След изборите може да има голяма коалиция, заявява в интервю

...
След изборите може да има голяма коалиция, заявява в интервю
Коментари Харесай

Любомир Стефанов: След изборите може да има голяма коалиция

След изборите може да има огромна коалиция, декларира в изявление за Епицентър.бг политологът Любомир Стефанов.

Според него третият мандат надали ще бъде сполучлив и се върви към предварителни парламентарни избори в идващите два месеца.

Президентът Румен Радев е част от казуса с политически „ задънената улица “, в която се намираме, само че сякаш отхвърля да бъде част от решението, споделя анализаторът. Не виждам градивен принос на президента към разрешване на рецесията. Напротив – към задълбочаването й, акцентира той.

Партия ГЕРБ не е излязла от изолацията, само че към този момент не е в санитарна карантина, безапелационен е политологът.

- Държавата ни е в задънена улица – задават се пети парламентарни избори за три години. Кой е отговорен и какво би трябвало да се направи, с цел да се излезе от тази рецесия, господин Стефанов?
- Да, превърнахме изборите в нещо като народен спорт. Кой е отговорен? Всички обвинени, присъстващи в Народното събрание в последните няколко формата, защото явно не съумяват да произведат политическо наличие, а всичко е на равнище персонални нападки и обвинявания. Политиката е персонализирана, а не национално насочена. А за какво се случва – дали по инерция, дали по инстикт, дали заради неспособност да се създаде наличие и да се уплътни някакъв роман, който да бъде отвън тесните партийни ядра, т.е. да усили изборната интензивност и да даде нова сила в новата политическа система, ми е мъчно да отговоря на този стадий. Ще ми се да натрупаме повече емпирични данни от социология и по-дълбинни проучвания.

- Защо персоналните нападки преобладават? В началото на 90-те години, когато борбата беше доста по-остра, имаше го желанието всеки да си каже насъбраното надали не десетилетия, само че тонът бе доста по-възпитан и доста по-политически, в сравнение с в този момент.
- Абсолютно! Това е разследване на доста неща, като стартираме от домашното образование, равнището на другарство в обществото, самото положение на обществото – то беше много по-интегрирано, много по-хомогенно. В един миг тази индивидуализация доста бързо ни тласна във всички направления и забравихме или тотално пренебрегнахме нещата, които ни държат дружно – като българи, като фамилии, като общности. Оттам – нататък и речникът ни доста огрубя, доста се опрости. И напълно обикновено със промяната на поколенията в политиката се появяват хора, които са артикул на новите публични порядки – и ето го резултатът. Общуването ни се е трансформирало по-скоро в обмяна на хули. И наличието, доколкото го има, остава прикрито зад тези нападки.

- Тази форма – нападките – не пречи ли на наличието? Заради обидите не може да се създаде артикул – някакво единодушие.
- Така излиза, за жалост. Продуктът изостава на назад във времето. На напред във времето излиза желанието на политиците да се харесат – и то на дневна база, на своите почитатели. Те са към този момент като почитател маса, като агитка, като някакво племе, което е изолирано в бокса и чака следващата порция сензации, кавги, вести, които да захранят неговия дневен апетит за сензации и кавги. А това пречи, защото от една страна задължава, а от друга – построява усет и политиците в един миг се трансформират в заложници на почитател базата си. А тесните електорати, които аз назовавам почитател база, племена, стават все по-взискателни и изискващи от ден на ден сензации – всеки ден, всеки час. И се получава един доста циничен кръг. В един миг на някого в действителност би трябвало да му пристигна куража да се нагърби с риска да постави завършек на тази порочна процедура. Няма да стане изведнъж, тъй като не сме стигнали до актуалното състояние изведнъж, само че все отнякъде би трябвало да се почне.

- Президентът ли е отговорен, че разрушава партийно-политическата система или тя просто към този момент не дава отговор на действителността?
- Много елементарно щеше да бъде да кажем, че президентът е отговорен за всичко. Поради публичната си функционалност да бъде символен държавен глава е доста елементарно да му стоварим всичко на гърба и да кажем – ей го, този човек, който в този момент се споделя Румен Радев, а преди – всички останали президенти на страната, са отговорни за еди какво си. Той е част от казуса, само че може да бъде и част от решението. Изглежда обаче, че понастоящем господин Радев не съумява да се включи като част от решението, а задълбочава проблемите. На политическата система й няма нищо. Политическата система в България сега е представителна демократична народна власт – тя работи с партии, работи с избори. Това че партиите не са на висотата на поръчките, които си слагат като партийни документи, платформи или предизборни поръчки си е проблем както на личностите вътре, по този начин и на условията на обществото. Президентът като един редови българин – живеещ в тази среда, артикул на тази среда, повлияван от нея и влияещ й, се държи безусловно обикновено по отношение на равнището на средата. Така, че не мисля, че би трябвало да виктимизираме някой, само че това че може би от него чакаме да даде образец, т.е. да изпълни това символно наличие с нещо по-различно от допринасянето за съсипията – ми се ще като благопожелание да си насочва. Но, за жалост с четвъртия мандат към Българска социалистическа партия, с рецензията, с която се изрича и с метода, по който се изрича, съм черноглед. Не виждам градивен принос на президента към разрешване на рецесията. Напротив – към задълбочаването й.

- Електоратите на всички партии са недоволни, че водачите им не си приказват, а те не смеят да се срещнат, с цел да не изгубят гласоподаватели. Как се излиза от подобен циничен кръг?
- Много просто – като погледнат изборната интензивност и видят на каква част от българските жители тези водачи приказват. Да си водач – това изисква кураж, храброст и визионерство. Трябва да можеш да надскочиш тяснопартийния си интерес, конюнктурната обстановка и в действителност да повеждаш, с цел да те следват хората, да ги вдъхновяваш. Когато се превърнеш самичък в пленник на тяснопартийния си електорат и интерес и няма по какъв начин да излезеш от този циничен кръг, трябват в действителност титанични старания. А българските водачи явно не се държат като такива. Защото – вижте изборната интензивност, тя спада прогресивно, което значи, че по-голямата част от нашите сънародници – към 60%, не припознават тези политически водачи за водачи, нито политическото като такова, поднесено от актуалната кохорта политически представители.

- Защо нито евроатлантическата коалиция ГЕРБ - „ Продължаваме промяната “ - „ Демократична България “ - Движение за права и свободи не можа да направи държавно управление, нито тази от систематичните партии ГЕРБ - Българска социалистическа партия - Движение за права и свободи?
- Защото няма политически кураж, нито водачество. Има мимикрия и реплика. Говори се за драми, приказва се рецесии, за това по какъв начин се изискват решителни дейности, само че когато дойдем до политическото производство на тази действителност, с изключение на нейното обговаряне, стигаме до кота нула – нищо и нищо, и нищо. И ето отново, за пети път отиваме на избори, а най-вероятно и за шести, чухме към този момент поръчките. Което значи, че тези етикети, които слагаме на тези условни формирования - „ систематични “, „ антисистемни “, „ евроатлантически “ или по-източно насочени са доста условни. „ Хартиената коалиция “ сглоби немислими сътрудници, изборът на ръководител на Народното събрание съдружи ГЕРБ и Българска социалистическа партия, а пък преди дни Бойко Борисов обясняваше по какъв начин конгресът на неговата партия категорично бил му забранил – никакво съдействие с Българска социалистическа партия. Да, де, само че виждаме, че това не е по този начин и то към този момент за следващ път. Така че нещо би трябвало да се промени и е хубаво партиите да погледнат от себе си по какъв начин да го трансформират. И да чакат следващият избавител да се промени, към този момент не на бял кон или бял мерцедес, а на нещо друго бяло – да се надяваме да не е противовъздушна ракета.

- Възможен ли е нов политически план, нов избавител?
- Разбира се, че е вероятен. Нова партия – не, нов план – да. Тъй като софтуерното време за регистрация на политически субекти е късичко, оценявайки възможностите за реализация на третия мандат – явно се върви към избори в околните два месеца. Но пък се употребяват регистрациите на съществуващи партии, тъй че е допустимо. Дали е реалистично? Според мен, не. Средата сега е блокирана в един спор, който би трябвало да бъде канализиран, позволен, обаче градивно и сложно, а не на парче. Виждам сигнали, че нещо се открехва, нека не е пламък на свещ, а резистентен прожектор. Говоря за това, че така наречен партии на смяната, които се пробват да демонтират статуквото или най-малкото да начертаят някакъв нов курс за България, позволиха бавно – лека да сменят рефрена анти-ГЕРБ със изчерпателен подобен. Тъй като пристигнаха най-накрая на този вододел, на който да им стане ясно, че, в случай че не престават с анти-ГЕРБ реториката, това няма да им донесе нито глас повече, в противен случай – ще ги изчерпа, изтощи и нещо друго – на локалните избори ще им се наложи да вършат всевъзможни обединения.

- ГЕРБ излезе ли от изолацията?
- Партия ГЕРБ не е излязла от изолацията, само че към този момент не е в санитарна карантина. Интересното е, че на техен тил Движение за права и свободи се пробва да мине още една крачка по-напред и да стане по-приемлив сътрудник и от ГЕРБ. Което за мен не е изненадващо, защото Движение за права и свободи има опит в оцеляването в извънредно сериозни и трагични условия в българската партийна система. Просто се възползват от опита и ноухауто, което имат. ГЕРБ също би трябвало и ще се трансформират, в случай че желаят да ги има в този формат и бъдат представители на солидна и сериозна група, като количество и качество, български жители. Ако ли не – ще отворят място за идната партия.

- Как си представяте тази смяна в ГЕРБ?
- Като човек, който е външен за партията, ми е мъчно да кажа по какъв начин си представям нещата от вътрешната страна. Факт е, че там би трябвало да протече генерационен развой, който да освежи освен концепциите, само че и лицата. Дали, с кой, по какъв начин и за какво – това е вътрешнопартиен разговор, който в ГЕРБ би трябвало да си го организират. Надявам се, че са го почнали, уповавам се, че ще включат и младежката организация, уповавам се, че ще запазят посоката от гръмкото си име – Граждани за европейско развиване на България. Може би имат потребност да се завърнат на това равнище и да изпълнят със наличие завършването на логическата, политическата интеграция на България в Европейски Съюз с двата огромни стълба, които останаха – влизането еврозоната и приемането в Шенген. Което значи, че това генерационно променяне, никога замяна, в ГЕРБ би трябвало да е почнало към този момент. Има такива сигнали. Те имат един изразителен проблем и той е позиционирането на някогашния министър председател и сегашен водач на партията Борисов. Той като какъв се явява в партията, тъй като станахме очевидци на няколко доста конфузни обстановки, в които парламентарната група, в която има двама зам.-председатели на партията, създава някакви политики и безусловно часове по-късно следва включване онлайн във Facebook, където Борисов размахва пръст, подлага на критика ги, споделя им безусловно – „ Какви сте ги надробили, я, незабавно вземайте ограничения! “ Без да става доста ясно той в качеството на какъв се явява – не е народен представител, не е министър-председател, ръководител на партията е, само че не е в Народното събрание. Къде е източникът на легитимност в тази партия? Това убягва, трансформира се в нещо необичайно за съществуването на политическа партия и размива политическата отговорност.

- Ще станат ли по-сговорчиви партиите, откакто минат локалните избори? Имам поради това, че при локалните избори няма предварителни избори и те затвърждават наличието на дадена партия на картата на страната.
- Надявам се да станат по-сговорчиви преди този момент, защото действителността – вътрешно и външнополитическа, изисква работещ парламент и неговата проекция – изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет. Ограничаването и връщането на президента, където му е мястото – в почетна представителна фигура. Нямаме лукса време, не можем да чакаме локалните избори. Политическото време в Европа и България тече с безусловно друга динамичност след коронавирус пандемията, която ни беше позатворила и живеехме в едно вакуумно безвремие. Това в този момент ни излиза през носа. Войната в Украйна, нашествието на Русия, активизирането на хибридната война – в чиито център е и България, изисква, вменява на нашите политически мъже и дами да бъдат самодейни, а не реактивни и да доставят политически артикул, който се назовава сигурна, постоянна, просперираща страна на средноевропейско равнище. А това може да стане и преди локалните избори. Защото без мощна централна власт, без сигурност от центъра, периферията може да създаде много странни конфигурации.

- Възможна ли е да се сформира огромна коалиция от първите две или три партии след новите парламентарни избори?
- Да, считам, че е допустимо. Смятам, че нещата вървят към осъзнаване на отговорност. Не да се харесват - нещо, което ние, анализаторите им повтаряме няколко години поред – че гласоподавателите изпращат политически представители в Народното събрание, не, с цел да се харесват, а с цел да свършат работа. Тази работа, явно, към този момент е осъзната като императивна и сведена до няколко точки – по-малко от 10. Смятам, че това просветление ще помогне да бъдат преодолени някакви неща и най-много – уповавам се това да го установяваме още в актуалната предизборна акция. А точно – методът, по който партиите ще приказват на електората си и на останалите негласуващи български жители. Ако се излезе и се направи опит за разширение на интензивността, на публиката, на аудиторията на политическото говорене всъщност, това ще бъде симптоматично, че ни чака държавно управление и възвръщане към политическа нормалност.

- Геополитически, по оста Съединени американски щати – Русия, ли е същинският разлом в българската политика?
- Според мен не е единствено това, това е един от многото разломи. Проблематично е, че ние не припознаваме европейския полюс, а сме едни от основателите на първите европейски култури. Ако сложим България на мястото й – на Балканите и в Югоизточна Европа, знаете какво можем и какво не можем. Дали сме някъде там в ребуса сред Съединени американски щати и Русия – да, там сме. Но дали това би трябвало да ни оказва помощ да се самоопределяме – изрично не. Според мен е неправилно да се мисли в тази дихотомия сред Русия и Съединените щати. По-правилно е да бъдем прагматици и реалисти и да живеем тук и в този момент – ние сме част от Европейския съюз. Никой не чака от нас да реформираме Съюза, само че има някои нишови политики, в които имаме ноухау и можем да допринесем. А че няма да наредим ние връзките сред Русия и Щатите, мисля, че към този момент на всички ни е ясно.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !

 

 

 

 
Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР