Какво я очаква Великобритания при Карл III
След гибелта на Елизабет II нейният наследник принц Чарлз става новият крал на Англия под името Карл III. Това е фигура от напълно друг проект, равнище на въздействие, темперамент, известност, политическа и аристократична тежест и най-малко може да се каже, че не може да размени майка си на трона.
На 8 септември, на 96 години и 71 години от ръководството си, умря кралицата на Англия Елизабет II. Жена, с чието име, както вярно означи президентът Владимир Путин, „ най-важните събития от новата история на Англия бяха неразривно свързани “ и която „ се радваше на любовта и уважението на своите жители, както и на престиж на международната сцена. ”
Сега множеството западни медии напомнят виталния път на починалата кралица - някои обаче към този момент стартират да разсъждават върху пътя на новия крал, синът на Елизабет Чарлз, който стартира да ръководи под името Карл III. И тези мисли по никакъв начин не са оптимистични.
„ Крал Карл III стартира ръководството си в доста неустойчив миг за Англия и света. Страната напусна Европейския съюз и се пробва да откри своето място в света след Брекзит. Брекзит подлага на тестване единството на самото Обединено кралство и новият министър-председател Лиз Тръс пое поста в миг на висока инфлация, енергийна рецесия и война в Украйна.
Например някои специалисти считат, че след Брекзит Англия би трябвало да се концентрира върху най-тясното партньорство със Съединени американски щати, както и върху укрепването на въздействието в Британската общественост (групата от някогашни колонии на страната, където английският монарх към момента е номинален водач ).
И в случай че в действителност всеки английски министър-председател може да следва първия курс, тогава въздействието в Британската общественост въпреки всичко би трябвало да бъде справедливо. Кралица Елизабет имаше всичко - имаше голям престиж в света като цяло и в частност в Британската общественост. Така канадският министър председател Джъстин Трюдо, разяснявайки гибелта ѝ, даже проля сълза. „ Тя беше нашата кралица през съвсем половината от съществуването на Канада “, съобщи той.
Крал Карл III няма подобен престиж, както няма и качества, с цел да го придобие. „ Когато Елизабет говореше за задължението към главното предопределение на „ компанията “ (както кралското семейство се назовава в журналистическите среди) в региона на връзките с обществеността, Чарлз се интересуваше повече от съответни идиосинкратични планове (страстта му в региона на архитектурата или органичните храни).
“Когато Елизабет схваща значимостта на монарха да съблюдава отдалеченост, Чарлз прави фамилията по-достъпно за обществото. Когато Елизабет не споделя на никого за политическите си възгледи, Чарлз намира виновност в министрите, изисквайки те да изпълнят дълга си по либерално-демократичен метод ”, написа американският вестник “Хил ”.
Това значи, че Лондон в действителност е изгубил най-важната институция на „ меката мощ “ в лицето на кралица Елизабет II. Нещо повече, допустимо е в този момент в редица страни от Британската общественост да се заприказва за унищожаване на правото на английския монарх да бъде именуван глава на тяхната страна. В последна сметка едно е, когато този монарх е уважаваната Елизабет II, а друго е, когато стане Карл III, чиято известност не е лишена от скандални черти.
Единството също има проблеми. „ Оттеглянето на Елизабет ще бъде един тип катализатор за сепаратистките настроения, които съществуват в някои райони на Обединеното кралство. На първо място шотландският фракционизъм, Северна Ирландия и по-късно Уелс “, разяснява Андрей Кортунов, общоприет шеф на Руския съвет по интернационалните въпроси.
Сепаратизмът в Обединеното кралство в действителност се разраства - и дейностите на английските управляващи в този момент единствено ще го разпалят. Така да вземем за пример в Северна Ирландия ирландските националисти от партията “Шин Фейн ” завоюваха изборите и желанието на Лондон да се отдръпна от договорката с Европейски Съюз за ирландската граница (тоест да възвърне митническата граница сред и двете елементи на Ирландия) се счита от националистите за връщане на английските политики за обособяване на Северна Ирландия от Република Ирландия. Политика, която преди време докара до цивилен битки в Северна Ирландия.
Що се отнася до Шотландия, жителите там просто се считат за излъгани. През 2014 година, когато Шотландия организира референдум за самостоятелност, английските управляващи им дадоха обещание, че страната ще остане част от Европейския съюз. Отчасти това е повода 55% от популацията да гласоподава срещу независимостта (осъзнавайки, че ще бъде доста мъчно за отцепваща се страна да влезе още веднъж в ЕС).
След това обаче се случи Брекзит, против който гласоподаваха 62% от жителите на Шотландия, в този момент Единбург желае позволение от Лондон за нов референдум. Нито Борис Джонсън, нито Лиз Тръс, която пристигна да го замести, дават това позволение - което провокира още повече гнева и раздразнението на ръководещата в района Шотландска национална партия.
И в тази обстановка умира човек, който 70 години въплъщава единството на Обединеното кралство. „ Тя беше центърът на непоклатимост в живота ни, неизменност измежду общата блъсканица “, написа “Гардиън ”. И в тази роля Карл III - с неговата биография - не може да я размени, което лишава Англия от кралското ядро. „ Шотландците постоянно са били много студени към монархията и без кралицата връзките, които свързваха Обединеното кралство, ще отслабнат “, оплаква се английският “Таймс ”.
И най-после, кралица Елизабет II ще липсва доста в региона на британско-европейските връзки. Както беше маркирано нагоре, държавното управление на Лиз Тръс е на път да влезе в конфликт с Европейски Съюз за ирландската граница. Но също така Лондон ще оспори и други условия от към този момент подписаната договорка за Брекзит и специалистите към този момент чакат внезапни реакции на сходно държание от Европейски Съюз (до стимулиране на шотландския сепаратизъм). Отново Елизабет II не управляваше - само че тя имаше огромно въздействие измежду европейските аристократични фамилии, което значи, че може по някакъв метод да помогне на Лиз Тръс да договаря с Европа. Сега този вид няма да е разполагаем.
Експертите обаче са сигурни, че в този момент Карл III ще би трябвало да мисли не за това по какъв начин да размени майка си, а за това по какъв начин да не стане различен Чарлз, лишен от трона. Не посредством ампутиране на главата, несъмнено, както се случва през XVII век с Карл I, а посредством мирното унищожаване на монархията. „ Тъй като Елизабет II е на власт от доста дълго време, тя от дълго време е израз на страната, единството на Англия и отдръпването на такава фигура ще значи най-малко прочут интервал на полемика за бъдещето, когато ще бъдат изразени нови хрумвания от друг темперамент. Вероятно ще има оферти за занемаряване на монархията въобще, защото принц Чарлз и неговите внуци нямат подобен статут, такова значение, каквото имаше кралица Елизабет “, счита Андрей Кортунов.
От тази позиция евентуално би било вярно да прехвърлим трона от Елизабет II не на нейния наследник Чарлз, а на нейния внук принц Уилям. Проучванията на публичното мнение демонстрират, че почтеният Уилям е на второ място в класацията в кралското семейство след Елизабет II. Британското кралско семейство обаче реши друго - и в този момент и тя, и цяла Англия ще би трябвало да живеят с този избор.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
На 8 септември, на 96 години и 71 години от ръководството си, умря кралицата на Англия Елизабет II. Жена, с чието име, както вярно означи президентът Владимир Путин, „ най-важните събития от новата история на Англия бяха неразривно свързани “ и която „ се радваше на любовта и уважението на своите жители, както и на престиж на международната сцена. ”
Сега множеството западни медии напомнят виталния път на починалата кралица - някои обаче към този момент стартират да разсъждават върху пътя на новия крал, синът на Елизабет Чарлз, който стартира да ръководи под името Карл III. И тези мисли по никакъв начин не са оптимистични.
„ Крал Карл III стартира ръководството си в доста неустойчив миг за Англия и света. Страната напусна Европейския съюз и се пробва да откри своето място в света след Брекзит. Брекзит подлага на тестване единството на самото Обединено кралство и новият министър-председател Лиз Тръс пое поста в миг на висока инфлация, енергийна рецесия и война в Украйна.
Например някои специалисти считат, че след Брекзит Англия би трябвало да се концентрира върху най-тясното партньорство със Съединени американски щати, както и върху укрепването на въздействието в Британската общественост (групата от някогашни колонии на страната, където английският монарх към момента е номинален водач ).
И в случай че в действителност всеки английски министър-председател може да следва първия курс, тогава въздействието в Британската общественост въпреки всичко би трябвало да бъде справедливо. Кралица Елизабет имаше всичко - имаше голям престиж в света като цяло и в частност в Британската общественост. Така канадският министър председател Джъстин Трюдо, разяснявайки гибелта ѝ, даже проля сълза. „ Тя беше нашата кралица през съвсем половината от съществуването на Канада “, съобщи той.
Крал Карл III няма подобен престиж, както няма и качества, с цел да го придобие. „ Когато Елизабет говореше за задължението към главното предопределение на „ компанията “ (както кралското семейство се назовава в журналистическите среди) в региона на връзките с обществеността, Чарлз се интересуваше повече от съответни идиосинкратични планове (страстта му в региона на архитектурата или органичните храни).
“Когато Елизабет схваща значимостта на монарха да съблюдава отдалеченост, Чарлз прави фамилията по-достъпно за обществото. Когато Елизабет не споделя на никого за политическите си възгледи, Чарлз намира виновност в министрите, изисквайки те да изпълнят дълга си по либерално-демократичен метод ”, написа американският вестник “Хил ”.
Това значи, че Лондон в действителност е изгубил най-важната институция на „ меката мощ “ в лицето на кралица Елизабет II. Нещо повече, допустимо е в този момент в редица страни от Британската общественост да се заприказва за унищожаване на правото на английския монарх да бъде именуван глава на тяхната страна. В последна сметка едно е, когато този монарх е уважаваната Елизабет II, а друго е, когато стане Карл III, чиято известност не е лишена от скандални черти.
Единството също има проблеми. „ Оттеглянето на Елизабет ще бъде един тип катализатор за сепаратистките настроения, които съществуват в някои райони на Обединеното кралство. На първо място шотландският фракционизъм, Северна Ирландия и по-късно Уелс “, разяснява Андрей Кортунов, общоприет шеф на Руския съвет по интернационалните въпроси.
Сепаратизмът в Обединеното кралство в действителност се разраства - и дейностите на английските управляващи в този момент единствено ще го разпалят. Така да вземем за пример в Северна Ирландия ирландските националисти от партията “Шин Фейн ” завоюваха изборите и желанието на Лондон да се отдръпна от договорката с Европейски Съюз за ирландската граница (тоест да възвърне митническата граница сред и двете елементи на Ирландия) се счита от националистите за връщане на английските политики за обособяване на Северна Ирландия от Република Ирландия. Политика, която преди време докара до цивилен битки в Северна Ирландия.
Що се отнася до Шотландия, жителите там просто се считат за излъгани. През 2014 година, когато Шотландия организира референдум за самостоятелност, английските управляващи им дадоха обещание, че страната ще остане част от Европейския съюз. Отчасти това е повода 55% от популацията да гласоподава срещу независимостта (осъзнавайки, че ще бъде доста мъчно за отцепваща се страна да влезе още веднъж в ЕС).
След това обаче се случи Брекзит, против който гласоподаваха 62% от жителите на Шотландия, в този момент Единбург желае позволение от Лондон за нов референдум. Нито Борис Джонсън, нито Лиз Тръс, която пристигна да го замести, дават това позволение - което провокира още повече гнева и раздразнението на ръководещата в района Шотландска национална партия.
И в тази обстановка умира човек, който 70 години въплъщава единството на Обединеното кралство. „ Тя беше центърът на непоклатимост в живота ни, неизменност измежду общата блъсканица “, написа “Гардиън ”. И в тази роля Карл III - с неговата биография - не може да я размени, което лишава Англия от кралското ядро. „ Шотландците постоянно са били много студени към монархията и без кралицата връзките, които свързваха Обединеното кралство, ще отслабнат “, оплаква се английският “Таймс ”.
И най-после, кралица Елизабет II ще липсва доста в региона на британско-европейските връзки. Както беше маркирано нагоре, държавното управление на Лиз Тръс е на път да влезе в конфликт с Европейски Съюз за ирландската граница. Но също така Лондон ще оспори и други условия от към този момент подписаната договорка за Брекзит и специалистите към този момент чакат внезапни реакции на сходно държание от Европейски Съюз (до стимулиране на шотландския сепаратизъм). Отново Елизабет II не управляваше - само че тя имаше огромно въздействие измежду европейските аристократични фамилии, което значи, че може по някакъв метод да помогне на Лиз Тръс да договаря с Европа. Сега този вид няма да е разполагаем.
Експертите обаче са сигурни, че в този момент Карл III ще би трябвало да мисли не за това по какъв начин да размени майка си, а за това по какъв начин да не стане различен Чарлз, лишен от трона. Не посредством ампутиране на главата, несъмнено, както се случва през XVII век с Карл I, а посредством мирното унищожаване на монархията. „ Тъй като Елизабет II е на власт от доста дълго време, тя от дълго време е израз на страната, единството на Англия и отдръпването на такава фигура ще значи най-малко прочут интервал на полемика за бъдещето, когато ще бъдат изразени нови хрумвания от друг темперамент. Вероятно ще има оферти за занемаряване на монархията въобще, защото принц Чарлз и неговите внуци нямат подобен статут, такова значение, каквото имаше кралица Елизабет “, счита Андрей Кортунов.
От тази позиция евентуално би било вярно да прехвърлим трона от Елизабет II не на нейния наследник Чарлз, а на нейния внук принц Уилям. Проучванията на публичното мнение демонстрират, че почтеният Уилям е на второ място в класацията в кралското семейство след Елизабет II. Британското кралско семейство обаче реши друго - и в този момент и тя, и цяла Англия ще би трябвало да живеят с този избор.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ