Слово на Пловдивския митрополит Николай при връчването на почетното звание Архонт на г-н Георги Гергов
Слово на Пловдивския митрополит Николай при връчването на почетното звание Архонт на господин Георги Гергов
Като благодарим на Бога за всички Негови благодеяния към нас и нашата света православна черква, в днешния ден сме духовно възрадвани съборно да отпразнуваме престолния празник на този незабравим митрополитски храм, който е празник и на цялата Пловдивска епархия. Отслужихме Божествената св. Литургия и в богослужебната възхвала на светата Христова изповедница и великомъченица Марина. Всички дружно възхвалихме в Троица прославяния наш Бог, в Когото е вярата и вярата ни, в Когото е нашето ярко очакване.
Днес насладата ни е двойно по – огромна – както поради нашето братско в Христа общение, по този начин и за опцията да отправим нашата обща молитва към света великомъченица Марина да бъде наш неизменим молитствувател пред престола на Всевишния и бърза помощница на всекиго, който с религия, вяра и обич прибягва към молитвеното и покровителство. Към нея – тази в действителност дивна Христова булка и определен съсъд на неоскъдяващата Божия берекет – са отправени през днешния ден нашите мисли и нашите молебствия за Божия народ на светата Пловдивска епархия, за неговия нравствен напредък и укрепването му в Божиите истини, съхранявани в светата православна религия.
Нека всеки път имаме пред себе си образеца и подвига на светата великомъченица Марина -–на тази, която, макар нежната си възраст, беше надделяла изкушенията и бе презряла всички земни богатства, с цел да наследи безконечното самодоволство. Нека подражаваме на нейната неотстъпчивост в тестванията, на силата и на нейната религия и на нейната решителност в християнския героизъм. И, като се преклоним пред тази, която в страданията си до дъно се бе уподобила на потърпевшия поради нашето избавения Господ Иисус Христос, да се утвърдим още повече в християнското си предопределение.
Традиция в живота на нашата епархийска черква е на огромните църковни празници, откакто отдадем възхвала на Бога и на неговите светци и наши покровители пред Него и ги зачетем с подобаваща Богослужба и откровена сърдечна молитва, да използваме празничния мотив, с цел да отбележим и делата на тези наши миряни - съработници, които са съдействали за издигането на епархийската ни черква и за укрепването на светата наша православна религия.
Църквата, както знаете, е преди всичко общественост от хора, обединени от обща религия и изповядващи полезностите на добротворчеството, милосърдието, взаимопомощта и любовта. Църквата, в своето земно изражение, се крепи върху молитвата и усърдната работа на клира, само че също по този начин разчита и на своите правилни миряни, които подкрепят, всеки съгласно силите и опциите си нейната богослужебна, учителна, обществена и други действия.
През миналите години на нашето служение десетки и стотици са били мъжете и дамите, които са помагали и оказват помощ на нашата епархийска черква. Ако ние, клириците на Пловдивската епархийска черква сме съумели да създадем нещо, в случай че сме съумели да надградим това, което нашите прародители са ни оставили, то това е с помощта на спомоществувателството и великодушната и безкористна поддръжка, която получавахме и получаваме от благочестиви наши епархиоти, на които няма да се уморим да благодарим и да ги загатваме в молитвите си.
Не зная, братя и сестри, дали сте се замисляли за това по какъв начин наподобява античният център на този наш Богоспасаем град Пловдив – Стария град? В Стария град на Пловдив има следните църкви – тази тук, Света Марина, Света Богородица, Свети Димитър, Св.св. Константин и Елена, Света Неделя, Света Параскева и Св. Николай.
Общо седем църкви. Всички те са въздигнати при започване на 19-ти век, множеството върху остатъци от антични църкви, които са били разрушени и изоставени през вековете на робството. Издигането на старите църкви и строителството на нови е наченато от митрополит Никифор, нашият предходник на пловдивската митрополитска катедра, който при започване на 19-ти век стартира методично и системно да възвръща православния образ и темперамент на Пловдив.
В това си дело, чиито резултати виждаме през днешния ден, митрополит Никифор е намерил съидейници в лицето на някои от най-изявените по това време пловдивски жители. Вълко Чалъков Големия, Вълко Чалъков Малкия, Салчо Чомаков, Константин Моравенов и други. Те са били заможни хора, богати хора. Заедно със своя митрополит, в тъмните години на робството, те са построили този град, като център на православната религия и нематериалност.
Със своя труд, със своите средства, със своята откровена религия, те са построили казаните църкви и по този метод са положили основите на най-светлата и славна ера в българската история. Възкресението на България, възкресението на Българската православна черква стартира тук, в Пловдив и това е станало с иждивението на пловдивските заможни хора и с насърчението на пловдивския митрополит.
Еклесиастът споделя: „ Каквото е било, то е и в този момент, и каквото ще бъде, то е към този момент било, - и Бог ще повика обратно предишното (Екл. 3:15). Понякога имам възприятието, че Бог е повикал обратно предишното и, че ние живеем в тези времена. Днешното време е като да започваме ново начало. Също като нашите прародители преди 200 години и ние през днешния ден строим църкви в Стария и в новия град и имам вяра, че по този метод поставяме основите на една нова ера на православна нематериалност, откровена религия и предстоящ още по-голям порив на нашия народ.
Защо споделям всичко това? Защото, братя и сестри, през днешния ден желая да отдам дължимото на един човек. Един човек, който ме посрещна в Пловдив преди 15 години, който беше до мен и ми помагаше във всичките ми каузи и инициативи, който от време на време дискретно и тактично премахваше спънки по пътя ни и ни запазваше от рискове и който се прояви като същински другар и правилен наследник на православната черква. И който, апропо, направи някои дарения, които го слагат на един фундамент с тези благодетели, чиито имена стоят върху ктиторските надписи в седемте църкви на Стария град. Този покровител е г – н Георги Гергов.
Няма да приказвам доста за господин Георги Гергов. Няма да споделям какъв брой той ни е помагал през всичките тези години за организирането на на практика всички тържества и значими прояви на епархийската ни черква. Ще отбележа единствено три неща. Той построи църквата „ Св. Климент Охридски ” в регион Западен. Той по своя самодейност и със своята благосклонност подари на църквата остарялото епархийско учебно заведение, така наречен Гръцко учебно заведение. И той ни оказва помощ сега за градежа на църквата „ Свети Архангели ” – осмата черква в Стария град, разрушена, както са били разрушени тези седем и възстановявана в този момент от него, както тези седем са били възобновени от неговите прародители – Вълко Големия, Вълко Малкия, Салчо Чомаков и останалите пловдивски първенци от началото на 19-ти век.
Ако преди 200 години в Пловдив е имало медии несъмнено през днешния ден щяхме да четем в архивите много нелицеприятни неща и за митрополит Никифор и за тогавашните съработници на църквата. Това, обаче няма никакво значение. Каквото и да прочетем в пловдивските медии на следващия ден, то няма да има значение, тъй като в случай че не на следващия ден, то след 200 години признателните потомци ще оценят какво е направил господин Георги Гергов за църквата ни и за града ни. Защото това, което той направи, ще остане и след 200 години. Понеже църквата живее с понятията на вечността, за църквата е значимо единствено това, което ще бъде значимо и след епохи. Това, което, обаче, на мен ми е значимо през днешния ден е да изразя благодарността на пловдивската епархийска черква към господин Георги Гергов и неговите заслуги за това православието в Пловдив да пусне толкоз още по-дълбоки корени, колкото никой в никакъв случай да не може да изтръгне.
Потомците, скъпи господин Гергов, ще са признателни след 200, или след 100, или след 50 години, само че мой дълг е да ви изкажа моята признателност още през днешния ден. Тази моя признателност към вас и към вашите заслуги за епархийската ни черква, звучи по този начин:
С дадената ми от Бога архиeрейска власт, на съображение на Правилата на Светия Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия от 2012 година, разгласявам мирянина Георги Тодоров Гергов, православен християнин, гражданин на град Пловдив за архонт на Пловдивската епархийска черква.
Вие, господин Гергов имате всевъзможни всемирски почести и награди. Със званието, което през днешния ден ви отсъждам, аз ви въздигам измежду всички миряни на най-високото допустимо ходило и ви оказвам най-високата чест, която един православен митрополит може да окаже на собствен епархиот. Надявам се, обаче, че разбирате, че за разлика от всички всемирски почести, които могат да послужат, пази Боже, за възгордяване, това отличие не може да служи за горделивост. Присъждайки ви това отличие аз разпореждам върху плещите ви кръста, който аз самият и всеки духовник на Светата Православна черква носим.
С това отличие аз ви приканвам да поемете част от нашия товар и до края на живота си да споделяте отговорността, която ние сме поели пред Царя на Царете, Нашия Господ Иисус Христос. Отговорността да пазим православната религия, да пазим и се грижим за Православната наша черква и да пазим и се грижим за благочестивия Божий народ. До в този момент вие бяхте паралелно до нас по своя воля. Приемете, че от през днешния ден нататък ще стоите от дясната ни страна в осъществяване на заветен обет, който давате пред Всеподателя Бога. От през днешния ден нататък сте боец на Христа. От през днешния ден нататък вие заставате в челната редица на Христовото войнство. Там, където единственото, което има значение е персоналната религия, персоналната неустрашимост и персоналният образец.
Благодарим на Бог, че ви изпрати за наш съработник, благодарим ви за досегашните ви писания за епархийската ни черква, благодарим и на фамилията ви, което давайки поддръжката си на вас я дава и на нас. Божията черква ще разчита на вас, както и Вие можете постоянно да разчитате, че ще ви имаме в сърцето си и в молитвите си. Бог да ви пази и да ви оказва помощ, Георги Гергов, архонт на Пловдивската света митрополия!
В този ден молитвите ни са и за този свят храм, носещ името на света Марина, за неговото благолепие, за изрядния нравствен и църковно – образован живот, който кипи в него, вдъхновяван и насочван постоянно във вярното направление от ръководителя на Църковното настоятелство Преосвещения свещеник Арсений. Нека богослужението, ежедневно отправяните тук моления и ангелогласното пение в възхвала на Вседържителя и на всички Негови светии, стигат постоянно до небесата, та Бог всеки път да благоволи над този храм, над този град и всички, които живеят и се избавят в него.
Нека Бог, по молитвите на светата Христова булка и великомъченица Марина, да закриля всички нас и да ни укрепява с Божествената Си берекет в християнския ни живот и в подвига на благочестието!
Като благодарим на Бога за всички Негови благодеяния към нас и нашата света православна черква, в днешния ден сме духовно възрадвани съборно да отпразнуваме престолния празник на този незабравим митрополитски храм, който е празник и на цялата Пловдивска епархия. Отслужихме Божествената св. Литургия и в богослужебната възхвала на светата Христова изповедница и великомъченица Марина. Всички дружно възхвалихме в Троица прославяния наш Бог, в Когото е вярата и вярата ни, в Когото е нашето ярко очакване.
Днес насладата ни е двойно по – огромна – както поради нашето братско в Христа общение, по този начин и за опцията да отправим нашата обща молитва към света великомъченица Марина да бъде наш неизменим молитствувател пред престола на Всевишния и бърза помощница на всекиго, който с религия, вяра и обич прибягва към молитвеното и покровителство. Към нея – тази в действителност дивна Христова булка и определен съсъд на неоскъдяващата Божия берекет – са отправени през днешния ден нашите мисли и нашите молебствия за Божия народ на светата Пловдивска епархия, за неговия нравствен напредък и укрепването му в Божиите истини, съхранявани в светата православна религия.
Нека всеки път имаме пред себе си образеца и подвига на светата великомъченица Марина -–на тази, която, макар нежната си възраст, беше надделяла изкушенията и бе презряла всички земни богатства, с цел да наследи безконечното самодоволство. Нека подражаваме на нейната неотстъпчивост в тестванията, на силата и на нейната религия и на нейната решителност в християнския героизъм. И, като се преклоним пред тази, която в страданията си до дъно се бе уподобила на потърпевшия поради нашето избавения Господ Иисус Христос, да се утвърдим още повече в християнското си предопределение.
Традиция в живота на нашата епархийска черква е на огромните църковни празници, откакто отдадем възхвала на Бога и на неговите светци и наши покровители пред Него и ги зачетем с подобаваща Богослужба и откровена сърдечна молитва, да използваме празничния мотив, с цел да отбележим и делата на тези наши миряни - съработници, които са съдействали за издигането на епархийската ни черква и за укрепването на светата наша православна религия.
Църквата, както знаете, е преди всичко общественост от хора, обединени от обща религия и изповядващи полезностите на добротворчеството, милосърдието, взаимопомощта и любовта. Църквата, в своето земно изражение, се крепи върху молитвата и усърдната работа на клира, само че също по този начин разчита и на своите правилни миряни, които подкрепят, всеки съгласно силите и опциите си нейната богослужебна, учителна, обществена и други действия.
През миналите години на нашето служение десетки и стотици са били мъжете и дамите, които са помагали и оказват помощ на нашата епархийска черква. Ако ние, клириците на Пловдивската епархийска черква сме съумели да създадем нещо, в случай че сме съумели да надградим това, което нашите прародители са ни оставили, то това е с помощта на спомоществувателството и великодушната и безкористна поддръжка, която получавахме и получаваме от благочестиви наши епархиоти, на които няма да се уморим да благодарим и да ги загатваме в молитвите си.
Не зная, братя и сестри, дали сте се замисляли за това по какъв начин наподобява античният център на този наш Богоспасаем град Пловдив – Стария град? В Стария град на Пловдив има следните църкви – тази тук, Света Марина, Света Богородица, Свети Димитър, Св.св. Константин и Елена, Света Неделя, Света Параскева и Св. Николай.
Общо седем църкви. Всички те са въздигнати при започване на 19-ти век, множеството върху остатъци от антични църкви, които са били разрушени и изоставени през вековете на робството. Издигането на старите църкви и строителството на нови е наченато от митрополит Никифор, нашият предходник на пловдивската митрополитска катедра, който при започване на 19-ти век стартира методично и системно да възвръща православния образ и темперамент на Пловдив.
В това си дело, чиито резултати виждаме през днешния ден, митрополит Никифор е намерил съидейници в лицето на някои от най-изявените по това време пловдивски жители. Вълко Чалъков Големия, Вълко Чалъков Малкия, Салчо Чомаков, Константин Моравенов и други. Те са били заможни хора, богати хора. Заедно със своя митрополит, в тъмните години на робството, те са построили този град, като център на православната религия и нематериалност.
Със своя труд, със своите средства, със своята откровена религия, те са построили казаните църкви и по този метод са положили основите на най-светлата и славна ера в българската история. Възкресението на България, възкресението на Българската православна черква стартира тук, в Пловдив и това е станало с иждивението на пловдивските заможни хора и с насърчението на пловдивския митрополит.
Еклесиастът споделя: „ Каквото е било, то е и в този момент, и каквото ще бъде, то е към този момент било, - и Бог ще повика обратно предишното (Екл. 3:15). Понякога имам възприятието, че Бог е повикал обратно предишното и, че ние живеем в тези времена. Днешното време е като да започваме ново начало. Също като нашите прародители преди 200 години и ние през днешния ден строим църкви в Стария и в новия град и имам вяра, че по този метод поставяме основите на една нова ера на православна нематериалност, откровена религия и предстоящ още по-голям порив на нашия народ.
Защо споделям всичко това? Защото, братя и сестри, през днешния ден желая да отдам дължимото на един човек. Един човек, който ме посрещна в Пловдив преди 15 години, който беше до мен и ми помагаше във всичките ми каузи и инициативи, който от време на време дискретно и тактично премахваше спънки по пътя ни и ни запазваше от рискове и който се прояви като същински другар и правилен наследник на православната черква. И който, апропо, направи някои дарения, които го слагат на един фундамент с тези благодетели, чиито имена стоят върху ктиторските надписи в седемте църкви на Стария град. Този покровител е г – н Георги Гергов.
Няма да приказвам доста за господин Георги Гергов. Няма да споделям какъв брой той ни е помагал през всичките тези години за организирането на на практика всички тържества и значими прояви на епархийската ни черква. Ще отбележа единствено три неща. Той построи църквата „ Св. Климент Охридски ” в регион Западен. Той по своя самодейност и със своята благосклонност подари на църквата остарялото епархийско учебно заведение, така наречен Гръцко учебно заведение. И той ни оказва помощ сега за градежа на църквата „ Свети Архангели ” – осмата черква в Стария град, разрушена, както са били разрушени тези седем и възстановявана в този момент от него, както тези седем са били възобновени от неговите прародители – Вълко Големия, Вълко Малкия, Салчо Чомаков и останалите пловдивски първенци от началото на 19-ти век.
Ако преди 200 години в Пловдив е имало медии несъмнено през днешния ден щяхме да четем в архивите много нелицеприятни неща и за митрополит Никифор и за тогавашните съработници на църквата. Това, обаче няма никакво значение. Каквото и да прочетем в пловдивските медии на следващия ден, то няма да има значение, тъй като в случай че не на следващия ден, то след 200 години признателните потомци ще оценят какво е направил господин Георги Гергов за църквата ни и за града ни. Защото това, което той направи, ще остане и след 200 години. Понеже църквата живее с понятията на вечността, за църквата е значимо единствено това, което ще бъде значимо и след епохи. Това, което, обаче, на мен ми е значимо през днешния ден е да изразя благодарността на пловдивската епархийска черква към господин Георги Гергов и неговите заслуги за това православието в Пловдив да пусне толкоз още по-дълбоки корени, колкото никой в никакъв случай да не може да изтръгне.
Потомците, скъпи господин Гергов, ще са признателни след 200, или след 100, или след 50 години, само че мой дълг е да ви изкажа моята признателност още през днешния ден. Тази моя признателност към вас и към вашите заслуги за епархийската ни черква, звучи по този начин:
С дадената ми от Бога архиeрейска власт, на съображение на Правилата на Светия Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия от 2012 година, разгласявам мирянина Георги Тодоров Гергов, православен християнин, гражданин на град Пловдив за архонт на Пловдивската епархийска черква.
Вие, господин Гергов имате всевъзможни всемирски почести и награди. Със званието, което през днешния ден ви отсъждам, аз ви въздигам измежду всички миряни на най-високото допустимо ходило и ви оказвам най-високата чест, която един православен митрополит може да окаже на собствен епархиот. Надявам се, обаче, че разбирате, че за разлика от всички всемирски почести, които могат да послужат, пази Боже, за възгордяване, това отличие не може да служи за горделивост. Присъждайки ви това отличие аз разпореждам върху плещите ви кръста, който аз самият и всеки духовник на Светата Православна черква носим.
С това отличие аз ви приканвам да поемете част от нашия товар и до края на живота си да споделяте отговорността, която ние сме поели пред Царя на Царете, Нашия Господ Иисус Христос. Отговорността да пазим православната религия, да пазим и се грижим за Православната наша черква и да пазим и се грижим за благочестивия Божий народ. До в този момент вие бяхте паралелно до нас по своя воля. Приемете, че от през днешния ден нататък ще стоите от дясната ни страна в осъществяване на заветен обет, който давате пред Всеподателя Бога. От през днешния ден нататък сте боец на Христа. От през днешния ден нататък вие заставате в челната редица на Христовото войнство. Там, където единственото, което има значение е персоналната религия, персоналната неустрашимост и персоналният образец.
Благодарим на Бог, че ви изпрати за наш съработник, благодарим ви за досегашните ви писания за епархийската ни черква, благодарим и на фамилията ви, което давайки поддръжката си на вас я дава и на нас. Божията черква ще разчита на вас, както и Вие можете постоянно да разчитате, че ще ви имаме в сърцето си и в молитвите си. Бог да ви пази и да ви оказва помощ, Георги Гергов, архонт на Пловдивската света митрополия!
В този ден молитвите ни са и за този свят храм, носещ името на света Марина, за неговото благолепие, за изрядния нравствен и църковно – образован живот, който кипи в него, вдъхновяван и насочван постоянно във вярното направление от ръководителя на Църковното настоятелство Преосвещения свещеник Арсений. Нека богослужението, ежедневно отправяните тук моления и ангелогласното пение в възхвала на Вседържителя и на всички Негови светии, стигат постоянно до небесата, та Бог всеки път да благоволи над този храм, над този град и всички, които живеят и се избавят в него.
Нека Бог, по молитвите на светата Христова булка и великомъченица Марина, да закриля всички нас и да ни укрепява с Божествената Си берекет в християнския ни живот и в подвига на благочестието!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ