ВАС отказа да се произнесе дали билетчето в София е незаконна
След процедурна хватка от страна на Столичния общински съвет (СОС) Върховният административен съд (ВАС) приключи делото за наредбата, с която се дефинира новата цена на билета за градския превоз в София. Решението е от 9 юли и с него се обезсилва решението на Административен съд – София-град, с което наредбата е анулирана.
Причината за това решение е, че Върховен административен съд е, че в това време Столичният общински съвет е отменил противоречивата разпоредба и е приел нова.
За това в претекстовете на съда се показва, че „ откакто нормативният административен акт е анулиран, той е престанал да бъде част от позитивното право и по тази причина за оспорващите не е налице непосреден юридически интерес от анулацията на този акт, респективно от продължение на правосъдното произвеждане, което е формирано по оспорването. “ С други думи предметът на делото е анулиран.
Решението обаче е подписано с особеното мнение на ръководителя на състава арбитър Жанета Петрова . Според нея прекратяването е неприемливо с позоваване на юридически акт, настъпил след неговото постановяване. Според съдийката с претекста, че правният интерес на жалбоподателите е изнемощял. Според нея:
Ако жалбоподателите нямаха интерес, те сами биха желали преустановяване на производството. Всъщност те имат имат неоспорим интерес да открият незаконосъобразността на подзаконовия нормативен акт, без значение от последвалата анулация.
Според нея решението на Върховен административен съд е обвързващо за общинския съвет, " който не би могъл да издаде наново същия нормативен акт, без да се съобрази с решението на съда ".
В особеното мнение се споделя:
Всеки заинтригуван може постоянно да се позове на нищожността или да изиска от съда да я разгласи. Затова, когато способният орган анулира издадения от него нормативен акт в течение на висящо правосъдно произвеждане, в което се оспорва неговата правомерност, съдът следва да вземе поради вероятната корист с право. Отмяната на акт, осъществена само за да се препятства влизането в действие на неподходящо за органа правосъдно решение, е противоправна и не може да обоснове прекратяването на делото. Конституционната норма на чл.57, ал.2 не разрешава злоупотребата с права, в случай че се накърняват права или законни ползи на други. Десезирайки се, откакто е постановено годно и възможно решение, по причина, че оспореният акт бил следващо анулиран, съдът отхвърля търсеното от него правораздаване. Отмяната на оспорения подзаконов нормативен акт от неговия издател след образуването на правосъдно произвеждане не прави неприемливо произнасянето на съда. Спорът не се лишава от предмет, защото нормата на новия нормативен акт, с която предходният се анулира, демонстрира деяние отсега нататък. Това значи, че съдът има правото и обвързване да се произнесе по законосъобразността на породилия деяние от момента на приемането му досега на анулацията му подзаконов нормативен акт.
Причината за това решение е, че Върховен административен съд е, че в това време Столичният общински съвет е отменил противоречивата разпоредба и е приел нова.
За това в претекстовете на съда се показва, че „ откакто нормативният административен акт е анулиран, той е престанал да бъде част от позитивното право и по тази причина за оспорващите не е налице непосреден юридически интерес от анулацията на този акт, респективно от продължение на правосъдното произвеждане, което е формирано по оспорването. “ С други думи предметът на делото е анулиран.
Решението обаче е подписано с особеното мнение на ръководителя на състава арбитър Жанета Петрова . Според нея прекратяването е неприемливо с позоваване на юридически акт, настъпил след неговото постановяване. Според съдийката с претекста, че правният интерес на жалбоподателите е изнемощял. Според нея:
Ако жалбоподателите нямаха интерес, те сами биха желали преустановяване на производството. Всъщност те имат имат неоспорим интерес да открият незаконосъобразността на подзаконовия нормативен акт, без значение от последвалата анулация.
Според нея решението на Върховен административен съд е обвързващо за общинския съвет, " който не би могъл да издаде наново същия нормативен акт, без да се съобрази с решението на съда ".
В особеното мнение се споделя:
Всеки заинтригуван може постоянно да се позове на нищожността или да изиска от съда да я разгласи. Затова, когато способният орган анулира издадения от него нормативен акт в течение на висящо правосъдно произвеждане, в което се оспорва неговата правомерност, съдът следва да вземе поради вероятната корист с право. Отмяната на акт, осъществена само за да се препятства влизането в действие на неподходящо за органа правосъдно решение, е противоправна и не може да обоснове прекратяването на делото. Конституционната норма на чл.57, ал.2 не разрешава злоупотребата с права, в случай че се накърняват права или законни ползи на други. Десезирайки се, откакто е постановено годно и възможно решение, по причина, че оспореният акт бил следващо анулиран, съдът отхвърля търсеното от него правораздаване. Отмяната на оспорения подзаконов нормативен акт от неговия издател след образуването на правосъдно произвеждане не прави неприемливо произнасянето на съда. Спорът не се лишава от предмет, защото нормата на новия нормативен акт, с която предходният се анулира, демонстрира деяние отсега нататък. Това значи, че съдът има правото и обвързване да се произнесе по законосъобразността на породилия деяние от момента на приемането му досега на анулацията му подзаконов нормативен акт.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ