След убийствотона 24- годишния Димитър Малинов, пловдивското село Цалапица миналата

След убийствотона 24- годишния Димитър Малинов, пловдивското село Цалапица предходната седмица още веднъж стана сцена на пристрастености. 
Прочетете още
Подозрение в невярност приключи с побой и междинна телесна, а съществени герои в историята са кметът на Цалапица Ивайло Данаилов, брачната половинка му Христина  и родителите на двамата. Майката на Христина - Ваня Костадинова упрекна сватовете си, че са я пребили и са я оставили на улицата в безсъзнание. Те от своя страна отхвърлят и настояват, че дамата е паднала по стълбите. Костадинова е в борница със счупена ключица, счупено ребро и други съществени контузии. 

Прокуратурата е образувала досъдебно произвеждане по случая, а седмица след случката, Христина одобри да приказва пред кореспондент на  TrafficNews.

 

- Как е майка ви, Христина?

- Не е добре. Продължава да е с заплаха за живота, лекарите я следят. Всичко я боли.

- Очаквали сте да се стигне до сходна експанзия?

- Не, не съм очаквала такава реакция. Знам, че свекър ми е експлозивен човек, само че не съм очаквала да се стигне до физическо принуждение. Родителите на брачна половинка ми и майка ми не са имали някакви съществени пререкания. Държаха се учтиво, не се подминаваха на улицата.  Те в действителност са много тънкообидни и се сърдят за всяко нещо.

- Какво се случи във въпросната вечер, когато майка ви бе нападната? 

- Предисторията на абсурда касае персонални оттношения в фамилията ми, които избирам да не разясня. Афектирана, от това което й споделих по телефона, тя е отишла у родителите на брачна половинка ми. След това я видях, когато към този момент беше в колата на някакво непознато момче, цялата в кръв и чакахме да пристигна колата за спешна помощ. Пристигна полиция, няколко коли със сирени. Свекърът и свекърва ми дори не отваряха на полицията.

- Как си обяснявате сходна експанзия?

- Случаят е еднакъв с убийството на Димитър Малинов. С разликата, че майка ми е жива. Защото можеше счупеното ребро да пробие белия й дроб или да почине от мраз на улицата. Те са я хвърлили като куче. Това са възрастни, виновни хора. Виждаш, че индивидът не е добре, боли го. Извикай кола за спешна помощ. Трябва да има обикновена човечност. Даже и кучешко отношение не е.

- Как гледате на версията, че майка ви се е спънала и паднала по стълбите?

- Това е парадокс. Тяхната къща има две напълно дребни стъпалца. Дори и да падне, тя няма да има такива контузии – счупвания, охлузвания. Панталонът й е в къщи- той е целият охлузен, в кръв. Те би трябвало да си поемат следствията.

- А какво счита брачният партньор ви за дейностите на родителите си?

- Не желае да вземе отношение. Казва, че ще изчака органите на реда да си свършат работата.

- Те търсили ли са контакт с вас?

- Не, не са ме търсили. Не желая да приказвам с тях.

- Какви ще са вашите дейности оттук насетне?

- За това, което се случи с майка ми, уповавам се отговорните да получат заслужено наказване. В персонален проект това са си наши връзки и би трябвало да забележим дали можем да продължим напред. Трябва да е ясно,  че работата на Ивайло като кмет  няма общо … той постоянно е разграничавал персоналния живот и работата си. Наистина си я прави с доста предпочитание и влага всичката си мощ. Родители му в случай че толкоз не са желали да приказват с майка ми,  можеха по културен метод да се схванат, не да демонстрират принуждение. Ако аз не искам да приказвам с някого, а той упорства и нахалства, щяхда се обадя на полицията. Това ли е образецът, който дават на синовете си и на внука си? Сега, когато отидем в къщи дребният пита " къде е баба Ванче "? И аз споделям, че я няма и той споделя ‘ боли ‘ …. Защото беше с мен в онази вечер до момента в който чакахме колата за спешна помощ и е запомнил, че тя викаше от болежка.

 - Вярвате ли, че полицията и прокуратура ще си свършат работата?

- Много се надявам това да стане. И да са си взели поука от убийството на Митко.