Как се състаряваме преждевременно - нагласата
След дано надникнем и в мислите, които издават нашата настройка и ни състаряват.
Като начало - приемете хода на времето, което остава отпечатък. Не е добре да мислите за старостта, само че в случай че си кажете, че не би трябвало да мислите за това, постоянно тази тематика ще е в главата ви. Затова просто приемете обстоятелството, че от време на време и тя ще идва на посетители в мозъка ви, само че дано е единствено на посетители. Не оставяйте тази мисъл да живее там. Когато бягаш от нещо, по стичане на събитията, то постоянно те следва. Когато обаче го приемеш като естествена част от живота, то е надалеч по-безобидно за теб самия.
Предъвкване и анализиране до безспир
Твърди се, че колкото по-възрастен си, толкоз по-мислещ и умен ставаш, а от тук следва, че съвсем изцяло спираш да правиш спонтанни неща. Знаем, че те са най-хубавите в множеството случаи. Затова, в случай че тази вечер ти предложат да излезеш на непредвиден коктейл, просто приеми. Знаем какви са проектите, които би нарушило това излизане- да висиш пред преносимия компютър и тв приемника, мислейки, че към този момент си остарял за късни излизания. Несъмнено, в даден миг, започваме да избираме спокойствието с чаша вино в ръка вечер вкъщи, пред среднощните коктейли, само че е хубаво от време на време да не го мислим толкоз и когато изникне опция за нещо друго, да се възползваме от нея. Във всяко едно отношение. Често рутината, в която потъваме след дадена възраст, е най-големият разрушител на чувството ни за живот, за по-смел и изпълнен с завършения живот. Наскоро една позната ме попита за какво всекидневно вървя толкоз пешком, а аз и отговорих, че го върша, тъй като го мога. Един ден, когато сте на 70, надали ще имате опция да се чудите дали да заминете някъде или да излезете след 22 вечерта. Правете го в този момент, без да се чудите! Животът не стопира да сервира своите изненади на всички ни, без значение на какъв брой сме. А дали ние ще ги приемем, е единствено наш избор.
Песимизъм
Преди дни се заслушах в една позната, която е на 43. Тя разказваше какъв брой било хубаво, когато била млада, по какъв начин в този момент не можела да си разреши тези разтоварващи вечери, в които всичко е розово и прелестно. Замислих се за какво на 43, когато към този момент множеството от нас имат кариера, семейство и деца (както е в и нейния случай), не могат да си разрешат да бъдат спокойни и щастливи, да се измъкнат от клопките на бита, и я попитах. В идващия миг чух едни такива причини, които като че ли ми посочи 65 годишен човек. Че към този момент и липсва задоволително сила, че не може да търчи толкоз и да прави 100 неща, тъй като се изморява, че може да се разболее и така нататък Вземете образец и в никакъв случай не си позволявайте да мислите отрицателно, все едно животът свършва след 40те. Енергията зависи от вас. Колкото повече я пестиш, не правейки нищо (освен нормалните си задължения), толкоз повече не си наясно какъв брой в действителност имаш от нея. А с цел да я поддържаш, би трябвало да се замислиш и над обстоятелството по какъв начин се грижиш за себе си, какво ядеш, дали се движиш задоволително. Тялото запаметява всяка своя стъпка. Ако си привикнал да си деятелен, то ще желае още от теб. Ако си го научил да лежи, всяко едно изпитание, ще му се коства съвсем невероятно. Не е въпросът толкоз в годините, колкото в мисленето. Майка ми към този момент трансферира 70 и все пак е витална и дейна, тъй като по този начин е привикнала да бъде постоянно. Тялото и мислите и го изискват от нея.
И като споменахме мисли, да кажем едно от най-важните условия, с цел да не остарявате още на 38. И то е да не оставяте мислите си да блуждаят. Тук още веднъж ще дам за образец майка ми, която е до толкоз заета с мисли какво още би трябвало да се свърши или къде още би трябвало да отиде, че няма време да се оставя на блуждаещи мисли. Точно те са най-големият ви зложелател след избрана възраст- оставите ли се без занимания в свободното си време, обезпечено ще блуждаете в мозъка си, не рядко мислейки какъв брой сте възрастни към този момент. Нима това ще ви носи нещо друго от горест? Затова си намирайте занимания и бъдете дейни. Колкото повече време прекарваш във извършване на нещо, толкоз повече не харесваш времето, в което не вършиш нищо. Нима не е в това смисълът на живота? Да си някъде, да правиш нещо, просто да живееш. Всеки може да живее, лежешком пред тв приемника. Това го вършат и болните хора. Вие заболели ли сте? Или единствено в мозъка си?
И не на последно място, пробвайте да си възбраните някои изрази като:
- Когато бях млада…
- Вече ми е късно за това…
- Едно време какъв брой беше хубаво…
- Не бих опитала…
- Стара съм вече…
Познавам дами, пред които в действителност се преклонявам - дами, които с горделивост носят възрастта си, не ги е позор да я споделят, не я крият по никакъв мотив и в същото време в никакъв случай не съм ги чувала да изричат горе изброените. Помислете единствено - за какво говорите неща, които самите вие не желаете да чувате? Приемете годините си, само че не ги приемайте за ограничаване. Ако тялото ви е крепко, и духът ви ще бъде подобен и противоположното. Ако се чувствате остарели, ще бъдете такива.
Научно е потвърдено, че темповете на остаряване са разнообразни заради комплицирани взаимоотношения сред гените, средата и метода на живот и взаимоотношенията с близките. Въпреки че се раждаме с избран набор от гени, методът ни на живот въздейства на това по какъв начин ще се проявят. Някои фактори от него могат даже да стопират или задействат гени. Доказано е, че мисленето ни може да окаже съществено въздействие на здравето и продължителността на живота. Затова- помислете добре върху всичко това и запазете младостта си, най-много в мозъка. След това ще видите по какъв начин тя се резервира и върху тялото.
Като начало - приемете хода на времето, което остава отпечатък. Не е добре да мислите за старостта, само че в случай че си кажете, че не би трябвало да мислите за това, постоянно тази тематика ще е в главата ви. Затова просто приемете обстоятелството, че от време на време и тя ще идва на посетители в мозъка ви, само че дано е единствено на посетители. Не оставяйте тази мисъл да живее там. Когато бягаш от нещо, по стичане на събитията, то постоянно те следва. Когато обаче го приемеш като естествена част от живота, то е надалеч по-безобидно за теб самия.
Предъвкване и анализиране до безспир
Твърди се, че колкото по-възрастен си, толкоз по-мислещ и умен ставаш, а от тук следва, че съвсем изцяло спираш да правиш спонтанни неща. Знаем, че те са най-хубавите в множеството случаи. Затова, в случай че тази вечер ти предложат да излезеш на непредвиден коктейл, просто приеми. Знаем какви са проектите, които би нарушило това излизане- да висиш пред преносимия компютър и тв приемника, мислейки, че към този момент си остарял за късни излизания. Несъмнено, в даден миг, започваме да избираме спокойствието с чаша вино в ръка вечер вкъщи, пред среднощните коктейли, само че е хубаво от време на време да не го мислим толкоз и когато изникне опция за нещо друго, да се възползваме от нея. Във всяко едно отношение. Често рутината, в която потъваме след дадена възраст, е най-големият разрушител на чувството ни за живот, за по-смел и изпълнен с завършения живот. Наскоро една позната ме попита за какво всекидневно вървя толкоз пешком, а аз и отговорих, че го върша, тъй като го мога. Един ден, когато сте на 70, надали ще имате опция да се чудите дали да заминете някъде или да излезете след 22 вечерта. Правете го в този момент, без да се чудите! Животът не стопира да сервира своите изненади на всички ни, без значение на какъв брой сме. А дали ние ще ги приемем, е единствено наш избор.
Песимизъм
Преди дни се заслушах в една позната, която е на 43. Тя разказваше какъв брой било хубаво, когато била млада, по какъв начин в този момент не можела да си разреши тези разтоварващи вечери, в които всичко е розово и прелестно. Замислих се за какво на 43, когато към този момент множеството от нас имат кариера, семейство и деца (както е в и нейния случай), не могат да си разрешат да бъдат спокойни и щастливи, да се измъкнат от клопките на бита, и я попитах. В идващия миг чух едни такива причини, които като че ли ми посочи 65 годишен човек. Че към този момент и липсва задоволително сила, че не може да търчи толкоз и да прави 100 неща, тъй като се изморява, че може да се разболее и така нататък Вземете образец и в никакъв случай не си позволявайте да мислите отрицателно, все едно животът свършва след 40те. Енергията зависи от вас. Колкото повече я пестиш, не правейки нищо (освен нормалните си задължения), толкоз повече не си наясно какъв брой в действителност имаш от нея. А с цел да я поддържаш, би трябвало да се замислиш и над обстоятелството по какъв начин се грижиш за себе си, какво ядеш, дали се движиш задоволително. Тялото запаметява всяка своя стъпка. Ако си привикнал да си деятелен, то ще желае още от теб. Ако си го научил да лежи, всяко едно изпитание, ще му се коства съвсем невероятно. Не е въпросът толкоз в годините, колкото в мисленето. Майка ми към този момент трансферира 70 и все пак е витална и дейна, тъй като по този начин е привикнала да бъде постоянно. Тялото и мислите и го изискват от нея.
И като споменахме мисли, да кажем едно от най-важните условия, с цел да не остарявате още на 38. И то е да не оставяте мислите си да блуждаят. Тук още веднъж ще дам за образец майка ми, която е до толкоз заета с мисли какво още би трябвало да се свърши или къде още би трябвало да отиде, че няма време да се оставя на блуждаещи мисли. Точно те са най-големият ви зложелател след избрана възраст- оставите ли се без занимания в свободното си време, обезпечено ще блуждаете в мозъка си, не рядко мислейки какъв брой сте възрастни към този момент. Нима това ще ви носи нещо друго от горест? Затова си намирайте занимания и бъдете дейни. Колкото повече време прекарваш във извършване на нещо, толкоз повече не харесваш времето, в което не вършиш нищо. Нима не е в това смисълът на живота? Да си някъде, да правиш нещо, просто да живееш. Всеки може да живее, лежешком пред тв приемника. Това го вършат и болните хора. Вие заболели ли сте? Или единствено в мозъка си?
И не на последно място, пробвайте да си възбраните някои изрази като:
- Когато бях млада…
- Вече ми е късно за това…
- Едно време какъв брой беше хубаво…
- Не бих опитала…
- Стара съм вече…
Познавам дами, пред които в действителност се преклонявам - дами, които с горделивост носят възрастта си, не ги е позор да я споделят, не я крият по никакъв мотив и в същото време в никакъв случай не съм ги чувала да изричат горе изброените. Помислете единствено - за какво говорите неща, които самите вие не желаете да чувате? Приемете годините си, само че не ги приемайте за ограничаване. Ако тялото ви е крепко, и духът ви ще бъде подобен и противоположното. Ако се чувствате остарели, ще бъдете такива.
Научно е потвърдено, че темповете на остаряване са разнообразни заради комплицирани взаимоотношения сред гените, средата и метода на живот и взаимоотношенията с близките. Въпреки че се раждаме с избран набор от гени, методът ни на живот въздейства на това по какъв начин ще се проявят. Някои фактори от него могат даже да стопират или задействат гени. Доказано е, че мисленето ни може да окаже съществено въздействие на здравето и продължителността на живота. Затова- помислете добре върху всичко това и запазете младостта си, най-много в мозъка. След това ще видите по какъв начин тя се резервира и върху тялото.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ