Неочакваната реакция на Сталин
След успеха във Втората международна война в Деня на Великата Октомврийска гражданска война Уинстън Чърчил изразил възхищението си от Йосиф Сталин, въпреки че водачът на Съюз на съветските социалистически републики реагирал надалеч не както се очаквало.
На 7 ноември 1945 година Чърчил споделил следното за Сталин пред английския парламент: „ Лично аз не мога да усещам нищо друго, с изключение на величайшо удивление във връзка с този в действителност популярен човек, татко на своята страна, управлявал ориста на своята страна във време на мир и триумфален бранител по време на война.
Дори в случай че сред нас и руското държавно управление са зародили мощни различия във връзка с доста политически аспекти – политически, обществени и даже, както ние считаме, морални – то в Англия не трябва да се позволява такова въодушевление, което би могло да наруши или да отслаби тези велики връзки сред двата наши народа, връзки, съставляващи нашата популярност и беднотия в интервала на последните страшни спазми “.
В.М. Молотов дал напътствие речта на английския политик да се разгласява във вестник „ Правда “. Когато прочел вестника, Сталин телеграфирал от Сочи, където бил в отпуска, в Моска на Молотов, Берия, Маленков и Микоян:
„ Смятам за неточност публикуването на речта на Чърчил с възхваляването на Русия и Сталин. Възхваляването е нужно на Чърчил, с цел да успокои своята нечиста съвест и да замаскира враждебното отношение към Съюз на съветските социалистически републики, в частност, да замаскира този факт, че Чърчил и неговите възпитаници от партията на лейбърситите са уредници на англо-американо-френския блок против Съюз на съветските социалистически републики.
С публикуването на такива речи ние оказваме помощ на тези господа. У нас в този момент има значително виновни служащи, които изпадат в телешки екстаз от похвалите от страна на Чърчил, Труман, Бърнс и назад, изпадат в отчаяние от неподходящите мнения от страна на тези господа.
Подобни настроения аз смятам за рискови, защото те развиват у нас ласкателство пред задграничните фигури. С угодничеството пред чужденците би трябвало да се води жестока битка. Но в случай че ние публикуваме и отсега нататък сходни речи ще насаждаме ласкателство и низкопоклоничество.
Не приказвам за това, че руските водачи не се нуждаят от похвали от страна на задграничните водачи. Що се касае до мен персонално, то такива похвали единствено ме отвращават “.
Молотов дал отговор неотложно: „ Публикуването на съкратената тирада на Чърчил беше позволено от мен. Считам го за неточност. Във всеки случай не трябваше да я обявявам без Ваше единодушие “.
