SLAPP делата са епидемия в цяла Европа, алармират журналисти и неправителствени организации
“SLAPP делата са зараза в цяла Европа. За това в действителност има и придвижване за такава инструкция, която е препоръчана от Европейската комисия и сега медийни организации показват опасения, че страните членки ще се опитат да я смекчат. “
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria Мария Черешева, член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските публицисти.
Както сподели сестрата на Дафне Галиция, „ има смисъл от такава инструкция, в случай че е прекомерно безапелационна “, добави тя.
„ Стратегическите каузи " срещу журналисти, по-известни като „ дела - шамари “, са граждански каузи за клюка и интервенция в персоналния живот. Обичайно те се завеждат против публицисти и неправителствени организации, с цел да ги откажат от разгласяването на обстоятелства за съответни обществени фигури. Европейският съюз дефинира това като техника, която лимитира свободата на словото.
Такива каузи има в цяла Европа, водено е и против мен, аз съм участвала на подобен панел. Моя сътрудник от Швеция – една от страните с най-висока степен на независимост на словото – против нея се водеше дело за милиард. Жена от дребен районен вестник, която е писала против финансов магнат. Нейното дело в този миг беше едно от най-обсъжданите и скандалните в Европа. Абсолютно никой не е ваксиниран, нашата страна си има своите проблеми и особености, само че казусът е общоевропейски.
Мария Черешева, АЕЖ
Понякога се стига до парадоксите, че европейското законодателство се употребява даже против свободата на словото, посочи Черешева.
От АЕЖ и Антикорупционния фонд направиха разбор какво се промени на медийния пазар през последните 20 години. А обект на проучването им бяха точно SLAPP – делата плесници против публицисти.
София Желева, юридически консултант в Антикорупционния фонд и автор на отчета, уточни че в България най-вече такива каузи има от 2015 година насам.
Анализът включва 65 производства, които изрично не изчерпват SLAPP делата в България – това са просто делата, до които АКФ съумя да доближи. 50 от тях са заведени в интервала след 2015 година. Може би е една от аргументите за нараствания им брой е множеството публичност, която се дава за този вид каузи.
София Желева, АКФ
Хората, иницииращи подобен вид процеси, протягат ръка в еднообразно чести случаи както към наказателния развой, по този начин и към гражданския подобен, посочи Желева.
Целия диалог вижте във видеото.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria Мария Черешева, член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските публицисти.
Както сподели сестрата на Дафне Галиция, „ има смисъл от такава инструкция, в случай че е прекомерно безапелационна “, добави тя.
„ Стратегическите каузи " срещу журналисти, по-известни като „ дела - шамари “, са граждански каузи за клюка и интервенция в персоналния живот. Обичайно те се завеждат против публицисти и неправителствени организации, с цел да ги откажат от разгласяването на обстоятелства за съответни обществени фигури. Европейският съюз дефинира това като техника, която лимитира свободата на словото.
Такива каузи има в цяла Европа, водено е и против мен, аз съм участвала на подобен панел. Моя сътрудник от Швеция – една от страните с най-висока степен на независимост на словото – против нея се водеше дело за милиард. Жена от дребен районен вестник, която е писала против финансов магнат. Нейното дело в този миг беше едно от най-обсъжданите и скандалните в Европа. Абсолютно никой не е ваксиниран, нашата страна си има своите проблеми и особености, само че казусът е общоевропейски.
Мария Черешева, АЕЖ
Понякога се стига до парадоксите, че европейското законодателство се употребява даже против свободата на словото, посочи Черешева.
От АЕЖ и Антикорупционния фонд направиха разбор какво се промени на медийния пазар през последните 20 години. А обект на проучването им бяха точно SLAPP – делата плесници против публицисти.
София Желева, юридически консултант в Антикорупционния фонд и автор на отчета, уточни че в България най-вече такива каузи има от 2015 година насам.
Анализът включва 65 производства, които изрично не изчерпват SLAPP делата в България – това са просто делата, до които АКФ съумя да доближи. 50 от тях са заведени в интервала след 2015 година. Може би е една от аргументите за нараствания им брой е множеството публичност, която се дава за този вид каузи.
София Желева, АКФ
Хората, иницииращи подобен вид процеси, протягат ръка в еднообразно чести случаи както към наказателния развой, по този начин и към гражданския подобен, посочи Желева.
Целия диалог вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ