Скъпоценен нектар от думите на Майка Гавриила (1897 ~ 1992)

Скъпоценен нектар от думите на Майка Гавриила (1897 ~ 1992) – безсребреница и православна мисионерка на нашето съвремие, отдала живота си на грижата за болните и страдащите в Индия, Африка и под дърво и камък още по света.

1. Всяко място може да стане място на Възкресението, в случай че смирението Христово стане наш метод на живот.

2. Можеш да спиш, стига да си в положение на трезвение.

3. Има такива, които будуват поради неколцина, и такива, които будуват поради всички.

4. Православната нематериалност е знание, добито през страданието, а не толкоз посредством учене.

5. Не си пожелавайте доста неща, били те достижими или недостижими. Вместо това се погрижете да се освети дребното, което имате.

6. Да се научиш по какъв начин да обичаш Бога – това е същинското обучение.

7. Няма нищо по-евтино от парите.

8. По-добре ад в този свят, в сравнение с в другия.

9. Не е по-важно това, което споделяме, а това, което живеем. Не е това, което вършим, а това, което сме.

10. Слагам си расото и не продумвам, до момента в който не ме помолят. Расото приказва.

11. Ако изпитваш обич към целия свят, тогава целият свят е прелестен.

12. Някой беше споделил, че християнин е оня, който пречиства любовта и освещава работата.

13. Човек желае свободата си. Защо? За да бъде плебей на личните си пристрастености.

14. Събрания: когато хора, които нищо не могат да създадат, се събират, с цел да създадат извода, че нищо не може да се направи.

15. Нашата цел би трябвало да бъде да имаме Утешителя в сърцето си даже когато имаме… Рушителя в главата си.

16. Ставаме отражение на небето, като изречем „ Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята “.

17. Онзи, който обича, не го осъзнава, както не осъзнава личното си дишане.

18. Когато се отворят порти на небето, отварят се и на земята.

19. Когато мозъкът ни не се отвлича от всемирски работи и остава в единство с Бога, тогава даже изреченото от нас „ Добър ден “ става благословение.

20. Като отговаряме с „ не “ и отхвърляме, ние се отхвърляме от предназначението си.

21. Трябва да „ не съществуваме “ в наличието на другия, който е Божият „ облик и сходство “.

22. При първите стъпки в живота си имаме потребност от някого, който обичаме. Напреднем ли, Единственият, Бог, дотолкоз ни изпълва със Своята Любов и Радост, че към този момент не се нуждаем от никого. В началото обаче душата не знае кого обича и си мисли, че е този или оня човек.

23. Много пъти това, което Бог чака от нас, е по-скоро желанието, в сравнение с самото деяние. Достатъчна Му е готовността ни да следваме Неговата заръка.

24. Иисус Христос ни е дал златната среда: и самички, и с другите.

25. Когато Бог ни е основал, Той ни е дал живот и ни е вдъхнал Своя Дух. Този Дух е любовта. Когато любовта ни напусне, ставаме мъртви като трупове. Вече не сме живи.

26. Един християнин би трябвало да благоговее пред тайнството на битието у всекиго и във всичко.

27. За да достигнеш положението на небитие, бит, бит и отново бит, дордето изцяло се отъждествиш с другия, който и да е той в тази ситуация. Тогава, в края на деня може да се запиташ: има ли нещо, което желая? Не. Има ли нещо, което искам? Не. Има ли нещо, което ми липсва? Не… Ами това е!

28. Духовно напредналият човек е оня, който е достигнал положение на „ небитие “ и надълбоко е схванал, че каквото и да му се случи, то е или по Божия воля, или по Божие допущение.

29. Истинският вътрешен прогрес стартира единствено когато човек престане да чете всичко, с изключение на Евангелието. Единствено тогава той, в единство с Бога посредством Иисусовата молитва, може да чуе Божията воля.

30. Никога не пожелавай нищо, с изключение на волята Божия и приемай с обич всички тествания, които може да се изпречат на пътя ти.

31. Никога не отъждествявай един човек с неприятния метод, по който се държи с тебе, а виждай Христос в сърцето му.

32. Никога не питай: „ Защо ми се случи това? “. Когато видиш някой да страда от гангрена или рак, или слепота, в никакъв случай не казвай: „ Защо е станало по този начин с него? “. Вместо това се моли на Бога да ти даде да прозреш отвъд… Тогава, сходно на ангелите, ти ще виждаш нещата такива, каквито са: всичко съгласно Божия промисъл. Всичко.

33. Един влъхва е споделил: „ Ако ще живееш единствено за себе си, по-добре да не си се раждал “.

34. Ако желаеме да сме положителни монаси, би трябвало във всеки момент да отдаваме на Бога преимущество и състезание над монашеството. Иначе ще се провалим.

35. Един минувач срещнал шестима опечалени мъже и ги попитал: „ Откъде идвате и за какво сте толкоз тъжни? “. Те му дали отговор: „ Току-що погребахме любовта “. Това са така наречените „ сантиментални “ хора, които в никакъв случай не са почувствали, че Бог е обич – безконечна, безсмъртна, божествена…

36. Най-слабото място на един човек е в многото говорене и обсъждане…

37. Да бъдеш мирен, значи в никакъв случай да нямаш гузна съвест.

38. Когато през мозъка ти минат мисли да съдиш някого, помоли се на Бога да отнеме тези мисли незабавно, та да обикнеш този човек така, както Той го обича. Тогава Бог ще ти помогне да видиш личните си неточности. Ако Иисус Христос беше забележим, щеше ли да имаш такива мисли?

39. Ако не харесваш някого, мисли си, че виждаш Иисус Христос в този човек. Тогава няма да посмееш да изречеш и една неоправдателна дума.

40. Трябва да обичаме хората и да ги приемем в сърцата си, както Бог ни ги показва. Тъй ни е подредено от Самия Господ и от Православното поверие.

41. Никой не трябва да става прислужник на различен човек. Ние сме прислужници на Бога. „ Защото вие сте скъпо купени “, споделя апостолът (1 Кор. 6:20). Следователно не трябва да има раболепство в човешките връзки.

42. Онова, което споделяме, остава във вечността.

43. Само когато се усъвършенстваш в любовта, тогава можеш да постигнеш положение на безстрастие.

44. Само тези, които работят без обич, срещат неволи.

45. Способността за умозаключение е вродена на индивида. Осъждането и укоряването се пораждат от завист. Разсъдливостта е подарък от Бога и би трябвало да се молим за нея. Тя е основна за сигурността и напредъка ни.

46. Животът на Църквата се простира оттатък нравствения ред и религиозния дълг. Той е възлизане от добродетелност към нематериалност.

47. Нерешителният човек не взе участие в живота.

48. Когато би трябвало да ни се помогне, Бог ще ни изпрати някого. Всички ние сме спътници.

49. Божият глас е в мълчанието.

50. Онзи, който живее в предишното, е като труп. Онзи, който живее в бъдещето във въображението си, е лековерен, тъй като бъдещето принадлежи на Бога. Радостта Христова се намира единствено в сегашното, във безконечното Божие наличие. “

Из: „ Майка Гавриила. Аскетика на любовта “, изд. Омофор
Източник:
Изображение: svet.bg