Докога в Европа ще обезглавяват учители насред улицата, докато ислямисти се разхождат на свобода?
След терористичните атентати в Париж, в Ница и във Виена трима мюсюлмани и експерти по ислямска теология, които живеят в Германия, описват на страниците на седмичника " Ди Цайт " какъв брой рисково живеят критиците на исляма. И за какво.
Хамед Абдел-Самад е наследник на закостенял египетски ходжа, а в младостта си членува в „ Мюсюлманското приятелство ". Пристига в Германия на 23 години, приключва политология и последователно се трансформира в един от най-компетентните критици на ислямизма. В своята колонка той апропо написа:
" Стига с тази сбъркана приемливост! "
„ За страдание в днешна Германия аз мога да се придвижвам единствено под полицейска защита и в бронирани коли, даже когато просто отскоквам до хлебарницата. Аз единствено подлагам на критика исляма, само че мнозина ме считат за зложелател на исляма - и то таман в Европа, където е измислена религиозната независимост и където царува религиозна независимост. Ето за какво непрестанно се запитвам: Как този континент се трансформира в място, където животът на сериозно настроените мюсюлмани е цялостен с рискове? Където обезглавяват учители посред улицата, до момента в който в това време салафитите свободно проповядват своите възгледи, а евентуални ислямистки терористи се разхождат на независимост. В битката против терора Европа се провали - и това е освен крушение на политиката за сигурност, само че и изменничество по отношение на полезностите на Просвещението. Понякога ми се коства, че западната независимост към този момент не е на мода измежду западните елити. Подменят я всякакви нови водещи идеологии като мултикултурализмът и политическата уместност. В същото време се е възцарил някакъв етно-фетишизъм: всичко, което наподобява етнически или религиозно непознато, става обект на възхвали и трогване. А всичко свое и изконно внезапно се оказва назадничаво и изпреварено от времето. (…)
Когато остро критикуваш мюсюлманския фундаментализъм, незабавно те упрекват в назадничавост. Благодарение точно на тази сбъркана приемливост същински нетолерантните хора съумяха да изградят свои инфраструктури в Европа и към този момент нападат демокрацията. Ние сме прекомерно свенливи в отбраната на европейските полезности, заради което радикалните ислямисти през днешния ден се пробват да ни наложат техните полезности: Който подлагал на критика пророка, подбуждал към безредици! На това в това време имат вяра и най-обикновени религиозни хора, а също по този начин политици, учители, хора от културната сфера. (…)
" Докога ще възхваляваме исляма като вяра на мира? "
След 11 септември 2001 година ние по този начин и не намерихме вярна тактика против войнствения ислямизъм. Европа не подхваща нищо против теологията на насилието, която се крие зад него. Ние увенчаваме исляма с ореол като вяра на мира и избираме за сътрудници на немската страна представители на политическия ислям и последователи на нападателната религиозна политика на президента Ердоган - с вярата, че те ще ни поддържат в битката против терора. Сега обаче виждаме, че Ердоган победи точно като водач на политическия ислям. Той изпраща в Сирия, Либия и Армения наемници-джихадисти и поддържа мрежите на „ Мюсюлманското приятелство " по целия свят. Той шантажира европейците посредством бежанците, а в последно време към този момент и с възприятията на мюсюлманите. Той приканва към протест против Франция, вместо да призове мюсюлманите да бъдат сдържани и да одобряват полезностите на западните страни, където мнозина от нас живеят. Трагично е, че турският президент оказва повече въздействие върху Европа, в сравнение с противоположното. Че радикалните мюсюлмани са по-успешни в ислямизирането на Европа, в сравнение с демократичните мюсюлмани в европеизирането на исляма. Че сериозните мюсюлмани се оказват размирници. Западната приемливост към нетолерантните би трябвало най-сетне да секне ", написа Абдел-Самад.
Друг доста влиятелен откривател на исляма, доктор Муханад Корхиде, споделя персонален опит, който много наподобява на опита на Абдел-Самад. В полемиката на страниците на „ Ди Цайт " той апропо написа:
„ За да те обвинят в ненавист против исляма е задоволително просто да критикуваш ислямизма. Преживял съм го персонално като професор по ислямска религиозна педагогика в Мюнстер. В избрани интервали се постановяваше полицията да ме пази с цели девет охранители - единствено тъй като считам, че промяната на исляма е наложителна и допустима. Многократно по-рисковано обаче става ситуацията, когато решиш да защитаваш свободата на словото по този начин, както го стори френският преподавател Самюел Пати. Мнозина, които изначало го нападнаха единствено словесно, вероятно надали са разбирали, че следват реториката на политическия ислям, който не стопира да повтаря, че Западът е зложелател на мюсюлманите. Под мотото: „ Кръстоносните походи не престават ". Аз самият, като наследник на палестински родители, които през 1948 година са били прокудени от родината си, съм отраснал с сходни приказки. А след 1989 година непрестанно слушам изказванието: „ След краха на комунизма Западът имаше потребност от нов зложелател - и го откри в лицето на исляма ".
Няколко истории за пророка Мохамед
В полемиката на „ Ди Цайт " се включва и Абдел-Хаким Урги, учител по ислямска теология в Педагогическия университет във Фрайбург. За всички, които се питат за какво карикатурите или рецензията против исляма поражда такова принуждение, Урги споделя няколко истории отпреди близо 1400 години.
„ На 4 септември 624 година пророкът Мохамед наредил да бъде екзекутиран поетът Кааб ибн ал-Ашраф, един от предводителите на еврейския жанр Бану ал-Надир. Той бил негов конкурент и пишел подигравателни стихотворения против Мохамед и неговата нова общественост. Твърди се, че таман затова пророкът призовал своите последователи: „ Кой ще ме отърве от Кааб ибн ал-Ашраф? Защото той уязви господ и неговия оракул “. Последователите на Мохамед се вслушали в този апел, умъртвили поета и донесли отсечената му глава на Мохамед с възгласи „ Аллах Акбар! “. Мохамед прекъснал нормалната си нощна молитва и също се провикнал „ Аллах Акбар! ".
Това брутално ликвидиране и до през днешния ден се употребява от ислямски теолози-реакционери като опрощение за убиването на хора, които подлагат на критика пророка или му се подиграват. И това напълно не е единственият образец. През март 624 година по заповед на пророка е убита и поетесата Асма Бинт Марван, която също пишела подигравателни стихотворения против пророка. Аналогична орис сполетяла и Абу Афак - поради стихотворенията му и политическото му опозиционерство. В старите трудове, само че и в днешната действителност сходни убийства преследват една и съща цел: да уплашат критиците на пророка и да основат атмосфера на боязън ", обобщава Абдел-Хаким Урги.
Хамед Абдел-Самад е наследник на закостенял египетски ходжа, а в младостта си членува в „ Мюсюлманското приятелство ". Пристига в Германия на 23 години, приключва политология и последователно се трансформира в един от най-компетентните критици на ислямизма. В своята колонка той апропо написа:
" Стига с тази сбъркана приемливост! "
„ За страдание в днешна Германия аз мога да се придвижвам единствено под полицейска защита и в бронирани коли, даже когато просто отскоквам до хлебарницата. Аз единствено подлагам на критика исляма, само че мнозина ме считат за зложелател на исляма - и то таман в Европа, където е измислена религиозната независимост и където царува религиозна независимост. Ето за какво непрестанно се запитвам: Как този континент се трансформира в място, където животът на сериозно настроените мюсюлмани е цялостен с рискове? Където обезглавяват учители посред улицата, до момента в който в това време салафитите свободно проповядват своите възгледи, а евентуални ислямистки терористи се разхождат на независимост. В битката против терора Европа се провали - и това е освен крушение на политиката за сигурност, само че и изменничество по отношение на полезностите на Просвещението. Понякога ми се коства, че западната независимост към този момент не е на мода измежду западните елити. Подменят я всякакви нови водещи идеологии като мултикултурализмът и политическата уместност. В същото време се е възцарил някакъв етно-фетишизъм: всичко, което наподобява етнически или религиозно непознато, става обект на възхвали и трогване. А всичко свое и изконно внезапно се оказва назадничаво и изпреварено от времето. (…)
Когато остро критикуваш мюсюлманския фундаментализъм, незабавно те упрекват в назадничавост. Благодарение точно на тази сбъркана приемливост същински нетолерантните хора съумяха да изградят свои инфраструктури в Европа и към този момент нападат демокрацията. Ние сме прекомерно свенливи в отбраната на европейските полезности, заради което радикалните ислямисти през днешния ден се пробват да ни наложат техните полезности: Който подлагал на критика пророка, подбуждал към безредици! На това в това време имат вяра и най-обикновени религиозни хора, а също по този начин политици, учители, хора от културната сфера. (…)
" Докога ще възхваляваме исляма като вяра на мира? "
След 11 септември 2001 година ние по този начин и не намерихме вярна тактика против войнствения ислямизъм. Европа не подхваща нищо против теологията на насилието, която се крие зад него. Ние увенчаваме исляма с ореол като вяра на мира и избираме за сътрудници на немската страна представители на политическия ислям и последователи на нападателната религиозна политика на президента Ердоган - с вярата, че те ще ни поддържат в битката против терора. Сега обаче виждаме, че Ердоган победи точно като водач на политическия ислям. Той изпраща в Сирия, Либия и Армения наемници-джихадисти и поддържа мрежите на „ Мюсюлманското приятелство " по целия свят. Той шантажира европейците посредством бежанците, а в последно време към този момент и с възприятията на мюсюлманите. Той приканва към протест против Франция, вместо да призове мюсюлманите да бъдат сдържани и да одобряват полезностите на западните страни, където мнозина от нас живеят. Трагично е, че турският президент оказва повече въздействие върху Европа, в сравнение с противоположното. Че радикалните мюсюлмани са по-успешни в ислямизирането на Европа, в сравнение с демократичните мюсюлмани в европеизирането на исляма. Че сериозните мюсюлмани се оказват размирници. Западната приемливост към нетолерантните би трябвало най-сетне да секне ", написа Абдел-Самад.
Друг доста влиятелен откривател на исляма, доктор Муханад Корхиде, споделя персонален опит, който много наподобява на опита на Абдел-Самад. В полемиката на страниците на „ Ди Цайт " той апропо написа:
„ За да те обвинят в ненавист против исляма е задоволително просто да критикуваш ислямизма. Преживял съм го персонално като професор по ислямска религиозна педагогика в Мюнстер. В избрани интервали се постановяваше полицията да ме пази с цели девет охранители - единствено тъй като считам, че промяната на исляма е наложителна и допустима. Многократно по-рисковано обаче става ситуацията, когато решиш да защитаваш свободата на словото по този начин, както го стори френският преподавател Самюел Пати. Мнозина, които изначало го нападнаха единствено словесно, вероятно надали са разбирали, че следват реториката на политическия ислям, който не стопира да повтаря, че Западът е зложелател на мюсюлманите. Под мотото: „ Кръстоносните походи не престават ". Аз самият, като наследник на палестински родители, които през 1948 година са били прокудени от родината си, съм отраснал с сходни приказки. А след 1989 година непрестанно слушам изказванието: „ След краха на комунизма Западът имаше потребност от нов зложелател - и го откри в лицето на исляма ".
Няколко истории за пророка Мохамед
В полемиката на „ Ди Цайт " се включва и Абдел-Хаким Урги, учител по ислямска теология в Педагогическия университет във Фрайбург. За всички, които се питат за какво карикатурите или рецензията против исляма поражда такова принуждение, Урги споделя няколко истории отпреди близо 1400 години.
„ На 4 септември 624 година пророкът Мохамед наредил да бъде екзекутиран поетът Кааб ибн ал-Ашраф, един от предводителите на еврейския жанр Бану ал-Надир. Той бил негов конкурент и пишел подигравателни стихотворения против Мохамед и неговата нова общественост. Твърди се, че таман затова пророкът призовал своите последователи: „ Кой ще ме отърве от Кааб ибн ал-Ашраф? Защото той уязви господ и неговия оракул “. Последователите на Мохамед се вслушали в този апел, умъртвили поета и донесли отсечената му глава на Мохамед с възгласи „ Аллах Акбар! “. Мохамед прекъснал нормалната си нощна молитва и също се провикнал „ Аллах Акбар! ".
Това брутално ликвидиране и до през днешния ден се употребява от ислямски теолози-реакционери като опрощение за убиването на хора, които подлагат на критика пророка или му се подиграват. И това напълно не е единственият образец. През март 624 година по заповед на пророка е убита и поетесата Асма Бинт Марван, която също пишела подигравателни стихотворения против пророка. Аналогична орис сполетяла и Абу Афак - поради стихотворенията му и политическото му опозиционерство. В старите трудове, само че и в днешната действителност сходни убийства преследват една и съща цел: да уплашат критиците на пророка и да основат атмосфера на боязън ", обобщава Абдел-Хаким Урги.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ