Ранните опити за самоуправляващи се автомобили
Скоро ще живеем в свят, в който самоуправляващите се коли от Tesla и други автомобилни производители ще ни транспортират от една дестинация до друга, до момента в който просто си седим в купето и бездействаме. Въпреки че този желан сюжет наподобява като да е почнал през последните години, инженери от разнообразни страни в действителност се пробват да основат самостоятелни коли още от началото на 20 век.
Сега ще разгледаме някои очарователни опита да ни изкарат от мястото на лидера.
Firebird II от General Motors – считана за първата кола, конструирана напълно от исполин – прави възторг през 1956 година, когато автомобилният производител споделя, че тя може сама да се ръководи посредством електронна лента, ситуирана под пътя. Воланът даже се прибира, когато автопилотът е включен, а придвижването на автомобила ще бъде спазвано от кули за надзор на трафика, сходни на тези от авиационната промишленост. GM планува и гласово задействани функционалности и вграждането на екрани в таблото. Цялото това софтуерно изпитание се показва на проява в Принстън, Ню Джърси, през 1960 г… само че не продължава по-нататък. Имаме обаче видео.
През 1957 година е извършен опит на автомагистрала 77 в Съединени американски щати покрай разклонението за Небраска до град Линкълн. Той включва автомобил Chevrolet, който е насочван от телени намотки, ситуирани под асфалта. Пътният инженер Леланд Ханкок изобретява метода и притегля производителя на електроника RCA да помогне в опитите му да автоматизира транспортните средства. Проектът е въодушевен частично от идея от Световния панаир от 1939 година за бъдеще без водачи, планувано от индустриалеца Норман Бел Гедес. По време на демонстрацията представител на RCA употребява намотки на бронята на автомобила, с цел да комуникира с тези под пътя. За да се потвърди, че колата е насочвана от намотките и радиосигнали, предното й стъкло е затъмнено. Ханкок има вяра, че този способ за ръководство без водач е напълно универсално използван, само че разноските и напъните за полагане на насочващия проводник под пътя се оказват непреодолима спънка.
През 1961 година Popular Science написва профил на Уилям Бертелсен – доктор, който се занимава и с инженерство и създава транспортно средство на въздушна възглавница. Неговият аеромобил се плъзга по „ въздушни пътища “, а не по автомагистрали, и може да се движи със стотици километри в час, до момента в който водачът си почива и чете вестник. Бертелсен в действителност построява аеромобил, наименуван Aeromobile 35B, който употребява въздушен поток надолу, а не във вътрешността, с цел да се задвижи, което разрешава по-добро ръководство. Високоскоростна химера, която Бертелсен си показва, обаче в никакъв случай не се материализира. Инженерите във Англия са надалеч по-напред от Съединените щати в региона на корабите на въздушна възглавница, което свежда до най-малко американския интерес към тези транспортни средства.
Pontiac Trans Sport от 1990 година
През 1989 година откриватели от университета Карнеги Мелън се движат из кампуса, употребявайки ALVINN или самостоятелно сухопътно транспортно средство в невронна мрежа (Autonomous Land Vehicle In a Neural Network). Компютърно задвижваното транспортно средство, някогашна армейска кола за спешна помощ, има процесор с размерите на ледник и употребява 5000-ватов генератор за зареждане. По създание колата може да се движи благодарение на информацията, съхранена в нейната мрежа, вместо да разчита на авансово заложени сигнални апарати в пътя. Тази кола се счита за предходник на мрежите на самоуправляващите се транспортни средства, които се употребяват през днешния ден. През 1995 година групата изминава с Pontiac Trans Sport от 1990 година 5000 километра из страната напълно самостоятелно, като човек натиска единствено спирачките и ръчната газ.
През 1994 година немският инженер Ернст Дикманс сбъдва фантазията си за самоуправляваща се кола, когато съумява да сложи две лимузини Mercedes 500 SEL на публичен път в Париж, Франция, без човешка интервенция. Автомобилите имат бордова компютърна система, която управлява колелата, газта и спирачките. Работата на Дикманс стартира още през 1986 година, когато той оборудва ван Mercedes с компютър и камери, което му разрешава да получава информация по отношение на маркировката на пътното платно. Работата приключва с тест драйв в автентичен трафик, с водачи, които да поемат кормилото, в случай че е належащо. Въпреки че работата на инженера планува огромна част от детайлите за наблюдаване на днешните съвременни самоуправляващи се коли, неговите поддръжници желаят по-незабавни резултати и в последна сметка отдръпват финансирането, откакто не ги получават.
