Ковчези или затвор e логичната развръзката на ситуацията
След разпита му като очевидец в Спецпрокуратурата министър председателят Борисов сподели, че ще извърши всяко решение на съда по проблема с либийския танкер „ Бадр “. Е, правосъдното решение към този момент е реалност и Борисов трява да забрани на „ пиратите “, хвърлили око на танкера, да си точат зъбите да го завладяват още веднъж. Много добре знае кои са… Ще би трябвало да се помири със закона.
Премиерът не пропусна да означи пред публицистите, че е разпитван, с цел да се угоди на президента Радев, който упорствал в следствието на чатове около либийския танкер, да има равнопоставеност.
И по този начин да е – звучи заслужено. Което не анулира акцията „ президентът зложелател №1 на премиера “. Тя продължава. Обявена е тотална готовност, а авангард във военните дейности е основният прокурор. Плътно зад него са пеевските медии.
Всичко това би трябвало да отвлече вниманието от същинските страхове и врагове на Борисов. Точно те подклаждат изкуствения спор, с цел да останат на мрачно по-дълго време. Един добър разбор на обстановката би „ отворил “ очите на премиера. Странно е, че не го прави. Освен в случай че не желае или се бои.
Агресивните офанзиви против Радев даже му дават преимущество в обстановката, тъй като е жертва на фиктивен сюжет, а върху му се стоварва прокуратурата, която е с унизително ниско публично доверие.
Колкото по-бързо Борисов се ориентира в лабиринта от операции и заблуди на неговите придворни, толкоз по-бързо ще се измъкне от рецесията в ръководството.
Иван Гешев наподобява потребен за задкулисието, а до оня ден и за Борисов. Той обаче е доста повече рисков, тъй като скъса и последната нишка със Закона и Конституцията. В един миг това ще се трансформира в гибелно за кукловодите.
Опасностите пред Борисов
Гешев е артикул на кръга #Кой и в частност на Пеевски. Агресивен, добросъветстно извършва спуснатите инструкции. Все в един миг обаче Гешев ще научи към кого Пеевски се е обръщал с „ ей, урод, аз съм властелинът “, и ще познае страха…
Разчиства се пътят за проекта „ експертно държавно управление “, доминирано от Движение за права и свободи по познатия подмолен метод. За Борисов е планувана поддържаща роля.
Пеевски вкара Борисов във война с Васил Божков. Тя стартира след разговор-сблъсък сред депутата и предприемача, в който Пеевски не съумява да пробута на Божков няколко от умиращите си компании. Тогава го заплашва, че ще стовари върху него цялата страна. Със сигурност Божков не е ангел, само че методът, по който се нахвърлиха върху него, бизнесът му и околните му няма нищо общо със закона.
Божков е рисков съперник. Засега контраатаките му са ориентирани към Борисов и Горанов. Към Борисов, който го е предал и против Горанов, тъй като има за какво и е от „ семейство Пеевски “. Ще виждаме нови и нови доказателства за корупция по върховете.
Заплаха за Борисов е и основният прокурор, колкото и неуместно да звучи това сега. Гешев към момента е „ под крилото “ на премиера, само че мястото е уместно да го захапе, в случай че получи разпореждане. Скоро това разпореждане ще бъде обещано.
Заплаха в известна степен е и Цветан Цветанов. Той знае слабите места на партията и ще удря там. Неслучайно разкри, че Борисов се е доверил на Георги Харизанов да се заеме с организационните въпроси. Цветанов очевидно разчита на това…
Борисов е най-подходящ да стоварят върху него всички неблагополучия, гафове и закононарушения в управническия екип. С него ще изиграят пиесата „ Чисти ръце “ и ще поднесат главата му на Брюксел, като доказателство, че са блъснали корупцията в сърцето. Премиерът не желае да повярва на предизвестията. Болният не желае да одобри лечението…
И в случай че за доста българи това са към момента догатки, то службите на няколко огромни страни към този момент имат задоволително причини и доказателства. А те умеят да беседват с медиите…
Страната е аварирала. Властта обаче не вади ранените, а лъска колата извън - да не се виждат кръвта и разпиления мозък.
Тежко раненото българско общество няма сили за нещо като борбата на гръцките студенти на 14 - 17 ноември 1973 година против военната хунта. Тогава младежите и техните преподаватели, родители, служащи, чиновници, пенсионери и възпитаници се изправят на живот и гибел против „ черните полковници “. Има жертви, ранени са стотици само че смъртната присъда на хунтата е подписана. Такъв ентусиазъм тук няма да забележим.
Нямаме „ черни полковници “, само че си имаме Спецпрокуратура и Спецсъд, под командването на КОЙто би трябвало. Свидетели сме на преследвания и закани, на напън и скалъпени правосъдни процеси против политици, публицисти и деятели на цивилен придвижвания. И не е заслуга на Божков определението „ хунта “, а на самите ръководещи.
Борисов може да не разбира/вярва, че го заблуждават; откровено да е уверен, че Радев е огромен гад; да има вяра на Горанов и още неколцина като него, само че отговорностите му като министър-председател са към жителите на тази страна. За положително или неприятно, те са му разрешили трети път да се разпорежда с изпълнителната власт. Това обаче не е самопризнание за великолепие, безпогрешност и недостижимост. Това е обвързване.
Вариантите пред страната и героите във въпросния сюжет са неприятни. Разкритията на медии, цивилен сдружения и предприемачи нервират властта и я отслабват, само че тя не пада, тъй като има голям финансов запас и всички принадлежности за репресии. Остава да чакаме участниците да се саморазправят между тях - мръсните пари и патроните вървят дружно. Някои може да се „ спасят “ в пандиза или в конспиративност, други няма да съумеят. Така става постоянно, когато една страна бъде разрушена и ограбена, а народът натирен в ъгъла. Няма значение дали ви се коства пресилено или не.
Д-р Димитър Попкутуев
Премиерът не пропусна да означи пред публицистите, че е разпитван, с цел да се угоди на президента Радев, който упорствал в следствието на чатове около либийския танкер, да има равнопоставеност.
И по този начин да е – звучи заслужено. Което не анулира акцията „ президентът зложелател №1 на премиера “. Тя продължава. Обявена е тотална готовност, а авангард във военните дейности е основният прокурор. Плътно зад него са пеевските медии.
Всичко това би трябвало да отвлече вниманието от същинските страхове и врагове на Борисов. Точно те подклаждат изкуствения спор, с цел да останат на мрачно по-дълго време. Един добър разбор на обстановката би „ отворил “ очите на премиера. Странно е, че не го прави. Освен в случай че не желае или се бои.
Агресивните офанзиви против Радев даже му дават преимущество в обстановката, тъй като е жертва на фиктивен сюжет, а върху му се стоварва прокуратурата, която е с унизително ниско публично доверие.
Колкото по-бързо Борисов се ориентира в лабиринта от операции и заблуди на неговите придворни, толкоз по-бързо ще се измъкне от рецесията в ръководството.
Иван Гешев наподобява потребен за задкулисието, а до оня ден и за Борисов. Той обаче е доста повече рисков, тъй като скъса и последната нишка със Закона и Конституцията. В един миг това ще се трансформира в гибелно за кукловодите.
Опасностите пред Борисов
Гешев е артикул на кръга #Кой и в частност на Пеевски. Агресивен, добросъветстно извършва спуснатите инструкции. Все в един миг обаче Гешев ще научи към кого Пеевски се е обръщал с „ ей, урод, аз съм властелинът “, и ще познае страха…
Разчиства се пътят за проекта „ експертно държавно управление “, доминирано от Движение за права и свободи по познатия подмолен метод. За Борисов е планувана поддържаща роля.
Пеевски вкара Борисов във война с Васил Божков. Тя стартира след разговор-сблъсък сред депутата и предприемача, в който Пеевски не съумява да пробута на Божков няколко от умиращите си компании. Тогава го заплашва, че ще стовари върху него цялата страна. Със сигурност Божков не е ангел, само че методът, по който се нахвърлиха върху него, бизнесът му и околните му няма нищо общо със закона.
Божков е рисков съперник. Засега контраатаките му са ориентирани към Борисов и Горанов. Към Борисов, който го е предал и против Горанов, тъй като има за какво и е от „ семейство Пеевски “. Ще виждаме нови и нови доказателства за корупция по върховете.
Заплаха за Борисов е и основният прокурор, колкото и неуместно да звучи това сега. Гешев към момента е „ под крилото “ на премиера, само че мястото е уместно да го захапе, в случай че получи разпореждане. Скоро това разпореждане ще бъде обещано.
Заплаха в известна степен е и Цветан Цветанов. Той знае слабите места на партията и ще удря там. Неслучайно разкри, че Борисов се е доверил на Георги Харизанов да се заеме с организационните въпроси. Цветанов очевидно разчита на това…
Борисов е най-подходящ да стоварят върху него всички неблагополучия, гафове и закононарушения в управническия екип. С него ще изиграят пиесата „ Чисти ръце “ и ще поднесат главата му на Брюксел, като доказателство, че са блъснали корупцията в сърцето. Премиерът не желае да повярва на предизвестията. Болният не желае да одобри лечението…
И в случай че за доста българи това са към момента догатки, то службите на няколко огромни страни към този момент имат задоволително причини и доказателства. А те умеят да беседват с медиите…
Страната е аварирала. Властта обаче не вади ранените, а лъска колата извън - да не се виждат кръвта и разпиления мозък.
Тежко раненото българско общество няма сили за нещо като борбата на гръцките студенти на 14 - 17 ноември 1973 година против военната хунта. Тогава младежите и техните преподаватели, родители, служащи, чиновници, пенсионери и възпитаници се изправят на живот и гибел против „ черните полковници “. Има жертви, ранени са стотици само че смъртната присъда на хунтата е подписана. Такъв ентусиазъм тук няма да забележим.
Нямаме „ черни полковници “, само че си имаме Спецпрокуратура и Спецсъд, под командването на КОЙто би трябвало. Свидетели сме на преследвания и закани, на напън и скалъпени правосъдни процеси против политици, публицисти и деятели на цивилен придвижвания. И не е заслуга на Божков определението „ хунта “, а на самите ръководещи.
Борисов може да не разбира/вярва, че го заблуждават; откровено да е уверен, че Радев е огромен гад; да има вяра на Горанов и още неколцина като него, само че отговорностите му като министър-председател са към жителите на тази страна. За положително или неприятно, те са му разрешили трети път да се разпорежда с изпълнителната власт. Това обаче не е самопризнание за великолепие, безпогрешност и недостижимост. Това е обвързване.
Вариантите пред страната и героите във въпросния сюжет са неприятни. Разкритията на медии, цивилен сдружения и предприемачи нервират властта и я отслабват, само че тя не пада, тъй като има голям финансов запас и всички принадлежности за репресии. Остава да чакаме участниците да се саморазправят между тях - мръсните пари и патроните вървят дружно. Някои може да се „ спасят “ в пандиза или в конспиративност, други няма да съумеят. Така става постоянно, когато една страна бъде разрушена и ограбена, а народът натирен в ъгъла. Няма значение дали ви се коства пресилено или не.
Д-р Димитър Попкутуев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ