Цитат на деня: Ако политиката успее да скочи върху ми, може би ще се включа в нея
Следвайки образеца на доста политически дейци, като се почне от Тръмп и Борисов, евентуално няма да съумея да избягам от политиката. Не че доста ми се занимава, само че от опит знам, че колкото и да бягаш от нея, в един миг тя те настига и скача от горната страна ти.
Обяздва те, получава предложение, на което не можеш да устоиш. Затова ви споделям, че в случай че ме настигне и успее да скочи върху ми, може би ще се включа в политиката. По-нататък обаче, ще забележим по кое време. Това споделя в изявление за днешния броя на вестник " 24 часа " шефът на Националния историчеки музей в оставка проф. Божидар Димитров
Попитан, като какъв би се присъединил в политиката, той прецизира - " основно като специалист ". " Не бих могъл да бъда партиен водач, нито партиен секретар ", добавя Димитров.
Шуробаджанащината не е проблем
Коментирайки настоящият скандал с назначенията на родственици на високи постове, шефът на НИМ в оставка акцентира, че шуробаджанащината не е проблем. " В доста страни няма подобен закон, като в България. И вярно! Ако индивидът е приключил това, което е нужно, работил е дълги години, имал е избрани триумфи, да си върви, единствено тъй като някой от родата е станал еди-какъв си, е безумно ", обобщава Димитров
И добавя: " Вземете брачна половинка на Корнелия Нинов, който работел в " Лукойл " - та той работи в частна компания, по дяволите! И в частно дружество ли няма право да се труди? Какво значи това? Че в случай че ти си на властова позиция, би трябвало да изкарат всичките ти родственици някъде и да ги разстрелят?!? "
Димитров употребява случая да разгласи, че обвиняванията против него за предоставяне на частни фондации на парите, които страната отпуска за реституция, са погрешни. " И да желая, не мога да направя сходно нещо, тъй като процедурата за реституция е комплицирана, изисква реституция да прави не книгоиздателска къща или компания, която прави дарения, а строителна компания с по този начин наречения лиценз М. Такъв имат 7-8 компании в България, които могат да вършат реституция и разполагат със експерти ", добавя той.
Надявам се да ме оставят да работя по Голямата базилика в Плиска
На въпрос, дали му е мъчително, че излиза в пенсия от 1 ноември, шефът на НИМ в оставка споделя, че няма такова нещо. Като несвършена своя работа, той показва незавършената реституция на Голямата базилика в Плиска. Димитров даже показва вяра, че новият шеф на НИМ може да го остави да работя по нея.
Божидар Димитров показва и рецепта за справяне с демографската рецесия - предоставяне на поданство на българи, оказали се по исторически аргументи отвън рамките на страната и на християни. Той прецизира, че това е тествано от страни като Германия, Унгария и Румъния, и работи. " Те дават поданство на 500 хиляди души годишно от своята диаспора, която е няколко милиона, също като нашата. Така вземат решение демографските си проблеми, до момента в който ние даваме поданство на 5-6 хиляди годишно ", споделя Димитров.
Проблемът с третия пол
На въпрос, дали напъните за повишение на раждаемостта няма да имат сходен резултат, професорът показва, че няма по какъв начин да стане и изброява няколко причина. Първата е, че в наши дни хората не раждат по 7-10 деца, както в предишното. " Тогава са ги раждали не поради новите технологии, а за работна мощ. Днес обаче децата не се раждат, с цел да работят на нивите. Раждат се за възпроизводство, да имаш на кого да се радваш, на кого да завещаеш постигнатото като парцели и така нататък Едно-две деца са изцяло задоволителни ", добавя той.
Като втора причина, Божидар Димитров показва порасналият брой на хората от третия пол. " У нас те са 28% съгласно европейски изследвания... Всички опити, които представители на тази група са правили през годините да се снабдят с наследници, не дават резултат в всеобщия случай. Затова двойките, които вършат деца, би трябвало да имат по три и четири деца, с цел да запълнят този недостиг ", изяснява шефът на НИМ в оставка.
Един залив на мое име стига
В края на изявлението Божидар Димитров е запитан, откакто има залив в Антарктида на негово име, дали се чувствате заслужен и за други сходни почести. Отговорът му е: " Не, това ми стига. Заливът в Антарктида на мое име е огромен, колкото созополския ".
Обяздва те, получава предложение, на което не можеш да устоиш. Затова ви споделям, че в случай че ме настигне и успее да скочи върху ми, може би ще се включа в политиката. По-нататък обаче, ще забележим по кое време. Това споделя в изявление за днешния броя на вестник " 24 часа " шефът на Националния историчеки музей в оставка проф. Божидар Димитров
Попитан, като какъв би се присъединил в политиката, той прецизира - " основно като специалист ". " Не бих могъл да бъда партиен водач, нито партиен секретар ", добавя Димитров.
Шуробаджанащината не е проблем
Коментирайки настоящият скандал с назначенията на родственици на високи постове, шефът на НИМ в оставка акцентира, че шуробаджанащината не е проблем. " В доста страни няма подобен закон, като в България. И вярно! Ако индивидът е приключил това, което е нужно, работил е дълги години, имал е избрани триумфи, да си върви, единствено тъй като някой от родата е станал еди-какъв си, е безумно ", обобщава Димитров
И добавя: " Вземете брачна половинка на Корнелия Нинов, който работел в " Лукойл " - та той работи в частна компания, по дяволите! И в частно дружество ли няма право да се труди? Какво значи това? Че в случай че ти си на властова позиция, би трябвало да изкарат всичките ти родственици някъде и да ги разстрелят?!? "
Димитров употребява случая да разгласи, че обвиняванията против него за предоставяне на частни фондации на парите, които страната отпуска за реституция, са погрешни. " И да желая, не мога да направя сходно нещо, тъй като процедурата за реституция е комплицирана, изисква реституция да прави не книгоиздателска къща или компания, която прави дарения, а строителна компания с по този начин наречения лиценз М. Такъв имат 7-8 компании в България, които могат да вършат реституция и разполагат със експерти ", добавя той.
Надявам се да ме оставят да работя по Голямата базилика в Плиска
На въпрос, дали му е мъчително, че излиза в пенсия от 1 ноември, шефът на НИМ в оставка споделя, че няма такова нещо. Като несвършена своя работа, той показва незавършената реституция на Голямата базилика в Плиска. Димитров даже показва вяра, че новият шеф на НИМ може да го остави да работя по нея.
Божидар Димитров показва и рецепта за справяне с демографската рецесия - предоставяне на поданство на българи, оказали се по исторически аргументи отвън рамките на страната и на християни. Той прецизира, че това е тествано от страни като Германия, Унгария и Румъния, и работи. " Те дават поданство на 500 хиляди души годишно от своята диаспора, която е няколко милиона, също като нашата. Така вземат решение демографските си проблеми, до момента в който ние даваме поданство на 5-6 хиляди годишно ", споделя Димитров.
Проблемът с третия пол
На въпрос, дали напъните за повишение на раждаемостта няма да имат сходен резултат, професорът показва, че няма по какъв начин да стане и изброява няколко причина. Първата е, че в наши дни хората не раждат по 7-10 деца, както в предишното. " Тогава са ги раждали не поради новите технологии, а за работна мощ. Днес обаче децата не се раждат, с цел да работят на нивите. Раждат се за възпроизводство, да имаш на кого да се радваш, на кого да завещаеш постигнатото като парцели и така нататък Едно-две деца са изцяло задоволителни ", добавя той.
Като втора причина, Божидар Димитров показва порасналият брой на хората от третия пол. " У нас те са 28% съгласно европейски изследвания... Всички опити, които представители на тази група са правили през годините да се снабдят с наследници, не дават резултат в всеобщия случай. Затова двойките, които вършат деца, би трябвало да имат по три и четири деца, с цел да запълнят този недостиг ", изяснява шефът на НИМ в оставка.
Един залив на мое име стига
В края на изявлението Божидар Димитров е запитан, откакто има залив в Антарктида на негово име, дали се чувствате заслужен и за други сходни почести. Отговорът му е: " Не, това ми стига. Заливът в Антарктида на мое име е огромен, колкото созополския ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ