Както е в приказката, така е и в живота: не е важно колко е дълга, а колко е интересна ~ Джоан РОУЛИНГ
След като получава дипломата си за висше обучение по френска и класическа лингвистика Джоан Роулинг стартира да работи на разнообразни места, в това число като асистент-изследовател в „ Амнести Интернешънъл “. Веднъж влакът й закъснява и тя стартира да написа поредицата за Хари Потър на лондонската гара „ Кингс Крос “, а през идващите пет години работи над сюжетната линия на всяка от книгите и в това време стартира да написа първия разказ.
Остава самотна майка след къс, несполучлив брак, прословути са историите за честите й уволнения от местата, на които работи, тъй като я хващат да написа в работно време, само че упоритата дама въпреки всичко съумява да приключи „ Хари Потър и Философският камък “.
Първоначално тя е оповестена през юни 1997 година от детското издателство „ Блумсбъри “ под името Дж. К. Роулинг, като „ К “ значи Катлийн, името на баба ѝ по бащина линия, добавено по искане на издателя, който считал, че женско име не би допаднало на получатела ‒ момчешката аудитория.
Днес Хари Потър е световен бранд, оценен на към 21 милиарда $. Поредицата, съдържаща 4 195 страници, е преведена на над 75 езика. Към 2008 година са продадени в към 500 милиона копия по целия свят.
През февруари 2004 година положението на Джоан Роулинг е оценено от списание „ Forbes “ на £576 милиона, а през 2006 година я афишира за първата писателка-милиардер и за втората най-богата жена от артистичните среди в света на шоу бизнеса, след шоу-водещата Опра Уинфри.
Освен че получава Ордена на Британската империя за заслугите си към детската литература, Дж. К. Роулинг е притежател и на голям брой награди и почетни дипломи, в това число Наградата на Принца на Астурия за единодушие, френския Орден на Почетния легион и премията „ Ханс Кристиан Андерсен “. Била е оратор при раздаването на премиите в Харвард, посредством благотворителната си организация „ Волант “ поддържа голям брой благотворителни начинания. Основава и „ Лумос “, благотворителна организация за подкрепяне на деца в неравностойно състояние.
Днес живее в Единбург със брачна половинка си и трите си деца.
Дали „ пълен “ е най-лошото нещо, което един човек може да бъде? „ Дебел “ по-лошо ли е от „ ревностен “, „ лекомислен “, „ отегчителен “ или „ злобен “? Не и съгласно мен.
Даже най-хубавите от нас от време на време са принудени да си вземат думите обратно.
Да чуваш гласове, които никой различен не чува, не е добре даже и в магьосническия свят.
Колкото и пари да имаш, положителната ти самокритика би трябвало да идва от обстоятелството, че си разкрил в какво си най-хубав.
Ако искаш да опознаеш някой човек, виж по какъв начин той се отнася не с тези, които са му равни, а с тези, които са под него.
Книгите са като огледалата: в случай че в тях гледа простак, не можеш да очакваш да види отражението на талант.
„ Съдба “ е думата, с която най-често окачествяваме отминал избор, който е бил с трагични последствия.
Последствията от нашите действия постоянно са по този начин комплицирани, и по този начин разнородни, че предсказването на бъдещето в действителност е необикновено сложна задача.
Затова от време на време е нужно да мислиш освен за своето избавление! Понякога е нужно да мислиш за общото богатство.
Винаги първите жертви стават почтените. Така е било доста епохи обратно, по този начин става и в този момент.
Порядъчните хора елементарно се манипулират.
Тези, които избират да не са съпричастни дават опция на същинските чудовища. Без самите въобще да правим някакво злочинство, влизаме в съюз с него посредством личната си незаинтересованост.
Равнодушието и пренебрежението постоянно нанасят доста по-голяма щета, в сравнение с откритата злост.
Не се нуждаем от вълшебства, с цел да променим света, в който живеем. В себе си към този момент имаме всичко, което ни е нужно за това: въображаемо можем да си представим най-хубавото...
Едно от многото неща, които научих в края на този типичен кулоар, когато бях 18-годишна, в търсене на нещо, което не можех да определям, беше това, написано от гръцкия създател Плутарх: „ Това, което реализираме вътрешно, ще промени външната действителност. “ Това е необикновено изказване, което се потвърждава хиляди пъти ежедневно в живота ни. То показва частично неизбежната връзка със заобикалящия ни свят и обстоятелството, че допираме живота на другите просто посредством нашето битие.
Изборът, който вършим, приказва за същността ни доста по-красноречиво от нашите качества.
Винаги наричай нещата с техните имена. Страхът пред имената усилва страха от тези, които ги носят.
Не е значимо това, какъв си се родил, а това, какъв си станал!
Идва време, в което не може да обвинявате родителите си, че са обърнали колата ви в неверната посока. Моментът, в който сте задоволително възрастен, с цел да управлявате сами кормилото, когато отговорността е във ваши ръце.
Талантът и интелигентността няма да имунизират никого против капризите на ориста.
Бедата е в това, че хората желаят точно това, което за тях е най-разрушително.
Спрях да се преструвам пред себе си, че съм нещо друго от това, което съм и започнах да отправям цялата си сила да завърша единственото нещо, което имаше значение за мен. Ако бях съумяла в нещо друго, в никакъв случай нямаше да намеря волята да съумея в това, на което в действителност принадлежах.
Младежта не може да знае какво мислят и усещат възрастните хора. Възрастните хора са отговорни, в случай че са не запомнили какво е да си млад.
Много хора избират да не упражняват въображението си въобще. Предпочитат да остават комфортно в границите на своя опит, в никакъв случай не посмели да се замислят какво ли би било, в случай че са се родили други от това, което са.
Не бива да пазите децата от личното им въображение.
Всичко е допустимо, в случай че никой не е потвърдил, че то не съществува.
Величието пробужда злоба, завистта ражда завист, злобата поражда неистина.
Тайни и неистини – това е, което ние одобряваме като възрастни.
Много по-лесно е да простиш на хората за това, че бъркат, от що се касае за правотата им.
Искаш да добиеш популярност - готви се за дълга, упоритата работа.
Всичко е постижимо, в случай че имаш задоволително кураж.
Някои провали и неточности в живота не могат да бъдат избегнати. Невъзможно е да живееш, без да грешиш, в случай че не живееш толкоз внимателно, че като че ли въобще нямаш живот. В подобен случай си се провалил по начало.
Както е в приказката, по този начин е и в живота: не е значимо какъв брой е дълга, а какъв брой е забавна!
Твоите премеждия потвърждават, че ти оставаш човек! Болката ръководи човешкото.
Ако болката за малко се потисне, става още по-непоносима, когато изплува още веднъж.
Понякога предишното е прекомерно тежко, с цел да го носим на всички места със себе си. Има случаи, в които то би трябвало да бъде забравено в името на бъдещето.
Постави си постижима цел – това е първата стъпка към самоусъвършенстване.
Винаги следвай инстинкта си, той съвсем в никакъв случай не бърка.
Ако ме попитат коя е моята рецепта за благополучие – то първото нещо, което ще кажа е, че човек би трябвало да си обясни какво най-вече обича да прави, а второто – да потърси някой, който би могъл да му заплаща за това.
Не мога да се оплача, Хари Потър бе напряко приказен с мен. Но скърбя, че към този момент не изпитвам удоволствието да се прокрадвам в някое кафене, което ми харесва, и да се топвам в моя личен свят, без някой да ми обръща внимание. Да остана анонимна — едно време това беше ужасно.
Просто пиша това, което ми харесва да пиша и което ме забавлява. Правя го напълно за себе си. И в най-смелите си фантазии не съм очаквала такава известност.
Искам да ме запомнят като жена, която е направила всичко, което може с гения, с който разполага.
Обичайте толкоз мощно, колкото вашата майка ви обича. Обичайте надълбоко, тъй като любовта ще ни отбрани вечно.
Не жали умрелите. Жали живите, и изключително тези, които живеят без обич.
За добре проведения разум, гибелта е просто следващото огромно премеждие!
Снимки: Bustle, Pinterest
