Как болшевишкият преврат преобърна съдбата на България
Случилото се в Русия преди тъкмо 100 години оказва голямо и продължително влияние върху България: от тежките кръвопролития през 1920-те години до концепциите за присъединение на България към Съюз на съветските социалистически републики. Да си напомним:
Едни го назовават " Октомврийска гражданска война ", други - " болшевишки прелом ". Независимо от името обаче, за България това е най-драстичното и съдбовно събитие с дълготрайни последици, разиграло се отвън нейните граници. Това изказване сплотява мненията на философа от Софийския университет Калин Янакиев и на историците Людмил Спасов от Пловдивския университет и Михаил Груев от Държавна организация " Архиви ".
Непосредствено след установяването на болшевишкия режим в Русия, Кремъл залага на " износа на революции " като част от реализирането на проекта на Ленин и обкръжението му за основаване на международен съюз на руските републики с център Москва. По думите на историка Людмил Спасов , директно след Деветоюнския прелом през 1923 Сталин подлага на критика управлението на Българска комунистическа партия, че при свалянето на държавното управление на Стамболийски е заело неутрална позиция. Сталин упорства българските комунисти да се радикализират и да поемат курс към въоръжена битка, а Кремъл отхвърля отчета на Васил Коларов, че ситуацията в България е към този момент умерено, а и в страната няма задоволително пролетариат за правене на революции.
По това време болшевишките водачи още се надяват на поврат след неуспеха на проектите им за руски републики в страни като Германия и Унгария. В случая концепцията е да се подпали " барутното буре на Европа " - Балканите, за да се отвлече вниманието на Западна Европа от комунистическите конспирации в Германия и в други централноевропейски страни.
" Заповяданата гражданска война "
" Заповядана гражданска война " - по този начин историкът Людмил Спасов назовава инспирираното от болшевишка Русия въстание в Северозападна България през септември 1923. Три месеца преди кървавия протест Коминтернът подрежда на Българска комунистическа партия да поеме курс към въоръжена битка. За задачата са отпуснати 50 000 $, а въстаниците би трябвало сами да си набират оръжието или да разчитат на доставки от Югославия. За инспекция на " революционната обстановка " в България идва коминтерновският емисар Александър Абрамович-Четуев, който след това желае от Москва да бъде уволнено цялото управление на Българска комунистическа партия - поради " неправилни позиции " по време на Деветоюнския прелом. Изпратените от Кремъл конспиратори упорстват за бързо въстание - без значение, че подготовката му е оскъдна. Резултатът: над 5 000 души са убити, 15 000 са задържани, а 2 000 съумяват да емигрират след петдневния протест през септември 1923, изяснява Людмил Спасов. Москва не съумява да реализира главната си цел - да накара Югославия да се намеси и да окупира елементи от България.
Философът Калин Янакиев слага събитията в България през 1920-те в подтекста на така наречен " Октомврийска гражданска война ": " Случилото се в Русия през есента на 1917 е политически прелом, смазал откритото след Февруарската гражданска война мимолетно демократично ръководство на Русия. Митологизирането на този прелом посредством определянето му като " гражданска война " лежи в основата на оправдаването на комунистическите закононарушения. Защото революцията не е злочинство на избрани хора, а нещо като неминуем естествен прелом, в който даже има някаква романтика. Както не можем да съдим земетресенията или слънчевите затъмнения, по този начин не можем да съдим и нещо, което съгласно порочната марксистка теория е " исторически належащо ". Милиони хора бяха избити, само че какво да се прави, откакто е избухнала " гражданска война " Едно толкоз огромно историческо закононарушение не трябва да бъде наричано " гражданска война " и по този начин да се търси опрощение за милионите жертви на това действие ", споделя Янакиев и припомня за подмолната роля на Коминтерна в идващото огромно закононарушение на болшевизма в България - атентата в софийската катедрала " Света Неделя " през април 1925.
" По какво се разграничава Коминтернът като център за осъществяване на закононарушения в цяла Европа от днешната " Ислямска страна "? Каква е разликата сред настоящия тероризъм и коминтерновския " експорт на революции "? Може би в това, че " Ислямска страна " в доста случаи просто си приписва авторството на терористични актове, осъществявани от фанатици-самодейци, до момента в който Коминтернът усърдно е подготвял, финансирал и изпращал изпълнителите на замислените терористични актове до местопрестъпленията ", твърди Калин Янакиев.
Историкът Людмил Спасов е на мнение, че в Москва са знаели за подготвяния атентат в " Света Неделя ", само че той идва в миг, когато Съюз на съветските социалистически републики търси дипломатическо самопризнание от Европа и Америка. Това, естествено, става доста по-трудно, когато вестниците в целия свят излизат със заглавия за болшевишката диря в най-кървавия за всички времена политически атентат.
" Злокачествено и всеобхватно въздействие "
Историкът Михаил Груев приказва за цялостното въздействие върху България на случилото се в Русия през 1917. " В българската история няма по-осезаемо външно събитие от болшевишкия прелом в Русия. Събитие с толкоз мощно и трайно въздействие върху вътрешното развиване на България. Това въздействие е освен злокачествено, само че и всеобхватно ", твърди Груев.
Според него налагането на руския модел на партията-държава в страните, окупирани от Червената войска в края на Втората международна война, в общи линии е унифицирано. Но за разлика от другите източноевропейски компартии, в които по-късно се образуват национални крила, Българска комунистическа партия остава до самия си край просъветско формирование. В историята на международния комунизъм няма различен феномен като извършените през 1963 и 1973 пленуми на Централен комитет на Българска комунистическа партия с решения за последователно присъединение на България към Съюз на съветските социалистически републики, споделя още Груев. " Това, което въпреки всичко би трябвало да ни радва, е, че въздействието върху България на болшевишкия прелом, на Съюз на съветските социалистически републики и на неговия приемник - днешната Русия на Путин, става все по-косвено и избледняващо във времето ", заключава Михаил Груев.
Едни го назовават " Октомврийска гражданска война ", други - " болшевишки прелом ". Независимо от името обаче, за България това е най-драстичното и съдбовно събитие с дълготрайни последици, разиграло се отвън нейните граници. Това изказване сплотява мненията на философа от Софийския университет Калин Янакиев и на историците Людмил Спасов от Пловдивския университет и Михаил Груев от Държавна организация " Архиви ".
Непосредствено след установяването на болшевишкия режим в Русия, Кремъл залага на " износа на революции " като част от реализирането на проекта на Ленин и обкръжението му за основаване на международен съюз на руските републики с център Москва. По думите на историка Людмил Спасов , директно след Деветоюнския прелом през 1923 Сталин подлага на критика управлението на Българска комунистическа партия, че при свалянето на държавното управление на Стамболийски е заело неутрална позиция. Сталин упорства българските комунисти да се радикализират и да поемат курс към въоръжена битка, а Кремъл отхвърля отчета на Васил Коларов, че ситуацията в България е към този момент умерено, а и в страната няма задоволително пролетариат за правене на революции.
По това време болшевишките водачи още се надяват на поврат след неуспеха на проектите им за руски републики в страни като Германия и Унгария. В случая концепцията е да се подпали " барутното буре на Европа " - Балканите, за да се отвлече вниманието на Западна Европа от комунистическите конспирации в Германия и в други централноевропейски страни.
" Заповяданата гражданска война "
" Заповядана гражданска война " - по този начин историкът Людмил Спасов назовава инспирираното от болшевишка Русия въстание в Северозападна България през септември 1923. Три месеца преди кървавия протест Коминтернът подрежда на Българска комунистическа партия да поеме курс към въоръжена битка. За задачата са отпуснати 50 000 $, а въстаниците би трябвало сами да си набират оръжието или да разчитат на доставки от Югославия. За инспекция на " революционната обстановка " в България идва коминтерновският емисар Александър Абрамович-Четуев, който след това желае от Москва да бъде уволнено цялото управление на Българска комунистическа партия - поради " неправилни позиции " по време на Деветоюнския прелом. Изпратените от Кремъл конспиратори упорстват за бързо въстание - без значение, че подготовката му е оскъдна. Резултатът: над 5 000 души са убити, 15 000 са задържани, а 2 000 съумяват да емигрират след петдневния протест през септември 1923, изяснява Людмил Спасов. Москва не съумява да реализира главната си цел - да накара Югославия да се намеси и да окупира елементи от България.
Философът Калин Янакиев слага събитията в България през 1920-те в подтекста на така наречен " Октомврийска гражданска война ": " Случилото се в Русия през есента на 1917 е политически прелом, смазал откритото след Февруарската гражданска война мимолетно демократично ръководство на Русия. Митологизирането на този прелом посредством определянето му като " гражданска война " лежи в основата на оправдаването на комунистическите закононарушения. Защото революцията не е злочинство на избрани хора, а нещо като неминуем естествен прелом, в който даже има някаква романтика. Както не можем да съдим земетресенията или слънчевите затъмнения, по този начин не можем да съдим и нещо, което съгласно порочната марксистка теория е " исторически належащо ". Милиони хора бяха избити, само че какво да се прави, откакто е избухнала " гражданска война " Едно толкоз огромно историческо закононарушение не трябва да бъде наричано " гражданска война " и по този начин да се търси опрощение за милионите жертви на това действие ", споделя Янакиев и припомня за подмолната роля на Коминтерна в идващото огромно закононарушение на болшевизма в България - атентата в софийската катедрала " Света Неделя " през април 1925.
" По какво се разграничава Коминтернът като център за осъществяване на закононарушения в цяла Европа от днешната " Ислямска страна "? Каква е разликата сред настоящия тероризъм и коминтерновския " експорт на революции "? Може би в това, че " Ислямска страна " в доста случаи просто си приписва авторството на терористични актове, осъществявани от фанатици-самодейци, до момента в който Коминтернът усърдно е подготвял, финансирал и изпращал изпълнителите на замислените терористични актове до местопрестъпленията ", твърди Калин Янакиев.
Историкът Людмил Спасов е на мнение, че в Москва са знаели за подготвяния атентат в " Света Неделя ", само че той идва в миг, когато Съюз на съветските социалистически републики търси дипломатическо самопризнание от Европа и Америка. Това, естествено, става доста по-трудно, когато вестниците в целия свят излизат със заглавия за болшевишката диря в най-кървавия за всички времена политически атентат.
" Злокачествено и всеобхватно въздействие "
Историкът Михаил Груев приказва за цялостното въздействие върху България на случилото се в Русия през 1917. " В българската история няма по-осезаемо външно събитие от болшевишкия прелом в Русия. Събитие с толкоз мощно и трайно въздействие върху вътрешното развиване на България. Това въздействие е освен злокачествено, само че и всеобхватно ", твърди Груев.
Според него налагането на руския модел на партията-държава в страните, окупирани от Червената войска в края на Втората международна война, в общи линии е унифицирано. Но за разлика от другите източноевропейски компартии, в които по-късно се образуват национални крила, Българска комунистическа партия остава до самия си край просъветско формирование. В историята на международния комунизъм няма различен феномен като извършените през 1963 и 1973 пленуми на Централен комитет на Българска комунистическа партия с решения за последователно присъединение на България към Съюз на съветските социалистически републики, споделя още Груев. " Това, което въпреки всичко би трябвало да ни радва, е, че въздействието върху България на болшевишкия прелом, на Съюз на съветските социалистически републики и на неговия приемник - днешната Русия на Путин, става все по-косвено и избледняващо във времето ", заключава Михаил Груев.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ