Ема Радушева, директор на СУ „Панайот Волов“ в Шумен, пред „Труд“: Образованието има нужда от млади учители
Следпразнично и искрено за хубавото и потребността от смяна в родното учебно заведение беседваме с Ема Радушева, преподавател и шеф с дълъг опит. През май тя бе един от четиримата ученически шефове в страната, които заслужиха най-голямото отличие „ Свети Иван Рилски “ на Министерство на образованието за принос освен за триумфите на своите възпитаници и учебно заведение, само че и за развиване на българското обучение. Как образователното заведение става новаторско и обичано и по какъв начин да не затваряме вратите му за младите педагози, споделя Радушева.
– Г-жо Радушева, когато ви връчваха премията „ Св. Иван Рилски “, зам.-министърът на образоването Таня Михайлова сподели, че от шефовете зависи равнището на образованието и желанието на учениците да реализират високи резултати. Огромна отговорност за деца, учители, родители! Какъв би трябвало да е школският началник през днешния ден?
– Директорът е лицето на учебното заведение. Работата му наложително би трябвало да води до възстановяване качеството на образованието, да провокира интерес у децата, те да идват с готовност на учебно заведение, с цел да не се трансформира то в наложително задължение. Това, което се случва във всяко учебно заведение, би трябвало да дава отговор на актуалните условия, тъй като образованието е динамичен развой. В последните години то трябваше да се преустрои, тъй че да дава отговор на европейските стандарти. Израз на това е новият Закон за предучилищното и учебно обучение и тук ролята на шефа не е дребна. Задълженията, отговорностите са огромни, само че когато човек си прави работата с готовност и обич, резултатите идват. Защото учителската специалност е предопределение, а шефовете са преди всичко учители.
– И на този 24 май чухме държавници извинително да споделят, че са длъжници на българския преподавател. Как мислите стана ли почтено заплащането в областта на образованието? Мисля че това имат поради политиците.
– Действително заплащането е значим детайл, само че освен. Мисля, че това, което обществото дължи на българския преподавател, е признанието, уважението. Не е надалеч времето за моето потомство, когато на респект бяха попа, даскала и кмета, както се споделя. Това самопризнание, което учителят е имал преди време, в този момент не е същото. Ето това се дължи. Мисля, че с времето нещата ще си дойдат на мястото, тъй като и в новото законодателство главният акцент пада на учениците, само че и на работата на учителя, който би трябвало да направи, тъй че децата на драго сърце да идват тук.
– Но чуваме и укори към педагозите, че не преподават атрактивно, че не съумяват да сграбчен вниманието в час. Доколко са основателни?
– Вярно е, че българското обучение ненапълно също е дебитор на младото потомство, тъй като ценностната система, ползите на децата не са такива, каквито бяха преди 15-20 година Това, което ние се стремим да вършим, е да вкараме технологиите във всекидневната ни работа и по този метод да предизвикаме интереса на деца. Нали се сещате, че преди време нововъведението беше да вкараме белите дъски и маркерите, да махнем черните дъски, на които се пишеше с тебешир и падаше прахуляк. Но в този момент към този момент е времето на интерактивните дъски, на които са качени електронни уроци. Прави се всичко допустимо още по време на образователен час децата да са дейни участници в асимилиране на новите познания и да им бъде забавно. Мина времето, когато учителят влизаше, изпяваше си урока и искаше на идващия час учениците да знаят какво е преподавал.
– А това случва ли се на процедура във вашето учебно заведение?
– Да, тъй като ние работим по такива способи. Интерактивните ни дъски съдържат доста информация и дават опция на учениците да усвоят образователното наличие, каквото образователните стратегии изискват. Често играейки, забавлявайки се, децата научават доста. Така се стига и до трайно преодоляване на знанията. Защото, когато с всички сетива възприемеш информацията, тя остава за дълго. Не детето да седне и да прочете урока от учебника, като суха материя.
– На входа на вашето СУ „ Панайот Волов “ написа новаторско учебно заведение. Какво ще рече това и по какъв начин се реализира подобен статут?
– Училището е новаторско още от 2014 година, когато за първи път участвахме в план и спечелихме образование на наш екип от експерти към Колумбийския университет, Съединени американски щати. Един добър опит, който приложихме в директната си работа. На един по-късен стадий започнахме да прилагаме и новаторски образователни стратегии и проекти, които не са съществували в българското обучение. Наши сътрудници изготвиха образователен проект по профил „ Технологичен – Защита на информацията “, който министерството на образованието утвърди. През 2014 година бяха признати първите възпитаници по него и тази година приключи първият випуск – две паралелки с общо 52-ма възпитаници. По проекта те изучаваха „ Основи на правото и правовата страна “, „ Криминалистика и криминология “, „ Защита на националната сигурност “, „ Защита на информацията в интернет “, разширено „ Компютърни системи и технологии “, „ Психология на незаконното държание “.
– Нещо, което го нямаше в други учебни заведения?
– Да, нямаше го на никое място допреди 3 година Ние стартирахме преди пет и този наш авторски образователен проект беше взаимстван от други учебни заведения в София, Казанлък, Велико Търново, мисля и в Кърджали. Учебните стратегии разработихме дружно с Шуменския университет, Националния боен университет „ В. Левски “ и Международната академия за образование по киберразследвания.
– Тогава кои педагози са повече в крайник с потребностите на просветителната система – тези с дълъг стаж, или преди малко излезлите от университета?
– И едните, и другите. Не може без хората с опит, само че пък младите са по-близо до учениците. Затова споделям, че и опитът, и младостта имат значение. За тази компетентност ние привлякохме доста външни преподаватели от висши заведения, както и специалисти. Например, тук преподава омбудсманът на Шумен Иван Капралов, някогашният шеф на престъпна полиция Захари Захариев, доцент Христо Христов и доктор Здравко Кузманов от Шуменския университет, водеше часове и ръководителят на Окръжен съд-Шумен София Радославова.
– Как ги възприеха учениците?
– Много добре, не сме имали проблеми с дисциплината. Понеже часовете им бяха в края на работния ден и постоянно се постановяваше да заключваме по-късно учебното заведение, поради интереса на учениците. Когато в учебно заведение влезе преносимата криминалистична лаборатория за взимане на отпечатъци и следи, беше толкоз занимателно, че учениците стояха до 20 ч.
– Какъв е междинният триумф на учебното заведение ви?
– За м.г. е доста добър, само че мисля, че не е значим толкоз цифровият резултат, по-важна е, отново споделям, трайността на знанията и да създадем учебното заведение привлекателно за децата.
– Според вас, матурите дават ли действителна оценка за знанията на учениците и одобрявате ли приема в университетите с резултатите от тях?
– Оценките са действителни, тъй като се ревизират от национална комисия и се дава опция в два или три модула учениците да изложат знанията си. Но и при държавните зрелостни изпити може да се промени нещо, тъй като в този тип се организират повече от 10 година Споделям мнението на някогашния зам.-министър на образованието Диян Стаматов, с който сме работили дружно и сме си говорили, че матурите може да са онлайн. Така няма да има опция за подсещане и преписване. Иначе матурите могат да са вход за висшите образователни заведения.
– Въпреки че образователният развой не е завършил, към този момент върви и ремонт в учебното заведение ви. Могат ли българските школа да ремонтират базата си, в случай че разчитат единствено на делегираните бюджети?
– Абсурд, това е невероятно! Стандартите едвам покриват издръжката на учебното заведение, броя на децата непрестанно понижава. При нас цялостното възобновяване въз основата ще се случи с европейски средства по Оперативна програма “Региони в напредък “ с малко над 3 млн. лева След ремонта имаме намерение да въведем едносменно образование, както е на Запад. Учениците ще стартират заран образователни часове не по-рано от 8,30 – 9 ч. и ще не престават до 14 ч. Има стол, където ще се хранят. Ще бъде възобновено и цялото обзавеждане. В модерните класни стаи учениците няма да са на чинове, а работните места ще са по този начин подредени, че да се обособят разнообразни центрове и групи за презентации. Изобщо, учениците ще се усещат, като възпитаниците на всички европейски страни още от 15 септември. Ние имаме богат опит, тъй като от 2008 година работим по интернационалните стратегии за продан на практики.
– Значи ще съумеете предварително да въведете едносменен режим, който е огромен проблем за някои гимназии? Някъде даже се приказва за градеж на нови здания, само че това е финансово непостижимо.
– Не мога да кажа за другите, това е политика на самото учебно заведение, на общините. Нашият план е извоюван със съдействието на община Шумен. Надявам се, че не е надалеч времето, когато всички учебни заведения ще наподобяват, като нашето.
– Ако сте министър на просветата, какво бихте трансформирали в българското обучение?
– Мисля, че образованието ни има потребност да притегля млади учители в системата. Само по този начин ще го има и отсега нататък българското учебно заведение. Децата желаят да имат въодушевени хора пред себе си. В Шумен сме облагодетелствани може би, тъй като имаме университет, който приготвя педагози. В нашето учебно заведение педагогическият колектив е на междинна възраст под 45 година Две от учителките ни са на по 25 година Трима са с докторска степен и още толкоз са докторанти сега. В последните години в екипа ни влязоха доста младежи с готовност за работа, които се включиха в създаването на европейски планове и тази година сме спечелили над 15, по които получаваме финансиране. Доверявам им се, тъй като учебното заведение би трябвало да остане в сигурни ръце.
– Значи, не се чудите по какъв начин да отклоните някой преди малко приключил претендент за работа при вас?
– Естествено, че не. Младите са носители на новото, те разчупват стандарта, те са вярата. Ние единствено би трябвало да им предаваме наученото през годините. И другото, което би трябвало да се промени в образованието – с цел да се даде еднакъв късмет на всички възпитаници, би трябвало де са налеят повече средства в материалната база в цялата страна. Това би трябвало да е държавната политика и министърът може да го направи.
– Може би сте огромно изключение – ученичка, учителка и шеф в едно и също учебно заведение. Това ли беше огромната ви фантазия?
– Не бих споделила, просто по този начин се стекоха условия. Проходих, прописах и проговорих като човек в това учебно заведение. Тук бях ученичка, тук се върнах като учителка, след това станах шеф, това е животът ми. Много постоянно споделям „ моето учебно заведение “, не че е мое като шеф, само че аз тук съм се формирала като човек в същинския смисъл. В тази постройка учебното заведение е от 1968 година и в нея се преместихме от друга, когато бях в пети клас. Няма да не помни по какъв начин другарката Накева беше раздала всеки да придвижи по едно образно средство в новото учебно заведение и на мен се падна достоверен скелет. Плаках и не желаех, само че го донесох. Забавно, бяхме деца, учебното заведение изглеждаше по различен начин…
(Телефонът звъни, канят Радушева на показване на книга на Борислав Геронтиев, също ученик на учебното заведение, б. а.). – Кои са именитите ученици на „ моето учебно заведение “ и каните ли ги тук?
– В това динамично време за жалост по-рядко е допустимо, само че на кръгли годишнини гостуват. Възпитаник на учебното заведение е оперната прима Александрина Милчева, магът Астор, естрадният композитор Димитър Бояджиев, въобще от всички известни шуменци май единствено Тодор Колев не е учил тук. Навремето, като се тръгне от Сава Доброплодни, Добри Войников, Панайот Волов… Известни възрожденски персони са ученици на нашето учебно заведение, което е било единственото по това време. Ние сме със 170-годишна история, или както ни споделят, най-първото учебно заведение.
Нашият посетител
Ема Радушева е шеф на СУ “Панайот Волов ” в Шумен. Тук е приключила главното си обучение, в същото учебно заведение е учителствала, а от 1994 година е ученически началник. Продължава да преподава “Технологии и предприемачество ”. Завършила е “Инженерна педагогика ” в Югозападния университет “Неофит Рилски ”- Благоевград. Специализирала е “Организация и ръководство на образованието ”. Общински и регионален координатор и член на Националния директорски съвет на Съюза на работодателите в междинното обучение. Семейна, с едно дете и двама внуци.
– Г-жо Радушева, когато ви връчваха премията „ Св. Иван Рилски “, зам.-министърът на образоването Таня Михайлова сподели, че от шефовете зависи равнището на образованието и желанието на учениците да реализират високи резултати. Огромна отговорност за деца, учители, родители! Какъв би трябвало да е школският началник през днешния ден?
– Директорът е лицето на учебното заведение. Работата му наложително би трябвало да води до възстановяване качеството на образованието, да провокира интерес у децата, те да идват с готовност на учебно заведение, с цел да не се трансформира то в наложително задължение. Това, което се случва във всяко учебно заведение, би трябвало да дава отговор на актуалните условия, тъй като образованието е динамичен развой. В последните години то трябваше да се преустрои, тъй че да дава отговор на европейските стандарти. Израз на това е новият Закон за предучилищното и учебно обучение и тук ролята на шефа не е дребна. Задълженията, отговорностите са огромни, само че когато човек си прави работата с готовност и обич, резултатите идват. Защото учителската специалност е предопределение, а шефовете са преди всичко учители.
– И на този 24 май чухме държавници извинително да споделят, че са длъжници на българския преподавател. Как мислите стана ли почтено заплащането в областта на образованието? Мисля че това имат поради политиците.
– Действително заплащането е значим детайл, само че освен. Мисля, че това, което обществото дължи на българския преподавател, е признанието, уважението. Не е надалеч времето за моето потомство, когато на респект бяха попа, даскала и кмета, както се споделя. Това самопризнание, което учителят е имал преди време, в този момент не е същото. Ето това се дължи. Мисля, че с времето нещата ще си дойдат на мястото, тъй като и в новото законодателство главният акцент пада на учениците, само че и на работата на учителя, който би трябвало да направи, тъй че децата на драго сърце да идват тук.
– Но чуваме и укори към педагозите, че не преподават атрактивно, че не съумяват да сграбчен вниманието в час. Доколко са основателни?
– Вярно е, че българското обучение ненапълно също е дебитор на младото потомство, тъй като ценностната система, ползите на децата не са такива, каквито бяха преди 15-20 година Това, което ние се стремим да вършим, е да вкараме технологиите във всекидневната ни работа и по този метод да предизвикаме интереса на деца. Нали се сещате, че преди време нововъведението беше да вкараме белите дъски и маркерите, да махнем черните дъски, на които се пишеше с тебешир и падаше прахуляк. Но в този момент към този момент е времето на интерактивните дъски, на които са качени електронни уроци. Прави се всичко допустимо още по време на образователен час децата да са дейни участници в асимилиране на новите познания и да им бъде забавно. Мина времето, когато учителят влизаше, изпяваше си урока и искаше на идващия час учениците да знаят какво е преподавал.
– А това случва ли се на процедура във вашето учебно заведение?
– Да, тъй като ние работим по такива способи. Интерактивните ни дъски съдържат доста информация и дават опция на учениците да усвоят образователното наличие, каквото образователните стратегии изискват. Често играейки, забавлявайки се, децата научават доста. Така се стига и до трайно преодоляване на знанията. Защото, когато с всички сетива възприемеш информацията, тя остава за дълго. Не детето да седне и да прочете урока от учебника, като суха материя.
– На входа на вашето СУ „ Панайот Волов “ написа новаторско учебно заведение. Какво ще рече това и по какъв начин се реализира подобен статут?
– Училището е новаторско още от 2014 година, когато за първи път участвахме в план и спечелихме образование на наш екип от експерти към Колумбийския университет, Съединени американски щати. Един добър опит, който приложихме в директната си работа. На един по-късен стадий започнахме да прилагаме и новаторски образователни стратегии и проекти, които не са съществували в българското обучение. Наши сътрудници изготвиха образователен проект по профил „ Технологичен – Защита на информацията “, който министерството на образованието утвърди. През 2014 година бяха признати първите възпитаници по него и тази година приключи първият випуск – две паралелки с общо 52-ма възпитаници. По проекта те изучаваха „ Основи на правото и правовата страна “, „ Криминалистика и криминология “, „ Защита на националната сигурност “, „ Защита на информацията в интернет “, разширено „ Компютърни системи и технологии “, „ Психология на незаконното държание “.
– Нещо, което го нямаше в други учебни заведения?
– Да, нямаше го на никое място допреди 3 година Ние стартирахме преди пет и този наш авторски образователен проект беше взаимстван от други учебни заведения в София, Казанлък, Велико Търново, мисля и в Кърджали. Учебните стратегии разработихме дружно с Шуменския университет, Националния боен университет „ В. Левски “ и Международната академия за образование по киберразследвания.
– Тогава кои педагози са повече в крайник с потребностите на просветителната система – тези с дълъг стаж, или преди малко излезлите от университета?
– И едните, и другите. Не може без хората с опит, само че пък младите са по-близо до учениците. Затова споделям, че и опитът, и младостта имат значение. За тази компетентност ние привлякохме доста външни преподаватели от висши заведения, както и специалисти. Например, тук преподава омбудсманът на Шумен Иван Капралов, някогашният шеф на престъпна полиция Захари Захариев, доцент Христо Христов и доктор Здравко Кузманов от Шуменския университет, водеше часове и ръководителят на Окръжен съд-Шумен София Радославова.
– Как ги възприеха учениците?
– Много добре, не сме имали проблеми с дисциплината. Понеже часовете им бяха в края на работния ден и постоянно се постановяваше да заключваме по-късно учебното заведение, поради интереса на учениците. Когато в учебно заведение влезе преносимата криминалистична лаборатория за взимане на отпечатъци и следи, беше толкоз занимателно, че учениците стояха до 20 ч.
– Какъв е междинният триумф на учебното заведение ви?
– За м.г. е доста добър, само че мисля, че не е значим толкоз цифровият резултат, по-важна е, отново споделям, трайността на знанията и да създадем учебното заведение привлекателно за децата.
– Според вас, матурите дават ли действителна оценка за знанията на учениците и одобрявате ли приема в университетите с резултатите от тях?
– Оценките са действителни, тъй като се ревизират от национална комисия и се дава опция в два или три модула учениците да изложат знанията си. Но и при държавните зрелостни изпити може да се промени нещо, тъй като в този тип се организират повече от 10 година Споделям мнението на някогашния зам.-министър на образованието Диян Стаматов, с който сме работили дружно и сме си говорили, че матурите може да са онлайн. Така няма да има опция за подсещане и преписване. Иначе матурите могат да са вход за висшите образователни заведения.
– Въпреки че образователният развой не е завършил, към този момент върви и ремонт в учебното заведение ви. Могат ли българските школа да ремонтират базата си, в случай че разчитат единствено на делегираните бюджети?
– Абсурд, това е невероятно! Стандартите едвам покриват издръжката на учебното заведение, броя на децата непрестанно понижава. При нас цялостното възобновяване въз основата ще се случи с европейски средства по Оперативна програма “Региони в напредък “ с малко над 3 млн. лева След ремонта имаме намерение да въведем едносменно образование, както е на Запад. Учениците ще стартират заран образователни часове не по-рано от 8,30 – 9 ч. и ще не престават до 14 ч. Има стол, където ще се хранят. Ще бъде възобновено и цялото обзавеждане. В модерните класни стаи учениците няма да са на чинове, а работните места ще са по този начин подредени, че да се обособят разнообразни центрове и групи за презентации. Изобщо, учениците ще се усещат, като възпитаниците на всички европейски страни още от 15 септември. Ние имаме богат опит, тъй като от 2008 година работим по интернационалните стратегии за продан на практики.
– Значи ще съумеете предварително да въведете едносменен режим, който е огромен проблем за някои гимназии? Някъде даже се приказва за градеж на нови здания, само че това е финансово непостижимо.
– Не мога да кажа за другите, това е политика на самото учебно заведение, на общините. Нашият план е извоюван със съдействието на община Шумен. Надявам се, че не е надалеч времето, когато всички учебни заведения ще наподобяват, като нашето.
– Ако сте министър на просветата, какво бихте трансформирали в българското обучение?
– Мисля, че образованието ни има потребност да притегля млади учители в системата. Само по този начин ще го има и отсега нататък българското учебно заведение. Децата желаят да имат въодушевени хора пред себе си. В Шумен сме облагодетелствани може би, тъй като имаме университет, който приготвя педагози. В нашето учебно заведение педагогическият колектив е на междинна възраст под 45 година Две от учителките ни са на по 25 година Трима са с докторска степен и още толкоз са докторанти сега. В последните години в екипа ни влязоха доста младежи с готовност за работа, които се включиха в създаването на европейски планове и тази година сме спечелили над 15, по които получаваме финансиране. Доверявам им се, тъй като учебното заведение би трябвало да остане в сигурни ръце.
– Значи, не се чудите по какъв начин да отклоните някой преди малко приключил претендент за работа при вас?
– Естествено, че не. Младите са носители на новото, те разчупват стандарта, те са вярата. Ние единствено би трябвало да им предаваме наученото през годините. И другото, което би трябвало да се промени в образованието – с цел да се даде еднакъв късмет на всички възпитаници, би трябвало де са налеят повече средства в материалната база в цялата страна. Това би трябвало да е държавната политика и министърът може да го направи.
– Може би сте огромно изключение – ученичка, учителка и шеф в едно и също учебно заведение. Това ли беше огромната ви фантазия?
– Не бих споделила, просто по този начин се стекоха условия. Проходих, прописах и проговорих като човек в това учебно заведение. Тук бях ученичка, тук се върнах като учителка, след това станах шеф, това е животът ми. Много постоянно споделям „ моето учебно заведение “, не че е мое като шеф, само че аз тук съм се формирала като човек в същинския смисъл. В тази постройка учебното заведение е от 1968 година и в нея се преместихме от друга, когато бях в пети клас. Няма да не помни по какъв начин другарката Накева беше раздала всеки да придвижи по едно образно средство в новото учебно заведение и на мен се падна достоверен скелет. Плаках и не желаех, само че го донесох. Забавно, бяхме деца, учебното заведение изглеждаше по различен начин…
(Телефонът звъни, канят Радушева на показване на книга на Борислав Геронтиев, също ученик на учебното заведение, б. а.). – Кои са именитите ученици на „ моето учебно заведение “ и каните ли ги тук?
– В това динамично време за жалост по-рядко е допустимо, само че на кръгли годишнини гостуват. Възпитаник на учебното заведение е оперната прима Александрина Милчева, магът Астор, естрадният композитор Димитър Бояджиев, въобще от всички известни шуменци май единствено Тодор Колев не е учил тук. Навремето, като се тръгне от Сава Доброплодни, Добри Войников, Панайот Волов… Известни възрожденски персони са ученици на нашето учебно заведение, което е било единственото по това време. Ние сме със 170-годишна история, или както ни споделят, най-първото учебно заведение.
Нашият посетител
Ема Радушева е шеф на СУ “Панайот Волов ” в Шумен. Тук е приключила главното си обучение, в същото учебно заведение е учителствала, а от 1994 година е ученически началник. Продължава да преподава “Технологии и предприемачество ”. Завършила е “Инженерна педагогика ” в Югозападния университет “Неофит Рилски ”- Благоевград. Специализирала е “Организация и ръководство на образованието ”. Общински и регионален координатор и член на Националния директорски съвет на Съюза на работодателите в междинното обучение. Семейна, с едно дете и двама внуци.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ