Пълна скука
Скука - това е главното обръщение на предизборната акция за евроизборите в медиите. Дори " предизборните диспути са в Марианската котловина по рейтинг ", писа Нери Терзиева. Но за какво е по този начин?
Анти-ГЕРБ говоренето не оказва помощ
Най-напред поради предвидимостта на политическото говорене. Аудиторията остава с натрапчивото чувство за " дежавю ", за нещо, което към този момент си гледал и слушал и то нееднократно. Ненадминат шлагер в това отношение си остава анти-ГЕРБ говоренето. То обаче не прави кой знае каква работа, тъй като аудиторията по принцип е подозрителна към рецензията от политици към политици. Приема я за дежурна игра, чиято цел е по-скоро промяна на местата, а не разкритие на някаква виновност. Особено пък в случай че на този трен желаят да се качат всички претенденти, които не са във властта. Първо, това ги вкарва в някаква нелепа задочна коалиция.
Има нещо притеснително в това да чуваш едни и същи думи (независимо до каква степен са верни) от представителите, да кажем, на Българска социалистическа партия и " Демократична България " (ДБ). Макар че към края на акцията сред тях се усети отчетлива разлика: до момента в който Демократична България декларира изрично отричане на прокуратурата, Българска социалистическа партия избира да показва доверие към нея, предлагайки ѝ лични следствия за Борисов. И второ, многопосочното анти-ГЕРБ говорене слага ГЕРБ в ролята на жертва, което подсъзнателно провокира съпричастност. През последните акции точно тази съпричастност образува част от вота за Бойко Борисов и партията му.
Същевременно обаче и про-ГЕРБ говоренето не е по-успешно. В тази предизборна акция то се състоеше основно в изреждането на триумфите на ръководството - автомагистрали, фондове, Западни Балкани и така нататък А това (отново без значение до каква степен е вярно) попада в клопката на самохвалството. Неясно за какво то се счита за печеливш избирателен способ, употребен надалеч освен от ГЕРБ. Но самичък да се хвалиш е демонстрация на неприятен усет. А и колкото повече го правиш, толкоз по-малко ти имат вяра.
Анти-ГЕРБ говоренето не оказва помощ
Най-напред поради предвидимостта на политическото говорене. Аудиторията остава с натрапчивото чувство за " дежавю ", за нещо, което към този момент си гледал и слушал и то нееднократно. Ненадминат шлагер в това отношение си остава анти-ГЕРБ говоренето. То обаче не прави кой знае каква работа, тъй като аудиторията по принцип е подозрителна към рецензията от политици към политици. Приема я за дежурна игра, чиято цел е по-скоро промяна на местата, а не разкритие на някаква виновност. Особено пък в случай че на този трен желаят да се качат всички претенденти, които не са във властта. Първо, това ги вкарва в някаква нелепа задочна коалиция.
Има нещо притеснително в това да чуваш едни и същи думи (независимо до каква степен са верни) от представителите, да кажем, на Българска социалистическа партия и " Демократична България " (ДБ). Макар че към края на акцията сред тях се усети отчетлива разлика: до момента в който Демократична България декларира изрично отричане на прокуратурата, Българска социалистическа партия избира да показва доверие към нея, предлагайки ѝ лични следствия за Борисов. И второ, многопосочното анти-ГЕРБ говорене слага ГЕРБ в ролята на жертва, което подсъзнателно провокира съпричастност. През последните акции точно тази съпричастност образува част от вота за Бойко Борисов и партията му.
Същевременно обаче и про-ГЕРБ говоренето не е по-успешно. В тази предизборна акция то се състоеше основно в изреждането на триумфите на ръководството - автомагистрали, фондове, Западни Балкани и така нататък А това (отново без значение до каква степен е вярно) попада в клопката на самохвалството. Неясно за какво то се счита за печеливш избирателен способ, употребен надалеч освен от ГЕРБ. Но самичък да се хвалиш е демонстрация на неприятен усет. А и колкото повече го правиш, толкоз по-малко ти имат вяра.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ