Една табуретка и 14 000 руснаци, или другите 15% от България
Случва се някой гражданин на страната да се самоопредели като табуретка, само че като цяло популацията на България е толкоз шарено, колкото е било от много време и у нас вятърът на глобализацията духа единствено в една посока - на открито. Традиционните етнически групи в страната - българи, турци, роми, помаци и прочие, се топят и това би следвало да бъде обезщетено с импорт, само че чужденците у нас към момента са нищожно малко и идват главно от трети страни, а не от Европа.
Етническата принадлежност се афишира в границите на националните преброявания непринудено и е въпрос на самоопределение. Относително висок % от хората не желаят да отговорят на тази част от анкетната карта (етносът е обособен въпрос от гражданството). Тези три фактора предопределят, че резултатите не демонстрират напълно точна картина на етническата конструкция на популацията - счита се да вземем за пример, че делът на турците и ромите е недооценен. Такива данни обаче по предписание се възприемат като чувствителни и се събират единствено в границите на преброяванията, по тази причина и нормално се чакат с максимален интерес. Националният статистически институт показа етнокултурните характерности на популацията към 7 септември 2021 година, а по питане на " Сега " даде на редакцията спомагателни информации от Преброяване 2021. Каква картина на етническата конструкция на популацията демонстрира тази информация?
България през 1888 година: испански евреи, гърци, власи
Населението на България в този момент наподобява доста по-хомогенно в сравнение с е било преди век. Няколко моментни фотоси от обиколките на Константин Иречек, разказани през 1888 година:
Самоков: Той брои 9970 поданици, от които 833 са испански евреи, 608 турци и 130 румънци (власи). Има състоятелен тип и до неотколе бил пръв град на запад, като е стоял по благосъстояние и прогрес по-високо от София и Кюстендил.
Созопол: Жителите (2958 души с 532 къщи) са всичките гърци. От непрекъснатите сношения с българските селяни мнозина схващат или приказват неприятно български.
Шумен: Шумен брои 47 джамии, 2 български църкви, 1 арменска, 1 еврейска хавра и има 21 186 локални поданици, от които 9825 българи, 9134 мюсюлмани, т.е. турци, татари и роми, 1098 испански евреи, 986 арменци и 143 чужденци. Турци и християни за знамение тук добре живеят; преди в обособени махали, само че в този момент старите махали са се смесили.
Анхиало (днес Поморие): Градът е значителен, с 861 къщи и 4922 поданици, които с изключение на 181 българи и 171 турци всички са гърци. Със своите оживени улици той има повече градски тип, в сравнение с Бургас.
България през 1900-2021 година: Трите етноса се топят
През 1900 година 77,1% от популацията на България е несъмнено като българи, делът на турците е 14,2%, на ромите - 2,4%, а 6,3% са от друга етническа група. Оттук нататък турската етническа група понижава съвсем непрестанно като дял, като доближава най-ниска точка през 1975 година - 8,4%, колкото е и в този момент. При това броене 90,9% от популацията са оповестени за българи, а ромите съвсем изчезват - 0,2% (също най-нисък дял в историята на преброяванията). По това време комунистическият режим към този момент прави опити за промяна на имената на другите етноси с български (200 000 помаци трансформират имената си в интервала 1970-1974 г.), тъй че резултатите сигурно са белязани от политиката на времето.
С началото на прехода етническата конструкция се връща към нормалните си измерения и в огромна степен остава същата и до през днешния ден - през 1992 година българите са 85,7%, турците - 9,4%, ромите - 3,7%. През 2011 година ромската етническа група доближава най-голям условен дял за последния век - 4,9%, а през днешния ден е 4,4%. Разпределението на трите съществени етноса у нас към 7 септември 2021 година е: 84,6% българи, 8,4% турци, 4,4% роми.
Свикнали сме да считаме, че ромите са най-бързо множащият се етнос у нас, само че в действителност те понижават най-бързо през последните 10 година Припомняме, че за 10 година понижението на популацията е с 844 781 души. Българската етническа група е изгубила 546 130 души (9,6%) по отношение на 2011 година, турската - 79 940 души (13,6%), а ромската - 58 623 души (18%). Тук обаче би трябвало да имаме поради, че единствено към 6 млн. души са попълнили тази част от преброителната карта, а за 467 678 души етническата група не е показана.
Другите 15%
Към други етнически групи отвън трите съществени са се самоопределили 79 006 души, или 1,3%. Най-голямата група тук са помаците - близо 15 000. За българомохамедани са се оповестили съвсем 11 000. С тези две благоприятни условия за самоопределение на предходното броене стана скандал, предизвикан от Вътрешна македонска революционна организация и " Атака ". В последна сметка те бяха извадени от анкетната карта, само че освен това броене този въпрос не бе повдиган.
Три етнически групи нарастват по отношение на 2011 година, като незабравим растеж има при руснаците - от 9978 души на 14 218 души, или 42,5%. Почти се удвояват украинците у нас от 1789 на 3239 души (81%), само че те все още на преброяването към момента са малобройна група. Статистиката на непознатите жители, оповестена по-рано в границите на Преброяване 2021, демонстрира 6163 украински жители у нас. Увеличение има и при самоопределящите се като гърци (от 1379 на 1625 души).
Намаление има при други обичайни за България етнически групи - арменците, които са седмият етнос у нас, понижават от 6552 на 5306 души. Наполовина са се стопили хората, които се самоопределят като власи - от 3684 на 1643 души. При каракачаните понижението е от 2556 на 2071 души, при самоопределилите се като македонци - от 1654 на 1143 души. Евреите са съвсем константна големина - 1162 души през 2011 година, 1153 в този момент.
Деветият етнос у нас са англичаните - като такива са се определили 2894 души (липсват данни от 2011 г.). Любопитно е, че по поданство те са най-голямата група чужденци у нас след руснаците и украинците - 4484 души, само че очевидно също всеобщо са пренебрегнали въпросите за етноса. Към татарската етническа група се причисляват 1129 души, италианците са 865 души, поляците - 824 души.
Още малко данни за непознатите жители, които липсват в статистиката на етническите групи - сирийците са 2615 души, китайците са се удвоили за 10 година - от 749 на 1683 души.
Ромите - втори етнос в 13 области
С две изключения българската етническа група е болшинство във всички области на страната. Изключенията са Кърджали и Разград, където превес имат турците. В Кърджали има 37 383 българи, 83 280 турци, 1354 роми. В Разград групите са по-равнопоставени - 38 873 българи, 49 318 турци, 5806 роми.
Ромите са втори етнос след българите във Видин (5055 роми, 65 турци), Враца (10 132 роми, 424 турци), Кюстендил (6555 роми, 56 турци), Ловеч (4999 роми, 2789 турци), Монтана (13 130 роми, 136 турци), Пазарджик (14 320 роми, 6782 турци), Перник (3544 роми, 128 турци), Плевен (6999 роми, 5367 турци), Сливен (23 918 роми, 13 217 турци), София (13 960 роми, 5881 турци), Софийска област (11 380 роми, 342 турци), Стара Загора (18 158 роми, 12 170 турци), Ямбол (7116 роми, 994 турци). Разлика по отношение на 2011 година тук няма, с изключение на някои трагични понижения - определилите се като турци в Ямбол да вземем за пример са намалели с две трети по отношение на предходното броене (когато са 3600).
Най-значимата централизация на помаци е в Благоевградска област, където живеят една трета от тях - 4750 души, Пазарджик (2932 души) и Смолян (1908 души). Като българомохамедани са се определили 4753 души в Благоевградска област, 1441 души в Смолянска област, 1369 души в област Търговище.
Интересна динамичност се следи във влашката етническа група, макар че тя е напълно дребна за общата картина. Власите в Силистра са намалели от 305 на 16, в Бургас - от 77 на 7 души, във Варна - от 1187 на 407, във Видин - от 194 на 39, само че в Добрич са се нараснали от 208 на 255, а в Русе - от 65 на 131.
Каракачаните резервират своята ясно изразена централизация - над половината от тях са в област Сливен. Най-много определящи се за част от македонската етническа група има в Благоевград - 379 души при 349 в София, най-вече румънци - в София, Варна и Силистра.
Любопитно е разположението на англичаните - от тях най-вече са избрали Велико Търново (475) и Ямбол (310). Следващите по значителност британски " колонии " са в областите Бургас, Варна и Добрич, и чак тогава идва София.
Петият детайл - руснаците
Към 7 септември 2021 година руснаците са петият етнос на България - 14 218 души. Това обаче евентуално е единствено върхът на съветския айсберг в България от последните години. С началото на войната в Украйна тяхното свободно придвижване бе доста затруднено, въпреки че не е невероятно през Истанбул. Трудностите и отливът обаче започнаха с началото на пандемията, заради което в последните години от крайморските им " анклави " идват упорити вести, че руснаците ги няма, а дребната Москва в Поморие е към този момент българска. Ако това фактически е по този начин, то преброяването би следвало да демонстрира точно останалите у нас хора.
Освен че се усилват с над 40% за 10 години, руснаците трансформират и желанията си. В момента те са най-вече в Бургас (3218), Варна (2324) и София (2233). Преди 10 години обаче преброяването открива най-вече руснаци в София (2169), Варна (1057) и чак тогава Бургас (794).
Впрочем в статистиката по поданство руснаците са дори повече - 17 465 души, като по отношение на 2011 година се усилват с 5474 души. Вероятно част от тях са показали поданството си, само че не са дали отговор на въпроса за етноса.
България на бъдещето
Поради разликите в динамичността на раждаемостта етническата конструкция се разграничава по възрастови категории. При децата до 14-годишна възраст делът на турската и ромската група е съвсем еднакъв и ромската идва на второ място - 70 917 ромски деца при 70 391 турски. И тук обаче спадът при ромите е величествен - през 2011 година в тази възрастова група ромите са били 97 632, а турците - 91 403. Другите по-видими групи при децата са определилите се като помаци - 1967 души, и като българомохамедани - 1332 души. Русначетата са 714, арменчетата - 309, украинчетата - 231, въпреки че в този момент са несравнимо повече. Като цяло тук българите са по-малък дял - 78,7%, ромите са 9,1%, а турците - 9%.
Етническата принадлежност се афишира в границите на националните преброявания непринудено и е въпрос на самоопределение. Относително висок % от хората не желаят да отговорят на тази част от анкетната карта (етносът е обособен въпрос от гражданството). Тези три фактора предопределят, че резултатите не демонстрират напълно точна картина на етническата конструкция на популацията - счита се да вземем за пример, че делът на турците и ромите е недооценен. Такива данни обаче по предписание се възприемат като чувствителни и се събират единствено в границите на преброяванията, по тази причина и нормално се чакат с максимален интерес. Националният статистически институт показа етнокултурните характерности на популацията към 7 септември 2021 година, а по питане на " Сега " даде на редакцията спомагателни информации от Преброяване 2021. Каква картина на етническата конструкция на популацията демонстрира тази информация?
България през 1888 година: испански евреи, гърци, власи
Населението на България в този момент наподобява доста по-хомогенно в сравнение с е било преди век. Няколко моментни фотоси от обиколките на Константин Иречек, разказани през 1888 година:
Самоков: Той брои 9970 поданици, от които 833 са испански евреи, 608 турци и 130 румънци (власи). Има състоятелен тип и до неотколе бил пръв град на запад, като е стоял по благосъстояние и прогрес по-високо от София и Кюстендил.
Созопол: Жителите (2958 души с 532 къщи) са всичките гърци. От непрекъснатите сношения с българските селяни мнозина схващат или приказват неприятно български.
Шумен: Шумен брои 47 джамии, 2 български църкви, 1 арменска, 1 еврейска хавра и има 21 186 локални поданици, от които 9825 българи, 9134 мюсюлмани, т.е. турци, татари и роми, 1098 испански евреи, 986 арменци и 143 чужденци. Турци и християни за знамение тук добре живеят; преди в обособени махали, само че в този момент старите махали са се смесили.
Анхиало (днес Поморие): Градът е значителен, с 861 къщи и 4922 поданици, които с изключение на 181 българи и 171 турци всички са гърци. Със своите оживени улици той има повече градски тип, в сравнение с Бургас.
България през 1900-2021 година: Трите етноса се топят
През 1900 година 77,1% от популацията на България е несъмнено като българи, делът на турците е 14,2%, на ромите - 2,4%, а 6,3% са от друга етническа група. Оттук нататък турската етническа група понижава съвсем непрестанно като дял, като доближава най-ниска точка през 1975 година - 8,4%, колкото е и в този момент. При това броене 90,9% от популацията са оповестени за българи, а ромите съвсем изчезват - 0,2% (също най-нисък дял в историята на преброяванията). По това време комунистическият режим към този момент прави опити за промяна на имената на другите етноси с български (200 000 помаци трансформират имената си в интервала 1970-1974 г.), тъй че резултатите сигурно са белязани от политиката на времето.
С началото на прехода етническата конструкция се връща към нормалните си измерения и в огромна степен остава същата и до през днешния ден - през 1992 година българите са 85,7%, турците - 9,4%, ромите - 3,7%. През 2011 година ромската етническа група доближава най-голям условен дял за последния век - 4,9%, а през днешния ден е 4,4%. Разпределението на трите съществени етноса у нас към 7 септември 2021 година е: 84,6% българи, 8,4% турци, 4,4% роми.
Свикнали сме да считаме, че ромите са най-бързо множащият се етнос у нас, само че в действителност те понижават най-бързо през последните 10 година Припомняме, че за 10 година понижението на популацията е с 844 781 души. Българската етническа група е изгубила 546 130 души (9,6%) по отношение на 2011 година, турската - 79 940 души (13,6%), а ромската - 58 623 души (18%). Тук обаче би трябвало да имаме поради, че единствено към 6 млн. души са попълнили тази част от преброителната карта, а за 467 678 души етническата група не е показана.
Другите 15%
Към други етнически групи отвън трите съществени са се самоопределили 79 006 души, или 1,3%. Най-голямата група тук са помаците - близо 15 000. За българомохамедани са се оповестили съвсем 11 000. С тези две благоприятни условия за самоопределение на предходното броене стана скандал, предизвикан от Вътрешна македонска революционна организация и " Атака ". В последна сметка те бяха извадени от анкетната карта, само че освен това броене този въпрос не бе повдиган.
Три етнически групи нарастват по отношение на 2011 година, като незабравим растеж има при руснаците - от 9978 души на 14 218 души, или 42,5%. Почти се удвояват украинците у нас от 1789 на 3239 души (81%), само че те все още на преброяването към момента са малобройна група. Статистиката на непознатите жители, оповестена по-рано в границите на Преброяване 2021, демонстрира 6163 украински жители у нас. Увеличение има и при самоопределящите се като гърци (от 1379 на 1625 души).
Намаление има при други обичайни за България етнически групи - арменците, които са седмият етнос у нас, понижават от 6552 на 5306 души. Наполовина са се стопили хората, които се самоопределят като власи - от 3684 на 1643 души. При каракачаните понижението е от 2556 на 2071 души, при самоопределилите се като македонци - от 1654 на 1143 души. Евреите са съвсем константна големина - 1162 души през 2011 година, 1153 в този момент.
Деветият етнос у нас са англичаните - като такива са се определили 2894 души (липсват данни от 2011 г.). Любопитно е, че по поданство те са най-голямата група чужденци у нас след руснаците и украинците - 4484 души, само че очевидно също всеобщо са пренебрегнали въпросите за етноса. Към татарската етническа група се причисляват 1129 души, италианците са 865 души, поляците - 824 души.
Още малко данни за непознатите жители, които липсват в статистиката на етническите групи - сирийците са 2615 души, китайците са се удвоили за 10 година - от 749 на 1683 души.
Ромите - втори етнос в 13 области
С две изключения българската етническа група е болшинство във всички области на страната. Изключенията са Кърджали и Разград, където превес имат турците. В Кърджали има 37 383 българи, 83 280 турци, 1354 роми. В Разград групите са по-равнопоставени - 38 873 българи, 49 318 турци, 5806 роми.
Ромите са втори етнос след българите във Видин (5055 роми, 65 турци), Враца (10 132 роми, 424 турци), Кюстендил (6555 роми, 56 турци), Ловеч (4999 роми, 2789 турци), Монтана (13 130 роми, 136 турци), Пазарджик (14 320 роми, 6782 турци), Перник (3544 роми, 128 турци), Плевен (6999 роми, 5367 турци), Сливен (23 918 роми, 13 217 турци), София (13 960 роми, 5881 турци), Софийска област (11 380 роми, 342 турци), Стара Загора (18 158 роми, 12 170 турци), Ямбол (7116 роми, 994 турци). Разлика по отношение на 2011 година тук няма, с изключение на някои трагични понижения - определилите се като турци в Ямбол да вземем за пример са намалели с две трети по отношение на предходното броене (когато са 3600).
Най-значимата централизация на помаци е в Благоевградска област, където живеят една трета от тях - 4750 души, Пазарджик (2932 души) и Смолян (1908 души). Като българомохамедани са се определили 4753 души в Благоевградска област, 1441 души в Смолянска област, 1369 души в област Търговище.
Интересна динамичност се следи във влашката етническа група, макар че тя е напълно дребна за общата картина. Власите в Силистра са намалели от 305 на 16, в Бургас - от 77 на 7 души, във Варна - от 1187 на 407, във Видин - от 194 на 39, само че в Добрич са се нараснали от 208 на 255, а в Русе - от 65 на 131.
Каракачаните резервират своята ясно изразена централизация - над половината от тях са в област Сливен. Най-много определящи се за част от македонската етническа група има в Благоевград - 379 души при 349 в София, най-вече румънци - в София, Варна и Силистра.
Любопитно е разположението на англичаните - от тях най-вече са избрали Велико Търново (475) и Ямбол (310). Следващите по значителност британски " колонии " са в областите Бургас, Варна и Добрич, и чак тогава идва София.
Петият детайл - руснаците
Към 7 септември 2021 година руснаците са петият етнос на България - 14 218 души. Това обаче евентуално е единствено върхът на съветския айсберг в България от последните години. С началото на войната в Украйна тяхното свободно придвижване бе доста затруднено, въпреки че не е невероятно през Истанбул. Трудностите и отливът обаче започнаха с началото на пандемията, заради което в последните години от крайморските им " анклави " идват упорити вести, че руснаците ги няма, а дребната Москва в Поморие е към този момент българска. Ако това фактически е по този начин, то преброяването би следвало да демонстрира точно останалите у нас хора.
Освен че се усилват с над 40% за 10 години, руснаците трансформират и желанията си. В момента те са най-вече в Бургас (3218), Варна (2324) и София (2233). Преди 10 години обаче преброяването открива най-вече руснаци в София (2169), Варна (1057) и чак тогава Бургас (794).
Впрочем в статистиката по поданство руснаците са дори повече - 17 465 души, като по отношение на 2011 година се усилват с 5474 души. Вероятно част от тях са показали поданството си, само че не са дали отговор на въпроса за етноса.
България на бъдещето
Поради разликите в динамичността на раждаемостта етническата конструкция се разграничава по възрастови категории. При децата до 14-годишна възраст делът на турската и ромската група е съвсем еднакъв и ромската идва на второ място - 70 917 ромски деца при 70 391 турски. И тук обаче спадът при ромите е величествен - през 2011 година в тази възрастова група ромите са били 97 632, а турците - 91 403. Другите по-видими групи при децата са определилите се като помаци - 1967 души, и като българомохамедани - 1332 души. Русначетата са 714, арменчетата - 309, украинчетата - 231, въпреки че в този момент са несравнимо повече. Като цяло тук българите са по-малък дял - 78,7%, ромите са 9,1%, а турците - 9%.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ