Социалната изолация е свързана с повишено възпаление
Скорошно изследване разпознава връзка сред обществената изолираност и два възпалителни маркера, което допуска, че възпалението може да бъде способствуващ фактор.
Социалната изолираност може да докара до възприятие на самотност при възрастни хора и нараснал риск от съществени здравословни положения. ( 1 )
Според създателите на неотдавнашното проучване 1 на всеки 4 възрастни на възраст 65+ е обществено изолиран. ( 2 )
A в обзор от 2016 е открито, че обществената изолираност, самотата, или и двете са свързани с 29% нараснал риск от сърдечно-съдови болести и 32% по-голям риск от инсулт. ( 3 )
Авторите на актуалното изследване споделят, „ Социалната изолираност е рисков фактор за заболеваемост и смъртност, съпоставим с добре откритите рискови фактори, в това число пушене на 15 цигари дневно, хипертония и затънал метод на живот “.
Експертите обаче към момента не схващат изцяло за какво обществената изолираност визира здравето по този метод.
В това изследване са употребявани данни от (NHATS), като учените откриха забележителна връзка сред обществената изолираност и маркерите за инфектиране. ( 4 ) ( 5 )
„ Свършената работа е стъпка напред в пътуването за откриване на механизмите, посредством които обществената изолираност води до по-високи равнища на заболеваемост и смъртност “, изяснява водещият създател доктор Томас Кофи Менса Куджо.
Причини за инфектиране
Възпалението е един от защитните механизми на човешкото тяло. Когато работи вярно, оказва помощ в битката против отрови, пострадвания и инфекции. Например, острото инфектиране, след порязване на коляното, продължава няколко часа или дни.
Въпреки това, хроничното инфектиране може да продължи месеци или години. Белите кръвни кафези могат да изпълнят тялото и да увредят здравите тъкани – тялото е в положение на нараснала подготвеност. ( 6 )
Проучванията демонстрират, че тригерите за хронично инфектиране при възрастни хора могат да включват:
- хронични вирусни инфекции ( 7 )
- затлъстяване ( 8 )
- свързани с възрастта промени в чревните микроорганизми ( 9 )
Социалната изолираност сама по себе си основава прочувствен стрес, който провокира инфекциозен отговор. ( 10 )
Връзката
Интерлевкин-6 (IL-6) и С-реактивен протеин (CRP) са две значими молекули, участващи във възпалението. Повишени IL-6 и CRP са свързани с доста неподходящи последствия за здравето, като нараснал риск от сърдечно-съдови събития, понижена физическа продуктивност и когнитивно показване и по-висок риск от гибел. ( 11 )
В неотдавнашното изследване откривателите се заеха да изяснят предходните открития, като изследват връзката сред обществената изолираност, IL-6 и CRP, употребявайки данни от NHATS.
NHATS е представителна кохорта от бенефициенти на Medicare на възраст 65 и повече години. Изследователите проучиха данни от 4648 участници, които дадоха 2-часово изявление и кръвна проба през 2017г.
Учените пресметнаха равнището на обществена изолираност на участниците, като разпределиха по една точка за всяко от следните:
- живее с най-малко още един човек
- диалог с двама или повече хора по „ значими въпроси “ през миналата година
- навестяване на религиозни служби през последния месец
- присъединяване в други обществени действия през последния месец
Изследователите класифицираха участниците с общ резултат 0 като мощно обществено изолирани, тези с общ резултат 1 бяха класифицирани като обществено изолирани, а тези с общ резултат 2 или повече като несоциално изолирани.
Средната възраст на участниците е 76 години, а 55,4% от участниците са дами. Около 4% от тях са мощно обществено изолирани, а други 17% са в обществено изолираната група.
Анализът откри, че хората, които са претърпели обществена изолираност, имат по-високи равнища на CRP спрямо тези, които не са претърпели обществена изолираност. Тази връзка остава същата при поправяне на социално-демографски и здравни фактори.
Същото важи и за равнищата на IL-6, като се изключи това, че когато се поправят за социално-демографски и здравни фактори, възрастните хора, които са претърпели тежка обществена изолираност, нямат статистически значими по-високи равнища на IL-6.
Това изследване дава значими биологични маркери за обществена изолираност, които могат да се употребяват за идентифициране на най-застрашените от съществени последствия за здравето. Също така може да разреши по-целенасочени интервенции да бъдат приложени по-рано.
