Скандалната книга на журналиста Майкъл Улф Огън и ярост. Белият

Скандалната книга на журналиста Майкъл Улф „ Огън и гняв. Белият дом на Тръмп от вътрешната страна ” излезе и на български, издадена от „ Колибри ”. Световният бестселър провокира големи безредици в Съединени американски щати и си навлече гнева на президента Доналд Тръмп. „ Огън и гняв. Белият дом на Тръмп от вътрешната страна ” стана една от най-продаваните и обсъждани книги от началото на годината. Според рекламната информация за книгата, журналистът Майкъл Улф е имал изключително необятен достъп до Белия дом на Тръмп. Той твърди, че споделя историята на най-противоречивата президентска администрация на нашето време, забелязана от вътрешната страна. Според него първите девет месеца от мандата на Доналд Тръмп са бурни, скандални и безусловно вцепеняващи. В избухливата си книга Улф счита, че предлага обилие от нови детайлности за хаоса в Овалния кабинет, като дава отговори на следните въпроси:

– Какво фактически мисли за президента Тръмп личният му екип?
– Кое кара Тръмп да твърди, че диалозите му са подслушвани от президента Обама?
– Защо в реалност е уволнен президентът на ФБР Джеймс Коми?
– Защо основният пълководец Стив Банън и зетят на Тръмп Джаред Къшнър не понасят да са в една и съща стая?
– Кой в реалност управлява тактиката в администрацията на Тръмп след уволняването на Банън?
– Каква е тайната на общуването с Тръмп?
– Кое е общото сред администрацията на Тръмп и кино лентата „ Продуцентите ”?

Никога преди президентство не е разделяло дотам американския народ. „ Огън и гняв ” на Майкъл Улф има упоритостта да ни покаже по какъв начин и за какво Доналд Тръмп се трансформира в краля на различието и разединението.

Кой е Майкъл Улф


Американският публицист Майкъл Улф е получавал доста награди за работата си, в това число два пъти Награда на националните списания. Водил е постоянни рубрики за “Ванити Феър ”, “Ню Йорк ”, “Холивуд Рипортър ”, английското списание, издавано в Ню Йорк “GQ ”, “Ю Ес Ей Тудей ” и “Гардиън ”. Автор е на шест предходни книги, в това число бестселърите “Финансови загуби ” и “Човекът, който владее новините ”. Живее в Манхатън и има четири деца.

Откъси от книгата
на Майкъл Улф

„ Огън и гняв. Белият дом
на Тръмп от вътрешната страна “

Един от многото нови настойници на Джаред Къшнър беше Тони Блеър, някогашният английски премиер; Къшнър се бе срещнал с него през 2010 година на брега на река Йордан, когато двамата бяха участвали на кръщаването на Грейс и Клои Мърдок, дребните дъщери на Рупърт Мърдок и тогавашната му брачна половинка Уенди.
Джаред и Иванка също по този начин живееха в една и съща, издигната от Тръмп, постройка със семейство Мърдок. (За семейство Мърдок това бе краткотраен апартамент чартърен, до момента в който течеше ремонтът на първокласния им триплекс на Пето Авеню, който продължаваше към този момент четири години.) Иванка и Уенди бяха станали първи приятелки. Блеър, кръстник на Грейс, след това щеше да бъде упрекнат от Мърдок, че е имал интимна връзка с жена му и че е станал причина за разрива им. При развода семейство Тръмп се паднаха на Уенди.
Но попаднали един път в Белия дом, дъщерята и зетят на президента станаха обект на възобновено интензивно обработване, по една подигравка на ориста по едно и също време от страна на Блеър и Мърдок. Тъй като на Къшнър му липсваше авторитетен кръг в съвсем всички от многото сфери на ръководство, в които в този момент бе зает, той бе предразположен на обработване и обезверено се нуждаеше от препоръките, които имаха да му предложат култивиращите. Блеър в този момент имаше филантропични, частно дипломатически и бизнес ползи в Близкия изток, тъй че с огромен възторг напираше да насочва Джаред в неговите близкоизточни начинания.
През февруари Блеър посети Къшнър в Белия дом. При това си посещаване дипломатът на свободна процедура, пламнал от предпочитание да се потвърди пред новата администрация какъв брой е потребен, предложи пикантни сведения. Спомена за възможност британците да са държали под наблюдаване предизборния щаб на Тръмп, да са следили телефонните им диалози и други способи на връзка, в това число на самия Тръмп. Това беше един тип Теорията на разузнаване измежду неевреите с потребление на Шабат. На Шабат ревностните евреи не можеха да включват светлините, нито да помолят различен да включи светлините. Но изразяха ли мнение, че на светлина би се виждало доста по-добре, и в случай че се случеше неевреин да включи осветлението, то това би било добре. И така, въпреки администрацията на Обама да не би предиздвикала британците да шпионират акцията на Тръмп, то на британците е било обещано да схванат какъв брой потребно би било да го сторят.
Не беше ясно дали информацията на Блеър е слух, негова лична хипотеза или самата истина. Но по този начин или другояче, тя тровеше съзнанието на президента, по тази причина Къшнър и Банън отидоха в централата на Централно разузнавателно управление на САЩ в Лангли да се срещнат с Майк Помпео и заместника му Джина Хаспъл да ревизират сведението. Няколко дни по-късно от Централно разузнавателно управление на САЩ постъпи мъгляв отчет, че информацията не била правилна, била разследване от „ неправилна връзка ”.
Още отпреди ерата на Тръмп изглеждаше, че политиката се трансформира в битка на живот и гибел. Сега тя бе антагонистична, с нулево коопериране: когато едната страна печелеше полза, другата губеше. Победата на едните бе гибел за другите. Старото разбиране за политиката като вземане-даване, схващане, че някой различен има нещо, което желаеш, и единственият противоречив въпрос е цената, бе към този момент демоде. Сега тя представляваше дуел сред положителното и злото.
Любопитно, че за човек, който като че ли оглавяваше придвижване, учредено на яд и отплата, Тръмп беше значително политик от остарелия модел (или вярваше, че е такъв) – от вида „ хайде да се разберем някак ”.
Ти ще ми почешеш гърба, а аз твоя. В съзнанието си той беше висш стратег и постоянно знаеше какво желае другият.
Стив Банън го бе насърчавал да схване Андрю Джаксън като собствен популистки модел и го достави с куп книги за Джаксън (които по този начин си останаха непрочетени). Но неговият същински блян беше Линдън Джонсън. Той бе огромна работа, можеше да санкционира сурово, да води покупко-продажби, да подчинява по-слабите на своята воля. Принципът беше: изтъргувай го по този начин, че всеки да получи по нещо, а по-добрият договарящ да прибере малко повече. (Тръмп не схвана обаче иронията до каква степен стигна Линдън Джонсън най-после – бе един от първите модерни политици, които понесоха и фактическо, и морално проваляне.)
Но в този момент, по-късно повече от седем седмици ръководство, Тръмп смяташе, че ориста му е неповторима и забележителна. Като никой различен президент преди (макар с известни ангажименти да правеше изключение за Бил Клинтън) беше грубо преследван от враговете си. За старшите му чиновници това постоянно бе надеждна тематика, която да подхванат при диалог с него – мъченичеството на Доналд Тръмп.
Във вечерните си телефонни диалози той непрекъснато се оплакваше какъв брой е непочтено и повтаряше какво е споделил Тони Блеър. Всичко се връзваше. Срещу него имаше скрит план.
Със сигурност най-близките до Тръмп чиновници схващаха неговата неустойчивост и бяха разтревожени от нея. В дни на неподходящи политически развития от време на време имаше прояви на напълно безразсъдно държание, което всеки би признал. Когато това се случваше, той бе самичък в гнева си и никой не можеше да доближи до него. Старшите му чиновници се справяха с тези мрачни часове, като се съгласяваха с него, каквото и да кажеше.
Ако някои се опитваха да опонират, то Хоуп Хикс в никакъв случай не го правеше. Тя приемаше безусловно всичко.

Колко ниско падна
президентът

Вечерта на 3 март в Мар-а-Лаго президентът гледаше по „ Фокс ” изявлението на Пол Райън, провеждано от Брет Бейър. Бейър попита спикера за отчет, оповестен в онлайн новинарския уебсайт „ Сирка ”, благосъстоятелност на консервативната група за радио- и телевизионно лъчение „ Синклер ”. В него се твърдеше, че „ Тръмп Тауър ” е била обект на изследване по време на акцията.
На 4 март започнаха ранните утринни постове на Тръмп в туитър:
Ужас! Току-що узнах, че Обама е предиздвикал да вършат записи на телефонните ми диалози в Тръмп Тауър тъкмо преди успеха. Нищо не са разкрили. Това е маккартизъм! (4:35 ч.)
Законно ли е настоящ президент да подслушва претендент за президент преди изборите? Нещо, което по-рано е било отхвърлено от съда. ПО-НИСКО НЕ БЯХА ПАДАЛИ! (4:49 ч.)
Колко ниско падна президентът Обама, че да ми подслушва телефоните по време на свещения изборен развой. Това е Никсън/Уотъргейт. Лош (или болен) човек! (5:02 ч.)
В 6:40 часа той се обади на Прибъс и го разсъни.
– Видя ли постовете ми в туитър? – попита го. – Спипахме ги на мястото на престъплението! – После президентът задържа телефона си по този начин, че Прибъс да чуе плейбек на предаването на Бейър.
Той не демонстрираше никакъв интерес към прецизността. Това си беше чисто възклицание към обществеността, даващо израз на болката и негодуванието му.
С правописните неточности и потребление на терминология от 70-те години – „ записване на телефонни диалози ” извикваше облика на сътрудници на ФБР, скупчени във ван, паркиран на Пето Авеню – създаваше усещането на фарс. От многото си постове в туитър, с които Тръмп се беше изложил от позиция на медиите, разследващата общественост и изключително доволните демократи, тези за записването на телефонните му диалози най-силно го уличаваха в незнание и неплатежоспособност.
Според CNN „ двама някогашни държавни чиновници бързо отхвърлиха обвиняванията на Тръмп като неуместни, а някогашен старши шпионин ги назова „ цялостни нелепости ”. ” В Белия дом цитатът „ цялостни нелепости ” се приписваше на Бен Роудс, изречен със самодоволството на котка, изяла канарче.
Райън от своя страна сподели на Прибъс, че няма визия защо е приказвал Бейър, тъй че просто е маркирал отговори по време на изявлението.
Но в случай че подслушването на телефоните на Тръмп не беше истина в дословния смисъл, ненадейно се породи изпитание да се открие нещо, което е, и в Белия дом трескаво изровиха публикация в „ Брайтбарт ”, която бе обвързвана с материал от Луиз Менш, някогашен английски политик, която в този момент живееше в Съединените щати и бе станала нещо като Джим Гарисън по тематиката Тръмп–Русия.
Имаше и опити нападателно да се върне топката към администрацията на Обама. Но най-после и това се оказа образец какъв брой мъчно му бе на президента да действа в дословен, дефиниран, легален, ръководен от причинно-следствени връзки политически свят.
Беше повратна точка. Досега най-близките на Тръмп бяха склонни да го пазят. Но след постовете в туитър за подслушването всички, може би единствено като се изключи Хоуп Хикс, минаха в положение на непрекъсната безмълвна изненада.
Шон Спайсър да вземем за пример повтаряше ежедневно, в случай че не и всекичасно своята мантра: „ Такова не можеш го измисли ”.

##########