Отрицателни цени на тока и в България - проблем или необходимост?
След всеобщите случаи от останалите европейски страни в България в неделя за първи път имаше негативни цени при борсовата търговия с ток. Причината за това да се случва тук рядко е в метода на установяване на цената на балансиращата сила, поради който е по-изгодно остатъкът да се продава на ЕСО, а не през борсата. Това обезпечава спекулативни облаги за едни и води до спомагателни разноски за държавния оператор.
На 2 юли в 15 часа цената на електрическата енергия на унгарската борса (HUPX) беше минус 500 евро за мегаватчас поради голямото предложение на ток от ВЕИ в цяла Европа в този ден и относително ниското ползване.
Изтъргуваните количества в същия час са 2413 мВтч. Което значи, че производителите са платили над 1.2 млн. евро, с цел да купи някой силата им. Сред купувачите, които са получили по 500 евро за мегаватчас, има и български търговци. Те придвижват получената сила към вътрешния български пазар, само че без да имат консуматори за нея. Така безусловно изпадат в така наречен остатък към Електроенергийния систематичен оператор. ЕСО е длъжен да балансира системата, защото в противоположен случай мрежата, нагледно казано, би гръмнала поради множеството сила в нея, която няма къде да отиде.
Какво се случва при този вид? Излишната сила на българския пазар се купува от ЕСО минимум за нула лв. (0 лева./мВтч) - все още няма действителна опция негативните цени да се пренесат и на нашия пазар (ЕСО не може да изиска пари от търговците, които са основали излишъка), даже в множеството случаи цената за изкупуване на остатъка е позитивна стойност (ЕСО заплаща на търговците в излишък). Което се оказва суперизгодно за тези, които преди този момент са получили по 500 евро/мВтч за същата тази сила. При 100 мегавата, превъртени по описаната нагоре скица, облагата единствено за час би могла да бъде минимум 50 хиляди евро. При 1000 мВт сумата става половин милион евро.
Реклама
А загубите за страната в лицето на ЕСО са доста повече, защото се заплаща на производители да спрат работа или на консуматори да усилят потреблението си, с цел да може системата да поеме импортираната непотребна сила на негативни цени. В крайни случаи се стига и до ангажиране на прилежащите системи - оператори в балансирането, което е още по-скъпо.
Описаният проблем е изцяло действителен и се е случил в България на 2 юли 2023 година, въпреки имената на търговците, които са се възползвали, да не са обществено известни. Подобен импорт на закупена на негативни цени сила се случва регулярно, само че през последните месеци минусът на прилежащите пазари не е падал под 50 евро/мВтч поради по-голямото търсене на сила в горещините. И надлежно разтърсванията в мрежата са по-незабележими, а облагите - доста по-малки. Но през есента негативните цени още веднъж може да станат всекидневие и отново да забележим стойности от -500 евро/мВтч.
Така настоящият пазар на балансираща сила в България сега действително обира остатъците от района, за които най-после заплаща ЕСО и надлежно всички консуматори тук. Просто никой не вижда смисъл да продава непотребната сила на борсата при възможни негативни цени, откакто ЕСО може да му я изкупи по-изгодно.
Има работещи модели по какъв начин това да се промени, само че въпросът е по кое време ще бъдат въведени.
Реклама
А като се изключи че могат да решат този проблем, сходни промени могат и да подтикват вложенията в индустриални акумулатори, които да поемат непотребната сила в пиковите часове на произвеждане.
Как се дефинират балансиращите цени
У нас няма спънка да се търгува и с негативни цени при борсовите покупко-продажби с електрическа енергия, само че те може да се получат единствено в случай че в цялата пазарна зона, с която сме свързани, има такива. Точно по този начин да вземем за пример се случи в неделя (24 септември), когато цените на тока минаха под нулата за първи път и в България, само че единствено с няколко стотинки.
" При търговията " В рамките на деня " диапазонът на офертите, които платформата приема, е от минус 9999 евро до плюс 9999 евро за мегаватчас. В сегмента " Ден напред " границите са надлежно -500 и +4000. Това са ограничавания, които важат за цяла Европа и са софтуерно наложени ", изяснява изпълнителният шеф на Българската самостоятелна енергийна борса Константин Константинов. По думите му това, че няма негативни цени на сегмента " Ден напред " на българската борса, е, тъй като никой не предлага такива предложения.
А повода е в цената на балансиращата сила. Съгласно член 21, алинея 1, т. 8 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) дефинира годишно пределна цена за подписване на покупко-продажби на пазара на балансираща сила.
На 2 юли в 15 часа цената на електрическата енергия на унгарската борса (HUPX) беше минус 500 евро за мегаватчас поради голямото предложение на ток от ВЕИ в цяла Европа в този ден и относително ниското ползване.
Изтъргуваните количества в същия час са 2413 мВтч. Което значи, че производителите са платили над 1.2 млн. евро, с цел да купи някой силата им. Сред купувачите, които са получили по 500 евро за мегаватчас, има и български търговци. Те придвижват получената сила към вътрешния български пазар, само че без да имат консуматори за нея. Така безусловно изпадат в така наречен остатък към Електроенергийния систематичен оператор. ЕСО е длъжен да балансира системата, защото в противоположен случай мрежата, нагледно казано, би гръмнала поради множеството сила в нея, която няма къде да отиде.
Какво се случва при този вид? Излишната сила на българския пазар се купува от ЕСО минимум за нула лв. (0 лева./мВтч) - все още няма действителна опция негативните цени да се пренесат и на нашия пазар (ЕСО не може да изиска пари от търговците, които са основали излишъка), даже в множеството случаи цената за изкупуване на остатъка е позитивна стойност (ЕСО заплаща на търговците в излишък). Което се оказва суперизгодно за тези, които преди този момент са получили по 500 евро/мВтч за същата тази сила. При 100 мегавата, превъртени по описаната нагоре скица, облагата единствено за час би могла да бъде минимум 50 хиляди евро. При 1000 мВт сумата става половин милион евро.
Реклама
А загубите за страната в лицето на ЕСО са доста повече, защото се заплаща на производители да спрат работа или на консуматори да усилят потреблението си, с цел да може системата да поеме импортираната непотребна сила на негативни цени. В крайни случаи се стига и до ангажиране на прилежащите системи - оператори в балансирането, което е още по-скъпо.
Описаният проблем е изцяло действителен и се е случил в България на 2 юли 2023 година, въпреки имената на търговците, които са се възползвали, да не са обществено известни. Подобен импорт на закупена на негативни цени сила се случва регулярно, само че през последните месеци минусът на прилежащите пазари не е падал под 50 евро/мВтч поради по-голямото търсене на сила в горещините. И надлежно разтърсванията в мрежата са по-незабележими, а облагите - доста по-малки. Но през есента негативните цени още веднъж може да станат всекидневие и отново да забележим стойности от -500 евро/мВтч.
Така настоящият пазар на балансираща сила в България сега действително обира остатъците от района, за които най-после заплаща ЕСО и надлежно всички консуматори тук. Просто никой не вижда смисъл да продава непотребната сила на борсата при възможни негативни цени, откакто ЕСО може да му я изкупи по-изгодно.
Има работещи модели по какъв начин това да се промени, само че въпросът е по кое време ще бъдат въведени.
Реклама
А като се изключи че могат да решат този проблем, сходни промени могат и да подтикват вложенията в индустриални акумулатори, които да поемат непотребната сила в пиковите часове на произвеждане.
Как се дефинират балансиращите цени
У нас няма спънка да се търгува и с негативни цени при борсовите покупко-продажби с електрическа енергия, само че те може да се получат единствено в случай че в цялата пазарна зона, с която сме свързани, има такива. Точно по този начин да вземем за пример се случи в неделя (24 септември), когато цените на тока минаха под нулата за първи път и в България, само че единствено с няколко стотинки.
" При търговията " В рамките на деня " диапазонът на офертите, които платформата приема, е от минус 9999 евро до плюс 9999 евро за мегаватчас. В сегмента " Ден напред " границите са надлежно -500 и +4000. Това са ограничавания, които важат за цяла Европа и са софтуерно наложени ", изяснява изпълнителният шеф на Българската самостоятелна енергийна борса Константин Константинов. По думите му това, че няма негативни цени на сегмента " Ден напред " на българската борса, е, тъй като никой не предлага такива предложения.
А повода е в цената на балансиращата сила. Съгласно член 21, алинея 1, т. 8 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) дефинира годишно пределна цена за подписване на покупко-продажби на пазара на балансираща сила.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ