Какво е предлагала най-модерната сладкарница във Варна в началото на 20-и век
След Освобождението Варна разцъфва. Обликът ѝ придобива все по-европейски тип с красивите здания, които се появяват в централната част, с хотелите, множеството кафенета. Морската градина и морските бани допълват визията ѝ на курортен град. Местата за забавление и утеха в града се надпреварват в предлагането.
Бърза известност добиват тези места, които носят духа на огромните европейски градове. Следвайки образеца от чужбина и с уменията усвоени там Иван Маринов съумява да наложи сладкарницата си като най-модерната в града.
Освен с интериора и изделията, които предлага, тя притегля и с това, че в него са еднообразно добре посрещнати и мъже и дами. В началото на 20-и век кафенетата са места за събиране главно на представители на мощния пол. Маринов демонстрира досетливост още с рекламирането на заведението си. Той са издава картичка със фотография и текст, в която разказва предлаганите услуги. Освен това пуска и други материали, както и изявления в пресата.
„ Сладкарницата на Иван Маринов. Само в нея ще намерите максимален подбор от всички типове бонбони, фрукти, годежни бонбонерки и всякакви други захарни продукти “, гласи една от рекламите.
Иван Маринов се завърнал във Варна след дълга сладкарска процедура в Букурещ. Специализирал сладкарско изкуство в Европа, където посетил всички фамозни сладкарски заводи. Изучил изкуството да създава захарни миниатюри, захарни цветя, всякакви кристализации. Взел присъединяване в Лондонската балканска галерия и бил награден със златен орден. Възхитени от неговото изкуство англичаните го създали шеф на една огромна съвременна сладкарница. След обиколка из европейските градове се завърнал във Варна и в съдружие с брат си отворили сладкарница в хубавото здание на хотел Бекир.
„ Сладкарницата ще бъде една от ония, каквито България още не е виждала – луксозна и превъзходна “, се споделя в една от изявленията от това време.
Действително сладкарницата е съвременно обзаведена. Тя има виенски столове, кръгли бели масички, стенни рамкирани огледала, остъклени дървени шкафове. Стоките са подредени върху лавици зад огромни стъклени витрини.
На рекламната картичка, която издава написа: „ Първата съвременна сладкарница Маринов – Варна “, а на задната и страна се чете:
”Почитаеми година г. Варненци, Умоляваме Ви, преди да решите да си поръчате, или да си купите козунаци, също когато ще си набавите всичко нужно, с цел да си ги подготвите в дома си, заповядайте да чуете нашите специфични директиви от опита ни, който направихме с разните наши брашна. Смеем да Ви препоръчаме най-подходящите брашна на година Д. А. Буров, каквито брашна сме набавили. Пристигнаха ни красиви дарове: яйца от шоколад и захар, както и доста още типове забавни. Поръчки се вършат в сладкарницата Маринов, Мусаллата ; или дребната Парижка сладкарница.
С респект: Маринов и Сие. ”
Иван Маринов стопанисва сладкарницата 18 години. Междувременно организира дамски курсове по сладкарство, както и курсове за мъже – майстори-сладкари, проведени от Варненската търговско-индустриална камара.
Повече за активността на Маринов четем в брой на вестник „ Търговски фар “ от 1916.
„ Варна се радва на един единствен добре организиран локал за смесено навестяване, от дами и мъже с добър набор от захарни деликатеси и сладкиши. Това е станалата известна към този момент и вън от град Варна и взимана за пример в другите градове сладкарнинца „ Ив. Маринов “.
Като преподавател на дамския курс по сладкарство учуди поданството ни с всестранното си другарство по специалността си. Виждаме го и като незаместим учител в мъжкия курс на майсторите – сладкари на Варненска комерсиално – индустриална камара.
Заема се с устройването на една съвременна фабрика за първокласно сладкарство, бонбониерство и други захарни продукти. “, се споделя в публикацията. Идеята за фабриката идва, с цел да обезпечи стока у нас, която другояче се внася извън поради неналичието на майстори. Тя е по – скъпа и постоянно не толкоз прясна, написа още вестникът.
По-малкият брат на Иван Маринов и негов възпитаник също отваря сладкарница във Варна на ул. “Преславска ” 29. Отначало е известна като дребната Парижка сладкарница, а от средата на 20-те години на XX век носи името “Париж ”.
Бърза известност добиват тези места, които носят духа на огромните европейски градове. Следвайки образеца от чужбина и с уменията усвоени там Иван Маринов съумява да наложи сладкарницата си като най-модерната в града.
Освен с интериора и изделията, които предлага, тя притегля и с това, че в него са еднообразно добре посрещнати и мъже и дами. В началото на 20-и век кафенетата са места за събиране главно на представители на мощния пол. Маринов демонстрира досетливост още с рекламирането на заведението си. Той са издава картичка със фотография и текст, в която разказва предлаганите услуги. Освен това пуска и други материали, както и изявления в пресата.
„ Сладкарницата на Иван Маринов. Само в нея ще намерите максимален подбор от всички типове бонбони, фрукти, годежни бонбонерки и всякакви други захарни продукти “, гласи една от рекламите.
Иван Маринов се завърнал във Варна след дълга сладкарска процедура в Букурещ. Специализирал сладкарско изкуство в Европа, където посетил всички фамозни сладкарски заводи. Изучил изкуството да създава захарни миниатюри, захарни цветя, всякакви кристализации. Взел присъединяване в Лондонската балканска галерия и бил награден със златен орден. Възхитени от неговото изкуство англичаните го създали шеф на една огромна съвременна сладкарница. След обиколка из европейските градове се завърнал във Варна и в съдружие с брат си отворили сладкарница в хубавото здание на хотел Бекир.
„ Сладкарницата ще бъде една от ония, каквито България още не е виждала – луксозна и превъзходна “, се споделя в една от изявленията от това време.
Действително сладкарницата е съвременно обзаведена. Тя има виенски столове, кръгли бели масички, стенни рамкирани огледала, остъклени дървени шкафове. Стоките са подредени върху лавици зад огромни стъклени витрини.
На рекламната картичка, която издава написа: „ Първата съвременна сладкарница Маринов – Варна “, а на задната и страна се чете:
”Почитаеми година г. Варненци, Умоляваме Ви, преди да решите да си поръчате, или да си купите козунаци, също когато ще си набавите всичко нужно, с цел да си ги подготвите в дома си, заповядайте да чуете нашите специфични директиви от опита ни, който направихме с разните наши брашна. Смеем да Ви препоръчаме най-подходящите брашна на година Д. А. Буров, каквито брашна сме набавили. Пристигнаха ни красиви дарове: яйца от шоколад и захар, както и доста още типове забавни. Поръчки се вършат в сладкарницата Маринов, Мусаллата ; или дребната Парижка сладкарница.
С респект: Маринов и Сие. ”
Иван Маринов стопанисва сладкарницата 18 години. Междувременно организира дамски курсове по сладкарство, както и курсове за мъже – майстори-сладкари, проведени от Варненската търговско-индустриална камара.
Повече за активността на Маринов четем в брой на вестник „ Търговски фар “ от 1916.
„ Варна се радва на един единствен добре организиран локал за смесено навестяване, от дами и мъже с добър набор от захарни деликатеси и сладкиши. Това е станалата известна към този момент и вън от град Варна и взимана за пример в другите градове сладкарнинца „ Ив. Маринов “.
Като преподавател на дамския курс по сладкарство учуди поданството ни с всестранното си другарство по специалността си. Виждаме го и като незаместим учител в мъжкия курс на майсторите – сладкари на Варненска комерсиално – индустриална камара.
Заема се с устройването на една съвременна фабрика за първокласно сладкарство, бонбониерство и други захарни продукти. “, се споделя в публикацията. Идеята за фабриката идва, с цел да обезпечи стока у нас, която другояче се внася извън поради неналичието на майстори. Тя е по – скъпа и постоянно не толкоз прясна, написа още вестникът.
По-малкият брат на Иван Маринов и негов възпитаник също отваря сладкарница във Варна на ул. “Преславска ” 29. Отначало е известна като дребната Парижка сладкарница, а от средата на 20-те години на XX век носи името “Париж ”.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ