След като не успява да се сдобри с Яворов, през

След като не съумява да се сдобри с Яворов , през 1908 година Дора Габе подписва брак с един от най-ерудираните мъже на България – литературния историк и критик, публицист, стихотворец, музикант и утвърден ухажор проф. Боян Пенев .

Дора Габе

Преди това обаче тя подлага на тестване възприятията му: отпътува за родното си село в Добруджа за цели два месеца.

Но в една снежна нощ той идва в добруджанския чифлик на татко й и дава да се разбере, че няма да разреши посред им да застане Яворов .

Професорът счита, че мургавият чирпанлия е безнравствен мъж и в никакъв случай не го кани на посетители, въпреки че в дома му постоянно идват съвсем всички писатели и професори от университета.

Бащата на Дора харесва Боян и още през идващите дни сядат да обсъдят къде и по какъв начин ще създадат венчавката. Защото има един проблем: Дора е еврейка и би трябвало да се покръсти от най-стария поп в Добруджа. Намират го и тя става източноправославна.

Венчават се на 7 януари 1908-а.

Миличкото ми, в случай че си в тая минута при мен, несъмнено бих те удушил от обич… Искам да си припомням топлината на ръцете ти, на устните ти, цвета на оная пъстра блуза, усмивката ти, дъха ти… Всичко, всичко… Боже мой, аз не съм свикнал да претърпявам толкоз доста благополучие, то стопира дъха ми, аз би трябвало с неотстъпчивост и геройство да го удържа… Мисълта, че ти ме обичаш, ми доставя приятност, каквато не съм изпитвал в никакъв случай в живота си.

Това написа Боян Пенев на Дора 10 месеца след сватбата им, на 19 октомври 1908г.

Скоро Дора забременява, само че той е рядко упорит млад академик и преценя, че още е рано да имат дете. Дора се съгласява да направи аборт.

Но в никакъв случай по-късно не съумява да забременее. Лекува се даже във Виена, подлага се на необикновено комплицирани и мъчителни процедури, само че и тамошните лекари не могат да й оказват помощ.

Какво толкоз харесва у Боян Пенев една от най-красивите дами на България по това време?

проф. Боян Пенев

Не различен, а неговият другар Атанас Буров се чуди и мае по какъв начин се е стигнало до този брак.

Дора Габе бе хубава жена, гореща, сластна и приятна. Боян Пенев – противен, сакат, заплашителен като Пенчо Славейков… Кривоуст… Аз, в случай че бях жена, в никакъв случай не бих се доближил до него. А Дора го взе за мъж. Просто необясними неща!

Така възкликва именитият банкер. /Михаил Топалов, „ Срещи с Буров “, 1990/

Явно други са качествата, с които професорът по литература печели възторзите на дамите и на всички други.

Боян Пенев можеше да бъде стихотворец – по тази причина никоя неистина в поезията не можеше да остане скрита за него.

Можеше да бъде художник – задоволително е тънкото му наблюдаване и нерв на художник.

Той можеше да бъде музикант – и написа превъзходната си книга за Бетовен.

Но и поетът, и художникът, и музикантът се усещаха във всичко като в голям и бездънен декор.

Такива хора могат нищо да не „ напишат “ – задоволително е единствено тяхното наличие. То към този момент е една мярка за времето.

Това декларира в прощалното си слово на погребението на Пенев известният книжовен критик Владимир Василев , редактор на сп.„ Златорог “.

А ето какво си спомня за професора поетесата Блага Димитрова :

Бледно продълговато лице на аскет, полузасенчено от черна брада, която се слива с тъмнината на фона и на дрехата. И цялата здрачност е пронизана от погледа: замислен, пламенен, втренчен право в душата ти. До другия завършек на коридора да идеш този взор те следи, като че ли желае да проникне в теб и да разсъни някакви непознати пориви.

Много е писано, че Дора и Боян се разделят поради Елисавета Багряна , че „ безконечната и святата “ просто й отмъква брачна половинка. Това не дава отговор на истината.

Когато Боян и Багряна се срещат и стартират да кроят общи проекти за бъдещето, той към този момент от шест години не живее с Дора . Тя му прости безчет изневери с негови студентки, само че идва време, когато чашата на търпението й прелива.

В дома им се натрапва една от дъщерите на езиковеда проф. Любомир Милетич – Олга, и непрекъснато нахално флиртува с Боян . За огромна изненада на поетесата благоверният й освен не отблъсква досадницата, в противен случай, влюбва се в нея.

Следват подиуми на ревнивост, все по-чести разправии и през 1917 година двамата се разделят.

Дора изпада в тежка меланхолия. Уплашен за здравето й, татко й я взема със себе си на едно дълго пътешестване из Добруджа, до момента в който по предписание на държавното управление прави анкета за тригодишното ръководство на румънците в този край. А по-късно изпраща щерка си във Виена, с цел да не помни Боян.

Поетесата престава да написа и е пред прага на душевен срив.

През лятото на 1918 година умира от „ мощна потиснатост “ майката на Боян Пенев . Професорът по завещание също страда от тази болест. Затова, откакто и девойка Милетич го изоставя, той се хвърля да написа на Дора обезверени писма с молба тя да се върне при него. И я заплашва:

Мама се помина. Навярно и аз ще свърша като нея с моята потиснатост и самота!

Дора му дава отговор, че в случай че в действителност е толкоз зле, ще се прибере в България, въпреки че е болна.

Боян й праща депеша:

Върни се, апелирам ти се, незабавно!

И тя се връща и двамата още веднъж заживяват дружно. Оказва се обаче, че професорът е като едно огромно дете – от него не може да се чака нито честност, нито отговорност.

През лятото на 1920 година той възобновява връзката си с Олга Милетич и през 1922 година тя му ражда момче – Владимир .

Този факт излезе на бял свят едвам след гибелта на Дора Габе . В архива й бе открита фотография на момчето, на гърба на която тя собственоръчно е отбелязала: „ Синът на Боян “.

Иначе за всички Владимир е наследник на брачна половинка на Олга Милетич – дипломата Никола Балабанов .

Ян Каспрович

В живота на Боян Пенев се появява още една съдбовна дама, този път чужденка. Докато чете лекции по история на българската литература в Краков и Варшава, той и Дора Габе гостуват в дома на огромния стихотворец, драматург, книжовен критик и преводач Ян Каспрович в Поронин в Татрите. На Боян Пенев се пада по-приятната задача да развлича Маруся – красивата и много по-млада брачна половинка на поета, до момента в който Дора Габе работи всеки ден дружно с Каспрович , към този момент тежко болен, над преводите на неговите „ Химни “, които по-късно излизат в България и получават възторжена оценка.

Напълно в негов жанр, Пенев се залюбва с Маруся и й дава обещание брак, откакто се разведе с Дора. И полякинята хлътва по него и се заклева, че и тя ще стори същото. Но изненадващо Ян Каспрович получава парализа, Маруся се усеща длъжна да се грижи за него и това поставя завършек на връзката й с Пенев.

Витезслав Незвал

Години по-късно в Дора Габе се влюбва световноизвестният чешки стихотворец, композитор и художник Витезслав Незвал /1900-1958/. През интервала 1933-1934 година двамата непрекъснато си разменят писма, които красноречиво приказват за любовта им. Чувствата на Незвал намират израз в доста негови стихотворения от тези години. А наскоро излезе на нашия хартиен пазар и негов разказ, в който Габе е основната героиня. Пише го и в предговора. Но съгласно осведомени Незвал е бил влюбен и в Багряна . Така най-малко споделя тя със свои другари.

Но да се върнем към Боян Пенев и Дора Габе .

В писмо от 19 януари 1922 година, когато към този момент не живеят дружно, тя му написа:

Макар и разграничени, надалеч един от различен, единствено по този начин ще се допираме един до различен с това, което в действителност би трябвало да е същността на нашата любов. Бъди здрав и не се отхвърляй от нищо, което може да ти даде даже и най-малката наслада. Целувам те, скъпи, скъпи, скъпи, едничък на целия божи свят до края на дните ми! Твоя Дора.

Когато през 1924 професорът се завръща в България, той към този момент дефинитивно е разграничен с Дора Габе .

„ Лиза не се вмъкна сред Дора и Боян. Те към този момент бяха разграничени “ – ще удостовери след време сестрата на Габе – Бела Казанджиева , брачна половинка на проф. Спиридон Казанджиев .

Когато се среща с Боян Пенев , Багряна е брачна половинка на царския офицер Иван Шапкарев и майка на момченце. С младия капитан Шапкарев тя се среща във Враца, където е учителка.

Харесва го за положителното му образование, за неговата просветеност и за това, че демонстрира литературни ползи. Но скоро се разочарова, защото в визиите му офицерската брачна половинка би трябвало да си стои вкъщи, да се грижи за семейството и понякога да върви на балове с мъжа си.

Такова е тогавашното схващане за ролята на дамата. А и свекървата се оказва властна македонка, с албанска кръв, която желае да я затвори у дома да готви, да пере и чисти – до такава степен, че младата поетеса е принудена да крие под мушамата на кухненската маса лист и молив, с цел да написа скришом стиховете си.

През 1923 година към този момент настава надълбоко разстройство в връзките с мъжа й и Елисавета Багряна – Лиза, както я назовават близки и другари, отпътува за Германия и остава там близо година.

Един любопитен факт: Багряна напуща мъжа си тъкмо в деня, когато става атентатът в църкавта „ Света Неделя “ – 16 април 1925 година, при който умират 134 души, а 500 са ранени.

Този ден „ волната, скитницата, непокорната “ отива да прибере багажа си от вкъщи на Шапкарев с файтон. Макар и разграничени, полковникът джентълменски я съпровожда.

На връщане минава край църквата „ Света Неделя “, където той би трябвало да участва на погребението на един военачалник. На входа на църквата обаче дежурният офицер го връща – опелото към този момент е почнало, а също така е не запомнил да си вземе наложителните за случая мантия и ръкавици.

Когато се отдалечава, отеква страховит пукот – атентатът.

Тази история споделя самият полк. Шапкарев пред Блага Димитрова и Йордан Василев , когато те приготвят книгата си „ Младостта на Багряна “.

Лиза ме направи трагичен, само че ми избави живота!

Това прибавя с тъга някогашният брачен партньор на „ безконечната и святата “.

Боян и Багряна живеят дружно в къщата на професора, против паметника на Васил Левски .

Боян Пенев написа до Багряна през февруари 1925 година, когато тя получава зараза на кръвта и е в болница:

Ще бъда най-щастливият човек, когато един ден още веднъж си при мен… Ти, Лиза, не приличаш на никого, ти си напълно друга. Обичам твоето спокойствие… Ти в никакъв случай не губиш равновесие… Лиза, ще ми повярваш ли, че в целия свят нямам различен непосредствен с изключение на теб.

За разлика от нея обаче, той не съумява да се разведе. Чак през 1927 Пенев подхваща стъпки за бракоразвод, само че тогава пък почива бащата на Дора – Петър, и от почитание към скръбта на някогашната си спътница той стопира делото.

А след това влиза в болница за интервенция на апендикса. Уж всичко минава добре и към този момент се готвят да го изпишат, когато съсирек от кръв съдбовно засяда в сърцето. Емболия!

Извикват Багряна в клиниката, когато той към този момент е умрял. „ Преди да чуя сватбени, надгробни чух слова “, ще напише по-късно тя в триптиха си „ Реквием “.

Така до края на живота на Боян Пенев той и Дора Габе си остават съпрузи.

„ Така свърши моят прекрасен живот! “, сбито ще показа след време постоянно сдържаната за интимния си свят Багряна .

На опелото му в „ Света София “ тя припада.

В „ Книга за мъртвите ми другари “ поетът Стефан Цанев написа по какъв начин „ след ковчега на загадъчния естет Боян Пенев вървят две още по-загадъчни дами, потънали задачите в печал, вървят те една до друга и отдолу под черните воали си хвърлят свирепи погледи. Едната е брачната половинка на покойника – Дора Габе, а другата – любовницата му Елисавета Багряна. “

Само че това не е истина. Дора Габе не участва на погребението. По това време тя е в чужбина и не съумява да се върне в България.

Багряна посвещава на Боян Пенев няколко прелестни стихотворения и даже цялостен цикъл. В едно от тях – „ Не те измести никой “, споделя:

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влезнал, твоя пулс тупти –
не те измести никой в тази къща,
в която в действителност и не влезе ти.

А във връзка мълвата, че поради професора двете с Дора са смъртни врагове, тя споделя следното: 

Веднъж занасяха Дора, с цел да ни скарат: „ Лиза е рискова, единствено по какъв начин ти открадна Боян Пенев! “ А Дора ги погледна напълно умерено и им отвърна по достолепие: „ Боян Пенев е огромен мъж и той може да има две дами. “ Клюкарите млъкнаха като попарени, а в тази ситуация Дора прояви темперамент. Не инцидентно съм й посветила стихотворението „ Нестинарска орис “, където споделям, че участта на българката е такава: все да танцува върху плам.

Из „ Големите любови на българските поети и писатели “, Венелин Митев