Диана Ковачева попиля проваления правосъден министър и пишман адвокат Христо Иванов: Липсват му минимални юридически усилия!
След като стана за смях измежду сътрудниците си адвокати, проваленият правосъден министър Христо Иванов се потвърди за следващ път като пишман правист, непознаващ правната уредба на страната. Оказва се, че самозваният политик се е хвърлил да жали към този момент анулирана разпоредба на правосъдното министерство.
Освен това той нарочи предшественичката си Диана Ковачева, която все още е заместник-омбудсман, че тя е разписала оспорваните от него разпореждания.
В писмо до медиите тя му отговори, че не е чел деликатно.
Публикуваме без редакторска интервенция:
"Във връзка с информация за обжалване на директива за конвойната активност от 2012 година, от Движение „ Да, България “, в която се твърди, че е одобрена от мен в качеството ми на министър на правораздаването, бих желала да направя няколко значими разяснения, защото се вършат неприемливи внушения.
Изненадва неналичието на минимално изпитание на юристите, които нападат Правилата за конвойната активност от 2012 година, да ревизират защо тъкмо става въпрос.
На първо място въобще не става въпрос за Инструкция, а за Правила за конвойната активност, одобрени от министъра на правораздаването на 5 ноември 2012 година на съображение член 8 алинея 2 т. 11 от Правилника за устройството и активността на Главна дирекция „ Охрана “ (ДВ бр. 60 от 30.07.2009 г.). Причината за тяхното приемане през 2012 година е да се включат за първи път разпореждания за отбрана правата на индивида и възбрана на изтезанията на лишените от независимост лица (чл. 6).
Актът, който се пробват да нападат, не се отнася до конвоирането на арестувани лица до медицински заведения, какъвто е казусът на госпожа Иванчева, който получи необятен отзив. Конвоят до медицински заведения не се реализира от Групово дело „ Охрана “, а от Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ и се дефинира въз основата на Инструкция на началника на Софийския затвор от 2013 година, която няма нищо общо с одобрените през 2012 Правила. Евентуално тя е актът, който са желали да нападат въпросните адвокати.
Преди да бъдат одобрени Правилата от 2012 година са съгласувани с неправителствена организация (Фондация „ Български юристи за правата на индивида “), Националното бюро за правна помощ и Комисията за отбрана от дискриминация. Всички мнения са позитивни и бележките са взети поради.
Атакуваната пред Върховен административен съд Инструкция (а в действителност Правила от 2012 г.) е анулирана през 2017 година като в частта за потреблението на помощните средства няма смяна при издаването на новите Правила.
Излиза, че обект на обжалване е анулиран акт, който въобще не се отнася до съответния случай. При обжалването има неточност в акта, в органа на издаване и във обстоятелството. Следователно има най-малко три неточности, позволени от групата адвокати, които вършат обжалването неприемливо и позицията неиздържана.
Извън правния парадокс, при който се апелира анулиран акт, въпреки всичко бих желала да обърна внимание, че въпреки той да не се ползва за ескорт до медицински заведения, при конвоя по анулираните, само че и по в този момент настоящите Правила, слагането на белезници на краката е планувано като наложително само и единствено за изключително рискови лица (чл. 24 т. 7).
Във всички случаи при така наречен интензивен ескорт става въпрос за установяване на ограниченията за защита според от степента на социална заплаха и личността на конвоираното лице, в това число дали е склонно към експанзия или физическо принуждение (чл. 17. Т. 7). Това допуска самостоятелна оценка във всеки съответен случай на тези, които ползват инструкцията. Поставянето на белезници на краката и други засилени помощни средства не е рутинна мярка и във всички случаи следва да е придружена от самостоятелна оценка на риска за съответното лице. Така е по признатите от мен правила. Така е и по разпоредбите, които ги заменят през 2017 година
В този смисъл, Правилата не плануват отклоняване от стандартите за отбрана правата на индивида. Очевидно е, че използването на инструкцията, която касае конвоя до лечебни заведения, не е придружено от оценка на риска на всяко конвоирано лице, а се слагат помощни средства, без да е обяснен детайлът на заплаха от бягство или експанзия. Причината за това обаче не се съдържа в Правилата от 2012 година, които съм утвърдила в качеството ми на министър на правораздаването.
И като заместник-омбудсман не преставам да не отстъпвам правата на индивида и напълно стоя зад констатациите в отчета на омбудсмана и рекомендациите, които сме създали от 2016 година до в този момент. "
Освен това той нарочи предшественичката си Диана Ковачева, която все още е заместник-омбудсман, че тя е разписала оспорваните от него разпореждания.
В писмо до медиите тя му отговори, че не е чел деликатно.
Публикуваме без редакторска интервенция:
"Във връзка с информация за обжалване на директива за конвойната активност от 2012 година, от Движение „ Да, България “, в която се твърди, че е одобрена от мен в качеството ми на министър на правораздаването, бих желала да направя няколко значими разяснения, защото се вършат неприемливи внушения.
Изненадва неналичието на минимално изпитание на юристите, които нападат Правилата за конвойната активност от 2012 година, да ревизират защо тъкмо става въпрос.
На първо място въобще не става въпрос за Инструкция, а за Правила за конвойната активност, одобрени от министъра на правораздаването на 5 ноември 2012 година на съображение член 8 алинея 2 т. 11 от Правилника за устройството и активността на Главна дирекция „ Охрана “ (ДВ бр. 60 от 30.07.2009 г.). Причината за тяхното приемане през 2012 година е да се включат за първи път разпореждания за отбрана правата на индивида и възбрана на изтезанията на лишените от независимост лица (чл. 6).
Актът, който се пробват да нападат, не се отнася до конвоирането на арестувани лица до медицински заведения, какъвто е казусът на госпожа Иванчева, който получи необятен отзив. Конвоят до медицински заведения не се реализира от Групово дело „ Охрана “, а от Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ и се дефинира въз основата на Инструкция на началника на Софийския затвор от 2013 година, която няма нищо общо с одобрените през 2012 Правила. Евентуално тя е актът, който са желали да нападат въпросните адвокати.
Преди да бъдат одобрени Правилата от 2012 година са съгласувани с неправителствена организация (Фондация „ Български юристи за правата на индивида “), Националното бюро за правна помощ и Комисията за отбрана от дискриминация. Всички мнения са позитивни и бележките са взети поради.
Атакуваната пред Върховен административен съд Инструкция (а в действителност Правила от 2012 г.) е анулирана през 2017 година като в частта за потреблението на помощните средства няма смяна при издаването на новите Правила.
Излиза, че обект на обжалване е анулиран акт, който въобще не се отнася до съответния случай. При обжалването има неточност в акта, в органа на издаване и във обстоятелството. Следователно има най-малко три неточности, позволени от групата адвокати, които вършат обжалването неприемливо и позицията неиздържана.
Извън правния парадокс, при който се апелира анулиран акт, въпреки всичко бих желала да обърна внимание, че въпреки той да не се ползва за ескорт до медицински заведения, при конвоя по анулираните, само че и по в този момент настоящите Правила, слагането на белезници на краката е планувано като наложително само и единствено за изключително рискови лица (чл. 24 т. 7).
Във всички случаи при така наречен интензивен ескорт става въпрос за установяване на ограниченията за защита според от степента на социална заплаха и личността на конвоираното лице, в това число дали е склонно към експанзия или физическо принуждение (чл. 17. Т. 7). Това допуска самостоятелна оценка във всеки съответен случай на тези, които ползват инструкцията. Поставянето на белезници на краката и други засилени помощни средства не е рутинна мярка и във всички случаи следва да е придружена от самостоятелна оценка на риска за съответното лице. Така е по признатите от мен правила. Така е и по разпоредбите, които ги заменят през 2017 година
В този смисъл, Правилата не плануват отклоняване от стандартите за отбрана правата на индивида. Очевидно е, че използването на инструкцията, която касае конвоя до лечебни заведения, не е придружено от оценка на риска на всяко конвоирано лице, а се слагат помощни средства, без да е обяснен детайлът на заплаха от бягство или експанзия. Причината за това обаче не се съдържа в Правилата от 2012 година, които съм утвърдила в качеството ми на министър на правораздаването.
И като заместник-омбудсман не преставам да не отстъпвам правата на индивида и напълно стоя зад констатациите в отчета на омбудсмана и рекомендациите, които сме създали от 2016 година до в този момент. "
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ