Валери Тодоров: СЕМ трябва да подаде колективна оставка
След като приключва гимназия в конкурсен клас с профил програмиране и изчислителна математика в Силистра, ВАЛЕРИ ТОДОРОВ е признат за студент във Факултета по публицистика на Софийския университет " Св. Кл. Охридски ". От 1981 година работи в основна редакция " Международна информация " на стратегия " Хоризонт " на Българското национално радио. Водещ е на вести и обзорни излъчвания. Снима документални филми за Българска национална телевизия. Печели няколко пъти състезанието за сътрудник на БНР, Българска национална телевизия, сътрудник е и на Българска телеграфна агенция в Москва. След завръщането от съветската столица е началник на екипа и водещ на вечерното обзорно предаване " Нещо повече ", а по-късно управлява цялата стратегия " Хоризонт ". Оглавява дирекция " Радиоразпръскване " на " Драган Цанков " 4, откакто овладява рецесията там, е и.д.на Радио Благоевград. Избран е за общоприет шеф на БНР през 2007-а, а след приключването на първия му сполучлив мандат отново печели състезанието и управлява медията до 2013 година Известен е и със задълбочените си мнения по интернационалните тематики.
" Най-важното е, че резервирах приятелите си "
" Социалните медии станаха информативен водач "
- Отблизо 7 години не сте общоприет шеф на БНР, откакто оглавявахте тази институция два следващи сполучливи мандата. Следихте ли какво се случва на " Драган Цанков " 4 през това време, господин Тодоров?
- Да, несъмнено, няма по какъв начин най-малкото да нямам прочувствена обязаност. В края на краищата главната ми кариера е предходна в Българското национално радио, имам над 30 години стаж, тъй че това е естествено.
- Как ще коментирате обстоятелството, че не бяхте даже позволен до последния конкурс за избор на началник на радиото?
- Това е огромно безсрамие, което демонстрира и зависимости. За да разберете какъв е казусът, ще кажа, че на 2 декември 2019 година с нотариална легализация съм освободил дяловете си в единствената компания, в която вземам участие, на 5 декември съм подал документи в Съвет за електронни медии, а на 6 декември излиза вписването, което значи, че в действителност решението за него е взето на 5-и. При това, обърнете внимание, че вписването се появява в Търговския указател в 8,44 ч. на 6 декември. Но сега, в който Общото заседание на компанията вземе решение и аз с нотариална легализация трансферирам дяловете си, на процедура към този момент не ги владея, т.е. нямам присъединяване в тази компания. Вписването се прави за придобилия дяловете и е развой отвън мен. Ами, в случай че хакнат регистъра? Както се случва. Питам се: какво са проверявали, по какъв начин тъкмо са го правили хората от Съвет за електронни медии и за какво, в случай че са имали някакви въпроси, не са ги задали в този едноседмичен период, в който са съумели да запитат други сътрудници, да вземем за пример определения общоприет шеф. Тъй като разбрах, че са имали някакви съмнения по какъв начин да постъпят, предоставих им и нотариално заверения контракт за прекачване на дяловете, там всичко е очевидно. Така че отстраняването ми от състезанието е умишлен и преднамерен акт, съгласно мен - внушен.
- Смятате ли, че от Съвет за електронни медии просто не са си свършили работата както би трябвало, или по този начин им е било по-удобно да постъпят?
- Този орган, изключително в последната му групировка, е извънредно незапознат и подвластен. Не бива да слагаме всичко под общ знаменател, тъй като в другите си обединения Съвет за електронни медии е изглеждал по друг метод. Там са работили хора, които имаха експертен капацитет в региона на медиите, преподаватели, изявени персони в професионалната си активност, общественици. Обаче нито една от сегашните членове на Съвет за електронни медии не е публично или професионално разпознаваема, нито една от тях няма мениджърски знания в ръководството на медиите. Журналистически опит имат единствено две от колежките - на доста непретенциозно равнище.
- Което на никого не прави усещане...
- Всичко това буди много въпроси. Освен че множеството от членовете на Съвет за електронни медии са пиари от друг вид, те нямат концепция и визия за метода на работа в БНР. Като човек, работил и в двата съществени типа електронни медии (а и вестници съм издавал), желая да подчертая, че технологията в радиото и в малкия екран е радикално друга.
- Какво не трябва да се подминава при деликатен прочит на активността на Съвет за електронни медии?
- От чуването на претендентите, от въпросите, които задават членовете на Съвет за електронни медии, се вижда, че те безусловно не са на " ти " с материята, не я познават, получават някаква епизодична информация от избрани, явно заинтригувани кръгове и групи. И това е съдбовното - неналичието на лична подготвеност. Което доста илюстративно си пролича в изборите през последните години на генерални шефове на Българска национална телевизия, на БНР - в нито един от тях те не съумяха да " улучат " индивида.
- По проблема с недопускането ви до състезанието за началник на радиото написахте отворено писмо до ръководителя на Народно събрание, президента, премиера... Какви бяха реакциите?
- До този миг няма такива отникъде. Което е обезпокоителен, скръбен факт. Това демонстрира, че въздействието на медиите и отношението към тях е на рисково ниско равнище. Мисля, че сега положението на регулатора е в най-критичната си точка, изключително като реакция и подготвеност. И в случай че то продължи да пада, всичко това няма по какъв начин да не се отразява върху медийната среда. Нали разбирате, че в случай че в Съвет за електронни медии работят хора с престиж и с позиции, на тях не може да им се внушава току-тъй какво да вършат. Защото, когато те имат лично мнение и престиж, няма да разрешат някой да им прошепва на ухото по какъв начин да работят. В противоположен случай резултатите са налице - скандал след скандал. Мисля, че този Съвет за електронни медии би трябвало да подаде групова оставка. Категоричен съм. Защото в този си състав създава единствено кавги. И дано не се чудим за какво сме на 111-о място по независимост на словото. Бих споделил даже, че то е почетно, тъй като действително, с всички тези безобразия, каквото и да си приказваме, несъмнено сме някъде още по-надолу, в дъното на тази ранглиста.
- Всичко това поражда и разумния, въпреки и малко радикалния въпрос за целесъобразността на Съвет за електронни медии...
- Обществен медиен регулатор, какъвто е Съвет за електронни медии, би трябвало да има. Но кое му е публичното на този орган, който е избиран с 5 квоти и те са политически?! В закона е заложено, че в Съвет за електронни медии би трябвало да има обновяване: един път - посредством новите назначения, повторно - на 3 години да се сменя президентската, на 2 години - парламентарната квота, с цел да нямат зависимости, каквито се следят в този момент. Нито едно от всички тези неща не се случва. Така че - или разпоредбите важат за всички, или всички да прескачаме през стобора на закона. Да оставим встрани въпроса, че органът бе сведен от 9 на 5 души и в него няма гражданска квота. Нито пък Обществен съвет най-малко. Това, което се случва, е покруса. Спомнете си по какъв начин поради един общоприет шеф даже беше изменен законът и удължиха мандата му. После се оказа, че са не запомнили да включат и управителния съвет, та там стана една каша... После се отлагаха състезания, с цел да си набавел някой някакъв документ. Кой има тапия, стаж, управнически опит, кой няма... Оказва се, че преди малко определеният общоприет шеф на БНР има настояща компания, няма трудова брошура, не е ясно какво е ситуацията с трудовия му стаж, поданството... Съвет за електронни медии не били следователи. А по какъв начин проверихте за мен, а не проверихте за други? Според закона новият общоприет шеф би трябвало да предложи членовете на управителния съвет, които да бъдат одобрени от Съвет за електронни медии. Но в този момент има директорски съвет, посочен от предходния началник на радиото, т.е. новоизбраният би трябвало да работи с тях...
- Дори хора, които доста не се интересуват от процесите в БНР, са разбрали, че последният общоприет шеф си отишъл освен поради обстоятелството, че е спрял за 5 часа излъчването на предавателите, само че и тъй като върху него е оказван напън...
- Вкараха се зависимости в публичната медия. Те се случиха още при предходния общоприет шеф. Избират се комфортни хора, само че безусловно неподготвени. Какво очаквате? Не желая да съм неприятен оракул и в този момент.
- А по ваше време имало ли е опити за интервенция в ръководенето на радиото?
- Приличам ли на човек, който могат да притискат оттук-оттам?! Смятам, че даже да има някакво желание или предпочитание за избрана смяна, тя може да бъде разисквана, всичко би трябвало да става обществено. Не приказвам обаче за напън върху публицисти. Това е неприемливо. Имал съм няколко случая, в които като наранена страна частни лица са се опитвали да желаят да се уволнява този или оня, тъй като били незаслужено наранени. Има си метод за изясняване на истината. Аз съм защитавал сътрудници дори в тези времена... Но другояче от държавни институции или лица с публични постове - нямам подобен проблем. Аз съм човек, който знае какво прави и по какъв начин би трябвало да се случват нещата, по какъв начин да се запазят и независимостта на публицистите, и свободата на медиите, и в същото време да се ръководи умерено и без значение. Така че не съм изпитвал сходен дискомфорт - да се опитва някой да ме притиска. И го споделям напълно искрено. Но може би това не се харесва, съдейки по опитите ми да се върна, с цел да възстановя естествената работата на радиото след толкоз рецесии и кавги през последните години.
- Когато ръководихте БНР, по данни на много изследвания то бе неоспорим водач в радиоефира. А в този момент коя медия съгласно вас може да се назова по същия метод?
- При измерването на смисъла на медиите има разнообразни оценки, рейтинг, обсег на аудиторията, значителност и публичната тежест на аудиторията, импакт фактор... Според наблюденията ми, за жалост, информативен водач през днешния ден може да бъдат наречени обществените медии. Защото доверието на аудиторията се разпредели точно сред тях. Ако погледнем към българските малките екрани, ясно е, че единствено две от тях се борят за превъзходство. Българска национална телевизия е доста надалеч от това съревнование. В БНР, когато рейтингът на стратегиите от лидерски спадна до сериозни равнища, един от генералните шефове безочливо твърдеше, че по този начин било в Европа! А преди този момент за какво не беше по този начин? В момента доверието към радиото се крепи на два значими фактора: престижа на публицистите, макар офанзивите против обособени сътрудници през другите интервали, както и на обстоятелството, че това е най-голямата осведомителна мрежа в страната. Не е загадка, че и Българска национална телевизия, и БНР са недофинансирани. А това е неприемливо! Цените на всичко порастват, надлежно би трябвало да се усили и бюджетът на тези медии. Недопустимо е точно на Нова година в ефира на радиото да не прозвучи химнът, тъй като генералният шеф не се е договорил с носителите на групови права - в тази ситуация " Музикаутор " и " Профон ", обаче с чисто сърце отпътувал в отпуск. Не може за няколко часа да посещаваш медията, която ръководиш, и да очакваш тя да просперира. И да оставиш след себе си неизплатени задължения, които даже не си планувал в бюджета.
- Вие сте от дребното обществени персони, които са съумели да опазят от непознати очи живота си отвън специалността. Но въпреки всичко: какъв е Валери Тодоров, когато смъкна вратовръзката и сакото - измежду най-близките си?
- Най-важното е, че през годините, без значение от постовете, които заемах, резервирах приятелите си. Браня ги от обществения интерес, тъй като считам, че не трябва да се нарушава персоналното им пространство. Съпругата ми е публицист. Имам наследник, двама внука, а също и брат близнак, който е строителен инженер, надалеч е от журналистическата специалност. И двамата сме призовавали сътрудниците той, по негово предпочитание, да не бъде обект на внимание.
Знаете ли, когато човек стане по-разпознаваем, има заплаха да се главозамае, да реши, че е някаква звезда, да стане недосегаем или просто да не му доближава времето поради натовареностите, които има. Слава богу, лавирайки сред тези съществени опасности, считам, че съумях да запазя най-важното - фамилията, което ме схваща и поддържа, както и доброжелателното, откровеното и виновното другарство с сътрудниците и честното отношение към близките. И уважението на приятелите.
" Най-важното е, че резервирах приятелите си "
" Социалните медии станаха информативен водач "
- Отблизо 7 години не сте общоприет шеф на БНР, откакто оглавявахте тази институция два следващи сполучливи мандата. Следихте ли какво се случва на " Драган Цанков " 4 през това време, господин Тодоров?
- Да, несъмнено, няма по какъв начин най-малкото да нямам прочувствена обязаност. В края на краищата главната ми кариера е предходна в Българското национално радио, имам над 30 години стаж, тъй че това е естествено.
- Как ще коментирате обстоятелството, че не бяхте даже позволен до последния конкурс за избор на началник на радиото?
- Това е огромно безсрамие, което демонстрира и зависимости. За да разберете какъв е казусът, ще кажа, че на 2 декември 2019 година с нотариална легализация съм освободил дяловете си в единствената компания, в която вземам участие, на 5 декември съм подал документи в Съвет за електронни медии, а на 6 декември излиза вписването, което значи, че в действителност решението за него е взето на 5-и. При това, обърнете внимание, че вписването се появява в Търговския указател в 8,44 ч. на 6 декември. Но сега, в който Общото заседание на компанията вземе решение и аз с нотариална легализация трансферирам дяловете си, на процедура към този момент не ги владея, т.е. нямам присъединяване в тази компания. Вписването се прави за придобилия дяловете и е развой отвън мен. Ами, в случай че хакнат регистъра? Както се случва. Питам се: какво са проверявали, по какъв начин тъкмо са го правили хората от Съвет за електронни медии и за какво, в случай че са имали някакви въпроси, не са ги задали в този едноседмичен период, в който са съумели да запитат други сътрудници, да вземем за пример определения общоприет шеф. Тъй като разбрах, че са имали някакви съмнения по какъв начин да постъпят, предоставих им и нотариално заверения контракт за прекачване на дяловете, там всичко е очевидно. Така че отстраняването ми от състезанието е умишлен и преднамерен акт, съгласно мен - внушен.
- Смятате ли, че от Съвет за електронни медии просто не са си свършили работата както би трябвало, или по този начин им е било по-удобно да постъпят?
- Този орган, изключително в последната му групировка, е извънредно незапознат и подвластен. Не бива да слагаме всичко под общ знаменател, тъй като в другите си обединения Съвет за електронни медии е изглеждал по друг метод. Там са работили хора, които имаха експертен капацитет в региона на медиите, преподаватели, изявени персони в професионалната си активност, общественици. Обаче нито една от сегашните членове на Съвет за електронни медии не е публично или професионално разпознаваема, нито една от тях няма мениджърски знания в ръководството на медиите. Журналистически опит имат единствено две от колежките - на доста непретенциозно равнище.
- Което на никого не прави усещане...
- Всичко това буди много въпроси. Освен че множеството от членовете на Съвет за електронни медии са пиари от друг вид, те нямат концепция и визия за метода на работа в БНР. Като човек, работил и в двата съществени типа електронни медии (а и вестници съм издавал), желая да подчертая, че технологията в радиото и в малкия екран е радикално друга.
- Какво не трябва да се подминава при деликатен прочит на активността на Съвет за електронни медии?
- От чуването на претендентите, от въпросите, които задават членовете на Съвет за електронни медии, се вижда, че те безусловно не са на " ти " с материята, не я познават, получават някаква епизодична информация от избрани, явно заинтригувани кръгове и групи. И това е съдбовното - неналичието на лична подготвеност. Което доста илюстративно си пролича в изборите през последните години на генерални шефове на Българска национална телевизия, на БНР - в нито един от тях те не съумяха да " улучат " индивида.
- По проблема с недопускането ви до състезанието за началник на радиото написахте отворено писмо до ръководителя на Народно събрание, президента, премиера... Какви бяха реакциите?
- До този миг няма такива отникъде. Което е обезпокоителен, скръбен факт. Това демонстрира, че въздействието на медиите и отношението към тях е на рисково ниско равнище. Мисля, че сега положението на регулатора е в най-критичната си точка, изключително като реакция и подготвеност. И в случай че то продължи да пада, всичко това няма по какъв начин да не се отразява върху медийната среда. Нали разбирате, че в случай че в Съвет за електронни медии работят хора с престиж и с позиции, на тях не може да им се внушава току-тъй какво да вършат. Защото, когато те имат лично мнение и престиж, няма да разрешат някой да им прошепва на ухото по какъв начин да работят. В противоположен случай резултатите са налице - скандал след скандал. Мисля, че този Съвет за електронни медии би трябвало да подаде групова оставка. Категоричен съм. Защото в този си състав създава единствено кавги. И дано не се чудим за какво сме на 111-о място по независимост на словото. Бих споделил даже, че то е почетно, тъй като действително, с всички тези безобразия, каквото и да си приказваме, несъмнено сме някъде още по-надолу, в дъното на тази ранглиста.
- Всичко това поражда и разумния, въпреки и малко радикалния въпрос за целесъобразността на Съвет за електронни медии...
- Обществен медиен регулатор, какъвто е Съвет за електронни медии, би трябвало да има. Но кое му е публичното на този орган, който е избиран с 5 квоти и те са политически?! В закона е заложено, че в Съвет за електронни медии би трябвало да има обновяване: един път - посредством новите назначения, повторно - на 3 години да се сменя президентската, на 2 години - парламентарната квота, с цел да нямат зависимости, каквито се следят в този момент. Нито едно от всички тези неща не се случва. Така че - или разпоредбите важат за всички, или всички да прескачаме през стобора на закона. Да оставим встрани въпроса, че органът бе сведен от 9 на 5 души и в него няма гражданска квота. Нито пък Обществен съвет най-малко. Това, което се случва, е покруса. Спомнете си по какъв начин поради един общоприет шеф даже беше изменен законът и удължиха мандата му. После се оказа, че са не запомнили да включат и управителния съвет, та там стана една каша... После се отлагаха състезания, с цел да си набавел някой някакъв документ. Кой има тапия, стаж, управнически опит, кой няма... Оказва се, че преди малко определеният общоприет шеф на БНР има настояща компания, няма трудова брошура, не е ясно какво е ситуацията с трудовия му стаж, поданството... Съвет за електронни медии не били следователи. А по какъв начин проверихте за мен, а не проверихте за други? Според закона новият общоприет шеф би трябвало да предложи членовете на управителния съвет, които да бъдат одобрени от Съвет за електронни медии. Но в този момент има директорски съвет, посочен от предходния началник на радиото, т.е. новоизбраният би трябвало да работи с тях...
- Дори хора, които доста не се интересуват от процесите в БНР, са разбрали, че последният общоприет шеф си отишъл освен поради обстоятелството, че е спрял за 5 часа излъчването на предавателите, само че и тъй като върху него е оказван напън...
- Вкараха се зависимости в публичната медия. Те се случиха още при предходния общоприет шеф. Избират се комфортни хора, само че безусловно неподготвени. Какво очаквате? Не желая да съм неприятен оракул и в този момент.
- А по ваше време имало ли е опити за интервенция в ръководенето на радиото?
- Приличам ли на човек, който могат да притискат оттук-оттам?! Смятам, че даже да има някакво желание или предпочитание за избрана смяна, тя може да бъде разисквана, всичко би трябвало да става обществено. Не приказвам обаче за напън върху публицисти. Това е неприемливо. Имал съм няколко случая, в които като наранена страна частни лица са се опитвали да желаят да се уволнява този или оня, тъй като били незаслужено наранени. Има си метод за изясняване на истината. Аз съм защитавал сътрудници дори в тези времена... Но другояче от държавни институции или лица с публични постове - нямам подобен проблем. Аз съм човек, който знае какво прави и по какъв начин би трябвало да се случват нещата, по какъв начин да се запазят и независимостта на публицистите, и свободата на медиите, и в същото време да се ръководи умерено и без значение. Така че не съм изпитвал сходен дискомфорт - да се опитва някой да ме притиска. И го споделям напълно искрено. Но може би това не се харесва, съдейки по опитите ми да се върна, с цел да възстановя естествената работата на радиото след толкоз рецесии и кавги през последните години.
- Когато ръководихте БНР, по данни на много изследвания то бе неоспорим водач в радиоефира. А в този момент коя медия съгласно вас може да се назова по същия метод?
- При измерването на смисъла на медиите има разнообразни оценки, рейтинг, обсег на аудиторията, значителност и публичната тежест на аудиторията, импакт фактор... Според наблюденията ми, за жалост, информативен водач през днешния ден може да бъдат наречени обществените медии. Защото доверието на аудиторията се разпредели точно сред тях. Ако погледнем към българските малките екрани, ясно е, че единствено две от тях се борят за превъзходство. Българска национална телевизия е доста надалеч от това съревнование. В БНР, когато рейтингът на стратегиите от лидерски спадна до сериозни равнища, един от генералните шефове безочливо твърдеше, че по този начин било в Европа! А преди този момент за какво не беше по този начин? В момента доверието към радиото се крепи на два значими фактора: престижа на публицистите, макар офанзивите против обособени сътрудници през другите интервали, както и на обстоятелството, че това е най-голямата осведомителна мрежа в страната. Не е загадка, че и Българска национална телевизия, и БНР са недофинансирани. А това е неприемливо! Цените на всичко порастват, надлежно би трябвало да се усили и бюджетът на тези медии. Недопустимо е точно на Нова година в ефира на радиото да не прозвучи химнът, тъй като генералният шеф не се е договорил с носителите на групови права - в тази ситуация " Музикаутор " и " Профон ", обаче с чисто сърце отпътувал в отпуск. Не може за няколко часа да посещаваш медията, която ръководиш, и да очакваш тя да просперира. И да оставиш след себе си неизплатени задължения, които даже не си планувал в бюджета.
- Вие сте от дребното обществени персони, които са съумели да опазят от непознати очи живота си отвън специалността. Но въпреки всичко: какъв е Валери Тодоров, когато смъкна вратовръзката и сакото - измежду най-близките си?
- Най-важното е, че през годините, без значение от постовете, които заемах, резервирах приятелите си. Браня ги от обществения интерес, тъй като считам, че не трябва да се нарушава персоналното им пространство. Съпругата ми е публицист. Имам наследник, двама внука, а също и брат близнак, който е строителен инженер, надалеч е от журналистическата специалност. И двамата сме призовавали сътрудниците той, по негово предпочитание, да не бъде обект на внимание.
Знаете ли, когато човек стане по-разпознаваем, има заплаха да се главозамае, да реши, че е някаква звезда, да стане недосегаем или просто да не му доближава времето поради натовареностите, които има. Слава богу, лавирайки сред тези съществени опасности, считам, че съумях да запазя най-важното - фамилията, което ме схваща и поддържа, както и доброжелателното, откровеното и виновното другарство с сътрудниците и честното отношение към близките. И уважението на приятелите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ