„Къщата, която Джак построи на Ларс фон Триер на 23-тия София филм фест
След разнопосочните реакции, последвали премиерата в Кан, които надали изненадаха феновете на изкуството на надарения подбудител в киното, най-новият филм на датчанина Ларс декор Триер е на път и към българските почитатели.
Известен с искрено дръзките си и скандални филми - „ Нимфоманка “, „ Антихрист “, „ Догвил “, „ Меланхолия “, „ Танцьорка в мрака “, Ларс декор Триер още веднъж подлага на тестване прочувствената сензитивност на фена, като показва бруталната свирепост на сериен палач като тип изкуство.
„ Къщата, която Джак построи “ е психически хорър, проследяващ 12 години от живота на образован и надарен сериен палач в Съединени американски щати, щата Вашингтон, през 70-те и 80-те години на предишния век. Джак споделя историята от първо лице, като в този интервал стартира да се трансформира от елементарен човек в безсърдечен палач. Той доста обича да убива хора, няма някаква особена техника, нито желания към избран вид жертви. Просто убива, постоянно опитва и което е най-шокиращото - подхожда към убийствата като към творби на изкуството.
Колкото повече полицейският обръч към Джак се стяга, толкоз по-големи опасности поема той по пътя на своето „ изкуство “ за да реализира съвършенство. Филмът е разграничен на пет елементи, проследяващи какво се случва в мисловния свят на Джак, до момента в който се трансформира в това, което е.
Ларс декор Триер разказва творението си като опит, възхваляващ концепцията, че „ животът е злобен и безчувствен “, което се доказвало и от възхода на „ Homo trumpus “.
В основната роля на Джак е Мат Дилън, брилянтен в превъплъщението си. Партнират му Ума Търман, Бруно Ганц, Софи Грабьол, Райли Кийоу. Разпространява в България Еуро Филмс, с поддръжката на Програма „ Творческа Европа – МЕДИА “.
„ Къщата, която Джак построи “ е плашещо и садистично потапяне във вътрешния монолог на един умопобъркан, с интелектуални отклонения към природата на изкуството в днешния свят, и поставя обилни старания за основаване на сериозен дискомфорт в основните моменти. Ако възприемете творбата с тези разяснения или най-малко отговорите на предизвикването на безупречния киноразказ, който „ танцува “ около естествените граници на морала, филмът евентуално може да се дефинира като „ брилянтен “.
Ерик Кон, „ IndieWire “
Известен с искрено дръзките си и скандални филми - „ Нимфоманка “, „ Антихрист “, „ Догвил “, „ Меланхолия “, „ Танцьорка в мрака “, Ларс декор Триер още веднъж подлага на тестване прочувствената сензитивност на фена, като показва бруталната свирепост на сериен палач като тип изкуство.
„ Къщата, която Джак построи “ е психически хорър, проследяващ 12 години от живота на образован и надарен сериен палач в Съединени американски щати, щата Вашингтон, през 70-те и 80-те години на предишния век. Джак споделя историята от първо лице, като в този интервал стартира да се трансформира от елементарен човек в безсърдечен палач. Той доста обича да убива хора, няма някаква особена техника, нито желания към избран вид жертви. Просто убива, постоянно опитва и което е най-шокиращото - подхожда към убийствата като към творби на изкуството.
Колкото повече полицейският обръч към Джак се стяга, толкоз по-големи опасности поема той по пътя на своето „ изкуство “ за да реализира съвършенство. Филмът е разграничен на пет елементи, проследяващи какво се случва в мисловния свят на Джак, до момента в който се трансформира в това, което е.
Ларс декор Триер разказва творението си като опит, възхваляващ концепцията, че „ животът е злобен и безчувствен “, което се доказвало и от възхода на „ Homo trumpus “.
В основната роля на Джак е Мат Дилън, брилянтен в превъплъщението си. Партнират му Ума Търман, Бруно Ганц, Софи Грабьол, Райли Кийоу. Разпространява в България Еуро Филмс, с поддръжката на Програма „ Творческа Европа – МЕДИА “.
„ Къщата, която Джак построи “ е плашещо и садистично потапяне във вътрешния монолог на един умопобъркан, с интелектуални отклонения към природата на изкуството в днешния свят, и поставя обилни старания за основаване на сериозен дискомфорт в основните моменти. Ако възприемете творбата с тези разяснения или най-малко отговорите на предизвикването на безупречния киноразказ, който „ танцува “ около естествените граници на морала, филмът евентуално може да се дефинира като „ брилянтен “.
Ерик Кон, „ IndieWire “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ