"Дъжд от червени рози" и малка изненада - каква музика избра Меркел за "сбогом"
След 16 години на власт немският канцлер Ангела Меркел остава в немската история със скромността и предпазливостта си. От през днешния ден обаче, когато е формалното ѝ изпращане, ще бъде запомнена с още нещо: пънк.
Известната като " Гросе Щрайхцапфен " гала е остаряло и заредено със символика събитие, с което Германия ще означи официално през днешния ден. На лимитирано от пандемията до 200 посетители тържество оркестърът на Бундесвера може да извърши три песни в нейна чест.
Две не са огромна изненада.
Großer Gott, wir loben dich ( " Свети Боже, възхваляваме Те " ) е химн от 1771 година отпраща към партията, която тя дълго време управляваше - Християндемократическата. Освен това татко ѝ е протестантски свещеник.
В листата, първо обявен от немски медии като " Шпигел ", е и ария на Хилдегард Кнеф - естрадна изпълнителка от 50-те. Песента ѝ Für mich, soll`s rote Rosen regnen ( " За мен би трябвало да валят червени рози " ) въплъщава фантазиите на шестнайсетгодишно момиче, които въз основата на текста може да се обобщят по този начин: " Искам всичко или нищо ".
Източногермански шлагер от 1974 година обаче надали е първото, което ще хрумне на хора отвън близкото обграждане на канцлера, още по-малко в случай че създателят е немската пънк икона Нина Хаген. Става въпрос за Du hast den Farbfilm vergessen ( " Забравил си цветния филм " ).
Музика от изпълнителка, нарекла Меркел " лицемерна "
Катарина (но известна като Нина) Хаген се прочува в Западна Германия, откакто събарянето на Стената я свързва с Източна. Преди това е измежду най-известните музиканти на Германската демократична република.
Изглежда, Меркел, която рядко приказва за детството си в немската провинция Бранденбург, е слушала като млада песента за гнева на момиче към приятеля му - взел единствено чернобял филм, когато отишли на отмора, и в следствие всички мемоари се оказват чернобели. Мнозина по това време схващат творбата като рецензия на сивия живот с Германска демократична република. Там може да се открие и следното изречение: " Никой няма да повярва какъв брой прелестно беше тук. "
Сблъсъкът на Меркел с Нина Хаген в същото време надвишава рамките на попкултурата, с която канцлерът евентуално е израснала. Меркел се среща с изпълнителката в ранните години на кариерата си - като министър, когато в ресора ѝ са дамите и младежта, тя взе участие в телевизионно предаване дружно с нея.
Тогава Меркел чува от Хаген - пред камерата и всички участници - следните думи: " Писна ми от лъжите ви, писнами от лицемерието ви. "
Всеки с музиката си
Церемонията Großer Zapfenstreich, която следва за Меркел по-късно през днешния ден, крие зад себе си две неща. Едното е историята на името: удар по крана, знак, даван от офицер и музиканти, че след даден час във военните гарнизони не може да се сервира алкохол в името на дисциплината. Използваната на британски дума за тези събития, tattoo, другояче означаваща татуировка, в действителност произлиза от холандски израз за същия обред.
Второто е е методът, по който се е развило това напълно всекидневно за изпращане на канцлери, президенти и министри на защитата събитие още от 60-те години насам. Днес факелно шествие и музика онлайн бележат церемонията. Чували са се рецензии дали осъществяването ѝ не води към мракобесни времена - да вземем за пример когато такава чест бе оказана на немски бойци, върнали се от Афганистан, " Дойче веле ".
Има и още нещо. Музиката, която избират немските политици в последното десетилетие, дълго се разяснява. Бившият министър на защитата Томас де Мезиер да вземем за пример си бе поръчал Life is Life на Opus; песента е известна измежду немските туристи на остров Майорка.
язвително отбелязва, че някогашният канцлер Герхард Шрьодер неслучайно е избрал My Way на Франк Синатра - химна на всички мъже, които желаят да се разчувстван от себе си.
Подалият оставка след скандал президент Кристиан Вулф, освиркван с вувузели по време на церемонията, можеше да разчита на това, че оркестърът свири Somewhere Over The Rainbow, откакто изчаква да заглъхне врявата.
Най-популярното осъществяване обаче, отбелязва " Дойче веле ", е Одата на насладата на Лудвиг ван Бетовен, поръчвана три пъти, в това число от Урсула фон дер Лайен, която преди да стане ръководител на Европейската комисия, бе министър на защитата на Германия. В листата ѝ обаче бе и Wind of Change на германците Scorpions. " За Карл-Теодор цу Гутенберг (също някогашен министър на защитата - бел. ред) може да бе малко по-рокаджийска, въпреки ария за пушек над водата и огън в небето да може да зазвучи малко тъмно, когато се извършва тъкмо от бойци, " написа ФАЦ.
В избора си, отбелязва вестникът, Меркел демонстрира всичко с изключение на блудкава прочувственост - в противен случай, изборът ѝ наподобява напоен от сигурност. " Не мога да се предам, не мога да съм задоволена, към момента желая да печеля ": не звучи като човек, който безшумно се отдръпва. "
Както отбелязва и хумористът Катя Берлин в " Туитър ": " Много ми харесва, че Меркел си пожела в края на мандата си песента на една ядосана жена, която се ядосва на едва квалифициран мъж. "
Известната като " Гросе Щрайхцапфен " гала е остаряло и заредено със символика събитие, с което Германия ще означи официално през днешния ден. На лимитирано от пандемията до 200 посетители тържество оркестърът на Бундесвера може да извърши три песни в нейна чест.
Две не са огромна изненада.
Großer Gott, wir loben dich ( " Свети Боже, възхваляваме Те " ) е химн от 1771 година отпраща към партията, която тя дълго време управляваше - Християндемократическата. Освен това татко ѝ е протестантски свещеник.
В листата, първо обявен от немски медии като " Шпигел ", е и ария на Хилдегард Кнеф - естрадна изпълнителка от 50-те. Песента ѝ Für mich, soll`s rote Rosen regnen ( " За мен би трябвало да валят червени рози " ) въплъщава фантазиите на шестнайсетгодишно момиче, които въз основата на текста може да се обобщят по този начин: " Искам всичко или нищо ".
Източногермански шлагер от 1974 година обаче надали е първото, което ще хрумне на хора отвън близкото обграждане на канцлера, още по-малко в случай че създателят е немската пънк икона Нина Хаген. Става въпрос за Du hast den Farbfilm vergessen ( " Забравил си цветния филм " ).
Музика от изпълнителка, нарекла Меркел " лицемерна "
Катарина (но известна като Нина) Хаген се прочува в Западна Германия, откакто събарянето на Стената я свързва с Източна. Преди това е измежду най-известните музиканти на Германската демократична република.
Изглежда, Меркел, която рядко приказва за детството си в немската провинция Бранденбург, е слушала като млада песента за гнева на момиче към приятеля му - взел единствено чернобял филм, когато отишли на отмора, и в следствие всички мемоари се оказват чернобели. Мнозина по това време схващат творбата като рецензия на сивия живот с Германска демократична република. Там може да се открие и следното изречение: " Никой няма да повярва какъв брой прелестно беше тук. "
Сблъсъкът на Меркел с Нина Хаген в същото време надвишава рамките на попкултурата, с която канцлерът евентуално е израснала. Меркел се среща с изпълнителката в ранните години на кариерата си - като министър, когато в ресора ѝ са дамите и младежта, тя взе участие в телевизионно предаване дружно с нея.
Тогава Меркел чува от Хаген - пред камерата и всички участници - следните думи: " Писна ми от лъжите ви, писнами от лицемерието ви. "
Всеки с музиката си
Церемонията Großer Zapfenstreich, която следва за Меркел по-късно през днешния ден, крие зад себе си две неща. Едното е историята на името: удар по крана, знак, даван от офицер и музиканти, че след даден час във военните гарнизони не може да се сервира алкохол в името на дисциплината. Използваната на британски дума за тези събития, tattoo, другояче означаваща татуировка, в действителност произлиза от холандски израз за същия обред.
Второто е е методът, по който се е развило това напълно всекидневно за изпращане на канцлери, президенти и министри на защитата събитие още от 60-те години насам. Днес факелно шествие и музика онлайн бележат церемонията. Чували са се рецензии дали осъществяването ѝ не води към мракобесни времена - да вземем за пример когато такава чест бе оказана на немски бойци, върнали се от Афганистан, " Дойче веле ".
Има и още нещо. Музиката, която избират немските политици в последното десетилетие, дълго се разяснява. Бившият министър на защитата Томас де Мезиер да вземем за пример си бе поръчал Life is Life на Opus; песента е известна измежду немските туристи на остров Майорка.
язвително отбелязва, че някогашният канцлер Герхард Шрьодер неслучайно е избрал My Way на Франк Синатра - химна на всички мъже, които желаят да се разчувстван от себе си.
Подалият оставка след скандал президент Кристиан Вулф, освиркван с вувузели по време на церемонията, можеше да разчита на това, че оркестърът свири Somewhere Over The Rainbow, откакто изчаква да заглъхне врявата.
Най-популярното осъществяване обаче, отбелязва " Дойче веле ", е Одата на насладата на Лудвиг ван Бетовен, поръчвана три пъти, в това число от Урсула фон дер Лайен, която преди да стане ръководител на Европейската комисия, бе министър на защитата на Германия. В листата ѝ обаче бе и Wind of Change на германците Scorpions. " За Карл-Теодор цу Гутенберг (също някогашен министър на защитата - бел. ред) може да бе малко по-рокаджийска, въпреки ария за пушек над водата и огън в небето да може да зазвучи малко тъмно, когато се извършва тъкмо от бойци, " написа ФАЦ.
В избора си, отбелязва вестникът, Меркел демонстрира всичко с изключение на блудкава прочувственост - в противен случай, изборът ѝ наподобява напоен от сигурност. " Не мога да се предам, не мога да съм задоволена, към момента желая да печеля ": не звучи като човек, който безшумно се отдръпва. "
Както отбелязва и хумористът Катя Берлин в " Туитър ": " Много ми харесва, че Меркел си пожела в края на мандата си песента на една ядосана жена, която се ядосва на едва квалифициран мъж. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ