Истинската история на човека, който гладува 382 дни и не умря
Случаят с шотландеца Ангъс Барбиери (, 1939 година -1990 г.) към момента е връх за дълготрайност по недояждане и е включен в Книгата на върховете на Гинес.Това може да наподобява като мит или градска легенда, само че в реалност това е документиран факт. Историята на Ангъс е разказана в детайли в здравното списание Postgraduate Medical Journal през 1973 г.През 1965 година, Ангъс Барбиери, който живее в Тайпорт (Tayport), Шотландия, е под надзора на лекарите в болничното заведение в Мерифилд (Maryfield Hospital) в Дънди, заради мощно затлъстяване. Мъжът тежал 207 кг, а бил единствено на 27 години.
Ангъс Барбиери преди (вляво) и след гладната диета (вдясно) Ангус обезверено желал да отслабне и помолил лекарите да наблюдават положението му, когато почнал гладна диета, изцяло отказвайки да яде. Лекарите препоръчвали разнообразни диети за него, само че Ангъс желал радикални промени, с цел да реализира идеалното тегло.От юни, Ангъс пиел единствено вода, чай, кафе без захар или газирана вода, а също и витамини. Този режим траял до 11 юли 1966 година. Само през последните няколко седмици си разрешил да се отпусне под формата на малко количество мляко или захар в кафето.Преди гладната диета, Ангъс, макар че е с наднормено тегло, се опитал да работи в хранителния магазин на татко си.За една година, Ангъс изгубил тегло, и от 207 кг станал 81 кг. Въпреки мощното намаляване, той не се чувствал отпаднал. Започнал да тежи колкото елементарен мощен и здрав човек. Лекарите, които през цялото това време го следили обезпокоително, не забелязали утежняване на здравето му.
Според лекарите, Ангъс е получил цялата нужна сила от личния си склад за мазнини. Тялото му, меко казано, ядяло от себе си. Поради това, Ангъс съвсем спрял да върви до тоалетната по “голяма потребност ”. Той правил това единствено на всеки 37-48 дни.
По време на гладната диета, Ангъс постоянно правел проучвания за кръв и урина, тъй че лекарите проследявали и най-малките промени в положението му. И с всеки минал месец, лекарите били все по-изумени от това, по какъв начин гладният човек се чувствал добре.В здравното умозаключение се споделя: “Въпреки хипогликемията (ниска кръвна захар), пациентът не е имал негативни резултати. Той се усеща добре и върви обикновено. ”През 2012 година, австралийският академик доктор Карл Кружелник изнесе радио-лекция, в която научно изясни по какъв начин тъкмо Ангъс оцелява с насъбраната вътрешна лой. Д-р Кружелник споделя: “След 2-3 дни апетит, по-голямата част от вашата сила ще стартира да идва от мазнините. Мастните молекули се разделят на две обособени елементи – глицерин (който може да се трансформира в глюкоза) и свободни мастни киселини (които могат да се трансфорат в кетони). Организмът, в това число мозъка, могат да работят с гориво от глюкоза и кетони, до момента в който запасите от мазнини бъдат изчерпани. ”
Когато Ангъс прекратил гладната си диета и почнал да приема постоянно храна, той споделил, че съвсем е не запомнил усета на храната. След триумфа на Ангъс, дълготрайното недояждане влезе в действие в края на 60-те и през 70-те години, само че по-късно лекарите стопираха да го предлагат на затлъстели хора. Факт е, че доста хора почнали да имат затруднения и имало от ден на ден случаи с драматичен излаз.Понастоящем, всички дълготрайни ограничавания в приема на храна, са под непоколебим медицински надзор и се позволяват единствено, когато пациентът няма хронични болести или други фактори.
През идващите пет години, след рисковата му за загуба на тегло, Ангъс качва единствено няколко кг, т.е. остава в естествените граници. После се оженва и има двама сина. Ангъс умира през 1990 година.
Интересните неща
Ангъс Барбиери преди (вляво) и след гладната диета (вдясно) Ангус обезверено желал да отслабне и помолил лекарите да наблюдават положението му, когато почнал гладна диета, изцяло отказвайки да яде. Лекарите препоръчвали разнообразни диети за него, само че Ангъс желал радикални промени, с цел да реализира идеалното тегло.От юни, Ангъс пиел единствено вода, чай, кафе без захар или газирана вода, а също и витамини. Този режим траял до 11 юли 1966 година. Само през последните няколко седмици си разрешил да се отпусне под формата на малко количество мляко или захар в кафето.Преди гладната диета, Ангъс, макар че е с наднормено тегло, се опитал да работи в хранителния магазин на татко си.За една година, Ангъс изгубил тегло, и от 207 кг станал 81 кг. Въпреки мощното намаляване, той не се чувствал отпаднал. Започнал да тежи колкото елементарен мощен и здрав човек. Лекарите, които през цялото това време го следили обезпокоително, не забелязали утежняване на здравето му.
Според лекарите, Ангъс е получил цялата нужна сила от личния си склад за мазнини. Тялото му, меко казано, ядяло от себе си. Поради това, Ангъс съвсем спрял да върви до тоалетната по “голяма потребност ”. Той правил това единствено на всеки 37-48 дни.
По време на гладната диета, Ангъс постоянно правел проучвания за кръв и урина, тъй че лекарите проследявали и най-малките промени в положението му. И с всеки минал месец, лекарите били все по-изумени от това, по какъв начин гладният човек се чувствал добре.В здравното умозаключение се споделя: “Въпреки хипогликемията (ниска кръвна захар), пациентът не е имал негативни резултати. Той се усеща добре и върви обикновено. ”През 2012 година, австралийският академик доктор Карл Кружелник изнесе радио-лекция, в която научно изясни по какъв начин тъкмо Ангъс оцелява с насъбраната вътрешна лой. Д-р Кружелник споделя: “След 2-3 дни апетит, по-голямата част от вашата сила ще стартира да идва от мазнините. Мастните молекули се разделят на две обособени елементи – глицерин (който може да се трансформира в глюкоза) и свободни мастни киселини (които могат да се трансфорат в кетони). Организмът, в това число мозъка, могат да работят с гориво от глюкоза и кетони, до момента в който запасите от мазнини бъдат изчерпани. ”
Когато Ангъс прекратил гладната си диета и почнал да приема постоянно храна, той споделил, че съвсем е не запомнил усета на храната. След триумфа на Ангъс, дълготрайното недояждане влезе в действие в края на 60-те и през 70-те години, само че по-късно лекарите стопираха да го предлагат на затлъстели хора. Факт е, че доста хора почнали да имат затруднения и имало от ден на ден случаи с драматичен излаз.Понастоящем, всички дълготрайни ограничавания в приема на храна, са под непоколебим медицински надзор и се позволяват единствено, когато пациентът няма хронични болести или други фактори.
През идващите пет години, след рисковата му за загуба на тегло, Ангъс качва единствено няколко кг, т.е. остава в естествените граници. После се оженва и има двама сина. Ангъс умира през 1990 година.
Интересните неща
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ