Добре дошли в „Гълъбария“ – новия роман на Стефан Коспартов
След впечатляващия дебют „ Когато капят кестените “, който съумя да завоюва сърцата на читатели и критици, сценаристът и публицист Стефан Коспартов ще зарадва своите фенове с нов разказ.
На пазара към този момент може да откриете „ Гълъбария “ – духовита и красива, от време на време трагична приказка за непостижимата обич, която срещаме един път в живота и не всеки път разпознаваме. Героите се лутат сред всекидневието и фантазиите си, с цел да открият, че единственият път към щастието е изпълнен със страдалчество и битка за споделеност.
Стефан Коспартов ни вкарва в своя привидно прочут, само че в действителност магичен свят на неудовлетворени копнежи, в който сенките на мъртвите постоянно са по-реални от тъгата на живите.
Осъществимо ли е желанието на героите да полетят, или несъвършената човешка природа ще надделее над божественото? Комунизмът ли е отговорен за всичко – и могат ли хората да гласоподават да са щастливи?
Възможни отговори на тези въпроси са скрити на страниците на истинската творба от българския сценарист, която възкресява броени часове от близкото минало, в които се предопределят годините напред – първите избори след рухването на комунизма и всички очаквания и страхове, които те възбуждат.
Сред тези 222 страници читателят ще се срещне с познати и непознати облици, с които ще се посмее, които ще го разгневят или поради които ще поплаче. Защото при хората, за разлика от при гълъбите, човешкото остава прекомерно човешко.
Безмилостното перо на Коспартов не подминава парадоксите на времето. С способите на гротеската създателят основава ослепителен портрет на България при започване на 90-те години на предишния век. Портрет, който не пести тъмните линии, само че също по този начин съумява да резервира и най-ценното.
Защото в тази причудлива страна „ Гълъбария “ вярата в индивида от време на време е съвсем невидима и неуловима, само че постоянно е някъде там – избавителната сламка в най-мрачните мигове. Стига човек да полети високо и да се осмели да огледа към предишното.
На пазара към този момент може да откриете „ Гълъбария “ – духовита и красива, от време на време трагична приказка за непостижимата обич, която срещаме един път в живота и не всеки път разпознаваме. Героите се лутат сред всекидневието и фантазиите си, с цел да открият, че единственият път към щастието е изпълнен със страдалчество и битка за споделеност.
Стефан Коспартов ни вкарва в своя привидно прочут, само че в действителност магичен свят на неудовлетворени копнежи, в който сенките на мъртвите постоянно са по-реални от тъгата на живите.
Осъществимо ли е желанието на героите да полетят, или несъвършената човешка природа ще надделее над божественото? Комунизмът ли е отговорен за всичко – и могат ли хората да гласоподават да са щастливи?
Възможни отговори на тези въпроси са скрити на страниците на истинската творба от българския сценарист, която възкресява броени часове от близкото минало, в които се предопределят годините напред – първите избори след рухването на комунизма и всички очаквания и страхове, които те възбуждат.
Сред тези 222 страници читателят ще се срещне с познати и непознати облици, с които ще се посмее, които ще го разгневят или поради които ще поплаче. Защото при хората, за разлика от при гълъбите, човешкото остава прекомерно човешко.
Безмилостното перо на Коспартов не подминава парадоксите на времето. С способите на гротеската създателят основава ослепителен портрет на България при започване на 90-те години на предишния век. Портрет, който не пести тъмните линии, само че също по този начин съумява да резервира и най-ценното.
Защото в тази причудлива страна „ Гълъбария “ вярата в индивида от време на време е съвсем невидима и неуловима, само че постоянно е някъде там – избавителната сламка в най-мрачните мигове. Стига човек да полети високо и да се осмели да огледа към предишното.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ