, това ще бъде стратегически геополитически триумф за тях. Ако Русия стане ресурсния съдружник на Европейски Съюз, Щатите губят играта. Но това са дълготрайни процеси, те не престават стотици години.
След 100 години, когато учат историята, този миг ще го вдървен като начален за пренареждане на международния порядък. Не знам дали участниците осъзнават това.
Ние сме рационален народ. България ще има единна позиция от позиция на НАТО и Европейски Съюз. Може би нашата дейна позиция ще се изрази в това, в случай че би трябвало да помогнем. Ние по душа сме русофилски насочени, по разсъдък сме европейско насочени. Мисля, че ще бъдем рационални.
Нито един натовски боец няма да стъпи в Украйна и мисля, че в този момент на хората им излиза наяве за какво въпросът за участието на Украйна в НАТО просто не се слага на дневен ред, защото в противоположен случай би трябвало да се задейства член 5 и би трябвало да пламне една война...
Съвсем различен е въпросът дали в случай че Украйна към този момент беше член на НАТО, Путин щеше да постъпи по този метод. И двете страни си дават сметка, че това е доста рискова игра. Затова глобите станаха комфортно средство да се показва интензивност. Такава интензивност е двуостра, има проблеми от двете страни, не е по този начин елементарно да се осъществят, че да респектират другия. Това е отново форма на дипломация. Да кажем по този начин: има една ескалация на ограниченията, глобите предхождат силовите намеси, които сега не ги виждам като вероятни.
Смятам, че намесата на Русия няма да продължи дълго. Предполагам, че Путин чака промени в самата украинска конструкция, напрежение в обществото. Но да не гадаем, обстановката е доста динамична.
Дългосрочната цел е да има минимална санитарна зона сред Русия и НАТО. След прочут спешен интервал - допускам, че ще отнеме месеци - още веднъж ще има дипломатически опити. Украйна е комфортна ябълка на раздора за противниковата страна на Русия. Спокойно могат да човъркат там, а украинците да сърбат попарата. Не е почтено към тях, само че по този начин се получава. Попаднали са сред огромните играчи.
БНР
Започна обаче, след рухването на стената, последователно раздробяване на този ред и сега следим НАТО до границите на Русия. Наблюдаваме трети участник, който се появи на международната сцена - Китай. Наблюдаваме загуба на монополни позиции на Щатите. И някакво възобновление - минимум военно, на Русия, военно-патриотично бих споделил. И вследствие на това - поръчка от страна на Путин и Кремъл още преди шест месеца да се подсигурява сигурността на Русия с недопускане разширението на НАТО през Украйна.
Преди осем години Украйна постави подписа си под Минските съглашения и съгласно тях нейната конституция трябваше да се промени и да подсигурява специфичен статут на двете области - Луганск и Донецк. Естествено, че в случай че това беше направено, нямаше да има никакви проблеми. Нямаше да има дълги и мъчителни истории през тези осем години.
Геополитически видяно, новият ред ще би трябвало да е някакъв баланс сред трите огромни сили - Съединени американски щати, Русия и Китай. Залог в тази игра е Европейският съюз. Ако Щатите съумеят да изкопаят бездна сред Европейския съюз и Русия, това ще бъде стратегически геополитически триумф за тях. Ако Русия стане ресурсния съдружник на Европейски Съюз, Щатите губят играта. Но това са дълготрайни процеси, те не престават стотици години.
След 100 години, когато учат историята, този миг ще го вдървен като начален за пренареждане на международния порядък. Не знам дали участниците осъзнават това.
Ние сме рационален народ. България ще има единна позиция от позиция на НАТО и Европейски Съюз. Може би нашата дейна позиция ще се изрази в това, в случай че би трябвало да помогнем. Ние по душа сме русофилски насочени, по разсъдък сме европейско насочени. Мисля, че ще бъдем рационални.
Нито един натовски боец няма да стъпи в Украйна и мисля, че в този момент на хората им излиза наяве за какво въпросът за участието на Украйна в НАТО просто не се слага на дневен ред, защото в противоположен случай би трябвало да се задейства член 5 и би трябвало да пламне една война...
Съвсем различен е въпросът дали в случай че Украйна към този момент беше член на НАТО, Путин щеше да постъпи по този метод. И двете страни си дават сметка, че това е доста рискова игра. Затова глобите станаха комфортно средство да се показва интензивност. Такава интензивност е двуостра, има проблеми от двете страни, не е по този начин елементарно да се осъществят, че да респектират другия. Това е отново форма на дипломация. Да кажем по този начин: има една ескалация на ограниченията, глобите предхождат силовите намеси, които сега не ги виждам като вероятни.
Смятам, че намесата на Русия няма да продължи дълго. Предполагам, че Путин чака промени в самата украинска конструкция, напрежение в обществото. Но да не гадаем, обстановката е доста динамична.
Дългосрочната цел е да има минимална санитарна зона сред Русия и НАТО. След прочут спешен интервал - допускам, че ще отнеме месеци - още веднъж ще има дипломатически опити. Украйна е комфортна ябълка на раздора за противниковата страна на Русия. Спокойно могат да човъркат там, а украинците да сърбат попарата. Не е почтено към тях, само че по този начин се получава. Попаднали са сред огромните играчи.
БНР
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ