Ето кой ще се засели в българските села, прогнозата е обнадеждаваща!
Скоро 40% от популацията на България ще бъде съсредоточено в шест града. Това разяснява в изявление за Георги Бърдаров, експерт по демография, учител в СУ и публицист. Той изясни, че след като преминем точката на засищане, процесът на урбанизация може да се обърне, само че селата ще бъдат обитаеми от цифрови номади. Според експертът може да настъпи смяна при демографската рецесия и това не е нереален оптимизъм.
Обезлюдяването на селата е проблем, който доста блестящо визира България.
Това е международен развой, част от световната урбанизация. В началото на 19 век градското население в света е било 2%, през днешния ден е 54%, а ще стане 70% до края на века. В страни като Уругвай, Германия и Белгия градското население е над 90%. Ние не сме изолиран остров от международните процеси, разяснява той.
Големият проблем на България съгласно него не е обезлюдяването на селата, а извънредно неравномерното систематизиране на популацията. Скоро 40% от популацията ще бъде съсредоточено в шест български града, сподели Бърдаров.
Той вижда бъдещето на селото като място на интелектуален, а не на физически труд.
Урбанизацията ще доближи точка на засищане. След това ще има противоположен ход на нещата и връщане към селата, само че не към селския метод на живот. Тези села от края на 19 век, които имаме в творбите на огромните български писатели, няма да се върнат. Тогава е имало доста необразовани хора в огромни села. Сега ще имаме села, където ще живеят от ден на ден цифрови номади, млади и образовани хора, които могат да работят отдалечено, които избират по-екологичната конюнктура. Пандемията форсира доста този развой, безапелационен е Бърдаров.
Застаряването на населението е рисков проблем пред бъдещето на страната.
Ниските равнища на раждаемост са международен феномен. Големият проблем на България е острият недостиг на интензивно младо население. Ние сме демографски абсурд. Имаме най-ниската междинна дълготрайност на живота в Европейски Съюз, само че и най-застаряващото население. Това е извънредно рисково за бъдещето на България във всеки един аспект, само че най-много в стопански и обществен. Парите за всички сфери се изкарват от работещите, колкото са по-малко те, толкоз повече са натоварени с налози, толкоз по-малко пари влизат в държавната хазна. Икономиката се движи от дейното население. Ние имаме области, където над 30% от популацията е над 65 години. Такова е ситуацията във Видинска област “, твърди Бърдаров.
Забраната на абортите не е решение, счита демографът.
Няма фактор, мярка, политика, които фрапантно могат да вдигнат раждаемостта. Унгария е един от образците, където дават извънредно доста средства, само че съвсем не мръдна раждаемостта. Забраната на абортите не може да усили раждаемостта. Това е човешко право. Италия беше първата страна, която съзря тази заплаха, че е ниска раждаемостта. Още 60-те години те вкараха тотална възбрана на абортите. Получиха изцяло противоположен резултат. При съвременни и образовани хора, когато има възбрана, това понижи още повече репродуктивните им настройки. Страхът, че нямат право на избор, ги понижи, обяси Георги Бърдаров.
Ромското население по думите му непрестанно става обект на нечиста сделка. Бройката на ромите в България е тематика на дълги разногласия и полемики. Според Бърдаров те са малко над 10% от популацията.
Един от забавните аспекти на българската демография е процентът на ромското население. Много се спекулира с тяхната численост. Ромите се самоопределят съгласно етноса, на чиято територия живеят. Затова в България огромна част от тях се самоопределят за турци или българи. Реалната им численост е сред 700 хиляди и 800 хиляди Малко над 10% от популацията, разяснява още пред БГНЕС Бърдаров.
Той уточни и още няколко казуса пред ромската общественост, които пречат на интеграцията.
Образователното равнище е доста ниско. Трябва да се увеличи. Вторият проблем е моделът на гетото, който възпроизвежда множеството негативните детайли в техния живот. Как може да се позволи казусът с гетата в демократична страна, мъчно ми е да кажа, само че би трябвало да се откри решение, съобщи Бърдаров.
Обезлюдяването на селата е проблем, който доста блестящо визира България.
Това е международен развой, част от световната урбанизация. В началото на 19 век градското население в света е било 2%, през днешния ден е 54%, а ще стане 70% до края на века. В страни като Уругвай, Германия и Белгия градското население е над 90%. Ние не сме изолиран остров от международните процеси, разяснява той.
Големият проблем на България съгласно него не е обезлюдяването на селата, а извънредно неравномерното систематизиране на популацията. Скоро 40% от популацията ще бъде съсредоточено в шест български града, сподели Бърдаров.
Той вижда бъдещето на селото като място на интелектуален, а не на физически труд.
Урбанизацията ще доближи точка на засищане. След това ще има противоположен ход на нещата и връщане към селата, само че не към селския метод на живот. Тези села от края на 19 век, които имаме в творбите на огромните български писатели, няма да се върнат. Тогава е имало доста необразовани хора в огромни села. Сега ще имаме села, където ще живеят от ден на ден цифрови номади, млади и образовани хора, които могат да работят отдалечено, които избират по-екологичната конюнктура. Пандемията форсира доста този развой, безапелационен е Бърдаров.
Застаряването на населението е рисков проблем пред бъдещето на страната.
Ниските равнища на раждаемост са международен феномен. Големият проблем на България е острият недостиг на интензивно младо население. Ние сме демографски абсурд. Имаме най-ниската междинна дълготрайност на живота в Европейски Съюз, само че и най-застаряващото население. Това е извънредно рисково за бъдещето на България във всеки един аспект, само че най-много в стопански и обществен. Парите за всички сфери се изкарват от работещите, колкото са по-малко те, толкоз повече са натоварени с налози, толкоз по-малко пари влизат в държавната хазна. Икономиката се движи от дейното население. Ние имаме области, където над 30% от популацията е над 65 години. Такова е ситуацията във Видинска област “, твърди Бърдаров.
Забраната на абортите не е решение, счита демографът.
Няма фактор, мярка, политика, които фрапантно могат да вдигнат раждаемостта. Унгария е един от образците, където дават извънредно доста средства, само че съвсем не мръдна раждаемостта. Забраната на абортите не може да усили раждаемостта. Това е човешко право. Италия беше първата страна, която съзря тази заплаха, че е ниска раждаемостта. Още 60-те години те вкараха тотална възбрана на абортите. Получиха изцяло противоположен резултат. При съвременни и образовани хора, когато има възбрана, това понижи още повече репродуктивните им настройки. Страхът, че нямат право на избор, ги понижи, обяси Георги Бърдаров.
Ромското население по думите му непрестанно става обект на нечиста сделка. Бройката на ромите в България е тематика на дълги разногласия и полемики. Според Бърдаров те са малко над 10% от популацията.
Един от забавните аспекти на българската демография е процентът на ромското население. Много се спекулира с тяхната численост. Ромите се самоопределят съгласно етноса, на чиято територия живеят. Затова в България огромна част от тях се самоопределят за турци или българи. Реалната им численост е сред 700 хиляди и 800 хиляди Малко над 10% от популацията, разяснява още пред БГНЕС Бърдаров.
Той уточни и още няколко казуса пред ромската общественост, които пречат на интеграцията.
Образователното равнище е доста ниско. Трябва да се увеличи. Вторият проблем е моделът на гетото, който възпроизвежда множеството негативните детайли в техния живот. Как може да се позволи казусът с гетата в демократична страна, мъчно ми е да кажа, само че би трябвало да се откри решение, съобщи Бърдаров.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ