Росен Карамфилов: След 8-годишно мълчание в прозата, се завръщам достойно
След 8-годишно безмълвие в прозата, се завръщам извънредно почтено, извънредно мощно. Но не желая да се лаская самичък, тъй като не е вярно и съм доста надалеч от това. Новият ми разказ е отдаден на мой доста непосредствен човек, който ми беше като брат – художникът Борис Валентинов, небесна му памет. Това е роман-монолог за изкуството, за живота, за обичта и най-много за същинското другарство. Това сподели в изявление за БГНЕС Росен Карамфилов, публицист, стихотворец, учител по креативно писане, художник и музикант.
Росен Карамфилов издаде пред БГНЕС, че вторият му разказ, който следва да излезе от щемпел до края на годината, е въображаем в продължение на 5 години и е написан тъкмо за 5 месеца. „ Буквално се събуждах всяка заран с измъчващата мисъл, че не съм намерил формулата на тази книга. Интересното е, че въпросната формула ми хрумна в деня на експлоадирането на войната в Украйна “, сподели писателят. Книгата ще бъде първокласно издание с твърди корици и в ексцентричен формат. „ Мотото в действителност на тази книга е: „ Новият разказ на Росен Карамфилов, който бихте могли да си сложите в джоба, само че не и да подминете “, съобщи създателят.
Именно прозата е и жанрът, в който Карамфилов обича най-вече да твори. „ Хората ме познават повече като стихотворец, само че истината е, че моите огромни награди в литературата са свързани с белетристика, с разкази. Не мога да пребивавам без лирика и не мога да си показва един мой ден без стихове, само че също по този начин не мога да си показва да бъде функционален без да пиша прозаичност “, сподели той.
Карамфилов показа, че вторият му разказ към този момент има заглавие, само че заради писателски суеверия не желае да го споделя авансово. Той обаче посочи, че заглавието е малко и стремително и се състои единствено от три букви.
На въпроса за какво е решил със лични средства да издаде новия си разказ и какви са провокациите пред него в това отношение, Росен Карамфилов отговори, че дълго време е работил с едно от най-големите издателства в България и има взор над книгоиздаването и изобщо върху целия път, който писателят би трябвало да извърви, до момента в който книгата му излезе от щемпел. „ За мен персонално пристигна моментът да стана самостоятелен “, безапелационен е той. По думите му не е елементарно по никакъв метод да нямаш опората на издателя, само че най-големият плюс е да знаеш, че си самостоятелен и можеш да контролираш продажбите си.
Карамфилов посочи, че този път е решил да работи без редактор. „ Това не е някакво надуто решение, просто мога да кажа, че в случай че предходният ми разказ беше изповед, то това е изповед, повдигната на последна степен. И когато в един текст всяка една дума, всяка една сричка значи прекъсване на твоя мирис и още веднъж започване да дишаш, е доста мъчно да го дадеш на някой различен, т.е. да работи върху думите ти “, изясни писателят и добави, че на процедура той е редакторът. „ Аз съм редактирал много млади създатели, нови имена в литературата, тъй че и това също ми оказа помощ “, сподели още той.
„ За тези 12 години откогато пиша съществено и обявявам моите книги, мога да кажа, че съм се убедил, че не съм всеобщ създател и може би това беше една от аргументите да реша да подхваща този ход със независимото финансиране, просто тъй като не съм от тези създатели, при които определящото е какъв брой огромен тираж ще продадеш. По-важното е да доближава до вярната аудитория, да имаш аудитория, която е извънредно вярна “, акцентира Карамфилов. Той показа, че единствено с стартирането на един статус в обществената мрежа, че книгата ще бъде осъществена, в границите на часове са декларирани авансово 100 броя от нея и то още преди да е отпечатана. „ Моята аудитория постоянно е била извънредно вярна и предана. Искам да ѝ благодаря, не съм спрял поради нея, няма и да спра “, съобщи писателят.
„ Хубаво е да се осъзнава, че писателят не може до безконечност да работи за трохи, в един миг му се дояжда самун. Това беше и една от аргументите, заради които взех решението самичък да финансирам това нещо, да вложа от себе си, да пожертвам даже, тъй като това си е един голям риск и е доста самоуверен ход. Това е като лъвски скок “, счита създателят.
На въпроса дали му се е отразила като създател понижената ставка на Данък добавена стойност върху книгите от 20 на 9%, Карамфилов отговори: „ Отрази се върху всичките писатели, освен върху мен. “
Писателят обаче изрази терзанието си, че хартията нараства. Той добави, че схваща, че всичко това се случва поради войната и инфлацията. Карамфилов показа, че е получил съвет от човек от издателството, което ще отпечата втория му разказ, че е най-добре да печата в този момент, тъй като не се знае дали след няколко месеца офертата ще бъде същата. „ Лошо е, тъй като по някакъв метод притискат създателя да стената, а той не би трябвало да бъде притиснат до стената, т.е. индивидът, който се занимава с изкуство, единственото нещо, което на него му е потребно, е да има успокоение “, безапелационен е той.
По отношение на набиращите все по-голяма известност аудио книги, Росен Карамфилов изрази мнение, че те са прелестно нещо за моментите, в които ни мързи да четем. Самият той обаче е последовател на обичайните книги, тъй като възприятието не е същото, в случай че не му мирише на хартия и на мастило. „ Странно ми е да чета на електронен читател “, сподели писателят и изясни, че единствената книга в електронен вид, която има, е „ Братя Карамазови “ на Фьодор Достоевски.
Росен Карамфилов е всестранно развита персона. Освен с писане на лирика и прозаичност, той рисува и картини. Талант, може би завещан от неговия починал татко – Кольо Карамфилов, един от най-големите и запаметяващи се български художници. По думите на писателя желанието да рисува се появява напълно непринудено по време на един от локдауните, преди този момент в никакъв случай не е имал блян да рисува. „ Преди може би две години нещо ми подшушна в ухото, че би трябвало да взема едно платно, с цел да не полудея. Взех едно платно, нарисувах едно сърце. Никога няма да го не помни първата ми картина – „ Бащино сърце “. И това сърце като че ли се разтуптя и като че ли татко ми се върна. Това е, което почувствах “, показа той.
От този миг нататък Карамфилов просто не може да спре да рисува и към днешна дата е основал към 200 – 300 картини. Не знае какъв брой са с акуратност, тъй като не ги брои. Техниката, която употребява е акрил, само че в последно време опитва и със златен варак. Според него не техниката е значима, а образният резултат.
Художникът прави и стриймове в обществената мрежа „ Facebook “ и рисува в действително време, въодушевен от мига. „ Преди да пусна стрийм в никакъв случай не знам какво ще се случи. Някак си знам, че картината ми би била невъзможна, в случай че авансово я дирижирам “, изясни той.
Картините на Росен Карамфилов нямат тъкмо избрана цена. Много постоянно той споделя, че те костват толкоз, колкото хората, които желаят да ги имат, имат на сърце. Той е безапелационен, че оня, който няма средства да си закупи дадена негова картина, не я заслужава по-малко от този, който има огромни благоприятни условия. „ Когато някой човек желае моя картина, само че няма опция да я купи, аз споделям по този начин, в случай че тази картина е за теб и ти я чувстваш, аз избирам да я дам на теб за 100 лева по-малко, в сравнение с да я дам на някого, който няма да я почувства, или да я дам на някой, който ще я купи просто по този начин, с цел да я има. Да, изкуството е доста надалеч от това владеене “, счита художникът.
На въпроса дали има хора, които съпоставят неговото изкуство с това на татко му, Росен Карамфилов отговори, че има такива и това в началото много го е жегвало. „ Не може да сравниш ти рисунъка на един талант с неговия наследник, който просто усеща нещата. Другото, което е, никой от тези хора не потърси пояснение в енергийното ни свързване. Онова енергийно свързване, за което приказвам в романа „ Колене “ и за което доста хора, които познават творчеството ми, въобще моята персона, не можаха да си обяснят моето изобразяване като нещо, протичащо се свише. А то в действителност е такова, тъй като аз до ден-днешен не знам какво върша като рисувам “, съобщи той.
Мъжът показа, че би се радвал, в случай че по някакъв метод визията за хармония на Кольо Карамфилов участва и в неговите картини. „ Ако мога, без да го копирам, да го придвижвам във времето, значи всичко е окей “, сподели той. Росен Карамфилов изясни също и че вижданията му са ориентирани към художници като Винсент ван Гог и Зджислав Бекшински. Освен това характерното при него е, че той рисува картините си извънредно бързо, в границите на минути, тъй като в случай че стартира прекомерно доста да мисли, нещата няма да се получат.
По думите на Карамфилов значително всичко, което знае за изкуството, го е научил от татко си. И той, също като Кольо К., изповядва максимата, че не изкуството ще ни избави, а добротата, както и вярата, че индивидът до нас е също толкоз скъп.
Пред БГНЕС писателят призна кой в действителност е същинският Росен Карамфилов, споделяйки едни от най-съкровените си усеща, а точно, че трагичен го прави всичко, което се случва в последно време, а благополучен – че претърпява същинска обич. „ Ако нямах обич – моята си персонална обич и настрана обичта на всички хора, които ме поддържат и които са до мен, на които съм доста благодарен, не си се представям жив “, сподели той.
По думите му доста значими актьори към този момент не са измежду нас, тъй като са се предали. „ Млад съм, всички ми споделят животът е пред теб, не, в действителност живееш докато искаш. Ако в един миг ти към този момент не искаш и сърцето ти не може да поеме повече от тази реалност, за какво си тук? Казвайки, че всичко в близост ме прави все по-нещастен в общия смисъл на думата, значи, че в действителност обичам. Човекът, който ме избави, е жена ми Ана “, показа още Росен Карамфилов. Благодарение на Ана той събира сили да напише втория си разказ, „ тъй като, когато се предадеш, нещата стартират да наподобяват по един напълно различен метод. И аз съм се предавал, това желая да кажа в това изявление. Аз се предавам непрекъснато, само че в никакъв случай изцяло “, съобщи мъжът. Именно Анна е движещата му мощ, както и техните взаимни усеща.
Карамфилов се дефинира като „ типичен депресар “, който просто се крие зад слънчевите очила. „ Слаб съм и желая да го призная пред всички. Слаб съм и желая да го викам пред този свят. И Бог е слаб, че е основал света подобен “, безапелационен е писателят.
Но с цел да разберем най-добре кой е индивидът Росен Карамфилов, би трябвало да се докоснем до втория му разказ и да прочетем „ монолога на брата, който е останал, към брата, който е отлетял “.
Той даде и един скъп съвет – най-важното в едни връзки е безспорната почтеност и без първо хората да са другари, те не могат да са нищо друго.
Писателят разяснява и какво би трябвало да се промени съгласно него във връзка с ръководството на България. Според него не е вярно да се взимат решения извънредно „ за “ една и извънредно „ срещу “ друга политическа групировка. „ Никога не бих споделил гласувайте за този или оня, само че гласувайте и го направете по съвест. Сега сме в някакъв интервал на кръстопът, в който всеки мисли за себе си, няма общо мнение. Не може да има естествена страна, в случай че няма гражданско общество “, уточни той.
Карамфилов акцентира, че е продавал свои картини за да помогне на Украйна. Но е безапелационен, че не би трябвало да забравяме, че и ние тук би трябвало да можем да живеем някакъв естествен живот. „ За мен не е окей да ми кажат, че цените зимата ще скочат по 10. Ние сме една от най-сложна функциониращите страни въобще, освен най-бедната. Нека пристигна някой, който най-сетне да отбрани нашия интерес “, съобщи писателят, само че добави, че не може да си показа България да е на равнището на другите европейски страни.
„ Познавам младежи, артисти и прочие, които и до ден-днешен са запазили своя оптимизъм, ето, поради тези хора, дайте да създадем някаква промяна, да сложим сериозен министър на културата, не някакво посмешище “, съобщи Карамфилов. Според него тогава нещата могат да бъдат по един напълно различен метод и надлежно в литературните среди, а и освен, няма да я има тази ненавист, на която и самият той е бил обект, „ тъй като има единствено едно място за еди-коя си литературна премия “. Писателят е безапелационен, че са ни нужни съществени политици, а не хора, които като че ли излизат от стендъп комеди и не могат да свържат разумно изреченията си, с цел да кажат две приказки.
В умозаключение Росен Карамфилов благодари и на хората, които го харесват, и на тези, които не го схващат, тъй като по думите му без първите не би стигнал в никакъв случай дотук, а без другите в никакъв случай не би се нахъсал да е първи в това, което прави. „ С тази книга, която следва, още веднъж мисля, че направих нещо, което в България не е правено. Ще забележим, ориста ще покаже “, сподели още писателят. /БГНЕС
Росен Карамфилов издаде пред БГНЕС, че вторият му разказ, който следва да излезе от щемпел до края на годината, е въображаем в продължение на 5 години и е написан тъкмо за 5 месеца. „ Буквално се събуждах всяка заран с измъчващата мисъл, че не съм намерил формулата на тази книга. Интересното е, че въпросната формула ми хрумна в деня на експлоадирането на войната в Украйна “, сподели писателят. Книгата ще бъде първокласно издание с твърди корици и в ексцентричен формат. „ Мотото в действителност на тази книга е: „ Новият разказ на Росен Карамфилов, който бихте могли да си сложите в джоба, само че не и да подминете “, съобщи създателят.
Именно прозата е и жанрът, в който Карамфилов обича най-вече да твори. „ Хората ме познават повече като стихотворец, само че истината е, че моите огромни награди в литературата са свързани с белетристика, с разкази. Не мога да пребивавам без лирика и не мога да си показва един мой ден без стихове, само че също по този начин не мога да си показва да бъде функционален без да пиша прозаичност “, сподели той.
Карамфилов показа, че вторият му разказ към този момент има заглавие, само че заради писателски суеверия не желае да го споделя авансово. Той обаче посочи, че заглавието е малко и стремително и се състои единствено от три букви.
На въпроса за какво е решил със лични средства да издаде новия си разказ и какви са провокациите пред него в това отношение, Росен Карамфилов отговори, че дълго време е работил с едно от най-големите издателства в България и има взор над книгоиздаването и изобщо върху целия път, който писателят би трябвало да извърви, до момента в който книгата му излезе от щемпел. „ За мен персонално пристигна моментът да стана самостоятелен “, безапелационен е той. По думите му не е елементарно по никакъв метод да нямаш опората на издателя, само че най-големият плюс е да знаеш, че си самостоятелен и можеш да контролираш продажбите си.
Карамфилов посочи, че този път е решил да работи без редактор. „ Това не е някакво надуто решение, просто мога да кажа, че в случай че предходният ми разказ беше изповед, то това е изповед, повдигната на последна степен. И когато в един текст всяка една дума, всяка една сричка значи прекъсване на твоя мирис и още веднъж започване да дишаш, е доста мъчно да го дадеш на някой различен, т.е. да работи върху думите ти “, изясни писателят и добави, че на процедура той е редакторът. „ Аз съм редактирал много млади създатели, нови имена в литературата, тъй че и това също ми оказа помощ “, сподели още той.
„ За тези 12 години откогато пиша съществено и обявявам моите книги, мога да кажа, че съм се убедил, че не съм всеобщ създател и може би това беше една от аргументите да реша да подхваща този ход със независимото финансиране, просто тъй като не съм от тези създатели, при които определящото е какъв брой огромен тираж ще продадеш. По-важното е да доближава до вярната аудитория, да имаш аудитория, която е извънредно вярна “, акцентира Карамфилов. Той показа, че единствено с стартирането на един статус в обществената мрежа, че книгата ще бъде осъществена, в границите на часове са декларирани авансово 100 броя от нея и то още преди да е отпечатана. „ Моята аудитория постоянно е била извънредно вярна и предана. Искам да ѝ благодаря, не съм спрял поради нея, няма и да спра “, съобщи писателят.
„ Хубаво е да се осъзнава, че писателят не може до безконечност да работи за трохи, в един миг му се дояжда самун. Това беше и една от аргументите, заради които взех решението самичък да финансирам това нещо, да вложа от себе си, да пожертвам даже, тъй като това си е един голям риск и е доста самоуверен ход. Това е като лъвски скок “, счита създателят.
На въпроса дали му се е отразила като създател понижената ставка на Данък добавена стойност върху книгите от 20 на 9%, Карамфилов отговори: „ Отрази се върху всичките писатели, освен върху мен. “
Писателят обаче изрази терзанието си, че хартията нараства. Той добави, че схваща, че всичко това се случва поради войната и инфлацията. Карамфилов показа, че е получил съвет от човек от издателството, което ще отпечата втория му разказ, че е най-добре да печата в този момент, тъй като не се знае дали след няколко месеца офертата ще бъде същата. „ Лошо е, тъй като по някакъв метод притискат създателя да стената, а той не би трябвало да бъде притиснат до стената, т.е. индивидът, който се занимава с изкуство, единственото нещо, което на него му е потребно, е да има успокоение “, безапелационен е той.
По отношение на набиращите все по-голяма известност аудио книги, Росен Карамфилов изрази мнение, че те са прелестно нещо за моментите, в които ни мързи да четем. Самият той обаче е последовател на обичайните книги, тъй като възприятието не е същото, в случай че не му мирише на хартия и на мастило. „ Странно ми е да чета на електронен читател “, сподели писателят и изясни, че единствената книга в електронен вид, която има, е „ Братя Карамазови “ на Фьодор Достоевски.
Росен Карамфилов е всестранно развита персона. Освен с писане на лирика и прозаичност, той рисува и картини. Талант, може би завещан от неговия починал татко – Кольо Карамфилов, един от най-големите и запаметяващи се български художници. По думите на писателя желанието да рисува се появява напълно непринудено по време на един от локдауните, преди този момент в никакъв случай не е имал блян да рисува. „ Преди може би две години нещо ми подшушна в ухото, че би трябвало да взема едно платно, с цел да не полудея. Взех едно платно, нарисувах едно сърце. Никога няма да го не помни първата ми картина – „ Бащино сърце “. И това сърце като че ли се разтуптя и като че ли татко ми се върна. Това е, което почувствах “, показа той.
От този миг нататък Карамфилов просто не може да спре да рисува и към днешна дата е основал към 200 – 300 картини. Не знае какъв брой са с акуратност, тъй като не ги брои. Техниката, която употребява е акрил, само че в последно време опитва и със златен варак. Според него не техниката е значима, а образният резултат.
Художникът прави и стриймове в обществената мрежа „ Facebook “ и рисува в действително време, въодушевен от мига. „ Преди да пусна стрийм в никакъв случай не знам какво ще се случи. Някак си знам, че картината ми би била невъзможна, в случай че авансово я дирижирам “, изясни той.
Картините на Росен Карамфилов нямат тъкмо избрана цена. Много постоянно той споделя, че те костват толкоз, колкото хората, които желаят да ги имат, имат на сърце. Той е безапелационен, че оня, който няма средства да си закупи дадена негова картина, не я заслужава по-малко от този, който има огромни благоприятни условия. „ Когато някой човек желае моя картина, само че няма опция да я купи, аз споделям по този начин, в случай че тази картина е за теб и ти я чувстваш, аз избирам да я дам на теб за 100 лева по-малко, в сравнение с да я дам на някого, който няма да я почувства, или да я дам на някой, който ще я купи просто по този начин, с цел да я има. Да, изкуството е доста надалеч от това владеене “, счита художникът.
На въпроса дали има хора, които съпоставят неговото изкуство с това на татко му, Росен Карамфилов отговори, че има такива и това в началото много го е жегвало. „ Не може да сравниш ти рисунъка на един талант с неговия наследник, който просто усеща нещата. Другото, което е, никой от тези хора не потърси пояснение в енергийното ни свързване. Онова енергийно свързване, за което приказвам в романа „ Колене “ и за което доста хора, които познават творчеството ми, въобще моята персона, не можаха да си обяснят моето изобразяване като нещо, протичащо се свише. А то в действителност е такова, тъй като аз до ден-днешен не знам какво върша като рисувам “, съобщи той.
Мъжът показа, че би се радвал, в случай че по някакъв метод визията за хармония на Кольо Карамфилов участва и в неговите картини. „ Ако мога, без да го копирам, да го придвижвам във времето, значи всичко е окей “, сподели той. Росен Карамфилов изясни също и че вижданията му са ориентирани към художници като Винсент ван Гог и Зджислав Бекшински. Освен това характерното при него е, че той рисува картините си извънредно бързо, в границите на минути, тъй като в случай че стартира прекомерно доста да мисли, нещата няма да се получат.
По думите на Карамфилов значително всичко, което знае за изкуството, го е научил от татко си. И той, също като Кольо К., изповядва максимата, че не изкуството ще ни избави, а добротата, както и вярата, че индивидът до нас е също толкоз скъп.
Пред БГНЕС писателят призна кой в действителност е същинският Росен Карамфилов, споделяйки едни от най-съкровените си усеща, а точно, че трагичен го прави всичко, което се случва в последно време, а благополучен – че претърпява същинска обич. „ Ако нямах обич – моята си персонална обич и настрана обичта на всички хора, които ме поддържат и които са до мен, на които съм доста благодарен, не си се представям жив “, сподели той.
По думите му доста значими актьори към този момент не са измежду нас, тъй като са се предали. „ Млад съм, всички ми споделят животът е пред теб, не, в действителност живееш докато искаш. Ако в един миг ти към този момент не искаш и сърцето ти не може да поеме повече от тази реалност, за какво си тук? Казвайки, че всичко в близост ме прави все по-нещастен в общия смисъл на думата, значи, че в действителност обичам. Човекът, който ме избави, е жена ми Ана “, показа още Росен Карамфилов. Благодарение на Ана той събира сили да напише втория си разказ, „ тъй като, когато се предадеш, нещата стартират да наподобяват по един напълно различен метод. И аз съм се предавал, това желая да кажа в това изявление. Аз се предавам непрекъснато, само че в никакъв случай изцяло “, съобщи мъжът. Именно Анна е движещата му мощ, както и техните взаимни усеща.
Карамфилов се дефинира като „ типичен депресар “, който просто се крие зад слънчевите очила. „ Слаб съм и желая да го призная пред всички. Слаб съм и желая да го викам пред този свят. И Бог е слаб, че е основал света подобен “, безапелационен е писателят.
Но с цел да разберем най-добре кой е индивидът Росен Карамфилов, би трябвало да се докоснем до втория му разказ и да прочетем „ монолога на брата, който е останал, към брата, който е отлетял “.
Той даде и един скъп съвет – най-важното в едни връзки е безспорната почтеност и без първо хората да са другари, те не могат да са нищо друго.
Писателят разяснява и какво би трябвало да се промени съгласно него във връзка с ръководството на България. Според него не е вярно да се взимат решения извънредно „ за “ една и извънредно „ срещу “ друга политическа групировка. „ Никога не бих споделил гласувайте за този или оня, само че гласувайте и го направете по съвест. Сега сме в някакъв интервал на кръстопът, в който всеки мисли за себе си, няма общо мнение. Не може да има естествена страна, в случай че няма гражданско общество “, уточни той.
Карамфилов акцентира, че е продавал свои картини за да помогне на Украйна. Но е безапелационен, че не би трябвало да забравяме, че и ние тук би трябвало да можем да живеем някакъв естествен живот. „ За мен не е окей да ми кажат, че цените зимата ще скочат по 10. Ние сме една от най-сложна функциониращите страни въобще, освен най-бедната. Нека пристигна някой, който най-сетне да отбрани нашия интерес “, съобщи писателят, само че добави, че не може да си показа България да е на равнището на другите европейски страни.
„ Познавам младежи, артисти и прочие, които и до ден-днешен са запазили своя оптимизъм, ето, поради тези хора, дайте да създадем някаква промяна, да сложим сериозен министър на културата, не някакво посмешище “, съобщи Карамфилов. Според него тогава нещата могат да бъдат по един напълно различен метод и надлежно в литературните среди, а и освен, няма да я има тази ненавист, на която и самият той е бил обект, „ тъй като има единствено едно място за еди-коя си литературна премия “. Писателят е безапелационен, че са ни нужни съществени политици, а не хора, които като че ли излизат от стендъп комеди и не могат да свържат разумно изреченията си, с цел да кажат две приказки.
В умозаключение Росен Карамфилов благодари и на хората, които го харесват, и на тези, които не го схващат, тъй като по думите му без първите не би стигнал в никакъв случай дотук, а без другите в никакъв случай не би се нахъсал да е първи в това, което прави. „ С тази книга, която следва, още веднъж мисля, че направих нещо, което в България не е правено. Ще забележим, ориста ще покаже “, сподели още писателят. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ