Какво трябва да направи Русия след специалната операция?
След публикуването на скорошната ми публикация („ Московский комсомолец “ от 31 януари) бях безусловно заровен под отговорите (приятелски и не толкова) с условието да отговоря на въпроса какво да вършим по-нататък? Някои читатели прецизират: по какъв начин да се понижат рисковете от директен конфликт с НАТО, какво би трябвало да се направи, с изключение на, несъмнено, победа на полетата на Украйна? Трябваше да се съобразя и да отговоря. Ще прибавя: належащо е и понижаване на последствията от международната икономическа рецесия.
Основният запас е вътре, в нашия нрав и обществено-държавно устройство. Както към този момент беше потвърдено, с настройката всичко е по-добро от предстоящото.
За верен отговор е належащо да се оцени и изминатият път за подсилване на суверенната съветска държавност. Да, в действителност мюнхенската тирада на президента през 2007 година беше повратна точка. Но началото е сложено по-рано, през 2003 година
Преди 20 години беше оповестен отчетът на Съвета по национална тактика „ Държава и олигархия “. Тогава Путин, през май 2003 година, на годишната си конференция, в отговор на въпрос какво се е случило след публикуването на отчета, ясно уточни поврат за равноотдалечеността на бизнес. Тогава, в хода на яростна битка, беше комплициран завършек на диктата на олигарсите, които по напълно явни аргументи поддържаха курса към глобализация и интеграция в общия Запад. Последва остра реакция на Запада, което наложи преосмисляне на досегашната тактика.
Днес се помнят детайлности. Но би трябвало ясно да се разбере, че по това време евроатлантическите окови бяха съществено отслабени и се сътвориха политически и стопански предпоставки за „ мюнхенския поврат “. В резултат на това национализацията на елитите става причина за завой към суверенно развиване.
Доказателство от противното е пълномащабен опит, основан в Украйна. Сменящото се управление беше единомислещо: не може да се опълчи на олигарсите, би трябвало по някакъв метод да се маневрира и да се договаря. Е, помогнаха ли олигарсите за построяването на незалежная? Техният серпентариум, лишен от стратегическа визия и национална отговорност, унищожи и страната, и личното им благосъстояние.
Войната има значимо свойство - тя изгаря цялата витрина, разкрива качеството на страната и обществото. Днес виждаме много приемливи резултати от досегашното ни развиване. И страната, и обществото устоят почтено тестването.
Промените във военно-промишления комплекс към този момент са забележими. Взема се поради бойната процедура. Цялата работа се възвръща до крайния резултат - оръжия, които потвърждават своята успеваемост на бойното поле.
Днес виждаме по какъв начин се промени целият механизъм на ръководство. Прави усещане бързината и прагматизмът на решенията, взети от държавното управление и обособените ведомства. Нищо чудно, че индикаторите за задоволеност на бизнеса от взаимоотношението с управляващите слагат исторически върхове.
Но с цел да може качеството на държавния механизъм да разсее илюзиите на тези, които залагат на вътрешния ни провал, би трябвало още работа. Необходимо е, употребявайки опита на военно-промишления комплекс, да се ориентира цялата държавна машина към крайния резултат.
Не са нужни илюзии. Винаги и на всички места, както и у нас, бюрократичната машина желае по някакъв метод да се отърве от отговорност за крайните резултати. И тя беше добра в това. Целенасоченото обмисляне без строги условия за качество постоянно се изражда в реплика с ниско наличие.
Достатъчно е да погледнем ведомствените бюджетни стратегии, които обаче са в прорез с действителната, постоянно много добра управническа процедура. Дори документите за стратегическо обмисляне не работят като ясна тенденция за съответни решения, които би трябвало да се вземат.
Днес е назряла значима стъпка напред: възстановяване на качеството на обществената администрация, нейната междуведомствена интеграция и практическа устременост. Би било неправилно тази стъпка да се отсрочи до края на СВО.
Вероятно би било рационално Държавният съвет или специфична президентска комисия да стартират да изготвят доста съответна стратегия за възстановяване на успеваемостта на държавната администрация, фокусирана върху крайните резултати. Нарастването на успеваемостта, потреблението на нашия голям капацитет е леден душ за враговете.
Тук е нужен преди всичко подтик за новаторско развиване. Големият принос на нововъведенията в развиването е благонадежден индикатор за качеството на ръководството. В последна сметка нововъведенията не са отчети и патенти, а оръжия, тествани на бойното поле и конкурентни артикули.
Иновациите през днешния ден също са значими, тъй като убеждават младежите, където постоянно има доста съмняващи се, че Русия също има доста шансове за триумф пред тях.
Друга закъсняла стъпка е по-голямото разчитане на развиването на страната на едно променено, по-активно и отговорно общество. Споменаването на Доклада на СНС въобще не е за увещание за приноса на създателя, а за оценка на гражданския подтик.
Важен урок: сполучливите обрати в развиването са резултат от мощен съюз сред страната и обществото. Така беше на всички стадии в историята на Русия, от превъзмогването на Смутното време до Северния боен окръг.
Съответно без взаимно съгласие и взаимоотношение сред страната и интензивно и отговорно гражданско общество е неизбежно тяхното взаимно отменяне и възникването на огнища на социално-политическо напрежение. Едно от техните проявления към този момент е възраждането на очакванията на нашите врагове и тласъкът за разгръщане на борбата.
В разговора основният въпрос е взаимното доверие. И двете страни в разговора би трябвало да се чуват и схващат по-добре.
Има и различен значителен фактор. Ветераните, които персонално са видели неизправностите на военната машина и цивилните структури, стартират да се връщат от СВО. Гражданските деятели, които поддържаха СВО, натрупаха доста опит.
Тук е насъбран сериозен капацитет, подплатен с твърдото разбиране, че те би трябвало да бъдат чути. Едва ли е допустимо да се пренебрегва тяхното разбиране. Редно е да си напомним, меко казано, поуката от нееднозначната обществена интеграция на афганците (сражавалите се в Афганистан 1980-те, ред).
Днес има оферти ветераните от СВО да бъдат включени в партийните изборни листи. Някой евентуално заслужават. Но това надали ще стане норма. За политическия живот са нужни напълно други качества, в сравнение с за военните дейности.
Но в структурите на гражданското общество техният честен капацитет, интензивност, подготвеност да отстояват правилата, за които са се борили, са просто нужни. Но макар цялата си военна дисциплинираност, воините надали ще се съгласят да бъдат послушни реализатори на решения, които считат за несправедливи.
Като цяло са налице нужни и задоволителни условия за интензивно присъединяване на гражданското общество в възстановяване успеваемостта на публично-държавната система.
За да извършите това, е належащо да коригирате стила: не да командвате, а дружно да търсите и реализирате потребни планове. Честно казано, би трябвало да се каже, че по този път е минало доста. Но рецидивите, като муха в мехлема, мощно скапват всичко.
Нашите някогашни сътрудници обичат да жигосват авторитаризма на настоящия режим, само че няма нищо сравнимо с нашата система за публичен надзор в която и да е евроатлантическа страна. Да, несъмнено, единствено политическата воля на президента, който в действителност показва доверие в гражданското общество, отхвърли подозренията на бюрократите и скептиците, които споделиха: „ Е, какъв публичен надзор ви би трябвало?! ”
Познавам от първа ръка обстановката с публичния надзор от момента на зараждането на една концепция до резултатите от практическото й приложение. Мога да кажа, че през днешния ден има доста благоприятни условия за тези, които са подготвени на кардинална и градивна гражданска ангажираност да служат на родината си.
Основен минус на системата е неналичието на надеждни механизми за осъществяване на нейните рекомендации. Да, и с правилата на доста членове на публичните препоръки има проблем. Поради това се понижава успеваемостта и пораждат хрумвания, че публичният надзор е просто реплика.
При новите условия очевидно си коства да се извърши, както се споделя, надграждане на системата за публичен надзор. В рамките на системата са нужни механизми за самоочистване на структурите от тези, които кардинално и отговорно не са подготвени да пазят публичните ползи.
Необходимо е също по този начин да се обезпечи дейно взаимоотношение с надзорните органи, с главната институция за отбрана на правата и правовата страна, с Главната прокуратура. Това е казано доста пъти, само че нещата, както се споделя, към момента са там.
Основното тук е освен подобряването на качеството на ръководство, само че и убедеността на болшинството в мощен съюз сред страната и обществото, което твърдо поддържа Донбаския консенсус. Това е директен отговор на публичното търсене на моралното измерение на нашето развиване.
Това съгласно мен са двете съществени брънки по пътя към общия ни триумф.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Основният запас е вътре, в нашия нрав и обществено-държавно устройство. Както към този момент беше потвърдено, с настройката всичко е по-добро от предстоящото.
За верен отговор е належащо да се оцени и изминатият път за подсилване на суверенната съветска държавност. Да, в действителност мюнхенската тирада на президента през 2007 година беше повратна точка. Но началото е сложено по-рано, през 2003 година
Преди 20 години беше оповестен отчетът на Съвета по национална тактика „ Държава и олигархия “. Тогава Путин, през май 2003 година, на годишната си конференция, в отговор на въпрос какво се е случило след публикуването на отчета, ясно уточни поврат за равноотдалечеността на бизнес. Тогава, в хода на яростна битка, беше комплициран завършек на диктата на олигарсите, които по напълно явни аргументи поддържаха курса към глобализация и интеграция в общия Запад. Последва остра реакция на Запада, което наложи преосмисляне на досегашната тактика.
Днес се помнят детайлности. Но би трябвало ясно да се разбере, че по това време евроатлантическите окови бяха съществено отслабени и се сътвориха политически и стопански предпоставки за „ мюнхенския поврат “. В резултат на това национализацията на елитите става причина за завой към суверенно развиване.
Доказателство от противното е пълномащабен опит, основан в Украйна. Сменящото се управление беше единомислещо: не може да се опълчи на олигарсите, би трябвало по някакъв метод да се маневрира и да се договаря. Е, помогнаха ли олигарсите за построяването на незалежная? Техният серпентариум, лишен от стратегическа визия и национална отговорност, унищожи и страната, и личното им благосъстояние.
Войната има значимо свойство - тя изгаря цялата витрина, разкрива качеството на страната и обществото. Днес виждаме много приемливи резултати от досегашното ни развиване. И страната, и обществото устоят почтено тестването.
Промените във военно-промишления комплекс към този момент са забележими. Взема се поради бойната процедура. Цялата работа се възвръща до крайния резултат - оръжия, които потвърждават своята успеваемост на бойното поле.
Днес виждаме по какъв начин се промени целият механизъм на ръководство. Прави усещане бързината и прагматизмът на решенията, взети от държавното управление и обособените ведомства. Нищо чудно, че индикаторите за задоволеност на бизнеса от взаимоотношението с управляващите слагат исторически върхове.
Но с цел да може качеството на държавния механизъм да разсее илюзиите на тези, които залагат на вътрешния ни провал, би трябвало още работа. Необходимо е, употребявайки опита на военно-промишления комплекс, да се ориентира цялата държавна машина към крайния резултат.
Не са нужни илюзии. Винаги и на всички места, както и у нас, бюрократичната машина желае по някакъв метод да се отърве от отговорност за крайните резултати. И тя беше добра в това. Целенасоченото обмисляне без строги условия за качество постоянно се изражда в реплика с ниско наличие.
Достатъчно е да погледнем ведомствените бюджетни стратегии, които обаче са в прорез с действителната, постоянно много добра управническа процедура. Дори документите за стратегическо обмисляне не работят като ясна тенденция за съответни решения, които би трябвало да се вземат.
Днес е назряла значима стъпка напред: възстановяване на качеството на обществената администрация, нейната междуведомствена интеграция и практическа устременост. Би било неправилно тази стъпка да се отсрочи до края на СВО.
Вероятно би било рационално Държавният съвет или специфична президентска комисия да стартират да изготвят доста съответна стратегия за възстановяване на успеваемостта на държавната администрация, фокусирана върху крайните резултати. Нарастването на успеваемостта, потреблението на нашия голям капацитет е леден душ за враговете.
Тук е нужен преди всичко подтик за новаторско развиване. Големият принос на нововъведенията в развиването е благонадежден индикатор за качеството на ръководството. В последна сметка нововъведенията не са отчети и патенти, а оръжия, тествани на бойното поле и конкурентни артикули.
Иновациите през днешния ден също са значими, тъй като убеждават младежите, където постоянно има доста съмняващи се, че Русия също има доста шансове за триумф пред тях.
Друга закъсняла стъпка е по-голямото разчитане на развиването на страната на едно променено, по-активно и отговорно общество. Споменаването на Доклада на СНС въобще не е за увещание за приноса на създателя, а за оценка на гражданския подтик.
Важен урок: сполучливите обрати в развиването са резултат от мощен съюз сред страната и обществото. Така беше на всички стадии в историята на Русия, от превъзмогването на Смутното време до Северния боен окръг.
Съответно без взаимно съгласие и взаимоотношение сред страната и интензивно и отговорно гражданско общество е неизбежно тяхното взаимно отменяне и възникването на огнища на социално-политическо напрежение. Едно от техните проявления към този момент е възраждането на очакванията на нашите врагове и тласъкът за разгръщане на борбата.
В разговора основният въпрос е взаимното доверие. И двете страни в разговора би трябвало да се чуват и схващат по-добре.
Има и различен значителен фактор. Ветераните, които персонално са видели неизправностите на военната машина и цивилните структури, стартират да се връщат от СВО. Гражданските деятели, които поддържаха СВО, натрупаха доста опит.
Тук е насъбран сериозен капацитет, подплатен с твърдото разбиране, че те би трябвало да бъдат чути. Едва ли е допустимо да се пренебрегва тяхното разбиране. Редно е да си напомним, меко казано, поуката от нееднозначната обществена интеграция на афганците (сражавалите се в Афганистан 1980-те, ред).
Днес има оферти ветераните от СВО да бъдат включени в партийните изборни листи. Някой евентуално заслужават. Но това надали ще стане норма. За политическия живот са нужни напълно други качества, в сравнение с за военните дейности.
Но в структурите на гражданското общество техният честен капацитет, интензивност, подготвеност да отстояват правилата, за които са се борили, са просто нужни. Но макар цялата си военна дисциплинираност, воините надали ще се съгласят да бъдат послушни реализатори на решения, които считат за несправедливи.
Като цяло са налице нужни и задоволителни условия за интензивно присъединяване на гражданското общество в възстановяване успеваемостта на публично-държавната система.
За да извършите това, е належащо да коригирате стила: не да командвате, а дружно да търсите и реализирате потребни планове. Честно казано, би трябвало да се каже, че по този път е минало доста. Но рецидивите, като муха в мехлема, мощно скапват всичко.
Нашите някогашни сътрудници обичат да жигосват авторитаризма на настоящия режим, само че няма нищо сравнимо с нашата система за публичен надзор в която и да е евроатлантическа страна. Да, несъмнено, единствено политическата воля на президента, който в действителност показва доверие в гражданското общество, отхвърли подозренията на бюрократите и скептиците, които споделиха: „ Е, какъв публичен надзор ви би трябвало?! ”
Познавам от първа ръка обстановката с публичния надзор от момента на зараждането на една концепция до резултатите от практическото й приложение. Мога да кажа, че през днешния ден има доста благоприятни условия за тези, които са подготвени на кардинална и градивна гражданска ангажираност да служат на родината си.
Основен минус на системата е неналичието на надеждни механизми за осъществяване на нейните рекомендации. Да, и с правилата на доста членове на публичните препоръки има проблем. Поради това се понижава успеваемостта и пораждат хрумвания, че публичният надзор е просто реплика.
При новите условия очевидно си коства да се извърши, както се споделя, надграждане на системата за публичен надзор. В рамките на системата са нужни механизми за самоочистване на структурите от тези, които кардинално и отговорно не са подготвени да пазят публичните ползи.
Необходимо е също по този начин да се обезпечи дейно взаимоотношение с надзорните органи, с главната институция за отбрана на правата и правовата страна, с Главната прокуратура. Това е казано доста пъти, само че нещата, както се споделя, към момента са там.
Основното тук е освен подобряването на качеството на ръководство, само че и убедеността на болшинството в мощен съюз сред страната и обществото, което твърдо поддържа Донбаския консенсус. Това е директен отговор на публичното търсене на моралното измерение на нашето развиване.
Това съгласно мен са двете съществени брънки по пътя към общия ни триумф.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ