Следва история за едни смели спортисти с големи постижения и

Следва история за едни смели спортисти с огромни достижения и техните треньори с големи сърца. Те не просто вършат крачки към успеха, а големи скокове. И ни учат да се борим.

Алекс е български първенец. Независимо че е единствено на 15 година, той побеждава множеството мъже на пистата. не е диагноза, а път към успехите, по който върви дружно със своите треньори.



Една от тях е Бойка Петкова, която е някогашен играч по лека атлетика.

Помните ли първия път , когато Алекс пристигна при вас и коя е най - огромната разлика отпреди и в този момент ?

Бойка Петкова : Чак ми се насълзяват очите . Няма по какъв начин да не помни първия път , когато пристигна при нас . Разлика има –„ да “ . Преди две години беше дете , все още в пубертета . Сега много повече се развива и като човек , и като състезател , и като мислене . Всичко е изцяло . Промяната е доста огромна и в държанието му .

Според изследване на " Сдружение на родителите на деца със синдром на Даун " всяка година у нас се раждат към 100 деца с тази диагноза. През 2014 година, когато е още студент в НСА, Слав Петков за първи път се сблъсква с проблемите на тези младежи.

" Бях доста смутен, защото не чаках да се сблъскам тъкмо с подобен проблем в хората, по-специално в децата, тъй като ние тогава работехме с деца. Докато от третата ми процедура не разбрах, че те са толкоз щастливи, без значение по какъв начин наподобяват, без значение, че са съвсем в безпомощно положение. Те се усещат толкоз добре, толкоз щастливи, толкоз витални, че някой им обръща внимание и че те могат да вършат неща, които не са привични за тяхното положение. Естествено, с наша помощ като инструктори и експерти ", описа той.

Стъпка по стъпка, с доста информация, Слав и екипът му стартират да развиват спорта за деца с проблеми. С течение на времето основават и Федерацията по приспособена физическа интензивност.

" С помощта на Столична община и регион „ Сердика “ успяхме да се сдобием с тази постройка. Тя е общинска, само че пък ние дадена безусловно безплатно. Тя беше в много окаяно положение, защото - остаряла сграда. Не мога да кажа, че ни е било елементарно, в противен случай, доста мъчно ни беше да можем да съберем средства, тъй че да можем да я приведем във тип, който да е естествен за извършване на действия и подготвителен развой напълно “, добави Слав Петков.



Държавата оказа помощ ли ви ?

Слав Петков : Не мога да кажа , че ни е помогнала кой знае какъв брой . Частният бизнес оказва помощ в случая . За страдание , постоянно се постанова да се молим . Може би страната повече я интересува политиката . Не се обръща толкоз внимание на хората . Тия толкоз малко хора , които желаят да се занимават нещо толкоз благородно , с нещо толкоз нетипично за България .

Алекс върви самоуверено напред, покрива нормативи и не се отхвърля. Доказателство за мощния дух е тежък случай, при който той, скачайки в басейн, се подхлъзва. Тогава чупи втори шиен прешлен. Получава и белодробен оток, тъй като остава на дъното на басейна няколко минути. Прогнозите на лекарите не са оптимистични.

„ Той претърпя една доста тежка травма и трябваше много време да се възвърне. Доста време беше с яка, доста интервенции устоя. Веднага откакто смъкна яката, ние не сме спирали да вършим обикновени извършения, с цел да поддържаме неговата мускулатура, неговата физика, само че след свалянето на яката интервалът беше към шест месеца, в който имахме време за подготовка и той се пребори на Европейско състезание, взе бронзов орден и считам, че това за него е най-голямото достижение ", описа Бойка Петкова.

Слав Петков описа, че той и екипът му са не просто треньори, те са и родители и даже подкрепящ личен състав. Разработват своя стратегия, взаимно със експерти, чиято цел е да направи адаптирането на младежите, които постъпват при тях, по-лесно. И въпреки всичко най-голямата борба не е с заболяването, а със стигмата, че тези хора не могат да имат достиженията на другите.



" Тези младежи заслужават не по-малко от другите спортисти, които се готвят всекидневно, тъй като те също се готвят всекидневно и не е просто да ги учим да пазят равновесие. Тренират на прага на опциите си, те са спортисти. Не единствено че са спортисти, те са българи “, сподели той.

Те на Вас какво Ви споделят ? Какво чувате най - постоянно от тях ?

Слав Петков : Казват ми тате . Аз съм им вторият татко . Чувстват ме като родител . Те имат доста точни изразени сетива и могат незабавно да усетят , когато човек се отнася съществено към тях , с обич към тях . Много мъчно можеш да станеш другар с тях . Но станеш ли другар един път , то остава за цялостен живот .

Докато има треньори като тези, които основават подобаващи условия за работа, упоритостта и любовта на " слънчевите деца " също ще ги има. Защото " положителното " не е просто дума, то е предопределение.