Атаката на Иран е още една стъпка към глобален конфликт, а решения сякаш няма
След не толкоз изненадващата, а по-скоро предстояща офанзива над Израел, Англия побърза да се намеси и да помоли за отсрочване на евентуален ответен удар. Коментар по тематиката е даден от Лорд Камерън, който побързал да изрази своето терзание от вероятни ответни удари. Причината е явна, Израел разполага с капацитета за ответни удари, само че сега има по-важни и надалеч по-сериозни занимания, в това число и договарянията за връщане на заложници, които бяха взети по време на офанзивите от 7 октомври.
Не може, а и не би трябвало да се подценява Израел, неговите военни благоприятни условия са повече от съществени, а и Мосад най-вероятно няма да стои безучастно след блиц от 350 изстреляни ракети. Въпреки сериозната атака, Иран нямаше безусловно никакви достижения, твърди се, че са свалени 99% от изстреляните ракети и дронове са били свалени. Друг забавен факт е, че Израел не просто се закани, само че и разгласи, че ще отвърне на удара, което по никакъв метод не е позитив за никого. Единственият въпрос в тази обстановка е: по какъв начин?
Трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че Съединени американски щати и Англия са подготвени да оказват помощ за намаляването на напрежението, както и да намерят потребни ходове за решение на горчивия спор в Газа. Иран и Израел не престават да са нуклеарен фактор, разполагайки с оръжие за всеобщо поразяване. Наблюдавайки и събитията през последните няколко месеца, стабилността и мирът в Близкия изток ще не престават да са отдалечен мит. Шансовете за ескалация не са малко, само че имайки поради и сполучливата отбрана на Израел, възможностите за директна атака остават надалеч от полезрението, най-вероятно ще се следят по-точни и съответни удари благодарение на Мосад, както и избор на точки, нанасящи оптимално проваляне на съперника.
Разбира се, диалозите за Трета Световна война са чест детайл, когато се стигне до отварянето на нов фронт. През последните няколко години има задоволително образци, в това число и Балканите, където Русия продължава да употребява най-различни проксита за усилване на напрежението. Руската федерация продължава да печели от сходни дейни дейности, защото фокусът се измества в друга посока, изключително откакто огромна част от оръжието на Израел се поддържа точно от Съединени американски щати, която към този миг е и максимален донор на оръжие на Украйна.
В момента се вършат всевъзможни опити да не се влиза в световен спор, който да завлече по-сериозно и нападателно наличие на световните сили. Последният евентуален сюжет, както можем да се досетим, е навлизането на Китай в Тайван, където апетитите не престават да са на високо равнище. Китай от дълго време желае да причисли Тайван към своята сфера на въздействие по няколко съществени аргументи:
1. Тайван е един от най-големите притежатели на долари.
2. Тайван създава най-вече модерни полу-проводници.
3. Тайван е съвършена локация, която би разрешила на Китай да разположи своята флота и да доближи крайбрежията на Съединени американски щати.
Следвайки хода на тези събития, Лорд Камерън признава, че Израел има право да отговори на този акт на експанзия, откакто е апълно самостоятелна страна. Единственият проблем, както споделя лордът, е привързан със тактиката на тази страна. Сега би трябвало да се мисли с главата, а не със сърцето. В доста връзки може да се приказва за двойно проваляне на Иран. Тяхната офанзива в действителност е цялостен неуспех, само че също по този начин демонстрира и какво тъкмо е въздействието им в региона. Нещо повече, Израел може да отговори и има своето право, само че няма да има особени изгоди от сходна акция. Главнокомандващите на Израел са получили лист с вероятните цели, които могат да ударят. Поставени са най-различни сюжети за деяние, само че както към този момент е известно, Израел остава обожател на концепцията, че щастието обича тишината.
Въпреки сполучливата отбрана на Израел, никой от другата страна не се пробва по никакъв метод да омаловажи дейностите на Иран. Един триумф не е краят на евентуални бъдещи офанзиви и е ясно, че Мосад и другите разклонения на армията няма да търсят разновидности за съответни ограничения.
Има обещания за деяние от страна на G7 в търсене на решение на зародилия проблем, само че защото напрежението сред Иран и Израел постоянно е на високо равнище, възможностите им не престават да са ниски. Израел продължава своята военна акция в Газа, както и борбата против Хамас. Тяхната борба е изцяло транспарантна, те не могат да се борят постоянно с невидимия зложелател и са подготвени да затворят тази част от историята. Остава да разберем и на каква цена ще се случи всичко това.
