Манол Генов: Властта превърна в удобна дъвка реформата във водния сектор
Случаят в Перник за прощален път демонстрира, че Борисов не смее и не желае да разбута кочинката си, съобщи депутатът от " Българска социалистическа партия за България "
Манол Генов е роден в Асеновград. Завършил е съветска езикова гимназия в Пловдив, а по-късно ПУ " Паисий Хилендарски ", компетентност съветска лингвистика.
Има следдипломна подготовка по стопанска система на интернационалния туризъм и втора магистратура " Организация и ръководство на бизнеса ". Бил е шеф на ВиК в Пловдив, зам.-кмет, общински консултант и водач на Българска социалистическа партия в Асеновград.
Депутат в 43-то и 44-то Народно събрание. Зам.-председател е на комисията по околна среда и водите и член на комисията по районна политика, благоустройство и локално самоуправление. Владее британски, съветски и гръцки език. Семеен, с две деца.
- Г-н Генов, съумя ли властта да излезе от абсурда " Перник и воден режим "?
- В никакъв случай. За голямо страдание на перничани въпросът се оказа следващото образно упражнение на управническа безочливост.
Властта откри най-удачния за нея вид да замете следите за виновността. Но не съумя. Става дума за язовир от народен мащаб и стратегически ангажимент към националната сигурност.
Как по този начин оттова се източват води на пакост, освен това с подписите и сякаш контрола на Министерство на регионалното развитие и Министерство на околната среда и водите, а никой не схванал?!
Да напъхаш в джоба оставките на шефа на ВиК и регионалния шеф се оказа най-невинният жертвен агнец на властта в този скандал.
Но истината лъсва и тя няма по какъв начин да бъде скрита. Министерски подписи са стояли под разрешителните да се отклоняват води от язовир " Студена " към помпена станция " Крапец ". И никой в продължение на месеци не е видял, чул и схванал...
Насред локалните избори язовир " Студена " лъсна като лунен пейзаж, а перничани се подредиха пред водоноски и насилствен воден режим в домовете си.
- Приключи ли се с търсенето отговорността на отговорните лица?
- Вероятно министър председателят Борисов си мисли, че е завършил. И нищо чудно дотук да спре. Защото той по този начин работи. Не един и два са образците, когато е показвал несъответстващи и несъразмерни санкции. Не скърбя за шефа на ВиК и регионалния шеф, само че за какво министър председателят не посмя да се качи по-нагоре и дори най-горе в къщичката и там да се ядоса? Или не смее да желае оставки на кого да е? На ГЕРБ им се желае всички аналогични кавги да са ден до пладне. Помните ли казусът с Хасково и отровната питейна вода? Там имаше изключителна обстановка, следствия и до средата не се стигна. Разбира се, че ще има други такива рецидиви и отново ще се работи пожарникарски, популистки и ще си отиват дребните риби, а сякаш инспекциите и експертизите ще останат единствено на хартия.
Случаят в Перник за прощален път демонстрира, че Борисов не смее и не желае да разбута кочинката си.
Преди дни кметът на общината разгласи, че след въвеждането на водния режим язовир " Студена " възстановил размерите си назад 10 пъти повече.
А къде беше страната да упражнява непрестанен надзор и да глоби в сходни обстановки?
Няма по какъв начин екоминистерството да се измъкне изсъхнало по терлици от абсурда, тъй като точно там ежемесечно се подава информация и се разписват графиците за прилагане на количества води от язовирите. Направен бе неблаговиден опит да се отклони казусът с ръководството на водите.
- Имате поради тематиката за промяната във водния бранш ли?
- Да, несъмнено. Властта на ГЕРБ към този момент 10 години трансформира в комфортна дъвка тази тематика. Търкаля си я с ясното схващане, че освен нищо не се случва, само че вървим с уверени крачки към нейния неуспех. ОчевАдно е, че водната промяна е съзнателно осуетена от властта.
Хората не са отговорни, че не одобряват тази промяна като нещо, което директно ги визира. Безплатна вода и в директен, и в метафоричен смисъл няма. Вече 20 години страната ни извършва сякаш задължения по водна промяна. Толкова изминаха от първия заем от Световната банка през 1998 година.
С тези темпове България действително може да стигне до реформиране на бранша след повече от три десетилетия още. Прилича като да обикаляме 40 години пустинята отпред с нашия си Мойсей...
Много, доста съществени са проблемите с отхвърли за промяна.
През 2017 година ние поемаме ангажимент през Европейска комисия да понижим загубите на вода по под 50%, а след 20 години те да се стопят до 30%. Нужните вложения за тази цел са милиарди евро, а оттук-насетне задължението на Европейска комисия да ги покрива по никакъв начин няма да е огромен. Огромен е казусът със самите ВиК сдружения.
Властта си затваря очите пред обстоятелството, че там е нужно съвсем удвояване на така наречен междинни комбинирани цени за водоподаване и отпадни води. ВиК сдруженията не са в положение да поемат даже и настоящите си разноски. Само преди дни властта бодро разгласи новината за първия в цялостен размер разбор на ВиК активите в страната-почти 11 милиарда лева И какво от това?
Най-вероятно това ще бъде основата, върху която водните оператори, асоциациите по тях ще употребяват банкови заеми. Те ще се изплащат десетилетия, а това ще рикошира върху цената на водата. Срамен факт е, че над 55% от популацията на европейска България битува без пречиствателни станции и социална канализация.
- Къде са сериозните пропуски, с цел да се направи по-приемлива и безболезнена за потребителите тази промяна?
- Непростимо е дребното и постепенно асимилиране на европейски средства по така наречен водни цикли. Отчайващо дребна част от парите по програмата са разплатени за действителни действия. Десетилетия повтаряме като мантра, че за действителна промяна във ВиК бранша за едно десетилетие се чака и се разчита да се вложат 12 млрд.лв.
Седим и чакаме да се случи действителното уедряване на ВиК сдруженията по този начин, както сме поели уговорките и за тях са изхарчени стотици милиони в писане на тактики. Чакаме финала на процеса и да забележим подготвени 28 структури, само че не би. Има опозиция, има отвод от промяна, има неприятно ръководство, само че в това време приложимост на системата за политически и популистки цели.
Премиерът и неговите стратези във водната промяна не могат да отрекат, че страната ни пое ангажимент пред Европа да завърши промяната на водния бранш до 2016 година, откакто същата сякаш бе стартирала през 2010. Но те избраха да работят като на пожар - с режим на профилиран междуведомствен съвет и статут на " абсолютно нужни планове ", та най-малко по този начин да тръгнат първите от тях.
До края на 2020 година би трябвало да усвоим към милиард евро по Оперативна програма " Околна среда ". Чакането очевидно ще продължи най-малко до 2023 година. През това време цената на водата ще продължи да се повишава и дежурният претекст ще бъде вложенията в бранша, които хората по този начин и няма действително да усетят.
По данни отпреди две години под един % от цялата водопреносна мрежа из страната е сменена. Къде тогава са вложенията от повишаването на услугата? Европейско финансиране може да получим с експлицитен императив да покажем висока успеваемост на водния бранш, като той предлага прилагане на услуга от огромен брой консуматори. В същото време има области като общините Пазарджик, Монтана, Благоевград, които отхвърлят да се причислят към регионалните ВиК асоциации и по този начин попречват подмяната на инфраструктурата с европейски пари.
- Какви са разновидностите страната да държи под око поддържането на обществена търпимата цена на водата?
- Разчитаме на така наречен регулатор. Там обаче несъвършенствата в уговорките и ограниченията за регулация по никакъв начин не са малко. На процедура водните оператори работят с увеличените си доходи много демократично, както им хареса. Никой не желае да управлява осъществяването на заложените в бизнесплановете вложения и тяхното несъблюдение. А регулаторът само е подложен в еднопосочното деяние да утвърждава желаното нарастване на цената.
При това един път увеличени параметри, нямат право да ги трансформират, откакто КЕВР е приел така наречен бизнес проект на оператора. Има алтернатива за допустимо понижаване цените, само че то в никакъв случай няма да види бял свят, тъй като безконечното оправдание ще бъде неприятното положение на ВиК мрежата. Няма никаква упоритост да се наложи най-малко най-малко надзор върху ВиК бранша през лицензиране, аналогично на другите енергийни оператори. Така положението на съзнателен безпорядък продължава.
Социалната търпимост в цената на водата на доста места удря горния предел. Правителството се прави на глухо и няма кураж да предприеме желаните от Българска социалистическа партия ограничения по така наречен водни помощи.
След като водата е призната за сила и човешко право, за какво за нейното ползване няма енергийна помощ, както е при ел. силата?
Ангажимент на всяка европейска страна-членка е да предприеме свои съответни ограничения за подкрепяне на хората в неравностойно състояние по казуса за така наречен водна бедност-ниски приходи, отговорности и други У нас просто се регистрират страхови проценти от разпиляна вода над 50% от ресурса в системата, некачествена и не зонирана мрежа с перманентни повреди, планина от насъбрани и непотърсени отговорности.
*Източник: https://duma.bg/
Манол Генов е роден в Асеновград. Завършил е съветска езикова гимназия в Пловдив, а по-късно ПУ " Паисий Хилендарски ", компетентност съветска лингвистика.
Има следдипломна подготовка по стопанска система на интернационалния туризъм и втора магистратура " Организация и ръководство на бизнеса ". Бил е шеф на ВиК в Пловдив, зам.-кмет, общински консултант и водач на Българска социалистическа партия в Асеновград.
Депутат в 43-то и 44-то Народно събрание. Зам.-председател е на комисията по околна среда и водите и член на комисията по районна политика, благоустройство и локално самоуправление. Владее британски, съветски и гръцки език. Семеен, с две деца.
- Г-н Генов, съумя ли властта да излезе от абсурда " Перник и воден режим "?
- В никакъв случай. За голямо страдание на перничани въпросът се оказа следващото образно упражнение на управническа безочливост.
Властта откри най-удачния за нея вид да замете следите за виновността. Но не съумя. Става дума за язовир от народен мащаб и стратегически ангажимент към националната сигурност.
Как по този начин оттова се източват води на пакост, освен това с подписите и сякаш контрола на Министерство на регионалното развитие и Министерство на околната среда и водите, а никой не схванал?!
Да напъхаш в джоба оставките на шефа на ВиК и регионалния шеф се оказа най-невинният жертвен агнец на властта в този скандал.
Но истината лъсва и тя няма по какъв начин да бъде скрита. Министерски подписи са стояли под разрешителните да се отклоняват води от язовир " Студена " към помпена станция " Крапец ". И никой в продължение на месеци не е видял, чул и схванал...
Насред локалните избори язовир " Студена " лъсна като лунен пейзаж, а перничани се подредиха пред водоноски и насилствен воден режим в домовете си.
- Приключи ли се с търсенето отговорността на отговорните лица?
- Вероятно министър председателят Борисов си мисли, че е завършил. И нищо чудно дотук да спре. Защото той по този начин работи. Не един и два са образците, когато е показвал несъответстващи и несъразмерни санкции. Не скърбя за шефа на ВиК и регионалния шеф, само че за какво министър председателят не посмя да се качи по-нагоре и дори най-горе в къщичката и там да се ядоса? Или не смее да желае оставки на кого да е? На ГЕРБ им се желае всички аналогични кавги да са ден до пладне. Помните ли казусът с Хасково и отровната питейна вода? Там имаше изключителна обстановка, следствия и до средата не се стигна. Разбира се, че ще има други такива рецидиви и отново ще се работи пожарникарски, популистки и ще си отиват дребните риби, а сякаш инспекциите и експертизите ще останат единствено на хартия.
Случаят в Перник за прощален път демонстрира, че Борисов не смее и не желае да разбута кочинката си.
Преди дни кметът на общината разгласи, че след въвеждането на водния режим язовир " Студена " възстановил размерите си назад 10 пъти повече.
А къде беше страната да упражнява непрестанен надзор и да глоби в сходни обстановки?
Няма по какъв начин екоминистерството да се измъкне изсъхнало по терлици от абсурда, тъй като точно там ежемесечно се подава информация и се разписват графиците за прилагане на количества води от язовирите. Направен бе неблаговиден опит да се отклони казусът с ръководството на водите.
- Имате поради тематиката за промяната във водния бранш ли?
- Да, несъмнено. Властта на ГЕРБ към този момент 10 години трансформира в комфортна дъвка тази тематика. Търкаля си я с ясното схващане, че освен нищо не се случва, само че вървим с уверени крачки към нейния неуспех. ОчевАдно е, че водната промяна е съзнателно осуетена от властта.
Хората не са отговорни, че не одобряват тази промяна като нещо, което директно ги визира. Безплатна вода и в директен, и в метафоричен смисъл няма. Вече 20 години страната ни извършва сякаш задължения по водна промяна. Толкова изминаха от първия заем от Световната банка през 1998 година.
С тези темпове България действително може да стигне до реформиране на бранша след повече от три десетилетия още. Прилича като да обикаляме 40 години пустинята отпред с нашия си Мойсей...
Много, доста съществени са проблемите с отхвърли за промяна.
През 2017 година ние поемаме ангажимент през Европейска комисия да понижим загубите на вода по под 50%, а след 20 години те да се стопят до 30%. Нужните вложения за тази цел са милиарди евро, а оттук-насетне задължението на Европейска комисия да ги покрива по никакъв начин няма да е огромен. Огромен е казусът със самите ВиК сдружения.
Властта си затваря очите пред обстоятелството, че там е нужно съвсем удвояване на така наречен междинни комбинирани цени за водоподаване и отпадни води. ВиК сдруженията не са в положение да поемат даже и настоящите си разноски. Само преди дни властта бодро разгласи новината за първия в цялостен размер разбор на ВиК активите в страната-почти 11 милиарда лева И какво от това?
Най-вероятно това ще бъде основата, върху която водните оператори, асоциациите по тях ще употребяват банкови заеми. Те ще се изплащат десетилетия, а това ще рикошира върху цената на водата. Срамен факт е, че над 55% от популацията на европейска България битува без пречиствателни станции и социална канализация.
- Къде са сериозните пропуски, с цел да се направи по-приемлива и безболезнена за потребителите тази промяна?
- Непростимо е дребното и постепенно асимилиране на европейски средства по така наречен водни цикли. Отчайващо дребна част от парите по програмата са разплатени за действителни действия. Десетилетия повтаряме като мантра, че за действителна промяна във ВиК бранша за едно десетилетие се чака и се разчита да се вложат 12 млрд.лв.
Седим и чакаме да се случи действителното уедряване на ВиК сдруженията по този начин, както сме поели уговорките и за тях са изхарчени стотици милиони в писане на тактики. Чакаме финала на процеса и да забележим подготвени 28 структури, само че не би. Има опозиция, има отвод от промяна, има неприятно ръководство, само че в това време приложимост на системата за политически и популистки цели.
Премиерът и неговите стратези във водната промяна не могат да отрекат, че страната ни пое ангажимент пред Европа да завърши промяната на водния бранш до 2016 година, откакто същата сякаш бе стартирала през 2010. Но те избраха да работят като на пожар - с режим на профилиран междуведомствен съвет и статут на " абсолютно нужни планове ", та най-малко по този начин да тръгнат първите от тях.
До края на 2020 година би трябвало да усвоим към милиард евро по Оперативна програма " Околна среда ". Чакането очевидно ще продължи най-малко до 2023 година. През това време цената на водата ще продължи да се повишава и дежурният претекст ще бъде вложенията в бранша, които хората по този начин и няма действително да усетят.
По данни отпреди две години под един % от цялата водопреносна мрежа из страната е сменена. Къде тогава са вложенията от повишаването на услугата? Европейско финансиране може да получим с експлицитен императив да покажем висока успеваемост на водния бранш, като той предлага прилагане на услуга от огромен брой консуматори. В същото време има области като общините Пазарджик, Монтана, Благоевград, които отхвърлят да се причислят към регионалните ВиК асоциации и по този начин попречват подмяната на инфраструктурата с европейски пари.
- Какви са разновидностите страната да държи под око поддържането на обществена търпимата цена на водата?
- Разчитаме на така наречен регулатор. Там обаче несъвършенствата в уговорките и ограниченията за регулация по никакъв начин не са малко. На процедура водните оператори работят с увеличените си доходи много демократично, както им хареса. Никой не желае да управлява осъществяването на заложените в бизнесплановете вложения и тяхното несъблюдение. А регулаторът само е подложен в еднопосочното деяние да утвърждава желаното нарастване на цената.
При това един път увеличени параметри, нямат право да ги трансформират, откакто КЕВР е приел така наречен бизнес проект на оператора. Има алтернатива за допустимо понижаване цените, само че то в никакъв случай няма да види бял свят, тъй като безконечното оправдание ще бъде неприятното положение на ВиК мрежата. Няма никаква упоритост да се наложи най-малко най-малко надзор върху ВиК бранша през лицензиране, аналогично на другите енергийни оператори. Така положението на съзнателен безпорядък продължава.
Социалната търпимост в цената на водата на доста места удря горния предел. Правителството се прави на глухо и няма кураж да предприеме желаните от Българска социалистическа партия ограничения по така наречен водни помощи.
След като водата е призната за сила и човешко право, за какво за нейното ползване няма енергийна помощ, както е при ел. силата?
Ангажимент на всяка европейска страна-членка е да предприеме свои съответни ограничения за подкрепяне на хората в неравностойно състояние по казуса за така наречен водна бедност-ниски приходи, отговорности и други У нас просто се регистрират страхови проценти от разпиляна вода над 50% от ресурса в системата, некачествена и не зонирана мрежа с перманентни повреди, планина от насъбрани и непотърсени отговорности.
*Източник: https://duma.bg/
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ