Шепа партийци избират следващия премиер на Великобритания
Следващият министър председател на Англия ще ръководи страна с население от 66 млн. души, само че хората, които ще дефинират кой ще заеме длъжността, са тъкмо 165 000. Звучи необичайно, само че е реалност.
Когато Тереза Мей подаде оставка през май поради неуспеха с прокарването на сделката за Брекзит през Народното събрание, тя напусна поста си на водач на Консервативната партия. В резултат на това стартира конкуренция кой да заеме мястото й отпред на консерваторите - решение, което е напълно в ръцете на членовете на партията. Избирателите в партията съставляват по-малко от % от общия брой английски гласоподаватели, които са 46 млн. души. Решението им обаче засяга цялото население на Англия. Като водач на ръководещата партия победителят в партийната конкуренция автоматизирано ще наследи Тереза Мей и като министър-председател.
И по този начин -
кои са тези гласоподаватели?
На теория това са постоянно плащащите членския си импорт членове на Консервативната партия. По-задълбочен поглед демонстрира, че това е група от белокожи, възрастни, най-вече мъже, които са по-богати от останалата част от популацията. Но евентуално най-голямата разлика със сънародниците им е по една основна в наше време тематика - Брекзит. Членовете на партията на торите са решени Брекзит да се състои до края на октомври без значение дали Англия ще излезе от Европейски Съюз със договорка или без. И за разлика от останалите жители на страната множеството от тях желаят това да се случи на допустимо най-ниска, в случай че въобще се заплаща някаква цена. Мнозинството от английското общество гледа на сюжета без договорка - при който страната напуща общността без съглашение по основни въпроси като мита, граничен надзор, фармацевтични регулации - и на неговото въздействие върху стопанската система на страната като на неприятен вид.
За да се разбере позицията на торите, е добре да се вгледаме в членовете на партията. Макар 42.3% от английския електорат да е дал своя вот за консерваторите на последните общи избори, членската маса на партията е доста по-малка. Приблизително 165 000 души са постоянни членове на партията, които имат партийни книжки и заплащат годишен членски импорт от 25 лири стерлинги. (За съпоставяне - опозиционната Лейбъристка партия има повече от половин милион членове, които заплащат годишен членски импорт от 51 лири стерлинги. Либералдемократите са към 105 000 души и заплащат годишен членски импорт в размер на 36 лири стерлинги.)
" Тези членове
не са изключително представителни за английското общество
в XXI век ", споделя Тим Бейл, учител по политика в Университета " Куин Мери " в Лондон. Той отбелязва да вземем за пример, че 97% от членовете на торите се самоопределят като бели в ослепителен контрастност с цялостното население на страната, а 15% имат в потеклото си представител на етническо малцинство.
Различията не стопират единствено до многообразието. Според плана " Партийни членове " - изследователска самодейност на най-големите английски партии, членовете на Консервативната партия са по-възрастни хора. Средната им възраст е 57 година, което е
много над междинната възраст
в английското общество - 40 година Макар че няма особена разлика с членската маса на останалите партии - членовете на Лейбъристката партия са приблизително на 53 година, а либералдемократите - на 52 година приблизително. Торите са най-вече мъже - седем от 10 членове, като в Народното събрание тази наклонност е още по-задълбочена - там едвам 21% от депутатите тори са дами. Макар че партията е единствената, която е избирала дами да я управляват - Маргарет Тачър и Тереза Мей.
42% от консерваторите са приключили университет, което е под междинното за всички партии - 51%, само че е на междинното равнище за гласоподавателите на Острова. Като цяло членовете на консерваторите са съсредоточени най-вече в стопански по-проспериращите елементи на страната като южната част на Англия и са най-вече от частния бранш.
Но евентуално най-ярката разлика сред торите и останалата част от английския електорат е
отношението към Брекзит
Средният тори желае Англия да напусне Европейски Съюз допустимо най-скоро, като повече от половината са подготвени да одобряват, че това ще навреди съществено на стопанската система и може да се стигне до разпад на съюза със Северна Ирландия и Шотландия - забележителна позиция от страна на членове на партията, която се назовава публично Консервативна и Юнионистка партия. Докато 28% от цялото население на страната поддържа овакантяване на Европейски Съюз без съглашение, неотдавнашно изследване на YouGov откри, че болшинството от консерваторите биха подкрепили излаз без договорка. Повече от половината от торите, взели участие в допитване, споделят, че биха дали своят вот за нов партиен водач въз основата само на позицията на претендента по Брекзит.
Обичайно визията на една партия за страната не е толкоз значима, доколкото изборите във Англия рядко се вземат решение от членовете единствено на една политическа група. На доктрина индивидът, който става министър председател, се избира на избори и водачът на партията, съумяла да получи най-вече депутатски места, се настанява на " Даунинг стрийт " 10. В актуалната английска история обаче има образци на министър председатели, които
ръководят, без да са спечелили избори
- самата Тереза Мей размени по този начин Дейвид Камерън през 2016 година, а Гордън Браун пое ръководството от Тони Блеър през 2007 година
И в двата случая обаче партийните депутати - представляващи всички изборни региони, избраха новия водач на ръководещата партия и надлежно премиера на страната. Сега за пръв път членовете на една партия ще решат кой е спечелилият. Промени в уставите и на лейбъристи, и на тори през последните години дадоха на членовете на партиите по-силна дума в избора на нов водач.
Така Англия стигна до този кръстопът - оставката на Мей провокира конкуренция за лидерския пост, в който консервативните членове на Народното събрание редуцираха листата от 13 претенденти до двама - Борис Джонсън и Джеръми Хънт. " Проблемът поражда, когато лидерската конкуренция се състои в ръководещата партия и затова водачът става министър председател. Не е инцидентно, че това се случва за пръв път ", разяснява Бейл.
Фактът, че доста дребна част от популацията ще дефинира новия министър председател на страната е причина да се появят предложения за смяна в разпоредбите за избор на партийни водачи. " Грубо казано, Консервативната партия през днешния ден е партия на остарели богати хора ", споделя Ник Боулс, някогашен народен представител от торите, който напусна партията м.г. и в този момент е самостоятелен народен представител. Мнозина споделят неговото мнение, че е време за смяна.
Когато Тереза Мей подаде оставка през май поради неуспеха с прокарването на сделката за Брекзит през Народното събрание, тя напусна поста си на водач на Консервативната партия. В резултат на това стартира конкуренция кой да заеме мястото й отпред на консерваторите - решение, което е напълно в ръцете на членовете на партията. Избирателите в партията съставляват по-малко от % от общия брой английски гласоподаватели, които са 46 млн. души. Решението им обаче засяга цялото население на Англия. Като водач на ръководещата партия победителят в партийната конкуренция автоматизирано ще наследи Тереза Мей и като министър-председател.
И по този начин -
кои са тези гласоподаватели?
На теория това са постоянно плащащите членския си импорт членове на Консервативната партия. По-задълбочен поглед демонстрира, че това е група от белокожи, възрастни, най-вече мъже, които са по-богати от останалата част от популацията. Но евентуално най-голямата разлика със сънародниците им е по една основна в наше време тематика - Брекзит. Членовете на партията на торите са решени Брекзит да се състои до края на октомври без значение дали Англия ще излезе от Европейски Съюз със договорка или без. И за разлика от останалите жители на страната множеството от тях желаят това да се случи на допустимо най-ниска, в случай че въобще се заплаща някаква цена. Мнозинството от английското общество гледа на сюжета без договорка - при който страната напуща общността без съглашение по основни въпроси като мита, граничен надзор, фармацевтични регулации - и на неговото въздействие върху стопанската система на страната като на неприятен вид.
За да се разбере позицията на торите, е добре да се вгледаме в членовете на партията. Макар 42.3% от английския електорат да е дал своя вот за консерваторите на последните общи избори, членската маса на партията е доста по-малка. Приблизително 165 000 души са постоянни членове на партията, които имат партийни книжки и заплащат годишен членски импорт от 25 лири стерлинги. (За съпоставяне - опозиционната Лейбъристка партия има повече от половин милион членове, които заплащат годишен членски импорт от 51 лири стерлинги. Либералдемократите са към 105 000 души и заплащат годишен членски импорт в размер на 36 лири стерлинги.)
" Тези членове
не са изключително представителни за английското общество
в XXI век ", споделя Тим Бейл, учител по политика в Университета " Куин Мери " в Лондон. Той отбелязва да вземем за пример, че 97% от членовете на торите се самоопределят като бели в ослепителен контрастност с цялостното население на страната, а 15% имат в потеклото си представител на етническо малцинство.
Различията не стопират единствено до многообразието. Според плана " Партийни членове " - изследователска самодейност на най-големите английски партии, членовете на Консервативната партия са по-възрастни хора. Средната им възраст е 57 година, което е
много над междинната възраст
в английското общество - 40 година Макар че няма особена разлика с членската маса на останалите партии - членовете на Лейбъристката партия са приблизително на 53 година, а либералдемократите - на 52 година приблизително. Торите са най-вече мъже - седем от 10 членове, като в Народното събрание тази наклонност е още по-задълбочена - там едвам 21% от депутатите тори са дами. Макар че партията е единствената, която е избирала дами да я управляват - Маргарет Тачър и Тереза Мей.
42% от консерваторите са приключили университет, което е под междинното за всички партии - 51%, само че е на междинното равнище за гласоподавателите на Острова. Като цяло членовете на консерваторите са съсредоточени най-вече в стопански по-проспериращите елементи на страната като южната част на Англия и са най-вече от частния бранш.
Но евентуално най-ярката разлика сред торите и останалата част от английския електорат е
отношението към Брекзит
Средният тори желае Англия да напусне Европейски Съюз допустимо най-скоро, като повече от половината са подготвени да одобряват, че това ще навреди съществено на стопанската система и може да се стигне до разпад на съюза със Северна Ирландия и Шотландия - забележителна позиция от страна на членове на партията, която се назовава публично Консервативна и Юнионистка партия. Докато 28% от цялото население на страната поддържа овакантяване на Европейски Съюз без съглашение, неотдавнашно изследване на YouGov откри, че болшинството от консерваторите биха подкрепили излаз без договорка. Повече от половината от торите, взели участие в допитване, споделят, че биха дали своят вот за нов партиен водач въз основата само на позицията на претендента по Брекзит.
Обичайно визията на една партия за страната не е толкоз значима, доколкото изборите във Англия рядко се вземат решение от членовете единствено на една политическа група. На доктрина индивидът, който става министър председател, се избира на избори и водачът на партията, съумяла да получи най-вече депутатски места, се настанява на " Даунинг стрийт " 10. В актуалната английска история обаче има образци на министър председатели, които
ръководят, без да са спечелили избори
- самата Тереза Мей размени по този начин Дейвид Камерън през 2016 година, а Гордън Браун пое ръководството от Тони Блеър през 2007 година
И в двата случая обаче партийните депутати - представляващи всички изборни региони, избраха новия водач на ръководещата партия и надлежно премиера на страната. Сега за пръв път членовете на една партия ще решат кой е спечелилият. Промени в уставите и на лейбъристи, и на тори през последните години дадоха на членовете на партиите по-силна дума в избора на нов водач.
Така Англия стигна до този кръстопът - оставката на Мей провокира конкуренция за лидерския пост, в който консервативните членове на Народното събрание редуцираха листата от 13 претенденти до двама - Борис Джонсън и Джеръми Хънт. " Проблемът поражда, когато лидерската конкуренция се състои в ръководещата партия и затова водачът става министър председател. Не е инцидентно, че това се случва за пръв път ", разяснява Бейл.
Фактът, че доста дребна част от популацията ще дефинира новия министър председател на страната е причина да се появят предложения за смяна в разпоредбите за избор на партийни водачи. " Грубо казано, Консервативната партия през днешния ден е партия на остарели богати хора ", споделя Ник Боулс, някогашен народен представител от торите, който напусна партията м.г. и в този момент е самостоятелен народен представител. Мнозина споделят неговото мнение, че е време за смяна.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ