Склонни сме да възприемаме информацията, която стига до нас, избирателно.

Склонни сме да възприемаме информацията, която стига до нас, изборно. Когато чуем нещо хубаво за себе си, е по-вероятно да го запомним, в сравнение с когато чуем нещо неприятно. Учените към този момент са наясно какво в мозъка играе ролята на пословичните „ розови очила “.

Поправяме визията за себе си, когато ни кажат, че сме по-умни или по-красиви, в сравнение с сме си мислили. Когато ни кажат, че сме по-глупави и по-грозни, съвсем не я променяме. Така работят 80-90% от хората.

Изграждаме възгледите си въз основа на положителните вести и развиваме относително оптимистичен взор към живота. Така опцията да ни се случат неприятни неща - заболявания, обири и други - по-малко ни тревожи.

Екип от Лондонския Юнивърсити Колидж открива, че когато краткотрайно се прекъсне функционалността на избран център в мозъка, човек престава да пренебрегва неприятните вести, написа Guardian.

Те събират 30 доброволци, всеки от които е десничар, и ги разделят в три групи. Използват транскраниална магнитна стимулация, с цел да блокират действието на левия низък насрещен гирус (ДФГ) при едните и десния при другите. При третата група не оказват влияние.

На компютърен екран пред всеки от участниците се изписват събития, които никой не желае да му се случат - от това да се разболее от рак до това да изпусне полет - и той би трябвало да опита самичък да дефинира каква е вероятността да ги преживее.

След това компютърът демонстрира междинният статистически риск за съответната възрастова и обществена група. Известно време откакто е получил тази информация, всеки от доброволците би трябвало още веднъж да реши риска за себе си.

Групата, при която няма интервенция, и групата, при която е подтикван десния ДФГ, демонстрират нормалното деформиране в интерес на положителните вести: в случай че човек научи, че средностатистическият риск да развие рак или Алцхаймер е по-нисък, в сравнение с е считал, поправя визиите си. В противоположния случай пази старите.

Но хората, при които е бил блокиран левия ДФГ, са запомнили еднообразно добре и положителните, и неприятните вести. От това невробиолозите заключават, че този център на попречва други елементи на мозъка да помнят неприятните вести. Блокирането му отстранява „ розовите очила “.

При хората с меланхолия доста по-рядко се следи когнитивно деформиране в интерес на положителните вести. Оптимизмът е потребен, тъй като ни прави щастливи и целеустремени. И с цел да разберем за какво при някои не работи, би трябвало да разберем за какво се среща при множеството хора.