Слабото място в магнитното поле на нашата планета се намира

Слабото място в магнитното поле на нашата планета се намира над южния Атлантически океан, сред Южна Америка и Южна Африка. От 2014 година насам вдлъбнатината набъбна доста и стартира да се разделя, като в същото време магнитното поле отслабва.

За хората на земята това не е причина за безпокойствие: Защитното поле към момента защищава планетата от смъртоносна слънчева радиация. Но аномалията в Южния Атлантик, както е наречена, въздейства върху галактически кораби и спътници, Международната галактическа станция и спътници на ниска орбита, минаващи през района.

Това е по този начин, тъй като по-големите количества заредени слънчеви частици, проникващи през магнитното поле, могат да причинят неизправности в компютрите и електрониката. Ето за какво учените от НАСА наблюдават това едва място, заяви организацията тази седмица.

„ Частиците могат да провокират безпорядък върху сателитните уреди, тъй че е добре да проследим аномалията в Южния Атлантик и изключително нейната изменяща се форма, с цел да можем да предприемем превантивни дейности “, съобщи Теренс Сабака, геофизик на НАСА пред NBC News.

Изследователите употребяват система от три спътника, наречена Swarm, с цел да следят изменящото се магнитно поле на Земята. Някои изследвания сочат, че общата повърхност на аномалията се е нараснала четири пъти през последните 200 години и продължава да се разраства от година на година.

Според най-новите изследвания на НАСА и Европейската галактическа организация (ESA) през последните пет години аномалията е почнала да се разделя: една зона на магнитна уязвимост се е развила над океана югозападно от Африка, а друга се намира на изток от Южна Америка. Магнитното поле на Земята като цяло е изгубило приблизително към 9% от силата си през последните 200 години, съгласно ESA.

По-слабото поле разрешава повече заредени частици от слънчевия вятър да си проправят път през защитния щит на Земята. Обикновено магнитното поле отблъсква тези частици или ги улавя в области, наречени колани на Ван Алън, които суспендират частиците на 650 км над повърхността на планетата.

Но при хлътналост, като тази при аномалията от Южния Атлантик, тези заредени частици могат да се приближат до Земята, толкоз по-близо, че спътниците с ниска орбита и Международната галактическа станция, която се движи на височина към 340 км, са принудени да минават през район, цялостен с тях.

Това може да докара до проблеми с електронните системи, да прекъсне събирането на данни и да докара до прибързано остаряване на скъпи компютърни съставни елементи на галактически кораби като галактическия телескоп Хъбъл.

Хъбъл минава през аномалията в 10 от своите 15 орбити към Земята всеки ден, прекарвайки близо 15% от времето си в този „ неприятелски район “, съгласно НАСА.

МКС има в допълнение екраниране за отбрана на астронавтите на борда от слънчева радиация, само че инструментите в и към галактическата станция не са толкоз добре предпазени. Така че, в случай че слънчевите частици ударят основен съставен елемент на един от тези принадлежности, той може да излезе от строя изцяло.

ESA също по този начин означи, че спътниците, които летят през района, са „ по-склонни да имат механически неизправности “, като къси неточности, които могат да нарушат връзката.

Ето за какво е всекидневно сателитните оператори да изключват несъществени съставни елементи, до момента в който обектите минават през аномалията, с цел да избегнат загубата на принадлежности или на целия сателит, съгласно Центъра за галактически полети „ Годард “ на НАСА.

Вдлъбнатината на аномалията се трансформира с изместването на въртящото се течно железно ядро ​​на Земята. За да предскажат по какъв начин тази хлътналост ще се промени в бъдеще, учените от НАСА търсят характерностите надълбоко в Земята.

Магнитното поле съществува с помощта на завъртане на течно желязо във външното ядро ​​на планетата, на към 2880 км под повърхността. Закрепена от северния и южния магнитни полюси (които са склонни да се изместват и даже да се прекатурват на всеки към милион години), полето се извива и понижава по мощ, вълнообразно въз основа на протичащото се в ядрото.

Периодичните и от време на време инцидентни промени в разпределението на този турбулентен течен метал могат да причинят промени и в магнитното поле като аномалията от Южния Атлантик.

Затова НАСА непрестанно работи за прогнозиране на резултата, който аномалията ще има, посредством модел, който предвижда бъдещето на магнитното поле на Земята.

„ Това е сходно на създаваните прогнози за времето, само че ние работим с доста по-дълги времеви мащаби “, споделя в изданието математикът от НАСА Андрю Тангборн.