“След 10-и ноември вече имах възможност и да пътувам по

“След 10-и ноември към този момент имах опция и да пътувам по света, да видя по какъв начин са устроени там нещата. Бях вицепрезидент на международните профсъюзи един мандат, два мандата на европейските. Моят отговор е, че максимален % от неудачите, които ние имаме, се дължат на народопсихологията “, призна пред БНР доктор Константин Тренчев, почетен ръководител на Конфедерацията на труда “Подкрепа “. Той разяснява въпроса за какво продължаваме да сме на опашката по приходи.

“Ние признаваме обстоятелството, че сме най-зле, че нещата не вървят, че ни експлоатират и така нататък, само че оставаме на това равнище, тъй като в логиката на психиката има три стадия в решение на един проблем. Първо, формулира се казусът какъв е - ето при нас са ниските приходи. След това се проучват аргументите, породили казуса, и трето - предлага се решение и се почва битка за налагане на това решение. До това нещо не се стига, тъй като желаеме някой да ни реши въпроса “, сподели още той.

“Ами да, те предложиха и решение - взимате заем и плащате тока си. Вместо да отидете при ЧЕЗ и да ги претрепете и толкова. Защото в една друга страна ще го създадат “, сподели още той в коментар към изнесената през вчерашния ден информация от Национален статистически институт, че над 1,5 млн. българи живеят под прага на бедността и това, че една трета от хората имат проблем с заплащането на сметките за бита.

Тренчев разяснява и свадите от последните седмици, показващи, че една част от власт имащите са “приказно богати “: “Те по тази причина са отишли в политиката, разберете го. Те не отиват да вземат решение проблеми на хората. Те отиват, с цел да си създадат пари и защото имат власт да вземат едно или друго решение, те го остойностяват. Един предприемач отива при тях и споделя – желая това и това да взема, добре – какъв брой даваш. Той дава торбата и решението е в негова изгода “.

“Хората първо би трябвало да са наясно със себе си – желаят ли да бъдат свободни или не. И да са подготвени за тази независимост да се борят, дори да умрат за тази независимост. Защото по-рано бяхме по пандизите, с цел да не е по този начин, както беше. Ама в този момент не е по този начин, както беше. Сега никой не ще на никое място да се бори, с цел да промени нещата, тъй като се опасява, че ще загуби тази минимална работна заплата, която взима в този момент – ми без нея какво ще върша? “, разяснява още той.